№ 6491
гр. София, 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20251110101200 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Т. П. К. срещу ***“,
ЕИК: ***.
Ищецът твърди, че на 20.11.2020г. сключил с ответника договор за наем,
по силата на който му предоставил за ползване собствения си недвижим имот,
съставляващ зала за танци и бойни изкуства с площ от 219 кв. м., находящ се в
******* минус едно, срещу което ответникът, в качеството си на наемател, се
задължил да заплаща месечно възнаграждение от 100 лв., платими до 10-то
число на месеца, за който се отнася. Договорът между страните бил сключен
за тригодишен срок, считано от влизането му в сила на 01.01.2021г., като
имотът бил ползван от клон на ответника, регистриран за осъществяване на
дейност на територията на гр. Варна. Ответникът не изпълнил задължението
си за заплащане на уговореното наемно възнаграждение за периода
01.02.2021г.-01.01.2023г., възлизащо на 23 броя наемни вноски в общ размер
от 2300лв. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава за заплащане на
месечните вноски с повече от 10 дни, което обусловило възникване в правната
сфера на ищеца на вземане за неустойка за забава в размер на 0.5% от
незаплатената сума за всеки просрочен ден, дължимостта на която била
уговорена в чл. 2, ал. 4 от сключения между страните договор. Твърди, че
договорът бил едностранно прекратен от ищеца с отправено до ответника
писмено предизвестие от 21.08.2023г., с оглед на което и след изтичане на
посочения в предизвестието тридневен срок договорът преустановил
действието си. Посочва, че получил от ответника писмо, в което последният
признавал факта, че имотът се ползвал от клон на ответника в гр. Варна, както
и възразил по искането на ищеца за заплащане на претендираните суми,
посочвайки, че заплащал дължимото наемно възнаграждение.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2300лв.,
представляваща неплатени наемни вноски за периода 01.02.2021г.-31.12.2022г.
по договора за наем от 20.11.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 02.10.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от
5600лв., представляваща договорна неустойка за забава за всеки просрочен
1
ден, считано от първата дата на забавата - 20.02.2021г. до 24.08.2023г.,
дължима на основание чл. 2, ал. 4 от договора.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок,
с който оспорва исковете. Поддържа, че не е обвързан от договор за наем с
ищеца, във връзка с което оспорва автентичността на договора за наем от
01.11.2020г., представен към исковата молба, като твърди, че не е подписан от
А. Д. А.. Твърди, че въобще не е съществувал договор за наем между страните,
а същите са постигнали съгласие за извършване на съвместна дейност.
Оспорва да е приемал и ползвал процесното помещение, поради което и
възнаграждение не се дължало. Твърди, че по неформален договор за
съвместна дейност предоставил на ищеца спортно оборудване и екипировка и
ищецът имал правото да използва името на ответника, както и бил подпомаган
финансово в спортната дейност от ответника. Твърди, че между страните бил
сключен франчайз договор с предмет временно и възмездно ползване на
регистрираното име на ответника при извършваната от ищеца дейност по
провеждане на тренировки по фехтовка, срещу които ищецът получавал
приходи, както и че имотът бил ползван изцяло от ищеца в собствен интерес.
Излага, че във връзка с осъществяваната от ищеца дейност ответникът
заплащал суми на ищеца, както и предоставил на ищеца фехтовално
оборудване и екипировка за ползване на обща стойност 962,56лв., което било
включено в имуществото на клон на ответника в гр. Варна, с адрес по
регистрация на адреса на кантората на ищеца, а именно: **** както и за този
клон е регистриран и имейл адрес ********************@*****.***, на който
следвало да се извършва кореспонденция от ищеца под името на спортния
клуб, с който адрес на електронна поща оперирал ищецът в изпълнение на
постигнатите между страните договорености при осъществяването на
съвместната дейност между страните. Излага, че ищецът, представяйки себе
си за пълномощник на ответника, без да е упълномощен за това, депозирал в
администрацията на община Варна, искане от името на ответника да му бъде
предоставена за безвъзмездно ползване спортната зала в кв. „Владислав
Варненчик“ за организиране на международен турнир по фехтовка, както и
депозирал последващо искане за финансиране от общината, които били
отклонени от кмета на Община Варна. Ищецът поискал от ответника да му
бъде предоставено пълномощно във връзка с обжалване на отказите, каквото
пълномощно ответникът отказал да предостави и тези обстоятелства станали
причина за разрива в отношенията между страните. Поддържа, че не дължи
заплащане на претендирания размер на неустойка, доколкото не е сключвал
договор за наем с ищеца. Релевира възражение, че неустоечната клауза е
нищожна, тъй като не е уговорен лимит на неустойката и е възможно да се
начислява до безкрай. Поддържа, че претендираният размер на неустойка е
над 243% от главницата, поради което клаузата за неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се явява
в противоречие с добрите нрави.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен
иск спрямо ищеца, който следва да бъде приет за съвместно разглеждане от
2
съда на основание чл. 211 ГПК.
Ищецът по насрещните искове твърди, че между страните е сключен
неформален договор за заем за послужване, наименуван договор за съвместна
дейност, при който предоставил за временно ползване на Т. К. фехтовално
оборудване с цел подпомагане в осъществяваната от него дейност по
развитието на спора фехтовка в гр. Варна, която ответникът лично
осъществявал в собствения си недвижим имот. Твърди, че на 30.03.2022г.
предал на ответника следните вещи:
- 3 броя големи клиноци за сабя на обща стойност 110,25лв.;
- 3 броя букси за сабя на обща стойност 25,76лв.;
- 3 броя дръжки за сабя (сини) на обща стойност 23,65 лв.
- 1 бр. кора за жени № S на стойност 30лв.
Посочва, че на 25.11.2022г. предал на ответника следните вещи:
- 2 бр. № 38 и 1 бр. № 40 куртки (фехтовално горнище) на обща стойност
129,64лв.,
- 3 бр. калъфи на обща стойност 59,90 лв.;
- 1 бр. фехтовален панталон размер № 44 на стойност 20 лв.;
- 3 бр. кабели за сабя на обща стойност 74,67лв.;
- 1 бр. тестер електрически (електрическа ръкавица) на стойност 65лв.;
- 2 бр. размер „М“ и 1 бр. без размер маски за сабя на обща стойност 233,69лв.;
- 6 бр. киче;
- 1 бр. размер № 46 ламе - на стойност 190лв.
Твърди, че тези вещи са негова собственост, придобити въз основа на договор
за покупко-продажба, които предоставил на ответника за временно ползване
по договора, който бил прекратен.
С оглед изложеното, моли за осъждане на ответника да върне
гореописаните вещи, а при евентуалност, ако вещите не бъдат върнати, да
бъде осъден да заплати тяхната равностойност в общ размер от 962,56лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба -
07.12.2023г. до окончателното плащане.
Ответникът по насрещния иск (първоначалния ищец по делото) е подал
отговор на насрещния иск в законоустановения срок. Излага съображения за
недопустимост на предявения насрещен иск твърдейки, че не е получавал
фехтовална екипировка от ищеца по насрещния иск, а от трето за спора
юридическо лице - „*******“ ЕООД, както и заплатил стойността на
предоставеното му оборудване, а незаплатената стойност била прихваната и
върната на това дружество. Поддържа, че предявените насрещни искове са
неоснователни, като оспорва изцяло изложение от ищеца фактически
обстоятелства. Възразява, че между страните е осъществявана съвместна
дейност, като в тази връзка твърди, че предоставил на ищеца собствения си
недвижим имот за временно и възмездно ползване въз основа на договор за
наем, както и че в качеството на адвокат представлявал ищеца. Оспорва между
3
страните да е сключван договор за заем за послужване поддържайки, че между
страните не е постигано съгласие за сключване на такъв договор, както и че
предмет на насрещния иск са потребими вещи, които след нормалната им
употреба се износват и чупят. Твърди, че вещите са му предадени от
служители на „*******“ ЕООД с цел да бъдат продадени на трети лица в гр.
Варна в полза на посоченото дружество, като ищецът единствено осъществил
съдействие на това дружество по предаване и получаване на вещите, като това
обстоятелство се установявало и от разменената електронна кореспонденция
между него и служители на „*******“ ЕООД. Излага във връзка с горното, че
е съставен протокол за прихващане от 09.03.2023г., с който финансовите
отношения между ответника и „*******“ ЕООД били уредени окончателно.
Твърди, че в качеството си на упълномощен адвокат на ищеца регистрирал
имейл адрес ********************@*****.***, посредством който била
разменяна кореспонденция с ищеца по насрещния иск, с „*******“ ЕООД и с
техните управители Е. П. и А. А..
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на насрещния иск.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Съдът намира, че направените в отговора на насрещната искова молба
възражения за недопустимост на насрещния иск са неоснователни. Наличието
на пасивна процесуална легитимация като предпоставка за допустимост на
исковете се обуславя от твърденията на ищеца относно спорното право, което
се претендира от него. Дали реално съществува такова право и ответникът е
материално задължен да отговаря, са въпроси по съществото на спора, а не по
неговата допустимост.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.
232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 243 вр. чл. 249 ЗЗД вр. чл.
521, ал. 2 ГПК.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по
първоначалните искове е да установи следните факти: възникване на
облигационно правоотношение по сключен между страните договор за наем
на процесния имот, по което ищецът, в качеството на наемодател, е
предоставил на ответника, в качеството на наемател, за временно и възмездно
ползване процесния имот срещу задължението на наемателя да заплаща
наемна цена в сочения размер; че ответникът е ползвал или е разполагал с
възможността да ползва имота през процесния период, който му е бил
предаден; уговарянето на валидна клауза за неустойка при забава в плащането
на дължимата наемна цена и размера на неустойката.
В тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му, включително, че между страните е имало неформален
договор за съвместна дейност с цел подпомагане на ищеца да развива спорта
4
фехтовка в гр. Варна, както и че клаузата за неустойка противоречи на
добрите нрави.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, по насрещните искове, в тежест
на ищеца по тях е да докаже следните факти: възникване между страните на
облигационно правоотношение по сключен договор за заем за послужване, по
който ищецът е заемодател, а ответникът заемополучател; предоставяне на
заемателя - ответник на фактическата власт върху вещите, предмет на
предявения иск, за временно ползване; прекратяване на договора и отправено
искане до ответника за връщане на вещите, както и тяхната парична
равностойност.
В тежест на ответника по насрещните искове е да докаже фактите, от
които произтичат възраженията му, включително, че вещите са му предадени
от служители на „*******“ ЕООД с цел да бъдат продадени на трети лица в
полза на дружеството, като ищецът единствено осъществил съдействие на
това дружество по предаване и получаване на вещите.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в
отношенията им, че недвижим имот, съставляващ зала за танци и бойни
изкуства с площ от 219 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Селиолу“, № 48,
вх.А, ет. минус едно, е собственост на ищеца; че ищецът Т. П. К. е регистрирал
имейл адрес *******************@*****.***, посредством който е разменял
кореспонденция със служители на ***“ и на „*******“ ЕООД, и с
управителите.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и
относими, поради което следва да бъдат приети.
Предвид нормата на чл. 183 ГПК, следва да бъде уважено искането на
ответника за задължаване на ищеца да представи в оригинал или нотариално
заверен прпеис приложения към исковата молба в препис договор за наем от
01.11.2020г.
Следва да бъде уважено искането на ответника по първоначалния иск за
допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели за
установяване фактите, изложени в отговора на исковата молба, като на
ответника бъдат допуснати общо двама свидетели - по един за посочените в
отговора две групи обстоятелства, а искането за разпит на трети свидетел на
ответника следва да бъде отхвърлено на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Искането на ответника, обективирано в отговора на исковата молба, за
допускане извършването на съдебно-техническа експертиза следва да бъде
оставено без уважение, доколкото не се явява необходимо.
Съдът намира, че за изясняване на релевантни за спора обстоятелства,
изискващи специални знания, следва да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза. Задачите на сдружението обаче следва да бъдат преформулирани,
а именно: Получавал ли е Т. К. за посочения период плащания (доходи) от
сдружението, в какъв размер са тези плащания и с какво посочено основание
са изплатени? Въпросите на ответника по насрещния иск не се нуждаят от
преформулиране.
5
Исканията на страните за явяването им да дават обяснения и да отговарят
на въпроси по реда на чл. 176 ГПК се явяват неоснователни. На първо място,
поставените въпроси не са зададени коректно и навеждат към конкретен
отговор, което е недопустимо. На следващо място, голяма част от въпросите
нямат пряко отношение към релевантните факти. Също така, от едната страна
се иска самият неин представител да се явява да отговаря на въпроси, което е
безпредметно, доколкото всяка страна излага своите твърдения, доводи и
съждения чрез предвидените в ГПК способи – отговор на искова молба,
последващи становища, устни състезания и т. н. Няма необходимост да бъде
разпитван допълнително в открито съдебно заседание, доколкото е ясно, че ще
възпроизведе факти, потвърждаващи тезата, която поддържа. В допълнение,
този способ се ползва с изключително ниска доказателствена стойност,
доколкото никоя от страните не може бъде принудена да признава неизгодни
за нея факти, и за разликата от свидетелите, за страните не се предвижда
наказателна отговорност, в случай че кажат неистина (излъжат). В
заключение, от страните е поискано събирането на достатъчно други
доказателства за относимите факти и връзката между тях, поради което няма и
необходимост от този способ.
Не следва да бъде задължаван ответникът по първоначалните искове и
ищец по насрещните да представя повторно преписи на представените от него
документи, доколкото по делото е налице разписка, представляваща
официален удостоверителен документ, че такива са изпратени и получени от
другата страна. Оборване на този факт не е сторено, с оглед на което искането
е неоснователно.
Произнасянето по искането за допускане изслушването на съдебно-
графична експертиза следва да бъде отложено, предвид предходните
процесуални действия, които е необходимо да бъдат извършени съгласно чл.
193 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.03.2025г. от 10:30ч., за която дата и час да се призоват страните, като
ищецът Т. К. се призове както чрез адв. Д. Д. с *****, така и чрез адв. М. П.
******* офис 1, а ответникът на посочения в отговора на исковата молба /л.
70/ електронен адрес с указание, че следва в 7-дневен срок да се потвърди
получаването. В случай че не бъде потвърдено получаването в този срок, да се
изпрати призовка на хартиен носител.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения насрещен иск.
6
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната
част на определението.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищеца най-късно в насроченото
открито съдебно заседание на 13.03.2025г. да представи в оригинал или
официално (нотариално) заверен препис договора за наем от 01.11.2020г. При
неизпълнение, същият ще бъде изключен от доказателствата по делото
съгласно чл. 183, изр. 2 ГПК.
УКАЗВА съгласно чл. 193, ал. 2 ГПК на ищеца Т. К. в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да заяви дали ще се ползва
като доказателство от договора за наем от 01.11.2020г. с оглед направено от
ответника оспорване по чл. 193 ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от страна на ответника в откритото
съдебно заседание, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на
трети свидетел.
УКАЗВА на ответника да води допуснатите свидетели в откритото
съдебно заседание, като в случай че същите не бъдат доведени, без да са
налице обективни и уважителни причини за това, установени с надлежни
доказателства, съдът ще отмени определението, с което ги е допуснал.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, при която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши
проверка, където намери за необходимо, включително в НАП, да отговори на
поставените в отговора на насрещния иск задачи /л. 160-161 от гр. д. №
12729/2023г. по описа на РС – Варна/, както и на задачите: Получавал ли е Т.
К. за посочения период плащания (доходи) от сдружението (******“ с
ЕИК: ***), в какъв размер и с какво основание?
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И., тел. № *****.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 700лв., от които 500лв.,
вносими от ищеца Т. К., и 200лв., вносими от Сдружението, в 1-седмичен срок
от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на експертизата, включително като му предоставят всяка изискана
информация и документация. При неизпълнение, ще бъдат приложени
последиците на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, в случай че някоя от страните го възпрепятства
да изготви заключението, като не му съдейства и отказва да му предостави
изискани документи, незабавно да уведоми съда.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-графична
експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
7
Сдружението и препис от отговора на исковата молба по насрещния иск с
приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8