№ 1631
гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20254110102622 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът Л. Г. Х. предявява иск по чл. 439 от ГПК за установяване, че е погасено по
давност вземането на ответника против ищеца за сумите 1492 лв. и 2374 лв. Посочва, че
преди години имал задължения към „Уникредит Булбанк“ АД, но не и към ответното
дружество. Според справка в Централен кредитен регистър към 31.5.2025г. сумите били
дължими от него на ответника. Ищецът счита, че вземането на ответника е погасено по
давност, като се позовава на поведението на ответника и на закона. Предявява иск по чл.124
от ГПК да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 1492 лв.
главница и за 2374 лв. главница и 4045 лв. лихва към нея. Претендира разноски.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София в отговора си оспорва иска, като
недопустим и неоснователен с твърдения, че за ищеца липсвал правен интерес.
Задълженията на ищеца по договор за предоставяне на потребителски кредит от
**.**.****г., сключен с „Обединена българска банка“ АД и по договор за предоставяне на
банкова карта от **.**.****г., сключен с банка „Хеброс“ АД били прехвърлени на „ЕОС
матрикс“ ЕООД с договори за цесия. В случай, че искът бил допустим, ищецът изрично го
признава за основателен и тъй като не бил станал повод за завеждане на делото моли съда да
остави разноските в тежест на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено следното:
При наличие на вписани задължения в Централния кредитен регистър и с оглед
признанието на ответника на факта за цедирани в негова полза вземания против ищеца за
1
задължения по договори за кредит с банки, за него винаги е наличен правния интерес от
водене на иск по чл. 439 от ГПК.
Според признанието на ответника задълженията на ищеца по договор за
предоставяне на потребителски кредит от **.**.****г., сключен с „Обединена българска
банка“ АД и по договор за предоставяне на банкова карта от **.**.****г., сключен с банка
„Хеброс“ АД, са били прехвърлени на „ЕОС матрикс“ ЕООД с договори за цесия.
Ответникът в отговора си изрично признава иска за основателен, тъй като
възможността за принудително изпълнение на вземането действително е погасена по
давност.
При тази фактическа обстановка, съдът мотивира следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Предвид направеното изрично признание на иска от ответника и въз основа на
доказателствата по делото, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, като
следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
посочените в исковата молба суми, като погасени по давност.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените от него разноски по делото в размер на 2116.44 лв., съобразно
приложения за това списък.
Възраженията на ответника, че не дължи разноските поради признанието му на иска,
са неоснователни. Въпреки признанието на иска, именно ответникът като цесионер по
договорите за цесия на вземането на цедентите против ищеца и съществуващо вписване на
задълженията на ищеца към него в Централния кредитен регистър, е дал повод за завеждане
на делото от ищеца.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца също е неоснователно, с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, материалния интерес и броя на задълженията – в случая те
са за следните суми: 1492 лв. главница, както и за 2374 лв. главница и 4045 лв. лихва към
нея. В случая съдът намира, че намаляването на адвокатското възнаграждение на адвоката
на ищеца, заплатено от него, ще доведе до явното му несъответствие с положените от
адвоката усилия за защита на ищеца в това производство. Поради това и съдът, в настоящия
си състав приема, че заплатеното адвокаско възнаграждение от ищеца е съобразено
критериите на чл.36, ал.2 от ЗА. Размерът на заплатеният от ищците адвокатски хонорар от
общо 1800 лв. – според представения списък на разноските, е справедлив и обоснован, като
същия съответства на сложилата се фактическа и правна сложност по делото, както и на
материалния му интерес, с оглед цената на предявените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, гр.София, район „Младост“, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес Парк – София“ №1,
сграда 15, вх.А, ет.4, че Л. Г. Х. с ЕГН ********** от с.***, община ***, ул. ***, не му
дължи сумите от 1492 лв. главница, както и 2374 лв. главница и 4045 лв. лихва към нея, по
договор за предоставяне на потребителски кредит от **.**.****г., сключен с „Обединена
българска банка“ АД и по договор за предоставяне на банкова карта от **.**.****г., сключен
с банка „Хеброс“ АД, прехвърлени на „ЕОС матрикс“ ЕООД с договори за цесия, според
справка в Централен кредитен регистър към 31.5.2025г.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, гр.София, район „Младост“,
ж.к. Младост 4, ул. Бизнес Парк – София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4, че Л. Г. Х. с ЕГН
********** от с.***, община ***, ул. ***, сумата 2116.44 лв. /две хиляди сто и шестнадесет
лева и четиридесет и четири стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3