Р Е Ш Е Н И Е  №332

 

гр.Пловдив, 11.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав в публичното заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година  в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№2033  по описа за 2018г., намира за установено следното:

 

                   Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД.

                   Производството е образувано по искова молба на С.Й.Щ., ЕГН ********** и Р.Й.Щ., ЕГН ********** *** против П.Й.П., ЕГН **********, Д.Ж.П., ЕГН ********** *** и М.И.И., ЕГН ********** ***.

           Ищците твърдят, че са наследници по закон на Й. А. Щ., ЕГН **********, починал на ***г. Твърдят, че с влязла в сила на 12.06.2018г. присъда по НОХД №232/2015г. по описа на *** окръжен съд П.Й.П. и Й. П. са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец Й. А. Щ. сумата 40 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, причинило смъртта на сина му К.Щ.. Присъдата в частта, с която е уважен граждански иск влязла в сила на 12.06.2018г.

          Твърди се, че в хода на проведеното досъдебно производство, на *** с брачен договор с вх.№***, т.***, акт *** на Службата по вписванията - гр.***, П.Й.П. е прехвърлил изцяло и безвъзмездно на съпругата си Д.Ж.П. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.520.1196.1.52 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, с административен адрес: ****, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.520.1196, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 98 кв.м., прилежащи части – изба №13 с площ 14.01 кв.м. и 1.708% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници: на същия етаж - №56784.520.1196.1.53, №56784.520.1196.1.51, под обекта - №56784.520.1196.1.43, над обекта - №56784.520.1196.1.60.

                   Така описаният имот бил отстъпен на първия ответник като обезщетение срещу отчужден негов имот за мероприятия по ЗТСУ, като срещу отстъпения имот е следвало да доплати сумата 14 000,00 лева. Тази сума била изплатена със заем от ДСК по време на брака му с Д.П., поради което към датата на разпореждането 14 000/24 721 ид.части от имота са били семейна имуществена общност, а 10 721/24 721 ид.части са били индивидуална собственост на П..

          Твърди се, че на 27.07.2018г. с нотариален акт №115, т.ІІІ, н.д.№464 на нотариус Е. С., Д.П. със съгласието на съпруга си е продала на М.И.И. описания по-горе недвижим имот за сумата 85 000,00 лева. Въпреки продажбата съпрузите не са освободили жилището и продължават да живеят в него и да търсят купувачи.

           Посочва се, че с извършените разпореждания се уврежда интереса на ищците като кредитори, както и че за това увреждане са знаели и тримата ответници. Твърдението за наличие на знание у купувача по сделката се извежда от обстоятелствата: че имотът е разпореден след влизане в сила на решението на ВКС/присъдата на първия ответник е публично известна и наказателното дело е било предмет на публикации в ел.сайтове и медии/, срещу „отложено плащане“, на силно занижена цена, без обезпечение за вземането на продавачите, че П. още живеят в жилището.

          По изложените съображения ищците сезират съда с искане да се постанови решение, с което да се обявят за недействителни спрямо тях: 1/ прехвърлянето с цитирания брачен договор на общо 17 721/24 721 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.520.1196.1.52; 2/ договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №115, т.ІІІ, н.д.№464 на нотариус Е. С., до размер на 17 721/24 721 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.520.1196.1.52. Претендират се разноски.

           В срока по чл.131 ГПК ответникът М.И.И. е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Счита, че исканата недействителност не може да засегне правата му върху имота, тъй като ги е придобил възмездно преди вписване на исковата молба, което го прави трето добросъвестно лице по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД. Оспорва: че покупката е била извършена с цел да се увредят кредиторите на П.; че е знаел, че П. има кредитори; че е бил запознат с наказателното дело; че са налице визираните в закона предпоставки за уважаване на исковете. Счита, че уговорената цена и начин на плащане не са индиция за знание за увреждане, купил е имота от собственика Д.П., която не е била длъжник. Претендира разноски.

            В срока по чл.131 ГПК ответниците П.Й.П. и Д.Ж.П. са подали писмен отговор, с който оспорват исковете. Не оспорват, че двамата имат сключен брачен договор, че Д.П. е продала процесния имот, че имотът е бил предложен от нея чрез публикуване на обяви в сайтове за продажби. Оспорват: че извършените разпореждания с процесния имот са извършени с цел да се увредят интересите на кредиторите на съпруга; че определената в исковата молба идеална част е индивидуална собственост на П.; че „занижената“ цена по договора представлява индиция за знание за увреждане; че медийното оповестяване на наказателното дело предпоставя знанието на купувача; че са налице представките за уважаване на исковете. Считат, че купувачът е придобил възмездно правата върху имота преди вписване на настоящата исковата молба, което го прави трето добросъвестно лице по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД. Претендират разноски.

                   Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

                   С влязла в сила присъда по НОХД №232/2015г. по описа на *** окръжен съд П.Й.П., ЕГН ********** и Й. П. П., ЕГН ********** са признати за виновни в това, че на ***г. в гр.*** в съучастие като извършители са причинили по непредпазливост смъртта на К.Й.Щ. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на грежданския ищец и частен обвинител Й. А. Щ., ЕГН ********** сумата 40 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законна лихва, считано от датата на извършване на престъплението до окончателното изплащане.

                   Видно от представеното удостоверение за наследници, издадено от Община ***, Й. А. Щ. е починал на ***г. и негови наследници са ищците по делото – С.Й.Щ. и Р.Й.Щ..

          Съгласно удостоверение за граждански брак, издадено от Общински народен съвет гр.***, П.Й.П. и Д.Ж.П. са сключили граждански брак на ***г.

          С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на мероприятия по ЗТСУ №80/17.04.1991г. на нотариус при *** районен съд, П.Й.П. е признат за собственик на следния недвижим имот: жилище №***, състоящ се от три стаи, столова, готварна, със застроена площ от 98.89 кв.м., с прилежащо избено помещение №*** със застроена площ 14.01 кв.м., ведно с 1.708% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. Посочено е в документа, че имотът е придобит от П. като обезщетение срещу отчужден от него имот, находящ се в ***. Посочено е още, че цената на дадения като обезщетение имот е 24 721,00 лева, която се покрива от стойността на отчуждения недвижим имот и собствени средства в размер на 10721,00 лева и разрешен заем от Държавна спестовна каса в размер на 14000,00 лева. За изплащане на заема към банката е била вписана законна ипотека. Идеалната част от така придобития имот – 14000/24721, която съответства на заемните средства, платени от П. и съпругата му по време на брака, представляват съпружеска имуществена общност, а останалите 10721/24721 ид.части са лична собственост на съпруга, тъй като са придобити в резултат на трансформация на негови лични средства.

         С брачен договор, вписан на ***г. с вх.№***, т.***, акт *** от ***г. на Служба по вписванията – гр.***, П. и Д. П. са прехвърлили собствеността върху описания по-горе апартамент, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.520.1196.1.52, изцяло и безвъзмездно в патримониума на Д.П., като е записано, че последната става изключителен собственик на имота. На практика с брачния договор П. е прехвърлил на съпругата си собствеността върху 17721/24721 ид.части, от които 10721/24721 ид.части – негова лична собственост и 7000/24721 ид.части – дела му в съпружеската имуществена общност.

          С нотариален акт №115, т.ІІІ, н.д.№464/27.07.2018г.  на нотариус Е.С., Д.П. е продала жилището на ответника М.И.И. срещу цена в размер на 85 000,00 лева, която е уговорено да се заплати от купувача по банков път в срок до 30.09.2018г. П. се е задължила да предаде на купувача владението на имота в срок до 30.09.2018г.   

За уважаването на Павловия иск е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: ищецът да притежава качеството “кредитор” по отношение на ответника, който се е разпоредил с имуществото си, атакуваната сделка да е увреждаща за кредитора /с нея да е намалено имуществото на длъжника/, длъжникът и лицето, с което той е договарял /когато действието на разпореждане е възмездно/ трябва да са знаели, че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. С Тълкувателно решение №2/2017г. на ОСГТК на ВКС е прието, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка, но и на последващите сделки, които го увреждат. Настоящият случай е именно такъв – целта на ищците е да бъдат обявени за недействителни по отношение на тях и двете разпореждания /брачен договор и покупко-продажба/ с идеалните части на П.П. от имота.

