Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 22.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при
секретаря Дарина Петрова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 168
по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С
решение № 1 от 50.01.2018 г., постановено по гр.д. № 41/2018
г. на РС – Троян, по предявен иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД са обявени
за недействителни спрямо „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД следните
две сделки между ответниците М.Н.Ф. и Н.М.Ф.: 1. договор за покупко-продажба,
извършен с Нотариален акт № 105, том I, рег.№ 825, нотариално дело № 78 от
2015г. на нотариус М. Г. – за ½ ид.ч. от прехвърленото
право на собственост върху недвижим имот, представляващ СГРАДА с идентификатор
52218.531.22.1, с адрес: гр. Априлци, квартал „Център", ул. „Черни
връх" № 26, разположена в поземлен имот с идентификатор 52218.531.22; 2.
договор за покупко-продажба, извършен с Нотариален акт № 96, том II, рег.№
2434, нотариално дело № 241 от 2016г. по описа на нотариус М. Г.– за ½ ид.ч. от прехвърленото право на собственост върху недвижим
имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в гр.
Априлци, с идентификатор 52218.531.22, с адрес: гр. Априлци, кв. „Център“, ул.
„Черни връх“ № 26, ведно с попадащите в имота: СГРАДА с идентификатор
52218.531.22.2 и СГРАДА с идентификатор 52218.531.22.3. Със същото решение
съдът се е произнесъл по отговорността за разноските, осъждайки ответниците да
заплатят на ищеца сумата 698.02 лв.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от М.Н.Ф.. В жалбата са
направени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие
с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна, за отхвърляне
на предявените искове и за присъждане на разноските. Оплакванията във
въззивната жалба са в следните два аспекта – неправилно приемане от съда, че са
налице предпоставките по чл. 237 ГПК за постановяване на решение по признание
на иска; и липса на елементите от фактическия състав на чл. 135 ГПК, поради
недоказаност на твърденията за тяхното наличие.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД
е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в
който се дава становище за правилност на атакуваното съдебно решение и е
направено искане за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по
делото за въззивната инстанция. В писмения отговор се излагат съображения за
наличие на предпоставките по чл. 237 ГПК и за постановяване на
обжалваното решение в съответствие с тях, а с оглед на това - и за липса на
основание да се разглеждат от съда оплакванията за недоказаност на фактическия
състав на предявения иск.
С
определение от № 294/18.04.2018 г. съдът е конституирал на
основание чл. 265, ал. 2 ГПК Н.М.Ф. като въззивник във въззивното производство.
Въззивниците не
вземат участие в съдебното заседание -
лично или чрез процесуален представител.
Въззиваемият също не взема участие в съдебното заседание чрез
представляващия го орган по регистрация или чрез пълномощник.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на
страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в
атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди
неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Във връзка с първото оплакване за липса на
предпоставките по чл. 237 ГПК за постановяване на решение по признание на иска
съдът приема следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е
образувано по иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД, предявен от „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД против М.Н.Ф. и Н.М.Ф., с
който е поискано да бъдат обявени за относително недействителни (по отношение
на ищеца) на следните две сделки между ответниците: 1. договор за
покупко-продажба, извършен с Нотариален акт № 105, том I, рег.№ 825, нотариално
дело № 78 от 2015г. на нотариус М. Г. – за притежаваната от прехвърлителката
½ ид.ч. от право на собственост върху недвижим
имот, представляващ СГРАДА с идентификатор 52218.531.22.1, с адрес: гр.
Априлци, квартал „Център“, ул. „Черни връх“ № 26, разположена в поземлен имот с
идентификатор 52218.531.22; 2. договор за покупко-продажба, извършен с
Нотариален акт № 96, том II, рег.№ 2434, нотариално дело № 241 от 2016г. по
описа на нотариус М. Г. – за притежаваната от прехвърлителката
½ ид.ч. от право на собственост върху недвижим
имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в гр.
Априлци, с идентификатор 52218.531.22, с адрес: гр. Априлци, кв. „Център“, ул.
„Черни връх“ № 26, ведно с попадащите в имота: СГРАДА с идентификатор
52218.531.22.2 и СГРАДА с идентификатор 52218.531.22.3.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответниците М.Н.Ф. и Н.М.Ф. са постъпили писмени
отговори на исковата молба, подадени чрез пълномощника адв.
Д.Д., във всеки от които е направено признание на иска. Към писмените отговори
са приложени пълномощни от М.Н.Ф. и Н.М.Ф. за упълномощаване на адв. Д.Д. с представителна власт по образуваното гражданско
дело, вкл. с права по чл. 34, ал 3 ГПК, сред които и правото да признава
исканията на другата страна.
С
определение от 02.10.2017 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 03.11.2017 г.
По
делото е постъпила молба от „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД
(вх. № 6840/02.11.2017 г. на РС Троян), в която е поискано постановяване на
решение при признание на иска.
Постъпила
е молба и от М.Н.Ф. (вх. № 6844/02.11.2017 г. на РС Троян), в която е направено
изявление за направено оттегляне на пълномощията от адв.
Д.Д., както и искане за отлагане на делото за друга дата, поради заболяване на
страната, препятстващо явяването на страната.
С
определение от 03.11.2017 г. съдът не е дал ход на делото и го отложил за
разглеждане в открито съдебно заседание на 05.12.2017 г.
В
проведеното на 05.12.2017 г. съдебно заседание искането за постановяване на
решение при признание на иска се поддържало от процесуалния представител на
ищеца (адв. Найденов), а по повод направеното
оттегляне на признанието на иска от ответника М.Н.Ф., е дадено становище за неоттегляемост на признанието на иска. В тази връзка съдът
е прекратил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания, е обявил е същите
за приключили и е посочил деня, в който ще обяви решението по делото.
Обявеното
решение № 1 от 05.01.2018 г., по гр.д. № 41/2018 г. на РС –
Троян е постановено при направеното признание на иска.
От правна страна съдът намира че обжалваното решение е
постановено при наличие на предпоставките по чл. 237 ГПК.
В отговорите на исковата от двамата ответника е
направено ясно и недвусмислено волеизявление за признание на иска.
Волеизявленията са направени чрез пълномощник, който разполага с изрична
представителна власт за извършване на това разпоредително действие (чл. 34, ал
3 ГПК), поради което съдът приема, че те са законни и обвързват ответниците. Поначало,
страната може във всяко време от развитието на процеса да оттегли пълномощното,
но това става чрез уведомяване на съда, като прекратяването на представителната
власт упълномощения настъпва от деня на уведомяването, а извършените до този
момент процесуални действия запазват силата си (чл. 35 ГПК). В случая волеизявленията
за признание на иска са достигнали до съда преди волеизявлението на М.Н.Ф. за оттегляне
на пълномощното, поради което нейното признание на иска, направено чрез
пълномощника й, остава в сила. Веднъж направено, признанието не може да бъде
оттеглено, включително и от страната (чл. 237, ал. 4 ГПК).
При направеното признание на иска ищецът е поискал
съдът да се произнесе с решение съобразно признанието. В този смисъл,
първоинстанционният акт е постановен при зачитане волята на ищеца (чл. 237, ал.
1 ГПК).
В случая не е нарушена забраната за постановяване на решение
при признание на иска в двата й аспекта - когато признатото право противоречи
на закона или на добрите нрави, и когато е признато право, с което страната не
може да се разпорежда (чл. 237, ал. 3 ГПК). Признатото право от ответниците
право не противоречи на закона или на добрите нрави. Напротив, правото да се
иска обявяване на относителна действителност на сделката е изрично уреден от
закона (чл. 135 ЗЗД). Това право остава в разпоредителната власт на
ответниците, доколкото в закона не е установена изрична забрана за разпореждане
с него (чл. 135 ЗЗД), каквато е възприета по брачните искове (чл. 324 ГПК), по
исковете за гражданско състояние (чл. 334), по исковете за поставяне под
запрещение (чл. 339 ГПК).
При надлежно направено признание на иска и неговата неоттегляемост, от една страна, и искането на ищеца за произнасяне
с решение съобразно признанието, от друга, съдът приема, че е налице съвпадение
в правните позиции на страните по всички характеристики на спорното право. В
тази ситуация и при липсата на основание за приложение на забраната по чл. 237,
ал. 3 ГПК съдът е длъжен да постанови съдебното решение съобразно признанието
(чл. 237, ал. 1 ГПК). В мотивите на съдебното решение не следва да изграждат
изводи по правно релевантните факти, а правните съображения се свеждат до позитивен
извод за наличие предпоставките по чл. 237 ГПК и указание, че решението се
основава на признанието на иска (чл. 237, ал. 2 ГПК). В общи линии тази
мотивировка е направена от първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение.
С оглед горните изводи за приложимост на чл. 237 ГПК, настоящият
състав не би могъл да разглежда оплакванията за липса на елементите от
фактическия състав на чл. 135 ГПК, поради недоказаност на твърденията за
тяхното наличие. Това би било произнасяне по фактическата и правната страна на
спора, което не е съвместимо с изводите за правилното прилагане на чл. 237 ГПК
при постановяване на обжалваното решение.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява
неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи съвпадат с крайните такива на районния
съд.
С оглед неоснователност на
въззивната жалба на въззивника не следва да се присъждат разноски за настоящата
инстанция. Такива следва да се присъдят в полза на въззиваемия, които са
доказани в размер на 600,70 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по две
фактури и извлечение за движение по сметки. Тази сума, обаче, следва да се
заплати единствено от въззивника М.Н.Ф.. При пасивно субективно съединяване на
искове и при условията на чл. 78, ал. 1 ГПК всички ответници понасят
разноските, но само за първоинстанционното производство. При въззивно обжалване, тежестта да възстанови
разноските на насрещната страна се понася единствено от жалбоподателя, чиято
жалба е приета за неоснователна. Това правило е валидно и в хипотезата на
необходимо другарство, каквото в случая е налице на страната на ответниците.
Независимо от служебното й конституиране като въззивник при
условията на чл. 265, ал. 2 ГПК, Н.М.Ф.
не е подала въззивна
жалба против решението на районния съд, поради което няма основание да
се ангажира отговорността й за разноски, предвид неоснователността на
въззивната жалба, подадена от другия ответник М.Н.Ф..
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1/05.01.2018 г., по гр.д. № 41/2018 г. на РС –
Троян.
ОСЪЖДА
основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Н.Ф.,
ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, с ЕИК *****0, със седалище и адрес на управление гр.*******
сумата 600,70 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.