Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 37 14.02.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с участието
на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 802 по описа за
2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.
197, ал.2 вр. чл.121 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е
по жалба от З.Т.М. *** чрез адвокат И.М. против Решение № 403/ 01.10.2019г. на
Директора на Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за
приходите /ТД на НАП/, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 66-05-1980/
26.09.2019г. срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки/ПНПОМ/ с изх.№ С190024-023-0002743/13.09.2019г., издадено от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, като неоснователна. В жалбата са
изложени доводи, че решението и потвърденото с него ПНПОМ са издадени при
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че постановлението и съответно решението, с
което е потвърдено, са постановени при липса на обезпечителна нужда, тъй като
ревизията, в хода на която са наложени обезпечителните мерки, е за реализиране
отговорността на жалбоподателката по чл.19 от ДОПК за задължения на „ОТС“ ООД,
а фактическия състав за реализиране на тази отговорност в настоящия случай не бил
налице. Твърди се в тази връзка, че посочените в ПНПОМ публични задължения в
предполагаем размер 340885.11 лева са произволно посочени. Изтъква се, че не са
въведени конкретни мотиви обосноваващи необходимостта от налагането на
конкретните обезпечителни мерки. Изявленията за предотвратяване извършването на
действия и сделки със имуществото на лицето са изцяло декларативни, без никаква
конкретика. По изложените подробни доводи в жалбата за липса на предпоставките
по чл. 121, ал.1 от ДОПК за налагане на предварителните обезпечителни мерки е
направено искане обжалваното решение на Директора на ТД на НАП да бъде отменено
и да се отмени ПНПОМ № с изх. № С190024-023-0002743/13.09.2019г., издадено от
старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез
своя процесуален представител юрисконсулт К. в писмено становище и в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, тъй като не са
налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на допуснатите
обезпечителни мерки. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа обстановка:
На основание чл.121, ал.1 от ДОПК орган
по приходите в ТД на НАП Дешка Стефанова Станева на длъжност главен инспектор
по приходите в качеството си на ръководител на ревизия е направила искане № Р-16002419003428-039-001/
09.09.2019г за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат
установени в резултат на ревизия на З.Т.М. ***, възложена със Заповед № Р-16002419003428/
31.05.2019г. със срок за завършване 22.10.2019г . Налагането на предварителни
обезпечителни мерки се мотивира с обстоятелството, че ревизията е за
установяване на отговорност на З.М. по чл.19 от ДОПК, в качеството й на
съдружник в „ОТС“ ООД за задължения за данъци и ЗОВ на дружеството, като
очаквания общ размер на задълженията към 03.09.2019г., които ще бъдат
установени с ревизията са 340 885.10 лева, в т.ч. главница 236 878.54
лева и лихва 104 006.56 лева и за да се предотврати извършването на сделки
и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането
на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Посочен е
конкретно очакваният размер на задълженията, които ще бъдат установени с
ревизионния акт, по видове и размер към 03.09.2019г., както следва: отговорност
за ДОО - главница 1 381,38 лв. и лихва 152,18 лв., отговорност за УПФ -
главница 615,54 лв. и лихва 61,77 лв., отговорност за корпоративен данък - главница
74 086.63 лв. и лихва 29 824,84 лв., отговорност за данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения - главница 1 122,94 лв. и лихва
107,60 лв., отговорност за ДДС - главница 156 224,80 лв. и лихва 73 515.84 лв.,
отговорност за ДОО - осигурители - главница 3 360,77 лв. и лихва 337.03 лв.,
отговорност за данък върху доходите на физически лица - 86,48 лв. и лихва 7,30
лв.
Въз основа на искането с ПНПОМ изх.№ С190024-023-0002743/
13.09.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора са
наложени обезпечителни мерки, изразяващи се в
1.
налагане на възбрана върху следните недвижими
имоти, преценени като собственост на жалбоподателя:
-
1/2 идеална част от недвижим имот апартамент,
находят се в гр. Ст. Загора, ул. .Димитър Наумов” №57, ет. 1, ап. 2 с
идентификатор 68850.515.39.5.2, с данъчна оценка в размер на 43606.75 лева за
съответната част.
-
1/2 идеална част от недвижим имот апартамент,
находят се в гр. Ст. Загора, ул. „Св. Отец Паисий” №35, вх. А, ет. 2, ап. 32-1
с идентификатор 68850.505.452.2.18, с данъчна оценка в размер на 34095.60 лева
за съответната част.
2.
Налагане на запор върху
-
вземане от трето лице „З. - 2000” ЕООД по
договор за аренда вписан в Агенция по вписванията гр. Ст. Загора с № от вх.
peг. 5966/27.06.2011г. за сумата от 340 885.11 лв.
-
запор върху вземане от трето лице „А. - МЖ” ООД
по договор за аренда, вписан в Агенция по вписванията гр. Раднево № от вх. peг.
