П Р О
Т О К О Л
гр.
София, 04.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично
съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТ БОШНАКОВА |
|
Секретар: |
Михаела Митова |
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. дело № 1785 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14.44
часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Н.Я.Р. - редовно призован от предходно съдебно заседание, явява се
лично и с процесуалния си представител адв. С.М., с пълномощно, приложено по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ ПРОКУРАТУРАТА
НА РБ - редовно призован от предходно съдебно заседание, представлява се от
прокурор Д. К..
СТРАНИТЕ (поотделно): Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото и при спазване на реда по чл.
142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА молба от 13.10.2020
г. на ответника, препис от която е изпратен на ищеца на 26.10.2020 г.
ДОКЛАДВА писмо от 19.10.2020
г. на СРП с приложени към него 46 бр. известия доставени и връчени и 26 бр.
невръчени известия.
ДОКЛАДВА молба от 21.10.2020
г. на ищеца, по която съдът се е произнесъл с разпореждане от 27.10.2020 г.
АДВ. М. – Получила съм препис
от молбата на СГП с приложеното към нея постановление за прекратяване на
наказателното производство по отношение на доверителя ми. Твърдението на Прокуратурата,
че с постановление от 30.10.2015 г. на СРП производството по отношение на доверителя
ми е прекратено не отговаря на обективната истина. Моля да се обърне внимание, че
в приложения след края на постановлението списък с лицата, до които следва да
бъде изпратено, името на моя доверител не фигурира и това постановление не е
изпращано до него и не е получавано от него. Не са предприети никакви действия от
страна на Прокуратурата относно надлежното му връчване. Ясно и категорично в чл.
243, ал. 4 от НПК е записано, че препис от постановлението, на първо място, се
изпраща на обвиняемия, а след това на пострадалия или негови наследници или на ЮЛ,
които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в
7-дневен срок от получаването му. Такова не е изпращано и получено от доверителя
ми. Ако същият знаеше за постановлението за прекратяване, то с нарочна молба до
прокурор той щеше да си изиска гаранцията, която видно от него е отменена. След
като прокуратурата не е изпълнила задълженията си за надлежно връчване на
прокурорското постановление, същото не е влязло в сила и производството към
настоящия момент е абсолютно висящо. Ето защо, не съм съгласна със становището
на прокуратурата в молбата, че производството било надлежно прекратено. Това
постановление не е връчено на ищеца. Ние за първи път се запознаваме с него
както аз, така и клиентът ми, с молбата на СГП по настоящото дело.
ПРОКУРОРЪТ – Поддържам изложеното
в молбата на СГП от 12.10.2020 г.. Видно от приложеното към нея доказателство –
постановление от 30.10.2015 г., производството по отношение на ищеца е изцяло
прекратено. С оглед възраженията, които са правят за невръчване на
постановлението, в настоящото съдебно заседание, съдът следва да разпредели
доказателствената тежест и да укаже коя от двете страни следва да представи
доказателства за съответното връчване и евентуално за узнаването на факта на
прекратяване на наказателното производство. В случая Прокуратурата е тази, която
се ползва с тези доказателства, поради което следва да ни бъде дадена
възможност да ги ангажираме.
Във връзка с писмото на
СРП оттеглям искането за представяне на доказателства. При изявлението на наблюдаващия
прокурор, че не е връчено постановлението, би следвало да се съберат доказателства
за узнаването на постановлението по друг начин, а именно чрез събиране на съответни
данни относно обстоятелството кога евентуално е узнал за факта на прекратяване,
дори и самото постановление пряко да не му е връчено със съответна обратна
разписка. Би могло да се съберат и такива доказателства, които да установят
факта на узнаване от страна на ищеца.
СЪДЪТ по доказателствата
на основание чл. 157 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към
молба от 13.10.2020 г. на ответника Прокуратурата на РБ писмени доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА писмо от
19.10.2020 г. на СРП без описаните към него приложения – обратни разписки.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ заверени
преписи от постановлението за привличане на ищеца Н.Я.Р. като обвиняем по процесното
наказателно производство, обвинителните актове, разпорежданията на наказателния
съд за връщане на наказателното производство на Прокуратурата на РБ и
постановленията за прекратяване на наказателното производство срещу Н.Я.Р. и
другия обвиняем в наказателното производство.
ДА СЕ ВЪРНАТ на СРП наказателното
производство и обратните разписки, представляващи приложения към писмо от 19.10.2020
г., като в съпроводителното писмо да бъдат описани изрично приложенията по
томове и броя на обратните разписки, за евентуално изпълнение от компетентната Прокуратура
на предвидените в НПК действия.
СЪДЪТ, като взе предвид становището
на страните, намира, че настоящото исково производство е недопустимо и следва
да бъде прекратено.
С исковата молба ищецът
претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушение правото
му за разглеждане и решаване на наказателното производство в разумен срок съгласно
чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧ. Видно от постановлението от 30.10.2015 г. на СРП, наказателното
производство във връзка с претендираното в настоящото производство обезщетение,
по отношение на ищеца Н.Я.Р. е прекратено. В чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е уредена
самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на
граждани и ЮЛ от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧ. По приключили производства обаче,
каквото настоящият състав на съда намира, че е налице по отношение на ищеца Н.Я.Р.,
искът с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, е допустим само, когато е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
„а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, по аргумент от чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. Прекратяването на наказателното производство по отношение на ищеца Н.Я.Р.
и липсата на посочената административна процедура, изчерпана преди образуване
на настоящото исково производство, води до недопустимост на иска. Стабилитетът на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, включително и по
отношение на ищеца като обвиняем, който настъпва чрез връчването му на препис
от постановлението, съдът намира, че е правно значим само във връзка със
забавата на ответника при дължимост на обезщетението, но не и относно
преценката за допустимостта на настоящото исково производство.
По изложените съображения
и на основание чл.8, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 130 от ГПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 1785/2020 г. по описа на СГС, ГО, І-29 състав, образувано по
предявен от Н.Я.Р. против Прокуратурата на РБ иск по чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл.
6, пар. 1 от ЕКЗПЧ за заплащане на сумата от 130000 лева, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди от разглеждане и решаване на наказателното
производство извън разумния срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от днешното съдебно
заседание от страните.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 15.03 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: