Р Е Ш Е Н И Е № 260012
14.10.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди
и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш
Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 220 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“, № 10, представлявано от управителя Р.
Х. В., чрез пълномощника юрисконсулт Е. Е., против И.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, като последният е заличен като
страна по делото, тъй като е починал на 24.05.2020г. и на негово място е
конституирана неговата наследница майка му С.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 24.02.2016г. между
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка
„Вивус“ и И.М.Т. бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от
ЗПФУР – т.е. договорът е за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
сключен между доставчик и потребител. В процесния случай на 24.02.2016г.
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под №
**********, като в заявката Т. заявил желание да му бъде отпусната сумата в
размер на 500 лева, като заявил и ползването на допълнителна незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката, за която съобразно общите условия
към договора била начислена пропорционална такса. Кредитът бил отпуснат за
период от 30 дни с падежна дата 25.03.2016г. Съобразно заявката на
кредитополучателя и условията по договора, сумата била преведена още в деня на
заявката - 24.02.2016г. на името на И.Т.
по посочената от него в договора банкова сметка, *** трите имена на
кредитополучателя, ЕГН, както и номерът на процесния договор. На 09.03.2016г. Т.
направил заявка за отпускане на допълнителна сума в размер на 500 лева, като
отново се възползвал от услугата за експресно разглеждане на заявката за
кредит. Съобразно общите условия на дружеството заемател при отпускане на
допълнителен кредит, съществуващият договор се изменял чрез подписване на новия
договор за кредит, като всички съществуващи условия по съществуващия договор, с
изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали
съответно и за допълнителния кредит. Договорът за кредит бил изменен на същата
дата, а исканата допълнителна сума била отпусната на името на кредитополучателя
чрез превод по посочената банкова сметка *** Т. на дата 09.03.2016г. Към
25.03.2016г. Т. се задължил да върне на кредитодателя сумата в общ размер на
1205,58 лева, от които: 1000 лева – общ размер на отпуснатия кредит/главница/,
179,78 лева – начислена такса за експресно разглеждане на заявките за кредит и
25,80 лева – договорна лихва за периода
на ползване на кредита. Въпреки
договорните ангажименти кредитополучателят на уговорения падеж – 25.03.2016г.
не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съобразно клаузите на договора и
Общите условия от 26.03.2016г. се начислявала наказателна, формирана чрез
надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,01% върху
незаплатената главница. От „Вивус“ били изпратени три напомнителни писма, всяко
от които на стойност 10,00 лева, но Т. не погасил претендираните вземания. На
01.02.2018г. „4финанс“ в качеството си на цедент сключва с „Кредитреформ
България“ ЕООД в качеството му на цесионер Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-BGF-2018-033/23.11.2018г., с който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № ********** срещу длъжника И.М.Т.
в общ размер на 2 555,78 лева, в която се включват следните суми: 1000 лева –
главница, 179,78 лева – такси за експресно разглеждане, 25,80 лева – договорна
лихва за периода на ползване на кредита, 1320,20 лева – наказателна лихва за
периода от 26.03.2016г. /денят следващ падежната дата/ до 31.01.2018г. /денят
предхождащ датата на цесията/ и отписани такси за събиране в размер на 30,00 лева.
В изпълнение на договора за цесия „4финанс“ ЕООД предоставило на „Кредитреформ
България“ ООД потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. За
извършената цесия Т. бил уведомен на дата 20.12.2018г.
Предвид това за ищцовото дружество предявило
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
сумата от 1000 лева – главница, 179,78 лева – такси за експресно разглеждане,
както и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и сторените разноски, срещу длъжника И.М.Т. за дължимите суми. Съдът бил
уважил претеницята по образуваното ч.гр.д.№ 13/2020г., по описа на РС – Средец
и бил издал заповед за изпълнение, но тъй като длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславяло и
правния интерес от предявяване на настоящия иск. Отправя искане да се постанови
съдебен акт, по силата на който да се признае за установено по отношение на
длъжника, че дължи на „Кредитреформ България“ ЕООД следните суми: 1000 лева –
главница по Договор за кредит № **********, 179,78 лева – такси за експресно
разглеждане, както и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника С.Ж.Т., не се
явява в проведеното открито съдебно заседание на 01.10.2020г., не е направила
искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и
въз основа на закона, съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при
непредставяне в срок на отговор на исковата молба от ответника и при неявяването
му в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Постановяването на неприсъственото решение е
обусловено и от това ответникът да е уведомен за последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, както и
искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
С молба от 17.09.2020г., подадена от ищеца
„Кредитреформ България“ ЕООД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. Е.,
отправя искане за постановяване на неприсъствено решение и присъждане на
направените в производството разноски.
Ответника, редовно уведомен за насроченото открито
съдебно заседание, като е получила съобщението лично, не се явява в съдебното
заседание, не се представлява. Същата е предупредени за възможността против нея
да бъде постановено неприсъствено решение при връчване на препис от исковата
молба в процедурата по чл.131 от ГПК, а също и за последиците на нормата на
чл.40 и чл.41 от ГПК. С определението, с
което съдът се е произнесъл по доказателствените искания, съставил е доклад по
делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание, отново
е указал на страните последиците на
чл.238 от ГПК, като препис от това определение е връчен редовно на ответника. В
открито съдебно заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено
решение.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 13/2020г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Кредитреформ България“ ЕООДД е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 23/04.02.2020г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.М.Т.,
починал в хода на процеса и заместен от своя наследник майка му С.Ж.Т., предмет
на настоящия иск. Тъй като против заповедта е постъпило възражение по 414 от
ГПК в срок, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на претендираните в заповедното производство суми в
едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния
срок по чл.415, ал.4 от ГПК, предвид което е налице правен интерес от
предявените в настоящото
производство искове по чл.422 от ГПК за претендираните в заповедното
производство суми, което от своя страна обуславя неговата допустимост.
По настоящото производство са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответника не е представил
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за
последиците по чл.238 от ГПК, редовно е уведомен за насроченото първо съдебно
заседание по делото на 04.09.2020г., но не се явява, не изпраща представител.
Ищецът е направил изрично волеизявление за постановяване на неприсъствено
решение. От изложените обстоятелства в
исковата молба и представените писмени доказателства по делото – Договор за
кредит № **********/24.02.2016г., сключен между „4финанс“ ЕООД и И.М.Т., видно
от който е уговорено дружеството кредитодател да предостави в заем на Т. сумата
от 500 лева, като нейното получаване следва да бъде на дата 24.02.2016г., а
връщането ѝ на дата 25.03.2016г., уговорена е такса за експресно
разглеждане в размер на 103,16 лева, Договор за кредит №
**********/09.03.2016г., в който е посочена цена на кредита от 1000 лева, като
нейното получаване следва да бъде на дата 24.02.2016г., а връщането ѝ на
дата 25.03.2016г., уговорена е такса за експресно разглеждане в размер на
179,78 лева, Общи условия към договорите, представено е платежно нареждане за
вътрешен банков превод с наредител „4финанс“ ЕООД и получател И.М.Т. за сумата
от 500 лева с дата на изпълнение 24.02.2016г. и платежно нареждане за вътрешен
банков превод с наредител „4финанс“ ЕООД и получател И.М.Т. за сумата от 500
лева с дата на изпълнение 09.03.2016г., договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г.,
с който „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на „Кредитреформ България“ ООД вземанията
срещу ответника по процесния договор, потвърждение за извършеното прехвърляне
на вземанията от „4финанс“ ЕООД, пълномощно, с което дружеството ищец е редовно
упълномощено от заемателя да уведоми ответника за извършената цесия, както и
изпратено в тази връзка уведомление за
прехвърляне на вземания до Т. с писмо с обратна разписка, получено от адресата
на дата 20.12.2019г., се установява вероятната основателност на исковата
претенция.
С оглед гореизложените съображения следва да се
постанови неприсъствено решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по същество, като предявените искове да се уважат
и спрямо ответника Т. да бъде признато за установено, че дължи на ищеца
следните суми: 1000,00 лева – главница по договор за кредит № **********,
сключен между „4фифнас“ ЕООД и И.М.Т., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 14.01.2020г. до окончателното изплащане
на задължението и 179,78 лева – начислена такса за експресно разглеждане на
заявката за кредит.
С оглед изхода на спора, на ищеца са дължими от страна
на ответника сторените в настоящото производство разноски за платена държавна
такса в размер на 75,00 лева и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лева
или общо 175,00 лева. Следва да бъдат присъдени на ищеца и сторените разноски в
заповедното производство в размер на 25,00 лева, представляваща държавна такса
и 75,00 лева, представляваща определено от съда юрисконсултско възнаграждение
или общо 100,00 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Ж.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, в качеството на наследник на И.М.Т., ЕГН **********, починал в хода на производството, че дължи на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“, №
10, представлявано от управителя Р. Х. В., следните суми: 1000,00 лева /хиляда
лева/ – главница по договор за кредит № **********, сключен между „4фифнас“
ЕООД и И.М.Т., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда на 14.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението и 179,78 лева /сто седемдесет и девет
лева и седемдесет и осем стотинки/ – начислена такса за експресно разглеждане
на заявката за кредит, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
23/04.02.2020г. по ч.гр.д.№ 13/2020г., по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА С.Ж.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати
на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Шандор Петьофи“, № 10, представлявано от управителя Р. Х. В., сумата от 175.00 лева /сто седемдесет и пет
лева/, представляваща сторените в настоящото исково производство разноски и
сумата от 100,00 лева /сто лева/,
представляваща сторите разноски в заповедното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Районен
съдия:___________