Решение по в. т. дело №2285/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1548
Дата: 26 ноември 2020 г.
Съдия: Тодор Тодоров
Дело: 20201001002285
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1548
гр. София , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
Секретар:Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20201001002285 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 200 от 28.01.2020 г., постановено по т. дело № 20/2019 г.,
Софийски градски съд е осъдил „Мост Енерджи“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, Столична община, район „***“, бул. „***“, № 118, на основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съответно чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 99. ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да заплати на ищеца - „Руно-Казанлък“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, община ***, ул. „***“, № 4, сумата от 29 780,51 лв., представляваща сума за
възстановяване съгласно чл. 14.7, предл. второ от договор за участие в комбинирана
балансираща група, сключен на 21.12.2016 г. между “Мост Енерджи" АД като координатор
и „Руно-Казанлък" ЕАД като участник, сумата от 19 908.07 лева (деветнадесет хиляди
деветстотин и осем лева и седем стотинки), представляваща сума за възстановяване
съгласно чл. 14.7, предл. второ от договор за участие в комбинирана балансираща група,
сключен на 21.12.2016 г. между “ Мост Енерджи“ АД като координатор и “Лъки Енергия”
ЕАД като участник, което вземане е прехвърлено от “Лъки Енергия" ЕАД на “Руно -
Казанлък." ЕАД по силата на договор за цесия от 17.12.2018 г., сумата от 4 205,46 лева
(четири хиляди двеста и пет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща сума за
възстановяване съгласно чл. 14.7. предл. второ от договор за участие в комбинирана
балансираща група, сключен на 21.12.2016 г. между “Мост Енерджи" АД като координатор
и "Хидроенерджи Констръкшън" ЕООД като участник, което вземане е прехвърлено от
“Хидроенерджи Констръкшън" ЕООД на “Руно - Казанлък” ЕАД по силата на договор за
цесия от 17.12.2018 г., сумата от 13 064,98 лева (тринадесет хиляди шестдесет и четири лева
и деветдесет и осем стотинки), представляваща сума за възстановяване съгласно чл. 14.7.
предл. второ от договор за участие в комбинирана балансираща група, сключен на
21.12.2016 г. между “Мост Енерджи " АД като координатор и "КК Хидро” ООД като
участник, което вземане е прехвърлено от “КК Хидро" ООД на “Руно - Казанлък" ЕАД по
1
силата на договор за цесия от 17.12.2018 г., сумата от 22 563,80 лева (двадесет и две хиляди
петстотин шестдесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща сума за
възстановяване съгласно чл. 14.7, предл. второ от договор за участие в комбинирана
балансираща група, сключен на 21.12.2016 г. между “Мост Енерджи" АД като координатор
и “Хидроенергетика Родопи” ЕООД като участник, което вземане е прехвърлено от
“Хидроенелгетика Родопи" ЕООД на “Руно - Казанлък" ЕАД по силата на договор за цесия
от 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдените главници за периода от
03.01.2019 г. до окончателното им плащане, и сумата в общ размер на 8 629,01 лева (осем
хиляди шестстотин двадесет и девет лева и една стотинка), представляваща законната лихва
за забава върху претендираните главници за периода от 21.01.2018 г. до 02.01.2019 г.,
включително.
Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е неправилно, необосновано
и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.
Излага, че е неправилен извода на съда, че са цитирани ирелевантни за предмета
на спора доводи на ответника, относно преференциалната цена на закупуване на
електрическа енергия произведена от ищеца. Твърди още, че съда е оценил неправилно
съществен елемент на правния спор, а именно ключовото значение на количеството
произведена електрическа енергия за величината на небалансите в балансиращата група на
координатора. Твърди още, че ищецът не е изпълнявал точно прогнозния график за
производство и реално произведената електрическа енергия отклонявайки се от прогнозното
количество. Твърди, че производителят е предизвикал небаланс в балансиращата група, в
посока излишък, поради което не е изпълнил точно договорните си задължения, като по
този начин се явява неизправна по договора страна.
Въззиваемият ,,Руно-Казанлък“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна и
молят съда да я остави без уважение, а обжалваното решение бъде потвърдено.
Депозирана е и въззивна частна жалба от „Руно –Казанлък“ ЕАД срещу
определение № 2898/16.06.2020 г., постановено по т. д. № 20/2019г. по описа на СГС, с
което е оставено без уважение искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК на „Руно-
Казанлък“ ЕАД за изменение на решението на СГС. Жалбоподателят моли определението в
тази му част да бъде отменено и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния му
размер от 7 200 лв., както и да бъде отменено определението в частта, с която е оставено без
уважение искането за присъждането на разноски в изпълнителното производство.
Отговор на частната жалба не е постъпил.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания.
Софийският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в
настоящата инстанция нови доказателства, които да обуславят променени фактически
констатации, напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка.
Решението е правилно по следните мотиви:
Страните нямат спор по фактите по делото, които са следните:
Ищецът „Руно – Казанлък“ ЕАД, като производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници, избрал да прехвърли отговорността си за балансиране на
2
координатор на комбинирана балансираща група, съгласно чл. 70, ал. 1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, е сключил договор по чл. 11, т. 9, а именно договор за
участие в балансираща група, като вид договор на пазара на електрическа енергия.
Между ищеца и ответника “Мост Енерджи" АД е сключен такъв договор за
участие в комбинирана балансираща група /КБГ/ на 21.12.2016 г., влизащ в сила от датата на
подписването му и е със срок от 00,00 часа на 01.01.2017 г. до 24,00 часа на 31.12.2017 г.
Идентични договори са сключени между координатора и останалите участници в
балансиращата група „Лъки Енергия“ ЕАД, „КК Хидро“ ООД, „Хидроенергетика Родопи“
ЕООД и „Хидроенерджи Констръкшън“ ЕООД, също производители на енергия по смисъла
на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ и участници в КБГ на “Мост Енерджи" АД. Със сключените
договори е създадена специална индивидуална виртуална група /ВГ/ „Венчър“.
Установено, е че „Мост Енерджи“ АД, вследствие от възникналото задължение
да възстанови определена част на всеки от ВГ „Венчър“, пропорционална на неговото
годишно задължение за процесния период 2017 г., е както следва – на „Руно – Казанлък“
ЕАД - 29 780,51 лв.; на Лъки Енергия“ ЕАД – 19 908,07 лв.; на „КК Хидро“ ООД – 13 064,98
лв.; на „Хидроенергетика Родопи“ ЕООД – 22 563, 80 лв. и на „Хидроенерджи
Констръкшън“ ЕООД – 4 205,46 лв., като върху общата сума от 89 522,83 лв., размерът на
дължимата законна лихва за забава е 8 646,26 лв. По делото е установено и пред настоящата
инстанция не се спори, че участниците във ВГ „Венчър“ са платили начислените им суми за
балансираща енергия.
Не се спори, че вземанията на изброените членове на балансиращата група
произтичащи от сключените договори с координатора „Мост Енерджи“ АД, са цедирани на
ищеца Руно – Казанлък“ ЕАД.
Съгласно § 1, т. 27е от ЗЕ, "комбинирана балансираща група" е група от
търговски участници, извън посочените лицензирани дружества по чл. 39, ал. 1, т. 2, 3 и 7,
производителите по чл. 162 и производителите по Закона за енергията от възобновяеми
източници, към която се прилагат общите условия за балансиране съгласно правилата по чл.
91, ал. 2. Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 2 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, целта на формирането на балансиращи групи е подобряване
планирането на състава на генериращите мощности и определянето на балансиращите
източници за поддържане на баланса на електроенергийната система, като в ал. 1, т. 4, като
цел е посочено агрегиране на небалансите на търговските участници и смекчаване на
икономическите последици от цените на балансиращата енергия. В чл. 57, ал. 1, т. 1 е
посочено, че отговорността за балансиране имат координаторите на балансиращи групи.
В жалбата се твърди, че при производство на по-голямо количество електрическа
енергия от заявеното по график от производителя, т. е. работа в посока излишък, води до
обогатяване на производителя, защото цялото произведено количество електрическа
енергия, му се заплаща от крайния снабдител. Също се твърди , че е погрешен извода на
съда, че начинът на изчисляване и разпределение на небалансите от координатора между
участниците в една балансираща група, не се влияе от изкупуването на произведената
електрическа енергия от участник в групата на преференциални цени по реда на ЗЕВИ.
Съгласно приетото заключение на СТЕ по делото, ведно с допълнението и
направеното в съдебното заседание от 17.12.19 г., уточнение от назначеното вещо лице,
небалансът предизвикан от излишък в групата, не е по скъп от това, ако производството е в
график, тъй като ако производство не е в график, това води до по-ниски стойности на
заплащане.
Отделно от горното настоящият съдебен състав напълно споделя заключението на
първоинстанционния съд, че обстоятелството, че изкупуването на произведената
3
електрическа енергия на участник в балансиращата група на преференциални цени
определени от КЕВР, не влияе върху определената в процесния договора цена, която следва
да се заплати от координатора на групата при установен небаланс в посока излишък.
Страните са сключили договор за участие в комбинирана балансираща група на
производители на електрическа енергия от възобновяеми източници на основание чл. 19 и
чл. 11, т. 9 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ за уреждане на
отношенията между страните като координатор и участник в комбинирана балансираща
група и в частност досежно условията на участие, прехвърлянето на отговорността за
балансиране и методиката за разпределение на задължения по небалансите в комбинирана
балансираща група между отделните членове. Отговорността, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от
ПТЕЕ за балансиране имат координаторите на балансиращите групи. Съгласно чл. 155, ал. 9
от ПТЕЕ, изчисляването и разпределянето на разходите от образуваните небаланси се
извършва съобразно принципите за разпределяне на общия небаланс между отделните
членове на балансиращата група, предвидени в договорите по чл. 11, т. 9, като
производителите на електрическа енергия, включително от възобновяеми източници и
високоефективно комбинирано производство, заплащат разноски за покриване на небаланси
в съответната балансираща група, на която са членове, само в случай на разлика в
регистрираните графици и реалното производство.
В идентичните договори между участниците и координатора в чл. 14.7. е
договорено, че в случай, че средната годишна цена на небаланс надвишава 4,10 лв, то в срок
до 20-то число на месец януари на следващата година координаторът възстановява на
участника пропорционална на неговото годишно плащане част от разликата между сумата
от годишните плащания на участниците във ВГ „Венчър“ и 4,10 лв. х общото количество
електроенергия в МВтч произведена от участниците във ВГ „Венчър“ за същия период.
По делото бе установено, че получената средна годишна цена за небаланс от 6,28
лв. без ДДС, надвишава с 2,18 лв. определената в договора средна цена за небаланс от 4,10
без ДДС, договорена между страните, като изчисленият общ размер на дължимата сума от
ответника към участниците от комбинираната балансираща група, съгласно чл. 14.7 от
процесните договори е 89 522,83 лв.
С оглед на изложеното се налага извод, че въззивната жалба на „Мост Енерджи“
АД, е неоснователна, а Решение № 200 от 28.01.2020 г., постановено по т. дело № 20/2019 г.,
Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав следва да бъда потвърдено.
По частната жалба на „Руно - Казанлък“ ЕАД. В нея се твърди, че неправилно и
незаконосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ответника, за
присъждане на разходите за адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 7
200 лв. с ДДС, както и искането за присъждане на разноските направени в изпълнителното
производство, в общ размер на 666 лв. Настоящата съдебна инстанция намира частната
жалба за неоснователна. Упражняването на законовите възможности за участие в процеса от
страна на пълномощника на ищеца не влияят върху качеството на съдебния спор. Той е
останал лишен от правна и фактическа сложност пред първоинстанционния съд, независимо
от извършените пред последния действия по събиране на доказателства, чрез назначаването
на експертизи. Изводите на двете инстанции за сложността на спора, формирани по повод
направените от ответника възражения за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, са
идентични.
Неоснователно е и оплакването, за присъждане на направени разноски във връзка
с изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената в полза на ищеца
обезпечителна заповед. На първо място, липсват по делото доказателства, от които да е
видно, че се касае за изпълнително производство за обезпечаване на предявените в
настоящото производство искове. Предоставена е като доказателство от ищеца, фактура на
4
стойност 66 лв. с ДДС за образуване на изпълнително дело, без никакви други пояснения. За
претендираните разноски за процесуално представителство пред ЧСИ, доказателства не са
представени. Наред с това, изпълнителното производство не е част от обезпечителното
производство. Разноските по него следва да се претендират в рамките на самото
изпълнително производство, тъй като то съставлява самостоятелно съдебно производство, и
за него е приложима разпоредбата на чл. 81 от ГПК.
При този изход на делото „Мост Енерджи“ АД следва да бъде осъдено, да заплати
на въззиваемото дружество разноските за тази инстанция съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК, които са в размер на 6 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Към списъка са
приложени Договор за процесуално представителство, фактура № 2508/22.06.2020 г., за
подготовка на отговор на въззивна жалба, срещу решение по т. д. № 20/2019 г. на СГС и
процесуално представителство пред въззивната инстанция, издадена от адвокатско
дружество „С. и съдружници“, дневно извлечение от Алианц Банк за движение по сметка на
адв. д-во „С. и съдружници“ от 29.06.2020 г. и платежно нареждане за 6 600 лв. от
29.06.2020 г. за преведена сума в полза на адв. д-во „С. и съдружници“, като на л. 12 от
първоинстанционното дело се намира и пълномощно в полза на адв. С. да представлява
дружеството по делото до приключването му във всички съдебни инстанции.
В съдебно заседание обаче пълномощникът на жалбоподателя адв. Й. е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за намаляването му.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 3 475,07 лева. Съдът намира, че с оглед невисоката фактическа и правна
сложност на делото, както и факта, че процесуалното представителство е пред въззивен съд,
пред който не са допускани нови доказателства, адвокатското възнаграждение следва да се
намали до минималния размер, предвиден в наредбата. Затова жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемото дружество адвокатски хонорар за тази инстанция в размер на 3
475,07 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 200 от 28.01.2020 г., постановено по т. дело №
20/2019 г., Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав.
ОСЪЖДА Мост Енерджи“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, Столична община, район „***“, бул. „***“, № 118, да заплати на „Руно-Казанлък“ ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, община ***, ул. „***“, № 4, на
основание чл. 78, разноски за водене на делото в размер на 3 475,07 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6