№ 1896
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110214339 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. ХР. ВЛ., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 21-4332-018940/20.09.2021 г., издадено от Д. Д.
Д. – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от
5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 48
ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие
на възприетите от административните органи фактически положения с
обективната действителност, довело ги до некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостната отмяна на атакуваното
наказателно постановление като неправилно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, явява
се лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
1
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
518204/31.08.2021 г., съставен от П. Т. К. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на ИЛ. ДР. ИВ. – свидетел при установяване на
нарушението е констатирано, че на 31.08.2021 г. около 10:10 часа в гр. София
по ул. „Цар Асен“ с посока на движение от ул. „Петър Парчевич“ към ул.
„Уилям Гладстон“ жалбоподателят В. управлява лек автомобил марка „Алфа
Ромео“ с ДК № СВ №№№№ КС и на кръстовището с ул. “Уилям Гладстон“
при равнозначни пътища не пропуска и реализира ПТП с приближаващия се
отдясно лек автомобил марка „Хонда“ с ДК № СВ №№№№ НН.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, като
след съставянето му препис от същия е връчен на В..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-018940/20.09.2021 г. от Д. Д. Д. –
началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 5 ЗДвП, при цялостното възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя В. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 48
ЗДвП.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на
въззивника на 29.09.2021 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт
2
разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия
орган на 04.10.2021 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки
това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване,
респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника В., поради допуснати неотстраними съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото й на защита.
От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят
и наказващият орган не са е изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, т.
4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на
нарушението по чл. 48 ЗДвП и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, имайки предвид липсата на
твърдения за причинено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
Съгласно легалната законова дефиниция пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
3
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН
и НП не са изложени факти за причинени имуществени или неимуществени
вреди, а единствено се сочи, че привлеченото към отговорност лице „при
кръстовище на равнозначни пътища не пропуска и реализира ПТП с
приближаващия се отдясно лек автомобил марка „Хонда“ с ДК № СВ
№№№№ НН /неясно при какъв механизъм и какви са последиците от
същото?!/.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението
в АУАН и издаденото, въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена
от анализа на доказателствения материал, тъй като е рефлектирала
неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на
жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо нея
юридическа отговорност. Допуснатото съществено процесуално нарушение
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление и обезпредметява обсъждането на въпроса дали
произшествието е причинено виновно от въззивника. В тази връзка, за
пълнота следва да се подчертае, че съдът не споделя изложената от
въззивника В. трактовка, досежно предписанието на чл. 48 ЗДвП, тъй като
визираният нормативен регламент поставя императивно изискване към
водачите на пътни превозни средства на кръстовище на равнозначни пътища
да пропуснат пътните превозни средства, които се намират или приближават
от дясната им страна, без да отича обстоятелството дали същите навлизат,
намират се в кръстовището или излизат от него. Няма спор по делото, че
процесното ПТП е реализирано в самото кръстовище, като при все това,
следва да се отбележи, че поначало липсата на ясна видимост не би довела до
екскулпиране на нарушителя, напротив – този факт е налагал проява на по-
изострено внимание в процесната пътна ситуация. Нещо повече – от разказа
на свидетеля М.Г. в съдебната фаза става ясно, че В. е навлязла внезапно в
кръстовището, с което е неглижирала и изискването на чл. 47 ЗДвП, имайки
предвид, че избраната от нея скорост очевидно не й е позволила да спре и да
пропусне движещия се по път с предимство лек автомобил.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
4
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на жалбоподателя М.В..
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено изцяло, без да се обсъжда задълбочено въпросът за неговата
правилност.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-
018940/20.09.2021 г., издадено от Д. Д. Д. – началник сектор при ОПП-СДВР,
с което на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999
г./ на жалбоподателя М. ХР. ВЛ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 48 ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5