1647/02.08.2010г. за сумата от 340 885.11 лв.
-
налични и постъпващи суми в размер на 340 885.11
лв. по банковите сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА АД;
-
запор върху безналични ценни книги, притежавани
от длъжника, които са вписани в регистъра на притежателите на финансови
инструменти на Централния депозитар;
-
1/2 идеална част от лек автомобил марка SUZUKI,
модел СУИФТ с peг. № ХХХХ, с цена на придобиване в размер на 1890.00 лева за
съответната част.
Възбраните са вписани в Служба по
вписвания Стара Загора на 17.09.2019г., видно от приложената „Справка за лице“/л.54/.
Запорите в банки, в които лицето има сметки, са получени, съответно в ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА на 20.09.2019г, БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД – на 16.09.2019г,
БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА АД на 13.09.2019г. Съобщение за запора върху
лекия автомобил е изготвено и изпратено до ОД на МВР Стара Загора на
13.09.2019г. За вписване на запорите върху ценни книжа е изпратено съобщение до
Централния депозитар, получено на 19.09.2019г. Запорите върху вземания от трети
лица са изпратени и съответно получени от „З. – 2000“ ЕООД и „А.- МЖ“ ООД,
видно от приложените обратни разписки.
Постановлението е обжалвано по
административен ред пред Директора на ТД на НАП Пловдив, който с Решение № 403/
01.10.2019г е оставил жалбата без уважение. В него са изложени съображения, че
постановлението е законосъобразно, тъй като е издадено по повод искане на
налагане на предварителни обезпечителни мерки, мотивирано е и е посочен
предполагаем размер на задълженията, който ще бъде окончателно установен след
приключване на ревизионното производство с ревизионен акт. Отбелязано е, че при
предприемане на действия по предварително обезпечение публичният изпълнител е в
условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия
орган относно размера на задълженията. При направен извод, че предполагаемия
размер на задълженията, който предстои да бъде установен е особено голям е
прието, че това ще затрудни събирането им. Съобразено е обезпечителните мерки да
не препятстват по никакъв начин дейността на лицето. Изтъкнато е, че наложените
възбрани и запор на МПС, не препятстват възможността за използването на тези
активи. Във връзка със запорите върху банковите сметки е посочено, че същите са
наложени до размера на предполагаемите задължения, като изрично е подчертано,
че от отговорите на банките се установява, че лицето няма наличности по тях. По
отношение възражението за липса на предпоставките за ангажиране на
отговорността на лицето по чл.19 от ДОПК са изложени доводи, че е неотносимо в
производството по издаване и обжалване на постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от
лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Обжалваното Решение № 403/ 01.10.2019г е
постановено от компетентен орган - директор на ТД на НАП Пловдив, въз основа на
изрично нормативно овластяване. Решението е издадено в рамките на установения в чл.
197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, който изтича на 09.10.2019 г. Решението
е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени
доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган.
Обжалваното по административен ред ПНПОМ изх.№ С190024-023-0002743/ 13.09.2019г.
също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната
териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.
8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.
167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196
от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл.121, ал.1
от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по
приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. В случая обезпечителните мерки са предварителни,
тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични
вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на
изпълнително основание. Налагането им е обосновано с очаквани големи размери на
данъчни задължения като относно размера на предполагаемите задължения
публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва
от преценката на ревизиращия орган. Направен е анализ на размера на притежаваното
от лицето имущество и е изведен извод, че то може да послужи за удовлетворяване
на вземанията, но тъй като предполагаемия размер на задълженията е особено
голям от над 340000лв, ще бъде затруднено събирането им.
Настоящият
съдебен състав споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на
публичните вземания, който се подкрепя от данните по делото за продължителното
установително производство на публичните вземания /ревизията е възложена през месец
май 2019г./, липса на наличност по запорираните банкови сметки. При налагането
на процесните обезпечителни мерки не са допуснати съществени нарушения на
установените в чл.
202 от ДОПК процесуални правила. При това положение предприетите от
данъчните органи действия очевидно се явяват фактически и правно обосновани.
Разпоредбата
на чл.195, ал.6 от ДОПК задължава компетентния орган да наложи обезпечителната мярка
по балансова стойност. В конкретния случай, лицето не е търговец, поради което
съобразно изискването на цитираната разпоредба, напълно законосъобразно е взета
данъчната оценка на недвижимите имоти. По този начин е спазена уредената от
законодателя задължителна последователност, при която следва да определи
стойността на обезпечението при липса на балансова стойност, какъвто е
настоящият случай. Тази последователност е предвидена, за да се защитят
максимално интересите, както на фиска така и на лицата и да се постигне
максимално справедливо определяне на стойността на обезпечението, като се
избягва прекомерното обременяване на длъжниците, в случая ревизираното лице.
Няма основание да се приеме, че наложените възбрани са несъразмерни на
предполагаемите задължения, тъй като възприетата данъчна оценка е по-ниска от
размера на очакваните задължения.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че наложените обезпечителни мерки затрудняват
дейност му. По делото не са ангажирани доказателства в такава насока, още
повече, че лицето не е търговец. От друга страна, жалбоподателят разполага и с
възможност по реда на чл. 229 от ДОПК за снабдяване с разрешение за неотложни
плащания от запорираните банкови сметки в случаите на постъпване на средства по
тях. С наложените възбрани и запор върху МПС не се ограничава ползването им в
текущата работа на лицето, а само се препятства възможността за разпореждане с
тях.
При
налагане на запорите, са съобразени и правилата за несеквестируемост на
имуществото, регламентирани в разпоредбата на чл. 213, ал. 1 и 2 от ДОПК. В
случая несъмнено следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 199 от ДОПК, в
която норма е предвидена възможност за замяна на наложените обезпечителни мерки
с друг вид равностойно обезпечение, като съгласно ал. 2 без съгласието на
публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с
пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, и
която възможност за замяна би могла да бъде реализирана по искане на длъжника
във всеки един етап от производството, в случай, че конкретно наложените мерки,
възпрепятстват или затрудняват в една или друга степен дейността на лицето.
В
случая, във връзка с оплакванията на жалбоподателя, следва още да се посочи и
това, че разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, регламентира случаите на
налагане на обезпечителни мерки на неустановено по размер, или установено по
размер, но неизискуемо публично вземане. В случая се касае за обезпечителни
мерки, наложени в първата хипотеза, в хода на възложено и неприключило
ревизионно производство - преди издаване на ревизионния акт, когато конкретния
размер на публичните задължения все още не е окончателно установен и не е
настъпила неговата изискуемост. Въпросните мерки имат привременен характер/така
чл. 121, ал. 4 и 5 от ДОПК/, като предназначението им е да дадат обезпечителна
защита на този именно етап от ревизионното производство, като по този начин
гарантират събирането на публичните вземания, с оглед предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, които биха осуетили
събирането на задълженията за данъци и осигурителни вноски, които ще бъдат
установени с ревизионен акт. Ето защо и доводите на жалбоподателя, че
публичните задължения в предполагаем размер са произволно посочени на именно на
този етап от развитие на ревизионното производство, са изцяло несъстоятелни. В
този случай, ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт,
бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичния изпълнител
пристъпва към продължаване на действието на наложените мерки, съгласно
възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с налагане
на обезпечителни мерки на основание чл. 195 от ДОПК от същия вид и върху същото
имущество, обезпечаващи конкретно установените вече по основание и размер
публични задължения, а в случай, че не се стигне до установяване на очаквания
размер на публичните задължения, може да се процедира по реда на чл. 208, ал. 1
от ДОПК.
С
оглед доводите на жалбоподателя, че не е налице фактическият състав за
реализиране на отговорността му по чл.19 от ДОПК, както и че ревизионното
производство за вменяване на тази отговорност, е само за непогасените
задължения за данъци и ЗОВ, но не и за лихвите, следва да се посочи, че тези
доводи са ирелевантни по отношение на настоящия административноправен спор,
предмет на което е конкретния обезпечителен акт. Без всякакво съмнение същите
са относими към конкретното производство по установяване на публичните
задължения, приключващо с ревизионен акт, но в настоящото производство каквито
и да е доводи досежно установените публични задължения, респективно техния
размер са ирелевантни (арг. и от чл. 266, ал. 3 от ДОПК).
Правилно и в съответствие с материалния
закон публичният изпълнител е приел, че са налице предпоставките по чл.121,
ал.1 от ДОПК за налагане на процесните предварителни обезпечителни мерки.
Като е оставил без уважение жалбата срещу постановлението за налагането им,
решаващият орган е постановил решението си в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби. Законът овластява съда
да отмени наложената обезпечителна мярка, ако длъжникът представи обезпечение в
пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако
не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, когато те са
предварителни, както и изискванията на чл. 195, ал. 5 от същия кодекс.
Настоящият съдебен състав намира с оглед гореизложените съображения, че не е
налице нито едно от така посочените основания за отмяна на наложените
обезпечителни мерки. Жалбата на З.Т.М. срещу Решение № 403/ 01.10.2019г на
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив и потвърденото с него /предвид оставяне на
жалбата без уважение/ ПНПОМ изх.№ С190024-023-0002743/ 13.09.2019, издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в
тежест на жалбоподателя З.Т.М. следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния
орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от
ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Т.М. *** против
Решение № 403/ 01.10.2019г. на Директора на Териториална дирекция гр. Пловдив
на Национална агенция за приходите, с което е оставена без уважение жалбата й
срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№
С190024-023-0002743/ 13.09.2019г, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА З.Т.М. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за
приходите сумата 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 197, ал.4 от ДОПК.
.
СЪДИЯ: