Р Е Ш Е Н И Е № 245
гр. Пазарджик, 18.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Окръжен
съдия: Илиана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Димитрова т. д. N 36 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 250 от ГПК.
Постъпила е молба от пълномощника на ищеца за допълване
на поставеното по делото решение, тъй като съдът не се бил произнесъл по
изрично направено в петиитума искане установяване съществуването на част от
неприетите в производството по несъстоятелност вземания /основно за направени
разноски в съдебни и съдебно-изпълнителни производства, както разходи за охрана
и др., подробно описани в молбата по чл. 250 ГПК/ .
Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима. В изпълнение разпоредбата на чл. 250, ал.2 от ГПК препис
от нея бе връчен на другите участници в процеса, но в законния 1-седмичен срок
не е постъпил отговор. Съдът не намира за необходимо да разглежда молбата в
открито съдебно заседание, тъй като това не се налага за изясняване на
неразрешената част от искането.
От значение за основателността на молбата за допълване на
решението са следните два въпроса: сезиран ли е бил съдът редовно с искане за
установяване с искане за установяване на описаните в молбата вземания и има и произнасяне в постановеното решение
относно тази част от предмета на спора.
Оказва се, че ищцецът е заявила искане, както твърди, за
установяване на така описаните вземания, а съдът не се е произнесъл нито в
мотивите, нито в диспозитива на съдебния си акт относно тяхното съществуване
или несъществуване.
Налице е основание за постановяване на допълнително
решение, като се обсъдят обстоятелствата и доказателствата, имащи значение за
произнасяне по неразгледаната част от иска по чл. 694 от ТЗ.
И тези, вземания, както и всички останали, предмет на
предявения иск, са били предявени и съответно – не са приети в производствата
по несъстоятелност срещу ответниците по делото, което прави своевременно
предявения иск по чл. 694 ТЗ допустим.
Към молбата за предявяване на вземанията, кредиторът е приложил като доказателства за съществуването им „справка“, подписана от „отговорен счетоводител на банката“ и удостоверение от ЧСИ Т., в което е посочен общ размер на разноските по изпълнително дело № 20138820400010.
В настоящото исково производство е представено същото
удостоверение от ЧСИ, както и още едно такова – на л. 116-128 от делото.
Справката има съответната форма и съдържание, за да бъде
ценена като писмено доказателство по чл. 182 от ГПК, още повече, че възражения
за нередовно водене на счетоводните книги на ищеца не е правено, поради което
няма основание за съмнение в достоверността на тази справка, съставена на база
на вписванията в тези книги на страната по делото.
Двете удостоверения от ЧСИ потвърждават правените
разноски в изпълнителното производство и техния размер.
При липса на конкретни възражения и доказателства, които
да опровергават направените разноски и други разходи, подробно описаните в
представената от кредитора счетоводна справка, ще следва да се приеме, че така
предявените вземания съществуват и да бъде уважен с настоящото допълнително
решение положителния установителен иск и по отношение на тях.
По изложените съображения
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА решение № 134/01.06.2018 г. по т. д. № 36/2016 г., като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземанията на ищеца „Инвестбанк“ АД – гр. София срещу ответниците „ЕС Памексвин“ АД /Н/-с. Карабунар и „Соло екс“ ЕООД /Н/- с. Дреновец, обл. Видин, /при условията на пасивна солидарност/, неприети в производствата по несъстоятелност срещу длъжниците по т. № 74/2015 г. и т. д. № 76/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд: 144 387,06 лв. – съдебни разноски, 168 573, 29 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, 108 882, 50 лв. – разходи и такси по изп. дело № 20138820400010 по описа на ЧСИ Г.Т., 780 лв. - ДТ за присъединяване по т. д. № 74/2015 г. и т. д. № 76/2015 г., 800 лв. – разноски за особен представител по същите търговски дела, 52, 50 лв. – нотариални такси, 3 900 лв. – разходи за охрана и 8 173, 17 лв. – застрахователни премии по служебно подновени застраховки.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на преписа от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: