РЕШЕНИЕ
№ 4290
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330103253 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от **********
************** Ч.Г.З. и С.А.П., чрез пълномощник юрисконсулт В.Д., е предявил против
И. В. Н., ЕГН: **********, от ************************, иск за признаване на установено,
че ответникът му дължи част от присъдените по частно гр. дело № 12220/ 2020 г. на ПРС, VI
гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260334/
28.09.2020 г., суми, както следва: сумата от 10 000 лева- главница, дължима по договор за
издаване на кредитна карта № ********** от 16.02.2006 г. и Анекс № 1/ 04.02.2008 г.,
сумата в размер на 5 276, 16 лева- просрочена договорна лихва за периода 24.09.2017 г.-
08.07.2020 г. включително, дължима по т. 7 от анекса, сумата от 216, 67 лева- законна лихва
за периода 09.07.2020 г.- 24.09.2020 г. включително и сумата в размер на 24 лева- разноски
за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението- 25.09.2021 г., до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 16.02.2006 г. между страните бил сключен договор за
издаване на кредитна карта № ********** от 16.02.2006 г., по който на картодържателя се
предоставил банков кредит овърдрафт в размер на 10 000 лева, усвоен изцяло, като в
последствие се сключил и Анекс № 1/ 04.02.2008 г. Срокът за погасяване на овърдрафта бил
1
съгласно договора за кредит, като същият се подновявал автоматично съгласно ОУ.
Дължими били още договорна лихва, наказателна лихва и такси по Тарифата. Съгласно т. 2
от Анекса срокът за ползване на ползване на овърдрафта бил до 16.02.2008 г., като той се
подновявал автоматично според ОУ. Била предвидена и възможност в ОУ за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем с писмено уведомление до титуляря на картата, като в
случая овърдрафта бил в просрочие от 19.07.2015 г., поради просрочване на изискуемо
плащане. Ответникът получил лично чрез ЧСИ покана за погасяване на задължението си,
като бил уведомен и за настъпване на предсрочната изискуемост, а тя била обявена от
банката на 09.07.2020 г. За събиране на сумите по кредита се подало заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по което се
образувало частно гр. дело № 10966/ 2020 г. на ПРС, VI гр. с-в и длъжникът се осъдил да
заплати суми за главница, лихви и разноски. По издадения изпълнителен лист банката
образувала изп. дело № *****/***** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № **********,
като длъжникът подал възражение, че не дължи сумите по заповедта. В този смисъл се моли
за постановяване на решение, с което да се признае за установено частично вземането по
издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноските по делото. В съдебно
заседание чрез пълномощника поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен
отговор, в който твърди, че искът бил неоснователен. Не се оспорват сключването на
договора и анекса. Според исковата молба срокът за ползване на овърдрафта бил 16.02.2008
г., а от 19.07.2015 г. кредитът бил в просрочие, но предсрочната изискуемост била обявена
на 09.07.2020 г. В този смисъл се прави и възражение за изтекла погасителна давност,
предвид конкретните дати на забавата, като се твърди, че заповедното производство
следвало да бъде образувано най- късно до 19.07.2020 г., като след това вече вземането за
главница се погасявало по давност. Твърди се още, че ответникът не бил задължен да
извършва плащания на датите и за размерите на ищеца, поради което незаконосъобразно
банката упражнила правото да превърне договора в предсрочно изискуем. Съдържанието на
поканата не било пълно, защото не били конкретизирани размерите на всяка вноска и
основанието за начисляването им. В съдебно заседание страната не се явява и не се
представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
260334/ 28.09.2020 г., постановена по частно гр. дело № 12220/ 2020 г. на ПРС, VI гр. с-в,
ответникът е бил осъден да заплати на банката следните суми: сумата от 10 000 лева-
главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта № ********** от 16.02.2006 г.
и Анекс № 1/ 04.02.2008 г., сумата в размер на 9 465 лева- просрочена договорна лихва за
периода 19.07.2015 г.- 08.07.2020 г. включително, дължима по т. 7 от анекса, сумата от 216,
67 лева- законна лихва за периода 09.07.2020 г.- 24.09.2020 г. включително и сумата в размер
на 24 лева- разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната
2
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 25.09.2021 г., до изплащане на
вземането, както и разноските по заповедното производство: 394, 11 лева- държавна такса и
50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена чрез ЧСИ на длъжника, който е подал възражение срещу нея и в
тази връзка в законния едномесечен срок е предявен настоящият установителен лист.
С договор за издаване на кредитна карта № ********** от 16.02.2006 г. на длъжника
е отпусната сумата от 10 000 лева, за срок до 16.02.2008 г., при съответни условия, като в
последствие се сключил и Анекс № 1/ 04.02.2008 г. с автоматично подновяване при
условията и реда на ОУ на банката.
Приложени са общите условия на банката за издаване на международни кредитни
карти.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото
лице след проверка на счетоводната документация на банката е установила, че
предоставеният овърдрафт е усвояван чрез теглене на банкомат на различни дати, съобразно
приложена таблица в заключението, като размерите на дълга изцяло съвпадат с претенцията
по исковата молба: главница- 10 000 лева, договорна лихва по анекса- 5 267, 16 лева за
периода 24.09.2017 г.- 08.07.2020 г. и законна лихва за периода 09.07.202 г.- 24.09.2020 г. в
размер на сумата от 216, 67 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Безспорно е обстоятелството, че между страните е възникнало правоотношение по
сключен между тях договор за банков кредит, по силата на който ответникът е получил от
банката съответна парична сума, която е следвало да върне в определен срок, ведно с лихви
по кредита. Със сключването на договора кредитополучателят се е задължил да изпълни
задълженията си като такъв и затова се явява обвързан от съглашението и всички негови
клаузи (както и общите условия), включително и санкционните последици от своето
неизпълнение.
Основното задължение на кредитополучателя е да върне заетата сума в съответните
срокове по договора. В конкретния случай срокът за ползване на овърдрафта е бил до
16.02.2008 г., но със сключения анекс е предвидено, че този срок автоматично се подновява,
до момента на прекратяването му от страните. Това автоматично подновяване е уредено в
общите условия, като според чл. 36 от действалите към подписване на анекса ОУ
подновяването е всеки път за нов едногодишен срок, ако преди това няма писмено
уведомление от длъжника или от банката за прекратяване. Няма данни по делото някоя от
страните да е предизвестила другата, че прекратява действието на договора, поради което
същият остава валиден до момента, в който банката е решил да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Предсрочната изискуемост принципно представлява изменение на договора, което
настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането
3
на част от вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор-обективиран в
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно
изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките за постановяване на незабавно
изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника е реално и
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Предмет на настоящия установителен иск е парично вземане по представен в
предходно проведеното заповедно производство документ по чл. 471 т. 2 от ГПК-
извлечение от счетоводни книги на банка, което удостоверява дължими суми за главница и
лихви по договор за кредит, сключени от ищеца с ответника като длъжник.
В конкретния случай в чл. 28 от ОУ е записано, че банката има право да обяви
ползвания овърдрафт за предсрочно изискуем, ако титулярят не извърши плащане по
договора пет дни след датата на изискуемостта, като писмено го уведоми. Настоящият
кредит е бил в просрочие още от 19.07.2015 г., поради което в който е било по- късен
момент от този вече ще са настъпили обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост. Банката е предприела действия по надлежното уведомяване на длъжника, като
е изготвила писмена покана до него, връчена му чрез ЧСИ лично на 01.07.2020 г., с което
кредитополучателят е бил информиран както за размера на дълга, така и за предсрочната му
изискуемост. В срока за доброволно изпълнение такова е липсвало, поради което са били
предприети действия по събиране на дълга по съдебен ред, чрез образуване на заповедно
производство.
Размерът на конкретните задължения по кредита се установява от заключението на
вещото лице по ССчЕ. От приложената таблица е видно, че предоставената сума от 10 000
лева е усвоявана чрез тегления от банкомат за периода 23.11.2006 г.- 06.11.2013 г., като
ответникът се е възползвал от възможността да тегли различни суми за този времеви
интервал, без обаче да ги погасява. Именно, защото и основаното му задължение по
овърдрафта е да върне предоставената му сума, като не го е направил в сроковете по
договора и доброволно, с решението страната следва да бъде осъдена за изпълни паричните
си задължения към кредитора. Вещото лице е посочило, че сумата за главница в размер на
10 000 лева е останала неплатена, поради което искът в този му размер следва да бъде
уважен.
Предвид забавата в плащанията, кредитополучателят следва да дължи съответни
обезщетения, като на него са били начислени договорна лихва и такава за забава. От една
страна, при всеки договор за банков кредит възнаградителна лихва е дължима, като това
представлява цената на предоставената услуга- ползване на парични средства за даден срок.
Тази лихва е определена в т. 7 от анекса, кредитополучателят го е подписал, запознат е с
него, както и със задължението да заплати цената по кредита, като няма нищо незаконно или
4
неморално в начисляването на подобни суми по заема. Тези суми биха били дължими дори
и при редовно плащане, защото представляват част от дълга, който е изначално определен.
За търсения период от време 24.09.2017 г.- 08.07.2020 г. тази редовна лихва според
заключението на вещото лице възлиза на претендираната с исковата молба сума от 5 276, 16
лева, поради което това акцесорно задължение е дължимо в пълния му предявен размер. По
отношение на втората лихва, следва да се посочи, че тя има санкционен (наказателен)
характер, защото се начислява само в случай на неизпълнение от страна на длъжника,
изразяващо се в забавено плащане, като законна постановка е това, че при забава на
връщане на парични средства се дължи лихва. С неизпълнението си длъжникът сам се е
поставил в положение, в което допълнително да търпи неблагоприятни последици за себе
си, чрез начисляването му на подобни наказателни добавки към принципно дължимата
законна лихва при забава. Основанието за присъждането й за периода от настъпване на
предсрочната изискуемост до подаване на заявлението е ТР от 23.09.2019 г. по тълк. дело №
3/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС. За процесния период 09.07.2020 г.- 24.09.2020 г. вещото лице е
изчислило същата върху непогасената главница в претендирания й от ищеца размер, поради
което искът следва да се уважи за размера на търсената сума от 216, 67 лева.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че възражението в отговора за
изтекла погасителна давност на вземанията по кредита за главница и лихви е неоснователно.
Това е така, защото ответникът не отчита обстоятелството, че в случая овърдрафтът няма
краен падеж, а всяка година след подписване на анекса през 2008 г. той автоматично се е
подновявал за нов едногодишен срок и така до момента, в който банката е решила да го
обяви за предсрочно изискуем. В този смисъл именно от датата на предсрочната
изискуемост следва да започва да тече давност за вземането по кредита, доколкото преди
това договорът не е бил прекратен, а действащ и по него давност няма как да е имало.
Затова е без значение от кога кредитът е в просрочие, защото дори и да се приеме, че
19.07.2015 г. е началната дата на забавата в изпълнението, до момента на обявяване на
предсрочната изискуемост на 09.07.2020 г. давност не тече, а оттогава по образуване на
заповедното производство пък не е изтекъл нито петгодишен срок за главницата, нито
тригодишен за лихвата. В тази връзка следва да се отбележи, че ищецът не е предявил в
исковото производство цялата си претенция за договорна лихва, като е съобразил давността
и за периода 19.07.2015 г.- 24.09.2017 г. (за който е присъдена лихва по заповедта за
изпълнение) с исковата молба такава претенция не е предявена.
По отношение на сумата от 24 лева- разноски за връчване на поканата за предсрочна
изискуемост, следва да се посочи, че сам длъжникът е станал причина с бездействието си по
отношение на задължението си като кредитополучател да бъдат направени тези разходи по
изготвяне на официална покана до него и връчването й чрез ЧСИ, за което са налице
доказателства, както и такива за направените разходи от страна на банката. В тази връзка
искът и тук е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
Така претенциите се явяват изцяло доказани по основание и размер и доколкото
сумите напълно съвпадат с търсените по исковата молба, те следва да се присъдят изцяло,
5
при положение, че до момента тези суми не са погасени от ответника, а са били дължими по
силата на сключения договор за банков кредит.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12
от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца всички направени от него разноски. Такива се
претендират, за тях е представени списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са
реално сторени- държавна такса в размер на 375, 60 лева, депозит за вещо лице по ССчЕ в
размер на 150 лева, като е дължимо още и юрисконсултско възнаграждение, доколкото
страната е представлявана от свой пълномощник по делото, като на основание чл. 78 ал. 8 от
ГПК и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че то следва да
бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК № 260334/ 28.09.2020 г., издадена по частно гр. дело № 12220/ 2020 г. на ПРС, VI гр.
с-в, И. В. Н., ЕГН: **********, от ************************, ДЪЛЖИ на „Първа
Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от ********** ************** Ч.Г.З. и
С.А.П., част от присъдените суми, както следва: сумата от 10 000 (десет хиляди) лева-
главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта № ********** от 16.02.2006 г.
и Анекс № 1/ 04.02.2008 г., сумата в размер на 5 276, 16 (пет хиляди двеста седемдесет и
шест лева и шестнадесет стотинки) лева- просрочена договорна лихва за периода 24.09.2017
г.- 08.07.2020 г. включително, дължима по т. 7 от анекса, сумата от 216, 67 (двеста и
шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева- законна лихва за периода 09.07.2020
г.- 24.09.2020 г. включително и сумата в размер на 24 (двадесет и четири) лева- разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението- 25.09.2021 г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. В. Н., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
„Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от ********** **************
Ч.Г.З. и С.А.П., направените разноски по заповедното производство, както следва: държавна
такса в размер на 394, 11 (триста деветдесет и четири лева и единадесет стотинки) лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева, а също и разноските по
настоящото дело, както следва: държавна такса в размер на 375, 60 (триста седемдесет и пет
6
лева и шестдесет стотинки) лева, депозит за вещо лице в размер на 150 (сто и петдесет) лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
7