Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 16. 06. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на седми юни през
двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 598
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
гражданско дело е образувано въз основа на искова
молба от „Б.К.“ ООД гр. София против Г.Г.И. ***. В молбата се
твърди, че между страните е бил налице трудов договор, по силата на който
ответникът е изпълнявал длъжността „***“. Твърди се, че при изпълнение на
служебните пътувания всички водачи разполагат с възможност да зареждат
неограничено поверените им автомобили. Твърди се, че при всяко зареждане
стойността на горивото не се заплаща от шофьорите, а се начислява и плаща по
фактура, която доставчикът изпраща периодично на дружеството, съдържаща данни
за време, място и количество на зареждане, както и номер на превозното
средство. Твърди се, че същевременно по силата на сключен договор с трето лице
ищцовото дружество е осъществявало контрол над неговите автомобили посредством
софтуерна система „Фротком“. Твърди се, че техническите възможности на
посочената система проследяват освен движението в реално време и други данни за
състоянието на превозното средство, включително нивото на гориво в резервоара и
неговото изразходване. Твърди се, че в периода октомври- ноември 2016 год. на
ответника е бил зачислен автомобил с рег. № ***, с който е извършвал превози в
северна ***- ***и ***. Твърди се, че на датите 15. 10., 30. 10., 05. 11. и 07.
11. 2016 год. с данните на посочения автомобил са били извършени четири зареж***на
обща стойност 14 624, 36 датски крони. Твърди се, че съгласно системата
„Фротком“ обаче реално не е постъпило гориво в резервоара, а тъй като в тези
дни автомобилът не е имал движение нивото му е останало изцяло непроменено.
Твърди се, че по този начин ответникът неправомерно е изразходил поверените му
средства без заплатеното с тях гориво да е използвано за нуждите на
дружеството. Твърди се, че вследствие на това е бил увреден интересът на
работодателя, като са настъпили преки загуби в размер на заплатеното, но
неполучено гориво. В заключение ищцовото дружество моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 3 847, 40 лв., представляваща левовата
равностойност на 14 624, 36 датски крони, изчислена към датата на подаване
на исковата молба, която сума съставлява стойността на зареденото от ответника
гориво на датите 15. 10., 30. 10., 05. 11. и 07. 11. 2016 год., останало
неполучено от страна на ищеца. Претендира се присъждане и на направените
деловодни разноски.
Ответникът
Г.Г.И. *** ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният осъдителен иск намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ. За да бъде уважен същия,
работодателят следва да установи следните обстоятелства: наличие на трудово
правоотношение за длъжност, при която е възложено на работника или служителя да
събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, и
констатирана липса на парични или материални ценности, поверени на работника
/служителя/. С оглед специфичния характер на увреждането е въведена
презумпцията за причиняване на щетата от отчетника, комуто ценностите са
поверени, т. е. върху
ответника се възлага тежестта да докаже, че не е причинил щетата чрез свои
действия или бездействия /напр. чрез възражение за настъпване на липсата поради
оправдан стопански риск/. В конкретния случай съдът приема, че предпоставките
за възникване на пълна имуществена отговорност по чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ са
налице. По делото е безспорно, а това се установява и от приложения трудов
договор № 8/ 19. 10. 2015 год.,
че ответникът Г.Г.И. е работил по трудово правоотношение при ищеца „Б.К.“ ООД
гр. София на длъжността „***“. Не е спорно по делото, че предвид естеството на
заеманата длъжност ответникът е имал и отчетнически функции, пряко свързани с
разходване и отчитане на парични или материални ценности- напр. зареждане на
гориво с карта, разходване на гориво, отчитане на разходите и т. н. Основният
спорен въпрос по делото е към момента на прекратяване на трудовия договор на
ответника налице ли е липса на гориво, която следва да бъде възстановена на
работодателя. Тук е мястото да се отбележи, че липсата представлява недостиг на
парични или материални ценности, който е с неустановен произход и който е
възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция. При
изследването на спорния въпрос следва да се съобразят на първо място представените
по делото писмени доказателства. По делото /л. 93/ е приложена заповед №
100004/ 01. 05. 2016 год. на управителя на „Б.К.“ ООД, с която ответникът Г.Г.И.
е бил командирован за периода от 01. 05. 2016 год. до 23. 12. 2016 год. в
редица европейски държави, сред които и ***, със задача- извършване на
международен транспорт на стоки с влекач с рег. № ***. Видно е, че за
изпълнение на възложената му работа на ответника е била предоставена карта за
гориво ***, издадена от ***/ С, което е удостоверено и с подписа на ответника.
От приложения по делото договор за продажба и предоставяне на услуги от 14. 07.
2015 год. се установява, че автомобилите на ищеца „Б.К.“ ООД са били оборудвани
със системата „Фротком“ за проследяване на автомобилите, базирана на GPS позициониране и GPRS комуникация. По делото са
представени извлечения от системата „Фротком“ за процесните дати- 15. 10., 30.
10., 05. 11. и 07. 11. 2016 год., автентичността на които е потвърдена чрез
заключението на назначената съдебно- техническа експертиза. От посочените
извлечения и от заключението на вещото лице се установява по безспорен и
категоричен начин, че на процесните дати системата „Фротком“ не е отчитала
изменения в нивото на горивото в резервоара на автомобила с рег. № ***, а и на
практика в първите два дни- 15. 10. и 30. 10. автомобилът не се е движил. Видно
е, че въпреки горните обективни данни на процесните четири дати с картата,
предоставена на ответника, са отчетени четири зареж***в ***, ***, със
значително количество гориво- 509, 35 л. на 15. 10. 2016 год., 508, 60 л. на
30. 10. 2016 год., 548, 75 л. на 05. 11. 2016 год. и 490, 05 л. на 07. 11. 2016
год., което е на обща стойност 14 624, 36 датски крони. Оттук следва да се
приеме, че горивото, закупувано с картата, не е постъпвало в резервоара на
товарния автомобил, а е било използвано по друг начин, с което реално е бил
ощетен работодателят. Касае се за липса на материални ценности, за която
ответникът като отчетник следва да отговаря. Не може да породи съмнение в тази
насока обстоятелството, че в извлеченията от системата „Фротком“, съдържащи
подробните отчети за автомобила, като шофьор е посочено лицето В.И.. От
показанията на разпитаната свидетелка М.Ц.се установява, че това лице е
замествало ответника и останалите шофьори в периодите на ползване на отпуск. По
делото обаче не се събраха никакви доказателства, че на процесните четири дати
ответникът е ползвал разрешен му от работодателя отпуск, респ. че на тези дати
автомобилът с рег. № *** е бил управляван от лицето В.И. и че последният е
извършил отчетените зареж***с гориво. При това положение и предвид цитираната
по- горе заповед за командировка № 100004/ 01. 05. 2016 год., както и предвид
събраните гласни доказателства, че през релевантния за спора период от време
надзорът на товарния автомобил е бил поверен единствено на Г.Г.И., който не е
съвместявал тази своя трудова функция с друг шофьор, се налага единствено
възможният правен извод, че отговорността за липси от неотчетеното гориво на
стойност 14 624, 36 датски крони /или 3 847, 40 лв./ следва да се
възложи изцяло на ответника.
В заключение може да се обобщи, че са налице всички
предпоставки на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ, поради което
предявеният осъдителен иск за сумата от 3 847, 40 лв. се явява основателен и следва
да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в размер на 1 353, 90 лв.
По така изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Г.Г.И. ***, ЕГН **********,
да заплати на „Б.К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от В.И.А., сумата от 3
847, 40 лв., представляваща левовата равностойност на 14 624, 36
датски крони и явяваща се стойността на неотчетено гориво, заредено на датите
15. 10., 30. 10., 05. 11. и 07. 11. 2016 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /23. 01. 2017 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Г.И. ***, ЕГН **********,
да заплати на „Б.К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от В.И.А., сумата от 1
353, 90 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: