Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр.В. Търново, 24.02.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 11.02.2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря Ц.Зинева, като разгледа
докладваното от съдията П.Цанков НАХД № 125 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е
сезиран с жалба от адв. Ц.С.Д., в качеството ѝ
на защитник на М.Г.Д.,***, ЕГН **********, против Наказателно постановление №
19-1275-002514 от 11.12.2019 г., издадено от ВДП началник сектор към ОДМВР
Велико Търново С-р Пътна полиция Велико Търново. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, обосноваващи, според жалбоподателя,
неговата отмяна. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В
съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован
– не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не се представляват
и не заемат становище.
Съдът, след събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
Наказателно
постановление № 19-1275-002514 от 11.12.2019 г., е издадено от ВДП началник
сектор към ОД МВР - В.Търново С-р пътна полиция В.Търново, въз основа на АУАН
серия ГА, акт № 144260, съставен от В.К.Г., в присъствието на св. Й.Е.И., срещу
М.Г. Д.,***, ЕГН **********.
При
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението било прието, че
на 28.11.2019г., в 17:36 ч., в Община Велико Търново, на път III - 3, в района
на км. 51+ 500, (гара Бяла – Плевен) – Морава – Драгомирово
– Българско Сливово – Царевец, жалбоподателят, като
водач на собствен лек автомобил Рено Лагуна, с рег. номер ******* в посока към
град Павликени, не се движел на необходимото безопасно разстояние от движещия
се пред него лек автомобил Тойота Аурис, с рег. номер
*****, като в случай, че той е намалил скоростта си или при спиране (рязко) да
избегне удряне с него. Описаното бездействие е довело до реализиране на ПТП с
материални щети по автомобилите, описани в издадения протокол.
За извършеното нарушение на чл.
23, ал.1 от , и на основание чл. 179, ал.2, пр2
от ЗДвП, с обжалваното НП, на жалбоподателя,
е наложено наказание – глоба в размер на 200 лв. Същото е било връчено на
нарушителя на 27.12.2019г. и е обжалвано в законоустановения срок пред ВТРС.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът приема, че депозираната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, съгласно чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, а разгледана по същество – неоснователна.
При извършената служебна проверка
от съда не бяха констатирани и нарушения на процесуалния закон при съставянето
на АУАН и издаването на НП. Тези два акта съдържат необходимите реквизити и
описват ясно точно и конкретно извършеното нарушение- датата и мястото на
извършването му и обстоятелствата свързани с неговото осъществяване, като е
посочена и правилната правна квалификация на нарушението. Т.е. извършеното
нарушение, от жалбоподателя, е било индивидуализирано
в максимална степен, с което по никакъв начин не се накърнява правото му на
защита. АУАН е съставен на датата на констатирането на нарушението, в
присъствието на нарушителя, предявен му е срещу подпис и той е получил
екземпляр от него. НП е съставено в срока по ЗАНН, връчен е лично на нарушителя
и както се посочи по-горе съдържа всички необходими по закон реквизити.
Жалбоподателят твърди, че е допуснато нарушение
на чл. 40, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН, но не оспорва присъствието на свидетеля при
съставянето на АУАН серия ГА, акт № 144260, както и не оспорва извършването на
нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДВП.
Съдът отчита липсата на втори
свидетел при съставянето на обжалваемия акт, като несъществено нарушение, тъй като, по
време на съставяне на акта, не са присъствали други лица, не участници в
пътнотранспортното произшествие, които да бъдат привлечени като свидетели.
Констатирането на нарушението е осъществено в присъствието на свидетел, който е
очевидец. Същият е присъствал при съставянето и връчването на АУАН, като по
този начин се удостоверяват отразените в него факти. Допуснатото нарушение не
засяга по никакъв начин правата на нарушителя. На следващо място не се правят и
възражения оспорващи твърденията на свидетелите, и не се представят
доказателства, които да ги оборват.
По делото е приложен препис от
издадения АУАН, в текста на който е налице положен подпис на св. Й. И.. В
производството пред РС са разпитани като свидетели актосъставителят
В.К.Г. и свидетелят Й.Е.И.. Последният категорично е потвърдил, че той лично е
подписал акта.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са последователни и непротиворечиви. В хода на
административното и съдебното производство, жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, оборващи констатираната в акта фактическа обстановка, факта на извършване на
нарушението и участието на жалбоподателя.
Въз основа на това съдът приема,
че обжалваното НП е издадено при несъществено нарушение на процесуалните
правила, предпоставящи незаконосъобразност в степен обективираща неговата отмяна.
При така установената по - горе фактическа обстановка съдът приема, че М.Г.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 23, ал. 1от .
От обектива страна на 28.11.2019
г. в 17:36 ч. , в община Велико Търново, на път (Гара Бяла – Плевен) – Морава –
Драгомирово – Българско Сливово – Царевец, жалбоподателят, като водач на собствен лек автомобил Рено
Лагуна, с регистрационен номер *******, в посока към град Павликени, не се
движи на необходимото безопастно разстояние от
движещия се пред него лек автомобил Тойота Аурис, с
рег. номер ВТ
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината – непредпазливост, при нейната разновидност – небрежност, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае задължението си по чл. 23, ал. 1 от и в случая е могъл да съобрази поведението си с посочената разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр.2 от за извършеното нарушение е предвидено наказание - глоба в твърд размер от 200 лв. Съдът приема, че наложеното наказание е правилно определено и съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, не следва да се квалифицира като „маловажен случай“ по чл. 28 от ЗАНН.
В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като "маловажен случай" да се изведат от чл.93, т.9 от НК.
Легалното определение на "маловажен случай" по чл.93, т,9 от НК предвижда, че маловажен случай
е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
В конкретния случай не са
предоставени доказателства
в насока обуславянето на по-ниска обществена
опасност на конкретно извършеното административно нарушение. Нито такива за
смекчаващи вината обстоятелства или за незначителност на вредните последици.
С оглед изложеното, съдът приема, че при
издаването на НП административно наказващия орган е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1275-002514 от 11.12.2019 г., издадено от ВДП началник сектор към ОДМВР Велико Търново С-р пътна полиция Велико Търново, срещу М.Г.Д.,***, ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДВП и основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от същия закон, е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 (двеста) лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване, пред Великотърновския Административен съд, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: