№ 19
гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА П.А
Членове:Г. МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Г. МАРИНОВА Въззивно гражданско дело №
20224000500268 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 182/30.12.2021 година по гр. д. № 187/2021 година на Окръжен съд
Ловеч е обявен за недействителен по отношение на държавата, представлявана от
Националната агенция за приходите, договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том II, рег. № 2609, дело №
271 от 2.06.2016 година на нотариус Д. К., с район на действие – Районен съд Троян, вписан
в имотния регистър при Агенция по вписванията по персоналната партида на лицето с №
42075, номер от входящия регистър 1794/2.06.2016 година, номер от двойно входящия
регистър 1793/2.06.2016 година, том 6, акт 131, с който „Лилови 77“ ЕООД продава на
„Лилови 88“ ООД следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 73198.506.620
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-
11/20.04.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Троян, Лагът, с
площ 1 089 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10); стар идентификатор – няма; номер по предходен план –
4212, при съседи: 73198.506.257, заедно с построените в имота едноетажна сграда с
идентификатор 73198.506.620.1, със застроена площ 154 кв. м, предназначение – складова
база, склад; едноетажна промишлена сграда с идентификатор 72198.506.620.2, със застроена
1
площ 935 кв. м, за сумата 220 000 лева, по иска, предявен от Националната агенция за
приходите против „Лилови 77“ ЕООД, „Лилови 88“ ООД, на основание чл. 216, ал. 1, точка
4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Със същото решение „Лилови 77“ ЕООД, „Лилови 88“ ООД са осъдени да
заплатят поравно държавна такса по сметка на Окръжен съд Ловеч в размер на 2 286.70
лева, определена по реда на чл. 71, ал. 2, във връзка с чл. 69, ал. 1, точка 4 от ГПК.
С посоченото решение „Лилови 77“ ЕООД, „Лилови 88“ ООД са осъдени да
заплатят поравно на Националната агенция за приходите сумите: 400 лева – разноски за
особен представител, 360 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Ж. Д. – пълномощник на
„Лилови 88“ ООД, против Решение № 182/30.12.2021 година по гр. д. № 187/2021 година на
Окръжен съд Ловеч. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно.
Заключението на състава на Окръжен съд Ловеч, че основен елемент от фактическия състав
на чл. 216, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е наличието на публични
задължения на първия ответник и сключване на сделка след датата на подаване на
данъчните декларации, е погрешно. Съществуването на публични задължения на „Лилови
77“ ЕООД-в ликвидация не е установено с ревизионно производство в съответствие с чл.
108 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Няма започнато ревизионно
производство, завършило с постановяване на ревизионен акт за установяване на публичните
задължения на длъжника. По отношение на част от посочените в справките-декларации
задължения на „Лилови 77“ ЕООД е изтекъл визираният в чл. 109 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс петгодишен срок за установяване на публичните
задължения. Изводът на първостепенния съд за установеност на публичните задължения по
смисъла на чл. 108 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с образуването на
изпълнително производство пред публичен изпълнител, е неправилен. Действително срещу
„Лилови 77“ ЕООД-в ликвидация е имало образувано изпълнително дело през 2013 година.
Националната агенция за приходите е присъединила към това изпълнително дело и нови
задължения без да е ясно какви точно са задълженията и за кой период. Не са спазени
нормите на чл. 107, ал. 3 и ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс –
задължение на органа по приходите е да съобщи размера на задължението въз основа на
подадена от задълженото лице декларация, да издаде съответния акт, който подлежи на
връчване и съответно на обжалване. Публичното задължение трябва да е установено с
влязъл в сила съдебен акт, съответно съдебно решение. Вземането не може да се основава на
справка-декларация, депозирана от самия длъжник. Цитира се съдебна практика. При иска
по чл. 216, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс намерението за увреждане,
което е елемент от фактическия състав, не се презюмира. Намерението за увреждане трябва
да се установи от ищеца при условията на главно и пълно доказване. В случая не е налице
продажба на значително по-ниска цена от пазарната такава, което да е индиция, че сделката
е увреждаща за кредитора-ищец по делото (пазарната оценка на имота към момента на
2
сделката е била 198 000 лева, а сделката е изповядана на цена 222 000 лева). Даденото от
фирмата-продавач не надхвърля по стойност полученото. Дружеството-продавач през месец
март 2016 година заложило в полза на Националната агенция за приходите движима вещ –
компресор, чиято стойност към него момент е била почти два пъти по-висока от
задължението на „Лилови 77“ ЕООД-в ликвидация. На 5.04.2016 година Националната
агенция за приходите, Териториална дирекция Велико Търново издала на „Лилови 77“
ЕООД-в ликвидация удостоверение за наличие или липса на задължения, в което е отразено,
че дружеството „няма задължения“. Във връзка с това е прехвърлена собствеността на
фирма „Лилови 88“ ООД. По никакъв начин продавачът не е имал намерение да увреди
публичния изпълнител – Националната агенция за приходите, знаейки за обезпечаването на
вземането с вещ на по-висока стойност. Наличието на обезпечителна мярка изключва
намерението за увреждане на Националната агенция за приходите. Обстоятелството, че
бившият управител на „Лилови 77“ ЕООД-в ликвидация продал дружествените си дялове
(на 2.06.2016 година) и цялото търговско предприятие (на 29.11.2017 година) не обуславя
заключение, че сделките са реализирани с цел да се заличат обстоятелствата, свързани с
продажбата на недвижимия имот и заличаването на управителя, който е знаел за
задълженията на дружеството. Не съответства на действителността твърдението, че цената
по сделката не е заплатена съгласно нотариалния акт – това е сторено на по-късен етап със
съгласието на двете страни. Претенцията по чл. 216, ал. 1, точка 4 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс е неоснователна и недоказана.
Направено е искане да се отмени Решение № 182/30.12.2021 година по гр. д. №
187/2021 година на Окръжен съд Ловеч и да се постанови друго такова, с което претенцията
да се отхвърли като неоснователна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
Националната агенция за приходите, представлява от юрисконсулт В. П., с който я оспорва.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Лилови 77“ ЕООД-в ликвидация.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на
Националната агенция за приходите оспорва жалбата.
Пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил представител на „Лилови 77“
ЕООД-в ликвидация и не е изразил становище по въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите на представителите на страните, провери правилността на обжалваното
решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 187/2021 година по описа на Окръжен съд
Ловеч е образувано въз основа на предявени от М. К.-Г. – главен публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, В. П. – главен юрисконсулт в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП София – представители на Националната агенция за приходите,
против „Лилови 77” ЕООД-в ликвидация, „Лилови 88“ ООД при условията на субективно,
3
пасивно и евентуално, обективно съединяване искове с правни основания чл. 216, ал. 1,
точка 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; чл. 216, ал. 1, точка 6 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс. В исковата молба се излага следното:
При наличие на неизплатени публични задължения длъжникът „Лилови 77“
ЕООД-в ликвидация е отчуждил собствения си поземлен имот с идентификатор
73198.506.620, с адрес: гр. Троян, Лагът, заедно с изградените в него постройки, подробно
описан в исковата молба. Елементите от фактическия състав на ал. 1 на чл. 216 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс са наличието на декларирани публични задължения на
първия ответник и сделка с имуществени права на длъжника, по която страна е свързано с
длъжника лице, сключена след датата на подаване на данъчните декларации. В тридесет и
осем пункта се сочат публични задължения на „Лилови 77“ ЕООД-в ликвидация във връзка с
подадени декларации образец 6, справки-декларации по ЗДДС, Годишна декларация по
ЗКПД за 2015 година, депозирани преди изповядване на сделката – 2.06.2016 година, в общ
размер на 97 907.38 лева и лихва към 7.04.2021 година – 53 603 лева. Към момента
посочените публични задължения не са платени. Собственик на част от капитала на
дружеството-приобретател – „Лилови 88“ ООД, е Д. Л. И., която е сестра на Ц. Л. И.. След
осъществената сделка на 2.06.2016 година с договор за покупко-продажба на дружествени
дялове, вписан в Търговския регистър по партидата на „Лилови 77“ ЕООД-в ликвидация на
29.11.2017 година, Ц. Л. И. продава дяловете си от капитала на „Лилови 77“ ЕООД на
„Адромеда“ ЕООД; на същата дата за управител на дружеството е вписан С. В. А. –
собственик на капитала на „Адромеда“ ЕООД. С тези действие се цели заличаване на
обстоятелството във връзка с продажбата на недвижимия имот и заличаване като управител
на Ц. Л. И., който е знаел за задълженията на дружеството. При сключване на сделката за
недвижимия имот не е заплатена цената в размер на 222 000 лева – договорено е изплащане
на същата на 120 месечни вноски по 1 850 лева. Твърди се, че действието на разпореждане, с
което длъжникът намалява своето имущество, уврежда Националната агенция за приходите
в качеството на кредитор на публични вземания. Цитира се съдебна практика във връзка с
намерението за увреждане. При условията на евентуалност се излагат аргументи за
реализирана сделка с имуществени права на длъжника, сключена със свързано с него лице.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да обяви договора за
покупко-продажба на недвижимия имот, описан по-горе, удостоверен с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 129, том II, рег. № 2609, дело № 271 от 2.06.2016
година на нотариус Д. К., с район на действие – Районен съд Троян, за недействителна по
отношение на Националната агенция за приходите на основание чл. 216, ал. 1, точка 4 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – сделка с намерение да се увредят публичните
взискатели, или при условията на евентуалност – по точка 6 – сделка, извършена във вреда
на публичния взискател, по която страна е свързано с длъжника лице.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат
Ж. Д. – пълномощник на „Лилови 88“ ООД, в който излага съображения за неоснователност
на исковете.
4
С писмена молба В. Р. – ликвидатор на „Лилови 77“ ЕООД-в ликвидация, не
оспорва исковете.
В съдебно заседание пред първостепенния съд пълномощникът на „Лилови 88“
ООД оспорва исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 182/30.12.2021 година по гр. д. № 187/2021 година на Окръжен съд
Ловеч е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът приема, че са предявени при условията на субективно, пасивно и евентуално,
обективно съединяване искове с правни основания чл. 216, ал. 1, точка 4 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс; чл. 216, ал. 1, точка 6 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
С разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е
регламентирано потестативно право на държавата, съответно на общините да искат
обявяване за недействителни спрямо тях на сделките, сключени след датата на установяване
на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения (редакция на нормата
преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2020 година, в сила от 1.01.2021 година) в
хипотезите, изброени в шест точки. Съобразно действащата редакция на чл. 216, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс недействителни по отношение на държавата,
съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения при условията на точки 1 –
6.
Успешното провеждане на иска по чл. 216, ал. 1, точка 4 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс предпоставя кумулативното установяване на следните
предпоставки: длъжникът на публично задължение след датата на установяването му или
след връчване на заповедта за ревизия да е извършил разпоредителни действия със свое
имущество с намерение да увреди държавата, респ. общината (публичните взискатели).
Безспорно е, че „Лилови 77“ ЕООД-в ликвидация има публични задължения към
държавата съобразно декларации образец 6, справки-декларации по Закона за данък върху
добавената стойност, годишна декларация по Закона за корпоративното подоходно
облагане, депозирани през периода 13.06.2014 година – 25.05.2016 година, подробно
изброени в исковата молба, общо в размер на 97 907.38 лева, дължи лихва върху същите към
7.04.2021 година в размер на 53 603 лева.
Публичните задължения на „Лилови 77“ ЕООД и дължимата лихва върху тях не
5
са заплатени към момента на подаване на исковата молба и понастоящем.
С Договор от 2.06.2016 година (след подаване на декларациите, изброени в
исковата молба), удостоверен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
129, том II, рег. № 2609, дело № 271 от 2.06.2016 година на нотариус Д. К., с район на
действие – Районен съд Троян, вписан в имотния регистър при Агенция по вписванията по
персоналната партида на лицето № 42075, номер от входящия регистър 1794/2.06.2016
година, номер от двойно входящия регистър 1793/2.06.2016 година, том 6, акт 131, „Лилови
77“ ЕООД продава на „Лилови 88“ ООД следният недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 73198.506.620 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД 18-11/20.04.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.
Троян, Лъгът, с площ 1 089 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10); стар идентификатор – няма; номер по
предходен план – 4212, при съседи: 73198.506.257, заедно с построените в имота едноетажна
сграда с идентификатор 73198.506.620.1, със застроена площ 154 кв. м, предназначение –
складова база, склад; едноетажна промишлена сграда с идентификатор 72198.506.620.2, със
застроена площ 935 кв. м, за сумата 220 000 лева. Представителите на страните са уговорили
сумата 222 000 лева да се изплаща на сто и двадесет месечни вноски всяка по 1 850 лева без
да е посочен начален момент на дължимост на същите. Към момента на сключване на
сделката данъчната оценка на имота е 221 206 лева.
По делото няма данни към 2.06.2016 година, когато е сключен договорът за
покупко-продажба, както и към настоящия момент вземането на държавата да е било
удовлетворено или погасено чрез друг способ, регламентиран в действащото
законодателство. Следователно в полза на държавата е съществувало вземане към 2.06.2016
година.
Националната агенция за приходите е носител на публични вземания и е
материалноправно легитимирана да иска обявяване на относителната недействителност на
сключената между ответниците сделката. Касае се за публични вземания, възникнали преди
сключване на договора по силата на закона, за които „Лилови 77“ ЕООД е било длъжно и е
подало декларации. Вземането, което е предвидено в закон и за което е необходимо
подаване на декларация, се установява по силата на закона. С декларацията се конкретизира
вече съществуващ дълг. Задълженията по подадените от „Лилови 77“ ЕООД-в ликвидация
декларации съобразно чл. 105 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се внасят в
сроковете, определени в съответния закон – същите са изискуеми, без да е необходима
санкция от държавен орган. Националната агенция за приходите има правомощия да
осъществява контрол върху декларираните задължения и чрез последваш ревизионен акт да
установи различен размер на същите, но при коректно изчислени и декларирани задължения
не се реализира процедурата във връзка с издаването на ревизионен акт.
Публичните вземания на държавата не се установяват само с ревизионен акт, а и
по реда, предвиден в закона; тяхната установеност възниква по силата на закона предвид чл.
108, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая установеността на
6
публичните задължения е възникнала екс леге преди датата на атакуваната сделка и това
легитимира Националната агенция за приходите да иска обявяването на договора за
покупко-продажба за недействителен. В действащата редакция на чл. 216, ал. 1 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс изрично е предвидено, че са недействителни по
отношение на държавата, съответно на общините, и сделки, сключени след датата на
деклариране, при осъществяване на предпоставките, регламентирани в точки 1 – 6.
Съгласно чл. 133 от Закона за задълженията и договорите цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да
се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Този принцип е
преповторен и в разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от Данъчно-осигурителния кодекс, като е
изброено несеквестируемото имущество на длъжника. Съобразно посочените норми
кредиторът има волята и свободата на избор относно имуществото на длъжника, по
отношение на което да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на своето
вземане. С осъщественото разпореждане „Лилови 77“ ЕООД е ограничило възможността за
удовлетворяване на публичните вземания на държавата. Разпореждането с процесния имот е
предприето от дружеството-длъжник с увреждаща цел – същото е извършено след
възникване по силата на закона на публични задължения, за които са подадени декларации,
и обосновава наличието на субективния елемент от фактическия състав, регламентиран с чл.
216, ал. 1, точка 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Формите на проявление
на увреждането на кредитора могат да са различни – длъжникът да се е лишил изцяло от
своето имущество, да е намалил имуществото си или със своите правни действия да
затруднява удовлетворяването на кредитора. Увреждане е налице и в хипотезата, при която
се затруднява удовлетворяването на кредиторите чрез трансформация на имущество и
лишаване на кредиторите от възможност за изпълнение върху конкретни имоти на
длъжника. С договора за покупко-продажба „Лилови 77” ЕООД се е разпоредило с правото
на собственост върху описания недвижим имот, с което е намалило ликвиден актив от
своето имущество. Съгласно чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени
права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права
върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация
от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че
няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски. При сключване на договора за покупко-продажба на
2.06.2016 година съобразно нотариалния акт, в който е обективиран, е уговорено сумата 222
000 лева (договорена цена) да се изплаща на сто и двадесет месечни вноски, всяка по 1 850
лева, без да е фиксиран начален момент на дължимост.
При деклариране на посочените в ал. 1 и ал. 2 на чл. 264 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс публични държавни и общински задължения, действията
по ал. 1 и ал. 2 на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е допустимо да се
7
извършат след тяхното заплащане или при декларирано писмено съгласие от длъжника
публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето
или учредяването на вещно право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет
(чл. 264, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс). В случая няма данни сумата
222 000 лева да е използвана за погасяване на публичните задължения на „Лилови 77”
ЕООД-в ликвидация.
С Договор за цесия от 3.07.2018 година „Лилови 77“ ЕООД – цедент, прехвърля
на „Капитолия стил“ ЕООД – цесионер, вземането си, произтичащо от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор 73198.506.620, заедно с изградените
в него постройки – нотариален акт № 129, рег. № 2609, том II, нотариално дело № 271/2016
година по описа на нотариус Д. К., с район на действие – Районен съд Троян, в размер на
222 000 лева. Цесията е безвъзмездна. По делото са представени преписи от платежни
нареждания за преведени суми от „Лилови 88“ ООД на „Капитолия стил“ ЕООД на
основание договора за цесия. Очевидно е, че чрез извършената цесия се цели избягване на
погасяването на публичните задължения на „Лилови 77“ ЕООД със сумата, визирана в
Договора за покупко-продажба от 2.06.2016 година, в съответствие с чл. 264, ал. 4, във
връзка с ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Намерението за увреждане като факт е мисъл и желание да се направи нещо във
вреда на кредитора – съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, в
преобладаващия брой случаи като се намалява имуществото на длъжника, служещо за
удовлетворяване вземанията на кредиторите (чл. 133 от Закона за задълженията и
договорите). Следователно като вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника
(респективно на неговите управителни органи) то няма самостоятелна изява, която да е обща
за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни
волеизявления, а се преценява въз основа на фактите по конкретния спор.
Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че Договорът за покупко-
продажба от 2.06.2016 година е сключен от „Лилови 77” ЕООД с намерение да се увредят
публичните взискатели по смисъла на чл. 216, ал. 1, точка 4 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Не се изисква намерение за увреждане на държавата и у лицето, с което
длъжникът е договарял при сключване на сделката след деклариране на задълженията.
Увреждането в случая е обективен факт и не е обусловено от субективното отношение на
длъжника. В хипотезите, при които вземането на кредитора е възникнало преди извършване
на действието, чието обявяване за недействително се претендира, длъжникът знае за
увреждането, тъй като с атакуваното действие реално намалява своето имущество, служещо
за обезпечение. При формиране на извода за намерение за увреждане е без значение дали
длъжникът с установено публично задължение притежава или не притежава друго
имущество, което да покрива вземането на държавата, респ. общината – от една страна при
наличие на такова е логично дългът да се погаси доброволно, а от друга страна – в тези
случаи винаги ще липсва яснота дали това друго имущество ще е налично към момента на
принудителното изпълнение и каква ще е неговата стойност. Свободата при избора на
8
имущество, към което да се насочи принудителното изпълнение, дава основание на
неудовлетворения кредитор да иска да се запази в патримониума на длъжника всяко едно
притежавано от него имущество през времето на съществуване на вземането. С факта на
намаляване на патримониума на дружеството-длъжник чрез извършеното от него
разпореждане се ограничава възможността за удовлетворяване на публичните държавни
вземания, което обосновава извода за наличие на намерение от страна на законния
представител на юридическото лице-длъжник за увреждане на държавата, спрямо която има
публични задължения. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
кредиторите му, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни
основания за предпочитане.
Публичните задължения на „Лилови 77“ ЕООД-в ликвидация по декларациите,
изброени в исковата молба, са предмет на принудително изпълнение. Безспорно е
установено наличието на публични задължения на „Лилови 77“ ЕООД към датата на
сключване на разпоредителната сделка, които няма данни да са погасени и до момента.
Представеното по делото удостоверение за наличието или липсата на задължения, в което е
отразено, че към 5.04.2016 година „Лилови 77“ ЕООД няма задължения, не опровергава
заключението, че договорът за покупко-продажба е сключен с намерение да се увреди
държавата, в чиято полза съществуват публични задължения, на каквото сочат действията,
осъществени от управителя на дружеството-длъжник. Същевременно няма данни сумата
222 000 лева съобразно нотариалния акт, в който е обективирана разпоредителната сделка,
да е изплатена на „Лилови 77“ ЕООД – въз основа на договор за безвъзмездна цесия сумата е
преведена от „Лилови 88“ ООД на „Капитолия стил“ ЕООД повече от две години след
сключване на Договора от 2.06.2016 година. Със Заявление с вх. № 3771/28.03.2016 година
управителят на „Лилови 77“ ЕООД поискал разсрочване на публичните задължения на
дружеството общо в размер на 112 700.40 лева като предложил за обезпечение на
задълженията налагането на запор върху движима вещ; посочил, че текущите задължения на
юридическото лице ще бъдат погасявани своевременно в съответните срокове, което не се
твърди и не се доказва да е сторено. Наложеният запор върху движима вещ във връзка с
депозираното заявление от управителя на „Лилови 77“ ЕООД за разсрочване на публичните
задължения на дружеството не е основание да се формира извод за липса на намерение за
увреждане на публичните взискатели, на каквото сочат действията на „Лилови 77“ ЕООД –
прехвърляне на недвижимия имот на „Лилови 88“ ООД при визирана в нотариалния акт
цена в размер на 222 000 лева, която е уговорено да се плаща на сто и двадесет месечни
вноски всяка по 1 850 лева, без фиксиран начален момент; сключен договор за безвъзмездна
цесия повече от две години след изповядване на сделката; изплащане на цената от „Лилови
88“ ООД на „Капитолия стил“ ЕООД, с което се избягва погасяването на публичните
задължения на „Лилови 77“ ЕООД със сумата, визирана в Договора за покупко-продажба от
2.06.2016 година, в съответствие с чл. 264, ал. 4, във връзка с ал. 1 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс.
По изложените съображения, съдът смята, че са налице всички елементи от
9
фактическия състав на чл. 216, ал. 1, точка 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Предявените от М. К.-Г. – главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП София, В. П. – главен юрисконсулт в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София –
представители на Националната агенция за приходите, против „Лилови 77” ЕООД-в
ликвидация, „Лилови 88“ ООД при условията на субективно, пасивно съединяване искове с
правно основание чл. 216, ал. 1, точка 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са
основателни и доказани. Страни по иска по чл. 216 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс са държавата като ищец, а ответници са длъжникът и третото лице, с което той е
договарял. Страните по сделката имат качеството на задължителни необходими другари и
участието им в това производство е условие за допустимост на иска. Доводите на
пълномощника на „Лилови 88“ ООД за неправилност на изводите на първостепенния съд са
неоснователни. В съответствие с чл. 236, ал. 2 от ГПК съставът на Окръжен съд Ловеч е
обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, изложил е своите фактически
констатации и правните си изводи, включително за наличието на намерение на дружеството-
длъжник за увреждане на публичния взискател.
Крайните изводи на състава на Апелативен съд Велико Търново съвпадат с тези
на първоинстанционния съд. Решение № 182/30.12.2021 година по гр. д. № 187/2021 година
на Окръжен съд Ловеч е правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци,
обуславящи неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „Лилови 77“ ЕООД-в
ликвидация и „Лилови 88“ ООД следва да бъдат осъдени да заплатят поравно на
Националната агенция за приходите сумата 200 лева – възнаграждение за защита от
юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182/30.12.2021 година по гр. д. № 187/2021 година
на Окръжен съд Ловеч.
ОСЪЖДА „ЛИЛОВИ 77“ ЕООД-в ликвидация, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, Дианабад, блок 58, вх. 7, ет. 2, ап. 21, и „ЛИЛОВИ
88“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне“, Суха река, блок
225, вх. А, ет. 2, ап. 4, да заплатят поравно на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, гр. София, ул. „Аксаков“ 21, с адрес за съобщения: гр. София, ул. „Триадица“
2, ет. 6, стая 3 – юрисконсулт В. П., сумата 200 (двеста) лева – възнаграждение за защита от
юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
10
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11