Определение по дело №1606/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 250 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Х.П.Р. с ЕГН ********** срещу сочени като фактически действия по противоправно сваляне на номерата и прекратяване на регистрацията на автомобил Мерцедес МЛ 163 с рег. № РВ****НХ и ремарке - платформа с рег № РВ ****ЕВ от страна на неустановен орган на власт, което се твърди да не се основава на административен акт или на закона.

Съдът e приел, че е налице хипотезата на отправено искане да се преустанови неоснователно фактическо действие на орган на власт, намиращо проявление във фактическо сваляне на номерата и прекратяване на регистрацията на автомобил Мерцедес МЛ 163 с рег. № РВ****НХ и ремарке - платформа с рег № РВ ****ЕВ, което продължава и към момента на произнасяне на съдебния състав.

Съдът е указал на жалбоподателя, че доколкото от субективна страна заявителят по чл.250 АПК следва да разполага задължително с правен интерес, който в конкретната хипотеза жалбоподателят обоснова с качеството му на ползвател, на който са предадени документите, удостоверяващи правото на собственост върху съчлененото превозно средство, съдът приема, че допълнително изисканите и събрани в настоящото производство писмени доказателства доказват наличието на правен интерес от оспорването на твърдените фактически действия по снемане на регистрационните табели и дерегистрация на процесния пътен състав.

Доколкото органът, автор на сочените за противоправни фактически действия не бил уточнен от страна на жалбоподателят, но налице били данни, че превозното средство било задържано по повод проверка на дл. лица от Сектор ПП при ОД на МВР Бургас, от съдът била изискана и съответно предоставена информация по реда на чл. 252, ал. 2 от АПК от посочената администрация. Съгласно изпратената преписка, налице е постановена Заповед за Прилагане на ПАМ № 23-0769-000738, с която е прекратена регистрацията на процесния пътен състав.

Към същата преписка е представен и АУАН рег. № 464580 от 17.08.2023г., видно от който 2 бр. рег. табели с рег № РВ4644НХ и 1 бр. рег. Табела с № РВ9950ЕВса били иззети като доказателства в инициираното административно-наказателно производство.

При такаизяснената обстановка, Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира искането за недопустимо, по следните съображения:

Според нормата на чл.250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.

Производството по чл. 250 АПК е административно производство за защита срещу фактически действия, които не се извършват в изпълнение на административен акт или на закона. Следователно, това е особен и бърз ред за защита от неоснователни действия от името на администрацията, които не се извършват в изпълнение на индивидуален или общ административен акт и не произтичат пряко от закона. Търсената от подателя на искането защита е неприложима в случаите, когато неоснователните действия са прекратени или не са започнали, тъй като съдебното разпореждане за тяхното прекратяване, съгласно чл. 253, ал. 2 АПК се явява безпредметно, както и когато лицето не разполага с правен интерес да търси защитата или действията не отговарят на характеристиките, посочени по-горе. Липсата на една от предварително и кумулативно изискуемите от цитираната норма на чл. 250 АПК предпоставки води до недопустимост на искането за издаване на разпореждане по чл. 253, ал. 2 АПК за прекратяване на фактическите действия.

В случая от събраните по делото доказателства се установява това, че жалбоподателят е ползвател на пътния състав, чиито табели са били свалени, а превозните средства от същия - дерегистрирани което обосновава наличието на правен интерес за него да атакува това действие. От събраните по делото доказателства се установява и това, че дерегистрацията и снемането на табелите на превозното средство продължава и към настоящия момент и не е преустановено. От друга страна обаче става ясно, че се касае не за фактическо действие на адм. орган, както твърди това жалбоподателят, а за действия в изпълнение на индивидуален административен акт, какъвто е Заповед за Прилагане на ПАМ № 23-0769-000738, с която е прекратена регистрацията на процесния пътен състав и процесуалноследствени действия по събиране на доказателства, каквото е снемането и задържането на регистрационните табели на ППС. Всички те са основани на цитираните два правни акта - Заповед за налагане на ПАМ, която по силата на законовите разпоредби разполага с предварително изпълнение и правен акт – АУАН, който според установената съдебна практика в изземващата си част представлява протокол за изземване по см. на чл.42, ал.1 , т.10 ЗАНН.

В заключение следва да се обобщи, че в конкретния казус не се установява да е осъществена хипотезата на чл.250, ал.1 АПК, касае се проведено административно производство по налагане на ПАМ и процесуално-следствено действие реализирано в административно-наказателно производство от актосъставител, а не за фактическо такова на административен орган или на длъжностно лице, която дейност не попада в приложното поле на чл.250 и сл. АПК.

По тези съображения искането на Х.П.Р. с ЕГН **********, е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Мотивиран така и на основание чл.159, т.1 АПК, Административен съд Бургас, трети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Х.П.Р. с ЕГН ********** да бъде прекратено действието по противоправно сваляне на номерата и прекратяване на регистрацията на автомобил Мерцедес МЛ 163 с рег. № РВ****НХ и ремарке - платформа с рег № РВ ****ЕВ от страна на неустановен орган на власт, което се твърди да не се основава на административен акт или на закона.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №1606/2023 г. по описа на Административен съд Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

	Съдия: