Решение по дело №104/2019 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 38
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Росен Минков Стоянов
Дело: 20193220200104
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Град Г.Т., 28.11.2019г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд - Г.Т., наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

Председател: Росен С.

 

          в присъствието на секретаря Д.И., разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 00104 по описа на Районен съд - Г.Т.за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

          Производството е образувано по жалба на С.С.С. с ЕГН- **********,***, чрез адв. К.П. ***, срещу наказателно постановление № 19-0265-000202/05.08.2019г. на Началника на РУ - Г.Т.при ОД на МВР - Д..

          С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.20, ал.ІІ от ЗДвП, на основание чл.179, ал.ІІ, пр.1, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200/двеста/лева; за извършено нарушение по чл.123, ал.І, т.2, б.б от ЗДвП, на основание чл.175, ал.І, т.5, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50/петдесет/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

          Жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. К.П. ***. По същество оспорва НП като незаконосъобразно и като такова иска да бъде отменено.

          Въззиваемата страна не се представлява и не прилага становище по жалбата.

          Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вмененото му нарушение.

          Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна, следното:

          Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като разгледана по същество същата се явява основателна.

          На 09.07.2019г. около 12.00часа, в РУ – Г.Т.при ОД на МВР – Д., се получил сигнал от центъра ЦСМП – Г.Т., че в момента при тях има дете, което е пострадало от ПТП. Служителите на РУ – Г.Т.– Д. и М., посетили центъра. Там родителите на малолетно дете обяснили, че дъщеря им била блъсната от автомобил по ул.“П.Е.“ – срещу магазин за хранителни стоки. Полицейските служители не констатирали съществени наранявания освен охлузване по крака. От собствениците на магазина намиращ се в близост до мястото на инцидента разбрали, че са чули спирачки, след което са видели деца да бягат, както и малък син автомобил. Служителите на МВР установили автомобила и водачът му – С.С.. Пред тях той дал обяснения, че се движил бавно когато възприел бягащи деца да излизат между автомобилите към платното за движение. Реагирал веднага и спрял, но последното бягащо дете се ударило в предният калник и паднало. С. излязъл веднага от автомобила, детето веднага се изправило, не поискало помощ и заедно с другите деца избягало надолу по улицата. Водачът след като видял, че детето не е наранено и е избягало по никакъв начин не си помислил, че има настъпило някакво произшествие, за което следва да се уведомява полиция, поради което продължил по пътя си.  

          За констатираното му бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

          С акт за установяване на административно нарушение   № 0638729/08.07.2019г. е констатирано, че:

          „На 08.07.2019г., около 11.30часа в гр. Г.Т., по ул. „П.Е.“, в посока към кръстовището с ул. „П.А.“, е управлявал лек автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. № ***, собственост на Р.Й.А.ЕГН – **********, като пред магазин за хранителни стоки „Моят магазин“, не е избрал скоростта за движение за да спре когато възникне опасност за движението и удря пресичащата от ляво на дясно пешеходка Бирджан Самет Салиева, която пада на платното за движение, причинявайки ПТП. Водача не е останал на място на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.

          В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 20, ал.ІІ от ЗДвП, и чл. 123, ал.І, т.2, б.б от ЗДвП, като след съставянето му препис е връчен незабавно, лично на въззивника.

          Въз основа на горецитираният акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 19-0265-000202/05.08.2019г. на Началника на СПП при ОД на МВР - Д., с което при възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение по чл.20, ал.ІІ от ЗДвП, на основание чл.179, ал.ІІ, пр.1, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200/двеста/лева; за извършено нарушение по чл.123, ал.І, т.2, б.б от ЗДвП, на основание чл.175, ал.І, т.5, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50/петдесет/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.    

          Препис от същото е връчен лично на жалбоподателя на 28.08.2019г.

          При съвкупна преценка и интерпретация на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, съдът достигна до категоричния извод, че при издаването на  АУАН и последвалото го Наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита жалбоподателя, които са безусловно основание за отмяната му.

          От страните не се оспорва установената фактическа обстановка. Безспорно се доказа, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. № ***, собственост на Р.Й.А.с ЕГН – **********.

          Съдът намира, че с така изложената фактическа обстановка в АУАН и в последвалото го НП се явяват  недоказани от обективна и субективна страна извършването на нарушения по чл.20, ал.ІІ от ЗДвП и по чл.123, ал.І, т.2, б.б от ЗДвП.

          По безсъмнен начин се доказа, че жалбоподател се е движил с управлявания от него автомобил на посочената дата и място, но по никакъв начин не се доказва, че скоростта му на движение е била несъобразена. С. е възприел бягащи деца на платното за движение, реагирал е незабавно и е преустановил движението на автомобила, като по този начин ги е предпазил от удар. Не се събраха доказателства, че третото последно от бягащите деца е ударено челно от движещият се автомобил. Наказващият орган не е установил какъв е бил механизма на настъпване на удара, къде точно, в коя част на автомобила и в коя част на тялото на детето. След запознаване с материалите по делото за съда остава убеждение, че бягащото дете се е ударило странично в предния ляв калник при вече спрял автомобил. От наказващият орган не е установено къде точно е паднало детето – пред автомобила или в страни от него – от лявата му страна. От доказателствата по делото става ясно, че детето преди да избяга с другите деца се е хванало за кръста, а в центъра за спешна помощ съобщават за охлузване по крака. От горното се налага извода, че наказващият орган е подвел С. под отговорност за извършено нарушение по чл.20, ал.ІІ от ЗДвП при недоказана и неизяснена фактическа обстановка, като го е подвел под отговорност за това нарушение само по предположения, което се явява процесуално нарушение водещо да нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

          По вторият пункт – за извършеното нарушение по чл.123, ал.І, т.2, б.б от ЗДвП: Жалбоподателят С. веднага излязъл от автомобила за да предложи помощ, но детето се е изправило само, отказало и избягало с останалите деца по улицата, т.е. за него в съзнанието му не останала някаква причина за нуждата от уведомяване на органите на МВР, като най вероятно не е сметнал случилото се за произшествие, за което да се уведомяват полиция или други органи на реда. По никакъв начин не се доказва умисъл в действията му, че същият умишлено е напуснал произшествието и умишлено с цел избягване на санкция не е съобщил на служителите на МВР за произшествието, т.е. деянието не е доказано от субективна страна и НП, и в тази му част като такова следва да се отмени.

          С оглед изложеното наказващият орган е допуснал процесуално нарушение, което е от типа на съществените и води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което от своя страна води до отмяна на атакуваното наказателно постановление. 

          Съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание са опорочени поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

         

          Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът

 

                                         

Р  Е  Ш  И :

 

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0265-000202/05.08.2019г. на Началника на РУ - Г.Т.при ОД на МВР - Д., с което на С.С.С. с ЕГН- **********,***, за извършено нарушение по чл.20, ал.ІІ от ЗДвП, на основание чл.179, ал.ІІ, пр.1, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200/двеста/лева; за извършено нарушение по чл.123, ал.І, т.2, б.б от ЗДвП, на основание чл.175, ал.І, т.5, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50/петдесет/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.       

                    

         

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

               Районен съдия: