Решение по адм. дело №1423/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба с вх. № 10894/26.06.2025г. подадена от Д. Х. Д., с [ЕГН], от гр. Бяла, чрез адвокат С. Н., срещу Заповед № РД0700-435/18.06.2025г., издадена от Кмета на Община Бяла, с която на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е наредено да се премахнат „преместваеми обекти“ – метален фургон с размери 2,50/7,50м. с площ от 18,75 кв.м. и дървена барака с размери 0,50/0,50 м. с площ от 0,25 кв. м., поставени върху бетонов фундамент с размери 3,50/7,50 м. с площ от 26,25 кв. м., разположени в имот с идентификатор 07598.116.154 по КККР на гр. Бяла, одобрена със Заповед № РД – 18 – 47 от 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, собственост на Република България.

Жалбоподателят счита обжалваната заповед за неправилна, необоснована, немотивирана, издадена в нарушение на установените норми и закони. Направено е искане за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по делото с депозиран отговор по жалбата с вх. № 12482/22.07.2025г., оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. В открито съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат В. М. поддържа депозираният отговор.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по оспорваната заповед е започнало с извършена служебна проверка на 12.05.2025г. от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ при Общинска администрация – гр. Бяла в Поземлен имот /ПИ/ 07598.116.154 по КК на гр. Бяла, обективирана в Констативен акт № 3/12.05.2025г. От извършената проверка е установено, че обектите са разположени в северната част на ПИ 07598.116.154, с площ от 236 кв. м., вид на територията – защитена, начин на трайно ползване – за друг вид естествен ресурс за превантивна защита, с административен адрес: гр. Бяла, област Варна. Същите представляват: преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. Метален фургон с размери 2,50/7,50 м. с площ от 18,75 кв. м. и дървена барака с размери 0,50/0,50 м. с площ от 0,25 кв. м., поставени върху бетонов фундамент с размери 3,50/7,50 м. с площ от 26,25 кв. м. Поземленият имот е публична държавна собственост. Според проверяващите, преместваемите обекти са изпълнени от Д.. Установено е още, че за преместваемите обекти няма издадена виза за поставяне, няма одобрено проектно решение и няма издадено разрешение за поставяне от главния архитект на Община Бяла.

Предвид констатациите и събраните доказателства, кметът на Община Бяла е издал процесната заповед № РД0700-435/18.06.2025г.

Въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът счита следното:

Жалбата е подадена от лице – адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване, в рамките на законоустановения срок и отговаряща на формалните изисквания на закона за реквизити, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. Доколкото обектите предмет на производството са категоризирани като преместваеми такива и заповедта е издадена от кмета на Община Бяла, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Не е налице основание за оспорване по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма – не е налице основание за оспорване по чл. 146, т. 2 от АПК.

Административното производство е започнало с издаването на Констативен акт № 3/12.05.2025г., който е връчен по реда, установен за връчване. Следователно при издаването на заповедта са спазени специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ.

Съдът намира, че оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна, като същата е издадена без да са доказани и обосновани всички предпоставки, обуславящи незаконно поставени преместваеми обекти.

Съгласно чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква и/или без разрешение. В чл. 56, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2.

Разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ предвижда, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.

От събраните доказателства се установи, че процесните обекти се намират в ПИ 07598.116.154 по КК на гр. Бяла, представляващ публична държавна собственост. За процесните обекти няма издадени разрешения за поставяне и няма одобрена схема по реда визиран в чл. 56 от ЗУТ, както и не е издадено разрешение за поставянето им. С оглед на това следва да се приеме, че обектите по заповедта са поставени без да са спазени изискванията на чл. 56, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ, което обстоятелство не е спорно по делото.

Съдът намира за необоснован, а поради това и неправилен извода на административния орган, че посочените в заповедта обекти имат характеристиките на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 от ЗУТ.

Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Т. е. цитираната разпоредба въвежда конструктивни характеристики, на които даден обект следва да отговаря, за да може да се приеме за преместваем. Освен посоченото, разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ въвежда допълнителен критерий за определяне на обект като преместваем, а именно неговото функционално предназначение, с оглед на което такива може да бъдат: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Особена характеристика на преместваемите обекти е, че същите следва да имат отчетливо обществено предназначение, т. е. да се характеризират с масов достъп на хора и да са свързани с обслужването на този достъп, или чрез тях да се осъществява търговска дейност, т. е. да не обслужват частен интерес. За да се приеме, че даден обект е преместваем, то същият следва да отговаря кумулативно, както на условията визирани в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, така и да има съответно предназначение, съобразно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Несъответствието с което и да е от посочените условия води до неприложимост на режима за премахване по чл. 57а от ЗУТ спрямо този обект.

Видно в оспорената заповед е, че в мотивите административният орган е изложил единствено описание на обектите. В същото време не са изложени съображения във връзка с характера на обектите, нито са налице доказателства, събирани в тази посока. Посочването на характеристиките на обекта, които го определят като такъв по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ е от съществено значение за преценката относно приложимостта на чл. 57а от ЗУТ, съответно за правилното приложение на материалния закон. Установените в хода на административното производство конструктивни характеристики на процесните обекти ги определят като обекти по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, респ. същите отговарят на даденото техническо описание за преместваем обект, но това не е достатъчно за определянето им като преместваеми. В заповедта липсват констатации относно начина на ползване на тези обекти и формирани въз основа на тях изводи относно предназначението на обектите и съответствието на това предназначение с някое от изброените в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

Настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена при нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. При провеждането на административното производство не са събрани доказателства и не са установени обстоятелства, които са от съществено значение за приложението на закона, поради което заповедта се явява издадена при неизяснена фактическа обстановка. Тези обстоятелства не могат да бъдат установявани в съдебното производство, тъй като съдът проверява административния акт въз основа на посочените в него фактически и правни основания, които в случая липсват, поради което и в настоящото производство не може да се отстрани пропускът на административния орган да установи всички факти, касаещи елементите на приложимите материалноправни разпоредби.

Оспорената в настоящото производство Заповед № РД0700-435/18.06.2025г. е издадена от Кмета на Община Бяла при неизяснена фактическа обстановка, при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбата е основателна, поради което оспорената заповед следва да се отмени.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно направено се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 510.00 /петстотин и десет/ лева, съставляващи 10.00 лева - заплатена държавна такса и 500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД0700-435/18.06.2025г., издадена от Кмета на Община Бяла, с която на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е наредено да се премахнат „преместваеми обекти“ – метален фургон с размери 2,50/7,50м. с площ от 18,75 кв.м. и дървена барака с размери 0,50/0,50 м. с площ от 0,25 кв. м., поставени върху бетонов фундамент с размери 3,50/7,50 м. с площ от 26,25 кв. м., разположени в имот с идентификатор 07598.116.154 по КККР на гр. Бяла, одобрена със Заповед № РД – 18 – 47 от 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, собственост на Република България.

ОСЪЖДА Община Бяла да заплати в полза на Д. Х. Д., с [ЕГН], от гр. Бяла, сумата от 510.00 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.