Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2020 г.
Административен съд Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. №
625 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция на НАП - Варна срещу решение № 107/23.01.2020 г. по н.а.х.д. №
5426/2019 г. на ВРС, с което е отменено наказателно постановление № 475942-F520570/11.11.2019
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС на „Ице – А.Р.“***, е наложено, на основание чл. 185, ал. 2
от ЗДДС, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000
лева. По съображения, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на закона – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК, изразяващи се в неправилна преценка на събраните по
делото доказателства, довела до необоснован извод за отсъствието на извършено
нарушение, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от
касационната инстанция по съществото на спора, с което да се потвърди
оспореното по реда на чл. 59 от ЗАНН наказателно постановление. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В предявени чрез процесуален представител писмени
бележки с. д. № 5531/28.05.2020 г. жалбата се поддържа изцяло, като се отправя
искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни
инстанции.
Ответната страна – „Ице – А.Р.“***, чрез упълномощен процесуален
представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на
ВРС да се остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентния съд, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на
датата 29.01.2020 г. /л. 26 от н.а.х.д. № 5426/2019 г. на ВРС/, а касационната
жалба според поставения печат на ВРС е предявена на 05.02.2020 г. Кумулативното
наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за
допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
касационният състав намира жалбата за основателна.
В касационната жалба бланкетно се твърдят допуснати в
хода на производството пред ВРС съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, без да са наведени конкретни възражения в тази насока. При извършената
проверка на въззивното решение настоящата съдебна инстанция не констатира
наличието на порок от вида на изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ
съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на постановения от
ВРС съдебен акт само на това основание, поради което наведеното в обратен
смисъл оплакване е неоснователно.
Според съдържанието на наказателно постановление №
475942-F520570/11.11.2019
г. търговско дружество „Ице – А.Р.“*** е санкционирано за допуснато нарушение
на чл. 7, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта. Не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от
лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в
наредбата – чл. 7, ал. 2. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е регламентирано, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Анализът на цитираните правни норми сочи, че те вменяват
в задължение на всяко лице, осъществяващо дейност по продажба на стоки и
услуги, да притежава и използва регистрирано в НАП фискално устройство, чрез
което да отчита извършените доставки/продажби посредством издаване на фискална
касова бележка.
В разглеждания казус от събраните
доказателства категорично се установява, че „Ице – А.Р.“*** не притежава монтирано
и въведено в експлоатация фискално устройство в проверения от служители на НАП търговски
обект, представляващ магазин за продажба на хранителни стоки, безалкохолно,
алкохол и др., находящ се в с. Попович, като за извършената контролна покупка
на един брой минерална вода не е издаден фискален бон или касова бележка от
кочан за ръчни касови бележки – обстоятелства, които дори не се оспорват от
касационния ответник.
Неправилно решаващият състав на ВРС е
приел за недоказано обстоятелството, че обектът е стопанисван от санкционираното
юридическо лице „Ице – А.Р.“***. Този извод районният съд е обосновал,
позовавайки се на събраните по делото гласни доказателства и по-конкретно на
показанията на свид. Х.М., според които дейност в магазина е осъществявал друг
търговец – ЕТ „Хитко – Х.М.“, както и на представената в хода на въззивното
производство справка, видно от която на 25.10.2019 г. от ЕТ „Хитко – Х.М.“ е
регистрирано фискално устройство за процесния обект в с. Попович. При
кредитиране на гласните доказателства въззивната инстанция не е отчела обстоятелството,
че те противоречат на данните, декларирани в хода на административнонаказателното
производство от самия Х.М. и от едноличния собственик на привлеченото към
административнонаказателна отговорност търговско дружество – А.Р., според които
М. само продава в обекта, като двамата притежават фирма „Ице – А.Р.“ ЕООД. ВРС
не е съобразил и близката родствена връзка между свидетеля и собственика на
санкционираното дружество, които са роднини по права линия от първа степен –
баща и син. С оглед горното, показанията на този свидетел е доказателство,
ползващо се с най-ниска степен на доказателствена тежест, доколкото по своята
същност представлява такова, изхождащо от трето за процеса лице, което е в
близки роднински отношения с ответника по касация, и удостоверява изгодни за последния
факти, а същевременно противоречи и на данните, дадени от същия този свидетел в
хода на извършената проверката от служителите на НАП. Обстоятелството, че след
датата на проверката за обекта е било регистрирано фискално устройство от него,
а не от „Ице – А.Р.“ ЕООД е неотносимо към настоящия казус, тъй като не може да
доведе до извод за стопанисването на обекта от това лице към релевантния за съставомерността
на нарушението момент.
От друга страна, по делото са
събрани доказателства, установяващи правнорелевантния факт, че именно „Ице – А.Р.“***
е стопанисвало процесния обект в с. Попович към датата на извършване на
нарушението 19.10.2019 г., които без основание не се кредитирани от въззивния съд.
Този извод следва от показанията на другия разпитан в хода на въззивното
производство свидетел, който е лицето, извършило проверката и съставило
протокола, обективиращ резултатите от нея. Същият е непосредствен свидетел на
установяването на административното нарушение и е придобил преки впечатления за
осъществяването му като изрично дава показания, че за обекта не е представен
касов апарат и не са наведени твърдения, че се стопанисва от друг търговец. Показанията
му напълно кореспондират на снетото при проверката писмено обяснение на Х.М. и на
едноличния собственик на „Ице – А.Р.“*** – А.Р.. От тях с основание може да се
заключи, че в хода на административнонаказателното производство не са били релевирани
твърдения за упражняването на търговска дейност в обекта от друг субект,
различен от „Ице – А.Р.“ ЕООД. Навеждането на подобни възражения едва в
производството пред ВРС цели единствено изграждането на защитна теза от привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице, която обаче не се подкрепя от
установените по делото факти и от наличния доказателствен материал.
За обстоятелството, че към датата
19.10.2019 г. именно санкционираното дружество е осъществявало търговска
дейност в проверения търговски обект свидетелстват и представените в хода на
въззивното производство справки, представляващи извлечения от регистър дневници
по ДДС на НАП за данъчно задължените лица „Ице – А.Р.“ ЕООД и Х.Р. М.. От
същите се установява, че за Х.М., в качеството му на получател на доставки от
регистрирани по ЗДДС лица за периода от м. януари 2019 г. до м. октомври 2019
г. вкл. не са декларирани осъществени доставки/продажби на стоки, а същият е
получател единствено на телекомуникационни услуги – ел. енергия. В справката по
отношение на М. са отразени само четири доставки на стоки, три от които са след
датата на проверката 19.10.2019 година. Същевременно по справката за същия
период за данъчно задълженото лице „Ице – А.Р.“ ЕООД се установяват извършвани
регулярно множество доставки/продажби на стоки, в т. ч. и след 31.08.2019 г.,
което обстоятелство опровергава възможността стоките да са били единствено за
функциониращия в гр. Бяла търговски обект на „Ице – А.Р.“ ЕООД, който според
твърденията му пред проверяващите органи функционира само през месеците юни,
юли и август. Оттук косвено се потвърждава изводът, че към 19.10.2019 г. именно
това дружество е осъществявало търговска дейност в процесния обект в с.
Попович.
В съвкупността си изложеното
обуславя краен извод, че в случая е осъществен съставът на административното
нарушение по чл. 7, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,
във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, чийто субект е именно санкционираното
дружество „Ице – А.Р.“ ЕООД. Достигайки до обратен правен извод и отменяйки на
това основание оспореното наказателно постановление, решаващият делото съд е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и наместо
него следва да се постанови друг от касационната инстанция по съществото на правния
спор, с който да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Предвид крайния изход на спора и изрично заявеното в касационната
жалба и в писмени бележки № с. д. № 5531/28.05.2020 г. искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, в което касационният жалбоподател не е
бил процесуално представляван, съдът намира, че в полза на последния следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна
инстанция, определено на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева.
Претенцията на касатора за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт и за производството пред районния съд е
неоснователна, тъй като такова искане не е направено своевременно в хода на
въззивното производство, поради което правото да бъдат поискани разноски е
преклудирано с приключването на последното заседание във въззивната инстанция –
арг. от чл. 80, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с
чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Воден от изложеното
и на
основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222
ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 107/23.01.2020 г. по н.а.х.д. №
5426/2019 г. на ВРС, с което е отменено наказателно постановление № 475942-F520570/11.11.2019
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на „Ице – А.Р.“*** е наложено, на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 475942-F520570/11.11.2019
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на „Ице – А.Р.“*** е наложено, на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева .
ОСЪЖДА „Ице – А.Р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. О., да заплати в полза на ТД на НАП Варна разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/