Установява се по безспорен начин, че по силата на наследствено правоприемство ищците са кредитори на П.П. с вземане от 40000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, за което същите са се снабдили с изпълнителен лист по горецитираното наказателно дело. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което обезщетението се дължи от датата на увреждането, в конкретния случай от ***г. Следователно към датата на сключване на брачния договор и датата на последващата сделка задължението на П. е било налично, съответно ищците и преди това техният наследодател са били негови кредитори.  

Основният спорен въпрос по делото е дали приобретателят М.И.И. е бил добросъвествен или не, т.е. дали при изповядване на сделката е знаел, че същата уврежда кредиторите на П.П.. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.135, ал.1, изречение трето ЗЗД не осигурява във всички случаи защита на И. само защото той е придобил права преди вписването на настоящата искова молба. Посочено е в мотивите на цитираното тълкувателно решение, че ако приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е разпоредил с имота преди вписването на исковата молба по иска по чл.135 ЗЗД, постановеното по този иск решение ще бъде непротивопоставимо на последващия приобретател, чийто акт е вписан преди вписването на исковата молба. И в този случай обаче по аргумент на противното от чл.135, ал.1, изречение трето ЗЗД, извършеното прехвърляне ще бъде относително недействително спрямо кредитора, ако приобретателят е бил недобросъвествен. С това тълкуване се дава приоритет на интересите на кредитора пред тези на приобретателя, който е знаел за увреждането.

Знанието на съпругата Д.П., че с подписания между нея и съпруга й брачен договор се увреждат неговите кредитори, в случая е без правно значение, тъй като П. й е прехвърлил своите идеални части от имота безвъзмездно /по аргумент на чл.135, ал.1, изречение второ ЗЗД/. Дори такова знание да се изискваше, то би било установено по силата на презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД. За да се отговори на въпроса дали последващият приобретател М.И. е бил добросъвестен, следва да се имат предвид събраните по делото доказателства.

По реда на чл.176 от ГПК Д.П. е заявила, че е публикувала обяви за продажба на процесния апартамент в различни сайтове в интернет, но не си спомня в кой период са били налични публикациите. Заявява още, че телефонните номера, посочени в представените разпечатки от електронни обяви са нейни и на съпруга й.

От приетата експертиза на вещото лице А.К. се установява, че в сайт за обяви *** е присътвала обява, видима от разпечатките на л.39,40,98 и 99 от делото, качена от потребител „***“ и с дата на първоначално публикуване ***г. Подобна обява е била публикувана и в сайта ***, видима от разпечатките на л.100 и 101 от делото.

Разпитаната свидетелка П.Х. с показанията си установява, че на 13.09.2018г. със съпруга й попаднали на обява за прадажба на апартамент в ***, срещу ***, който се продавал изгодно – за 78 000,00 евро. Обадили се на посочения в обявата телефон и разговаряли с човек, който по-късно на огледа на място се представил като г-н П.. Огледа се състоял на 16.09.2018г. В апартамента се намирала съпругата на П. - г-жа П., както и тяхната внучка. Свидетелката много харесала имота и попитала П. дали има нещо, което трябва да ги притеснява, защото искат да го закупят. П. отговорил, че апартамента е прехвърлен на негови много близки хора, които познавали неговото положение, че е осъждан за ***. Ако трябва тези негови близки щели да се явят на сделката и няма да има проблем да се прехвърли имота. П. предложил да намали цената на 75 000,00 евро и споделил, че „на някакви *** пари няма да дава“. Веднага след огледа свидетелката се обадила на адвоката си, с която споделила всичко. След като направила справки, адвокат З. я посъветвала да си избере друг апартамент.

Свидетелката С. З., която работи като ***, с показанията си потвърждава казаното от другата свидетелка, която споделила с нея за огледа на обявения за продажба апартамент на П. и за думите на П., че ако се сключи сделка той ще уговори собственика да извърши прехвърлянето и че пари на *** няма да дава. З. посъветвала Х. да си търси друго жилище, тъй като нещата с апартамента не са много ясни и тя е запозната със случая по наказателното дело в качеството й на *** на гражданския ищец Щ.. Според З. брачният договор бил вписан наколко дни след освобождаването на подсъдимите П. от ареста, което тя установила при направена справка в имотния регистър. След влизане в сила на присъдата свидетелката отишла в съда, за да депозира молба за издаване на изпълнителен лист за присъденото обезщетение. Там срещнала един от адвокатите на П. по наказателното дело, който след като разбрал по какъв повод е З. в съда, казал „недей изкарва още изпълнителен лист, задръж, за да можем да оправим апартамента на П.“.

Според свидетеля Л. В. П. са се принудили да продадат апартамента, защото са имали много задължения и сега го ползват под наем, но си търсят друга квартира. Показанията на този свидетел не се подкрепят от други доказателства по делото, поради което съдът не ги кредитира, още повече че свидетелят е приятел на ответниците П. и като такъв е заинтересован да свидетелства в тяхна полза. Обратно – показанията на свидетелите Х. и З. се кредитират като логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства.  

Събраните в производството доказателства налагат извода, че след като са продали апартамента на ответника И., ответниците П. са продължили да живеят в жилището и го обитават и към настоящия момент. Нещо повече – след сделката те са продължили да търсят други купувачи, на които да продадат жилището на цена от 78 000,00 евро – сума, значително надвишаваща цената, вписана в нотариалния акт за продажба и максимално близка до данъчната оценка от 84 474,80 лева. Тези обстоятелства, преценени в съвпупност с установеното от свидетелите, дават основание да се направи извод, че извършвайки разпоредителни действия с правата си върху имота, П.П. е опитал да осуети  възможността на ищците да насочат принудително изпълнение върху неговото имущество. Споделеното от П. със свидетелката Х., че имотът е продаден на негов близък, който е запознат с наказателното дело, фактът, че плащането на цената по сделката е било отложено с месеци, че размерът й съвпада с данъчната оценка на имота, че семейството на продавача продължава да обитава жилището и до днес и че към м.септември 2018г. П. са търсили купувач при много по-висока цена, са все обстоятелства, които дават основание да се приеме за установено, че М.И. е знаел за задълженията на П.П. и в негова услуга е приел условията по сделката. Тази недобросъвестност го лишава от защитата на чл.135, ал.1, изречение трето ЗЗД.   

Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за обявяване по отношение на ищците на относителната недействителност на атакуваните сделки до размер на разпоредените от П.П. 17721/24721 идеални части от имота, поради което исковите претенции ще се уважат.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците общо следва да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 6006,00 лева, от които: 606,00 лева – държавна такса, 15,00 лева – такса за съдебни удостоверения, 300,00 лева – депозит за вещо лице, 85,00 лева – такса вписване на исковата молба, 5000,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът             

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА за недействителни спрямо С.Й.Щ., ЕГН ********** и Р.Й.Щ., ЕГН ********** *** следните сделки:

1/брачен договор с вх.№***, т.***, акт *** от ***г. на Служба по вписванията – гр.***, в частта, с която П.Й.П., ЕГН ********** *** прехвърля безвъзмездно на съпругата си Д.Ж.П., ЕГН ********** *** своите 17 721/24 721 идеални части от недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.520.1196.1.52, находящ се в ****, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.520.1196, предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 98.89 кв.м., прилежащи части: изба №*** с площ от 14.01 кв.м. и 1.708% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 56784.520.1196.1.53, 56784.520.1196.1.51, под обекта– 56784.520.1196.1.43, над обекта – 56784.520.1196.1.60;

2/договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт №115, т.ІІІ, н.д.№464 от 27.07.2018г. на нотариус Е. С. с район на действие Районен съд – гр.***, в частта, с която Д.Ж.П., ЕГН ********** *** е продала на М.И.И., ЕГН ********** ***, 17 721/24 721 идеални части от недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.520.1196.1.52, находящ се в ****, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.520.1196, предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 98.89 кв.м., прилежащи части: изба №*** с площ от 14.01 кв.м. и 1.708% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 56784.520.1196.1.53, 56784.520.1196.1.51, под обекта – 56784.520.1196.1.43, над обекта – 56784.520.1196.1.60.  

  ОСЪЖДА П.Й.П., ЕГН **********, Д.Ж.П., ЕГН ********** *** и М.И.И., ЕГН ********** *** общо да заплатят на С.Й.Щ., ЕГН ********** и Р.Й.Щ., ЕГН ********** *** сумата  6006,00 лева – разноски по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: