Решение по дело №260/2016 на Районен съд - Елин Пелин

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                           №

                                

                                        гр. Елин Пелин, 20.03.2017 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря С.С., като разгледа   докладваното   от   съдията

гр. д. №  260 по описа за 2016 година  на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.341 и следващите от ГПК.

            С исковата си молба и допълненията към нея, ищцата Ц.В.С., ЕГН ********** *** Искър е предявила  срещу ответниците М.С.В. *** и И.С.В. *** с правно основание чл.341 от ГПК, с който се иска съдът да допусне делба на следния недвижим имот, находящ се в с.О., общ.Г., С. област: едноетажна жилищна сграда с таванско помещение, със застроена площ около 40 кв.м., построена върху държавна земя с разрешено право на строеж в УПИ ………. по плана на с.О. с граници УПИ ………, УПИ …….., УПИ …….. и път. Сочи, че процесната жилищна сграда е построена от нейния дядо П. Н. П., баща на бащата на ищцата – В. П. Н.. Твърди, че имотът е придобит въз основа на наследствено правоприемство. След смъртта на наследодателите, съсобствениците на имота не могат да постигнат доброволно прекратяване на съсобствеността, което поражда правния интерес от водене на настоящия иск. Претендира се съдът да прекрати съсобствеността по отношение на процесната сграда при следните квоти: 2/4 идеални части за ищцата и по ¼ ид.ч. за всеки един от ответниците. Излагат се и доводи, че ответниците са лишили ищцата от възможността да ползва своята съсобствена част от спорния имот, поради което претендира заплащане на обезщетение в размер на 100.00 лева месечно, считано от завеждане на иска, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.            

          В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с които оспорват иска, като считат, че е недопустим и неоснователен. Твърдят, че ищцата Ц.С. не е титуляр на собственически права по отношение на имота и не е представила доказателства в тази насока, което сочи, че е лишена от активна процесуална легитимация. Сочи се също, че е налице изтекла давност в полза на ответника И.С.В., поради което е направено възражение за придобивна давност. Излагат се твърдения, че  поради непрекъснато владение в продължение на 10 години по отношение на имота, правото на собственост  е придобито по давност от ответника В.. Ответникът И.В. упражнява фактическата власт върху едноетажната жилищна сграда с таванско помещение в с.О. от 2000 г., владял го е добросъвестно, необезпокоявано и непрекъснато, плащал е данъците, поддържал е имота, направил е подобрения в него. Този факт се признава и от самата ищца. Ответникът В. е манифестирал  намерението си  да владее имота и пред трети лица. Това обстоятелство се доказва и от сключени договори за наем на имота в с.О. през 2001 и 2007 г., от които става ясно, че ответникът се е легитимирал пред наемателите като собственик на имота. През всички тези години той е направил множество разходи за запазване, поддържане, поправяне или подобряване на имота. Изложеното сочи, че при депозиране на исковата молба от страна на ищцата през 2016 г., ответникът В. е придобил имота по давност. Изтъква се, че ако съдът счете иска за делба за допустим и основателен, то делбата следва да се извърши при квоти 1/6 за Ц.В.С. и 5/6 за ответниците, тъй като ищцата е наследила  само 1/6 ид.ч. от къщата, а ответниците 5/6. В тази насока се сочи, че имотът е притежаван приживе от съпрузите Ц. А. Ц. и П. Н. Ц. в режим на семейна имуществена общност. След смъртта на съпругата Ц. А. Ц., преживелият съпруг става собственик на 3/6 ид.ч. от имота. Наследници на Ц. Ц. са съпругът й П. Н. Ц., сина й В. П. Н. и дъщеря й  И. П. В., като всеки един от тях е получил по 1/6 и.ч. от имота. След смъртта на своя баща и наследодател В. П. Н., ищцата е придобила по наследство собствеността само върху 1/6 ид.ч. от имота, а след смъртта на И. П. В. и С.И. В., ответниците са придобили  1/3 от своята баба за всеки един от тях. От друга страна наследодателят П.Н.Ц. дядо на страните по делото със саморъчно завещание от 01.04.2005 г. завещава в полза на дъщеря си И. П. В. собствените си 4/6 ид.ч.  от имота в с. О., което завещание е заявено за обявяване  от И.В. на 19.11.2013 г. пред нотариус Д. и в тази връзка е издаден протокол за обявяването му. Изложеното сочи, че М.С.В. и И.С.В. са съсобственици на общо 5/6 ид.ч. от къщата.

           Ищцата Ц.В.С. е направила възражение срещу ответниците М.С. В. и И.С.В. с правно основание чл.42, б.”б” вр. чл.25, ал.1 от ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание оставено от П. Н. Ц..

           Направено е и възражение с правно основание чл.30 от ЗН от Ц.В.С. срещу М.С.В. и И.С.В. за намаляване на завещателното разпореждане извършено със саморъчно завещание от П.Н.Ц. до размера на запазената й 1/3 ид.ч. от наследственото имущество.

              Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2  от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

            От препис-извлечение от акт за смърт издаден от район М., С. община въз основа на акт за смърт № 73/08.03.2014 г. се установява, че С.И.В. е починал на 08.03.2014 г.

            От препис-извлечение от акт за смърт издаден от район М., Столична община въз основа на акт за смърт № 266/07.09.2013 г. се установява, че И. П. В. е починала на ……….г.

            Представено е удостоверение за наследници изх. № 05712/29.06.2016 г. издадено от район П., С. община, от което се установява, че П.Н.Ц. е оставил  следните наследници по закон: В.П.Н. – син, починал на 08.12.2001 г. и оставил като свои наследници – Ц.В.С. – дъщеря, П.В.Н. син, починал на ………….г.; И. П. В. – дъщеря на П. Н. Ц., починала на ……….г. и оставила като свои наследници: С.И.В. – съпруг, починал на ………..г., И.С.В. – син и М.С.В. – дъщеря.

              По делото е представено и удостоверение изх. № 100-2084/18.11.2013 г. издадено от район П., Столична община, в което е посочено, че починалия  на …………г. П.Н.Ц. е оставил като свои законни наследници: В.П.Н. – син, починал на 08.12.2001 г. и оставил като свои наследници – Ц.В.С. – дъщеря, П.В. Н. син, починал на 20.04.2011 г.; И. П. В. – дъщеря на П.Н.Ц., починала на 06.09.2013 г. и оставила като свои наследници: С.И.В. – съпруг, И.С.В. – син и М.С.В. – дъщеря.

              От удостоверение за наследници № 0761/22.04.2013 г. издадено от район П., Столична община е видно, че В. П. Н. е починал на 08.12.2001 г. и оставил като свои наследници по закон: Ц.В.С. – дъщеря и П.В.Н. - син – починал на 20.04.2011 г..

              Видно от Удостоверение за наследници № 01836/18.10.2013 г. издадено от район П., Столична община, Ц. А. Ц. е починала на 11.03.2004 г. и е оставила следните наследници  по закон:  П. Н.Ц. – съпруг, починал на 07.04.2005 г.; В. П. Н. – син, починал на 08.12.2001 г. и оставил за свои наследници: Ц.В.С. – дъщеря и П. В. Н. – син, починал на 20.04.2011 г.; наследници на Ц. А. Ц. са и И. П. В. – дъщеря, починала на 06.09.2013 г. и оставила за свои наследници: С.И.В. - съпруг, И.С.В. и М.С.В. - син и дъщеря.

              От Удостоверение за наследници № ГР-3-194/18.03.2014 г. издадено от район Студентски, Столична община се установява, че С.И.В. е починал на 08.03.2014 г. и оставил за свои наследници по закон: И.С.В. – син и М.С.В. – дъщеря.

             Видно от свидетелство за венчание № 4 е, че Ц. А. Г. и П. Н.Ц. са сключили брак на 18.05.1947 г. в с.Г..

              Представена е Заповед № 175/01.10.1986 г. на Общински народен съвет Елин Пелин, с която на Х. М. Г. и П. Н. Ц. е отстъпено възмездно право на строеж върху държавна земя върху парцел УПИ ……… по регулационния план на с.О. за сумата от 650 лева.

             Установява се от договор за право на строеж върху държавна земя от 19.12.1986 г., че между Общински народен съвет Елин Пелин и Х. М. Г. и Ц. Н.Ц.  е сключен договор за отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място, находящо се в с.О., парцел УПИ ……..  върху ½ ид.ч. за всеки един от тях.

            От Протокол № 54/15.05.1990 г. издаден от Общински народен съвет Елин Пелин се установява, че  е определена строителна линия и ниво относно парцел УПИ …….. в кв…. в с.О. за построяване на вилна сграда, във връзка с учредено право на строеж на П.Н.Ц..

            Видно от Разрешение за строеж № 60/10.04.1990 г. издадено от Общински народен съвет Елин Пелин е, че на П.Н. Ц. от с.О. е разрешено да построи вилна сграда в парцел  VIII……….в кв….

            Представено е Удостоверение изх. № 25-4104/17.06.2015 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър, в което  се сочи, че Х.М.Г. и П.Н.Ц. са собственици на отделни сгради, находящи се в УПИ …….. по кадастралния и регулационен план на с.О., Община Е. съгласно  договор за право на строеж от 19.12.2986 г. издаден от Общински народен съвет Елин Пелин, в уверение на това, че за с.О., Община Е., С. област няма влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри.

             В скица № 606/23.06.2015 г. на Община Елин Пелин е отбелязано, че за УПИ ……….в кв….по плана на с.О. е отстъпено право на строеж по типов д-р от 19.12.1986 г. на Х.М.Г. и П.Н.Ц..

           Представено е саморъчно завещание от 01.04.2005 г. изготвено от П.Н.Ц., с което наследодателят е завещал  на дъщеря си И.П. В. 4/6 ид.ч. от собствения си  имот в с. О., представляващ едноетажна жилищна сграда с таванско помещение със застроена площ 40 кв.м., намираща се в УПИ …….. в кв… по плана на с.О..

             От протокол за обявяване на саморъчно завещание изготвен от нотариус Д. с район на действие СРС се установява, че по искане на И.В. е обявено оставено саморъчно завещание от П.Н.Ц., поминал се на 07.04.2005 г.. Завещанието е съхранявано в дома, написано на бял кариран лист, много трудно разбираемо, датирано и подписано. Завещанието е прочетено гласно на молителя, след което  на листа, на който е написано молителят е положил подписа си.

             Представена е декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание рег. № 25670/14.12.2013 г. по описа на нотариус Дахтеров, изходяща от И.С.В., с която декларира, че завещателят П.Н.Ц. и заветник И.П.В. с наследници С.И.В., И.С.В. и М.С.В. е включен следният недвижим имот в съдебен район на гр.Елин Пелин при квоти – 4/6 ид.ч. от вилна сграда, находяща се в село О., О. Е………, С. област, цялата с площ, съгласно удостоверение за данъчна оценка 40 кв.м. с ½ ид.. от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена, цялото с площ от 650 кв.м., съставляващ УПИ …..в кв….по плана на с.О..

          От удостоверение за данъчна оценка издадена от Община Е.№ **********/18.06.2015 г. се установява, че обект  сграда с площ от 40 кв.м. находящ се в УПИ ……. по плана на с.О. е на стойност 939,80 лева. Като собственици на имота са записани И.С.В., С.И.В. и  М.С.В..

            По делото е представен нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 132, том ХХV, дело 4714/1957, от който се установява, че К.Т.М. е  продала на М.П.С. и на Ц.А.Ц. собственото си празно дворно място, находящо се в гр.С., ул.“Селимица“ 4, цялото от …..кв.м., съставляващо парцел IХ от кв…….по плана на С., местността Л., бивша местност Р., който парцел представлява част от ливада, цялата от 9633 кв.м. по нотариален акт и по договор за доброволна делба.

            От  нотариален акт за продажба на недвижим имот  №…., том…., дело…… г. е видно, че Ц.А.Ц. е продала на П. А. П. собствения си недвижим имот, находящ се в С., ул.“С.“ № .. първи етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, хол, кухня и клозет, заедно с ¼ ид.ч. от общите части на целия недвижим имот и дворното място, цялото от 568 кв.м., образуващо парцел… в кв…..на С., местността Левски. Представена е и скица на имот.

          Представена е и скица на УПИ ………., кв….. по плана на София.

          В  удостоверение за данъчна оценка за имот, находящ се на ул.“С. № .. ет…издадена от район П., Столична община, е посочено, че стойността на описания имот е 49180,50 лева, а за собственици на имота са записани И.С.В., Ц.В.  С., С.И.В. и М.С.В..

           От искова молба вх. № 2311/18.02.2014 г. по описа на СРС се установява, че страните по настоящото дело участват и в производство пред Районен съд София за делба на недвижим имот, находящ се в гр.С. ул.“С.“ № … ет… като настоящото дело е образувано въз основа на отделени материали от делото пред СРС.

            Видно от приходни квитанции Ц. А. Ц. е заплатила данък на имот в с.О. за 2011,2012,2013, 2014 и 2015 г.

             От писмена справка изх. № УО121-6142-2/16.12.2016 г. издадена от община Елин Пелин се установява, че лицето И.С.В. няма начислени и платени суми до 2014 г.. Декларираното недвижимо имущество на територията на Община Елин Пелин е в с.О. – УПИ….. в кв….представляващо земя 650 кв.м. и жилище с 40 кв.м. РЗП е с вх. № **********/10.12.2013 г.. Към писмото е приложена справка за неплатени задължения на името на И.С.В. за недвижим имот находящ се в с. О. за 2014,2015 и 2016 г. и Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти подадена от И.С.В.. В декларацията като собственици на имот, находящ се в с.О. и съставляващ вила, в УПИ ……. в кв… са посочени И.С.В., С.И.В., М.С.В. и Ц.В.С. въз основа на наследство и договор за право на строеж върху държавна земя от 19.12.1986 г..

             Представена е нотариална покана рег. № 9837/12.11.2013 г. по описа на нотариус Манчев с район на действие СРС, с която Ц.В.С. е поканила И.С.В. чрез доброволна делба да уредят взаимоотношенията си по отношение на наследствен имот в гр.С., ул.“С.“ № ..останал от баща й В.П.Н.. Поканата е връчена на 18.01.2013 г., както и нотариална покана рег. № 9838/12.11.2013 г. по описа на нотариус Манчев с район на действие СРС, с която Ц.В.С. е поканила М.С.В. да уредят доброволно взаимоотношенията си по отношение на наследствен имот в гр.С., ул.“С.“ № ..

             Видно от Договор от 05.05.2001 г. е, че И.С.В. в качеството си на наемодател  е предоставил под наем на А. Л. Д. собствения си имот – находящ се в с.О., община Е. за ползване без заплащане на наем срещу задължението за  стопанисване и поддръжка на имота.

              От Договор от 01.09.2007 г. за наем е видно, че И.В. в качеството си на наемодател е предоставил на М. Г. Х. в качеството й на наемател собствения си имот, находящ се в с.О., община Е. за безвъзмездно ползване.

              Представено е Удостоверение № РСТ-16-5945/17.11.2016 г. издадено от район Студентски Столична община, в което е отразено, че  И. П. В. е била с адрес: *** от 10.11.1979 г. до смъртта си на 06.09.2013 г.

               Депозирани са фактури за закупени материали за строителни работи, които съдът не следва да обсъжда в първата фаза на делбата.

              По делото е изслушана съдебно графическа експертиза, от заключението на която се установява, че оригиналът на ръкописния буквен и цифров текст, писан в Саморъчно завещание от 01.04.2005 г. от името на П.Н.Ц. е изпълнен от П. Н.Ц.. Оригиналът на подписа, положен в края на Саморъчно завещание от името на П.Н.Ц., изпълнен на реда, непосредствено след думата „година“, в долния десен ъгъл на завещанието е изпълнен от П. Н.Ц.. Експертизата сочи, че текста изписан в завещанието от името на П. Н. Ц. може да бъде възпроизведен.

             От разпита на свидетеля Ю.П. С. – съпруг на ищцата се установява, че той е посещавал имота до 2005 г., когато е придружавал бабата и дядото на съпругата си при посещенията им в имота. Свидетелят твърди, че до този период не е виждал в имота наематели, а след 2005 г., имота бил заключен и не можело да се влезе в него.  Свидетелят заявява, че приживе И. В. заявявала на съпругата му, че тя ще си получи нейната част от имота и не са имали спорове по този въпрос. След смъртта й през 2013 г. ответниците отказвали да поделят имота, като ответникът И.В. заявявал на ищцата, че тя има толкова малка част, че няма какво да търси. Свидетелят сочи също, че приживе И. В., никога не е споменавала, че баща й П. й е дал имота на някого. Другата свидетелка, водена от ищата – Й. Й. В. заявява, че е била близка приятелка на И. В., но твърди, че не й е споделяла имота в с.О.да е прехвърлян на някого и е твърдяла, че и Ц. има дял от този имот.

             Свидетелката А.Л.Д. твърди, че живее в имота на И. В. от 2000 г. въз основа на договор за наем, сключен с И.. Известно й е, че свидетелката М. Г. Х. също живее под наем в този имот.  От своя страна свидетелката М.Г.Х., водена от ответниците заявява, че през 2007 г. е сключила договор за наем за къщата в с.О. с ответника И.В., като и към момента двамата със съпруга й живеят в имота. И двете свидетелки сочат, че са контактували по повод наемното правоотношение единствено и само с ответника И. и никой не е идвал да ги притеснява. Твърдят, че не са виждали ищцата Ц. да идва в имота.        

          При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

           По възражението на ответниците за изтекла придобивна давност в тяхна полза:

           За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбите на чл.79, ал.1 от ЗС постановяват, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си. Така в случая ответникът И.С.В. следва да е  променил владението по отношение на процесния имот само за себе си  за сметка на другите съсобственици и това намерение  следва да е манифестирано  спрямо тях. В конкретната хипотеза изброеното по-горе не е установено с пълно доказване, което да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на фактическите твърдения. Установено е, че след откриване на наследството със смъртта на П.Н.П. на 07.04.2005 г., имотът е отдаван под наем от И.С.В., на трети лица. Установи се също така, че на 18.02.2014 г. ищцата Ц.В.С.  е депозирала иск за делба на процесния имот, преди изтичане на десетгодишния срок от откриване на наследството – 07.04.2015 г.. По делото не се установиха  факти и обстоятелства, които да сочат, че  ответникът И.В. е владял и ползвал имота като пълноправен собственик в периода преди смъртта на своя наследодател П. Н.Ц., като представеният по делото договор за наем от 05.05.2001 г. по никакъв начин не може да обоснове категоричния извод, че с това си действие, ответникът е завладял и частите на останали съсобственици и е манифестирал, че ги владее като свои. Изложеното не сочи на категоричен и единствен извод за фактическа власт върху имота от И.С.В., упражнявана явно и необезпокоявано, с намерение да се свои този имот. Този който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само ползването на имота, но и промяната на намерението си и завладяване частите на другия съсобственик. Тази промяна трябва да бъде демонстирана в отношенията със съсобственика, а не спрямо трети лица. За периода от откриване на наследството до предявяване на иска в съда, както и периода преди смъртта на наследодателя Петър Начев Цветков няма събрани доказателства за демонстриране на поведение, което да показва несъмнено, че се отрича правото на ищцата и че ответникът или наследодателят му  го е владял само за себе си и то в продължение на срок от десет години. По изложените съображения,  съдът намира възражението за изтекла придобивна давност за неоснователно.

 

           По възражението с правно основание чл.42, б.“б“ вр. чл.25, ал.1 от ЗН:

            Твърденията на ищцата за нищожност се свързват с обстоятелството, че завещанието е написано толкова нечетливо, че от него не може да се изведе действителната воля на наследодателя относно направените завещателни разпореждания, същото е неавтентично, тъй като не изхожда от завещателя и не е подписано от него, липсва дата  на съставянето и подписът не е поставен под завещателните разпореждания.

            Съгласно  чл.25, ал.1 от ЗН саморъчното завещание следва да е написано изцяло ръкописно от самия завещател, да съдържа означение за датата, на която е съставено и да е подписано от него. Настоящият състав намира, че  процесното завещание отговаря напълно на всички тези законови изисквания, тъй като от заключението на вещото лице по изслушаната съдебнографическа експертиза се установи, че ръкописния буквен и цифров тест, изписан в самърното завещание от името на П.Н.Ц. е изпълнен от П.Н.Ц. и подписът положен в края на саморъчното завещание от името на П. Н.Ц. изпълнен на реда непосредствено след думата «година» в долния десен ъгъл на завещанието е изпълнен от П. Н. Ц.. Вещото лице сочи също така, че целият тест на представеното за изследване саморъчно завещание от името на П.Н. Ц. може да бъде възпроизведен. Тези констатации на вещото лице опровергават възражението на ищцата за липсата на автентичност  на завещанието, поради което се явява неоснователно. В тази насока, съдът прецени и останалите писмени доказателства по делото, като протокол за обявяване на саморъчно завещание и декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание изготвени от нотариус Иван Дахтеров с район на действие СРС, в които също е отбелязано, че саморъчното завещание изготвено от П.Н.Ц.,  макар и много трудно разбираемо, е прочетено гласно от нотариуса на молителя И.С.В.. Досежно възражението на ищцата, че липсва дата  на съставяне на завещанието и подписът не е поставен под завещателните разпореждания, съдът намира същото за неоснователно,  тъй като видно от самото завещание  в него има поставена дата – 01.04.2005 г., която както се установи и от заключението на съдебнографическата експертиза е написана лично от завещателя и е преди подписа му.  Съдебната практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК /реш. № 65/05.03.2013 г. по гр.д. № 906/2012 г., ІІ Г.О./ – приема, че в закона не се съдържа изискване, къде   точно да е вписана  датата на съставяне на завещанието,  като единственото изискване е датата да е преди подписа на завещателя и е без  значение  къде точно преди подписа е поставена, няма и изискване датата да е част от текста на саморъчното завещание.  За да се счете, че завещанието е подписано е достатъчно да бъде положен и подпис изходящ от завещателя, което в случая също се установи по категоричен начин. В достатъчна степен е индивидуализирано и лицето, в чиято полза е направено завещанието, предвид посочването на качеството и трите му имена– “моята дъщеря И.П.В.,***, във Младост“, а също и имота за който се отнася – „имот намиращ се в с.О., община Е., което включва дворно място, къща и бунгало“. С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че ответниците по делото доказаха истинността на оспореното завещание,  че то отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН и е валидно, а оспорването направено от ищеца относно автентичността на процесното завещание остана недоказано. Предвид гореизложеното,   направеното възражение от ищцата по чл.42, б.“б“  вр.   чл.25, ал.1 от ЗН  е  неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли. 

 

           По претенцията с правно основание чл.30 от ЗН:

           Съдът e надлежно е сезиран с възражение по чл.30, ал.1 от ЗН, което също се явява преюдициално по отношение на иска за делба на процесния недвижим имот. Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че процесният недвижим имот е придобит от наследодателите на страните по делото П. Н. Ц. и съпругата му Ц. А. Ц. по време на брака им и представлява съпружеска имуществена общност. Спорен е въпроса има ли право ищцата на запазена част  от имуществото с оглед възраженията на ответниците в тази насока.

            Съгласно чл.28, ал.1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл.30, ал.1 от ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. С иска по чл.30, ал.1 от ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл.28, ал.1 от ЗН.

           В случая ищцата твърди, че е узнала за процесното завещание от 01.04.2005 г. с представянето му по делото от ответниците и веднага е направила възражение за намаляване на завещателното разпореждане.  Заветникът И. П. В. не е упражнила своите права по завещанието, а това е сторено от нейния наследник по закон – синът й И.С.В., който е поискал обявяването и вписването му в съответствие с разпоредбите на чл.112, б“и“ от ЗС, в следствие на което завещанието  не само е обявено на 19.11.2013 г., но и вписано на 14.12.2013 г. в Агенция по вписванията.

За уважаване на претенция за възстановяване на запазена част от наследството е необходимо да бъдат налице следните предпоставки: наследодателят да е оставил наследници със запазена част към момента на откриване на наследството; право на запазена част от наследството, независимо от нейния размер; накърняване на запазената част в резултат на безвъзмездно разпореждане приживе от наследодателя посредством завещание.

От доказателствата по делото безспорно е установено, че наследодателят на ищцата  Ц. В. С. – нейният баща В.П. Н. е починал на 08.12…. г., поради което ищцата  е наследник с право на запазена част от наследството на Ц. А. Ц. и П. Н. Ц. – нейни баба и дядо и като такава, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗН, има право на запазена част от наследството на заветника П.Н.Ц.. Размерът на запазената част се определя по правилата на чл.29 от ЗН. В случая наследодателят П. Н. Ц. към момента на смъртта си е оставил наследници по закон: дъщеря си И. П. В. и внучката си  - ищца по делото Ц.В.С. – дъщеря на сина на наследодателя П.Н.Ц. -  В.П.Н.. Съответно приживе наследодателят П. Н.Ц. е бил собственик на 4/6  ид.ч. от процесния имот, тъй като е притежавал ½ ид.ч. от имота като участник в съпружеската имуществена общност и след смъртта на съпругата си Ц. А. Ц. е придобил и 1/6 ид.ч. от нейното наследство,  наравно с другите наследници  - И. П. В. и Ц.В.С., които също са придобили по 1/6 ид.ч. за всеки един от тях.

При това положение, с извършеното завещателно разпореждане по направеното саморъчно завещание от П.Н. Ц. в полза на дъщеря му И. П. В. , с който се е разпоредил  с цялото си имущество, което притежава към момента на смъртта си в размер на 4/6 ид.ч., е била накърнена запазената част на  ищцата Ц.В.С.  в качеството й на наследник по закон. Ето защо, на основание чл.30, ал.1 от ЗН във връзка с чл.29, ал.3 от ЗН, следва да се възстанови запазената част на ищцата, като разполагаемата част от наследството на две и повече деца или низходящи от тях  е 2/3 от имуществото на наследодателя. Следователно след като се намали извършеното завещателно разпореждане от наследодателя П.Н.Ц. с направеното саморъчно завещание от 01.04.2005 г., ищцата Ц.В.С. в качеството й на наследник по закон със запазена част ще притежава общо 2/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, а ответниците М.С.В. и И.С.В. ще притежават по 3/9 ид.ч. за всеки един от тях.

              По изложените съображения съдът приема, че искът за делба, на процесните имоти се явява основателен, като процесният имот подлежи на делба при следните квоти:  1/3 ид.част за ищцата Ц.В.С.,   1/3  ид.ч. за ответника  И.С.В. и 1/3 ид.ч. за ответницата М.С.  В..          

              Воден от горното, съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

              ОТХВЪРЛЯ възражението на Ц.В.С., ЕГН ********** *** срещу И.С.В., ЕГН ********** и М.С.В., ЕГН ********** двамата със съдебен адрес: *** чрез адв.Танчовски с правно основание чл.42, б.“б“  вр. чл.25, ал.1 от ЗН  за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 01.04.2005 г. оставено от П.Н.Ц.  като неоснователно и недоказано.

               НАМАЛЯВА  извършеното разпореждане със саморъчно завещание от 01.04.2005 г., с което  П.Н.П., ЕГН ********** е завещал на дъщеря си И.П.В., ЕГН **********  4/6 ид.ч. от следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с таванско помещение, находяща се в с.О., община Г., С. област, цялата с площ  от 40 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху дворното място върху което е построена, съставляващо държавен урегулиран поземлен имот УПИ ……….в кв…. по плана на с.О., с площ от 650 кв.м. с граници: УПИ ………, УПИ …….., УПИ ….. и път и ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Ц.В.С. по възражението й с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН срещу И.С.В. и М.С.В..

             ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Ц.В.С., ЕГН ********** ***, М.С.В., ЕГН ********** и И.С.В., ЕГН ********** двамата със съдебен адрес: *** чрез адв.Танчовски по отношение на следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с таванско помещение, находяща се в с.О., община Г., С. област, цялата с площ  от 40 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху дворното място върху което е построена, съставляващо държавен урегулиран поземлен имот  УПИ …….. в кв… по плана на с.О., с площ от 650 кв.м. с граници: УПИ ……., УПИ ………, УПИ ……. и път 

при квоти: 1/3 ид.ч. за Ц.В.С., 1/3 ид.ч. за И.С.В. и  1/3 ид.ч. за М.С.В..

               Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: