ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 576
гр. Бургас , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100500889 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274,ал. ГПК и е образувано по повод частната жалба на
„КРЕАТИЗМО“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас,ул.“Сливница“,№ 39,ет.3,представлявано от Димитър Панев , чрез процесуален
представител адвокат Даниела Зарева с адрес на адв.кантора: гр.Бургас,ул.“Любен
Каравелов“№5,вх.В,ет.1, против Определение от 15.04.2021г., постановено по гр.д.№
6421/2020г. по описа на РС-Бургас, с което е прекратено производството по предявените от
„КРЕАТИЗМО“ ЕООД против С. К. Г. искове по чл.59,ал.1 ЗЗД като недопустимо;
присъдени са в полза на Г. разноски за платено адвокатско възнаграждение от 600 лева.
В частната жалба се твърди, че така постановеното определение е
незаконосъобразно, като се моли отмяната му и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия и спрямо ответника Г.. На първо място се твърди, че
въпросът за това: дали ищецът „КРЕАТИЗМО“ ЕООД разполага с друг иск против
ответника Г. като предпоставка за уважаване иска по чл.59 ЗЗД следвало да се обсъди в
решението по същество, поради което съдът нарушил правото на защита на ищеца и
възможността му да допълни и поясни исковата молба съгласно чл.143,ал.2 ГПК. На второ
място се изтъква, че съдът е имал достатъчно основания да установи, че към датата на
подаване на исковата молба ищецът не разполага с друга възможност за защита, като се
излагат съображения за това: ищецът в качеството си на работодател не ангажирал
имуществената отговорност на ответника Г., а преклузивните срокове за това вече били
изтекли; в производството по гр.д.№ 167/2019г. на БРС възражението за прихващане на
„КРЕАТИЗМО“ ЕООД по исковите претенции на С.Г. не било доказано и същото било
отхвърлено. По тази причина и тъй като предявените срещу Г. и срещу П. искове се
основавали на извъндоговорни отношения, непородени от сключените между страните
договори, било налице неоснователно обогатяване , на което основание били заявени
претенциите срещу двамата ответници.
Постъпил е писмен отговор по частната жалба от С.Г. чрез процесуалния му
1
представител адвокат Марияна Пушева от БАК, в който заявява становище за
неоснователността й.На първо място се сочи, че БРС правилно и с оглед разпоредбата на
чл. 130 ГПК е намерил иска срещу Г. за недопустим.Излага съображения и относно
влязлото в сила решение по гр.д.№ 167/2019г. на БРС, потвърдено с решение по в.гр.д.№
15/2020г. на БОС, с което претенцията, заявена като възражение за прихващане на
„КРЕАТИЗМО“ ЕООД срещу Г. за присъждане стойността на самолетни билети и нощувки
е била отхвърлена. В този смисъл и тъй като в настоящето производство „КРЕАТИЗМО“
ЕООД излага едни и същи правно релевантни факти и обстоятелства ,които били
разгледани и по гр.д.№ 167/2019г. БРС, се твърди недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.
Моли се потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноските по
делото, за което представя адвокатско пълномощно за заплатен адвокатски хонорар в размер
на 300 лева.
Бургаският Окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като
предявена в срок, от процесуално-легитимирана страна , срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и с платена по сметка на БОС държавна такса.
При разглеждането й по същество настоящият съдебен състав намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба на „КРЕАТИЗМО“
ЕООД срещу С. К. Г. и К.И. П., за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото
дружество при условията на разделност посочени в исковата молба суми, представляващи
стойността на самолетен билет за полет София-Лондон, отиване на 15.05.2018г. и връщане
на 21.05.2018г., с прекачване и престой от почти един ден в Рим на 20.05.2018г., както и 6
нощувки за двама възрастни в Лондон на обща стойност 928,41 лева. Изтъква се , че първият
ответник докато бил служител в ищцовото дружество при изпълнение на възложените му
задачи за тестване на система за онлайн продажба и резервация на самолетни билети
извършил покупка на два самолетни билета за посочени по-горе дати и дестинация, и тъй
като покупката на тези билети не била своевременно анулирана, „КРЕАТИЗМО“ ЕООД
платил същите /удостоверено с приложени по делото фактури/. От самолетните билети се
възползвал ответникът Г. и неговата приятелка / втората ответница по делото/, като за
организиране на пътуването им до Лондон „КРЕАТИЗМО“ ЕООД направил и платил
резервацията за 6 нощувки в Лондон. Ищецът твърди, че Г. поел задължението да заплати
на „КРЕАТИЗМО“ ЕООД сумите за заплатени самолетни билети и нощувки, което не
направил.
От твърденията на ищеца „КРЕАТИЗМО“ ЕООД в исковата молба и от
представените с нея преписи от съдебни решения се установява, че по предявен иск от
С.Г. срещу „КРЕАТИЗМО“ ЕООД за заплащане на трудови възнаграждения и
обезщетение за неплатен отпуск при прекратяване на трудово правоотношение е било
образувано гр.д.№ 167/2019г. на БРС.По това дело ответникът „КРЕАТИЗМО“ ЕООД
заявил възражение за прихващане с исковата сума на твърдяно парично задължение на
ищецът Г., като е посочил, че претендираната за прихващане сума от 1667,53 лева
представлява стойността на отпуснат от „КРЕАТИЗМО“ ЕООД и невъзстановен от Г.
заем за закупуване на самолетни билети и нощувка за периода от 15.05.2018г. до
21.05.2018г.Видно от Решение по гр.д.№ 167/2019г., потвърдено с Решение по в.гр.д.№
15/2020г. на БОС , възражението не е било уважено.
При така очертания правен спор и наведеният и поддържан процесуален способ за
защита - чл. 59 от ЗЗД, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е преценил
2
недопустимостта на предприетата искова защита поради възможността ищецът да заяви
претенцията си срещу ответника С.Г. на различни основания, но не и по реда на чл.59,ал.1
ЗЗД.
Действително, хипотезата на чл. 59 от ЗЗД визира случаи на увеличение на
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, при което
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването.
Институтът на неоснователното обогатяване обаче е субсидиарен. Упражняването на
исковата защита по чл. 59 от ЗЗД предполага, на първо място, невъзможност правото да се
осъществи по друг ред / чл. 59, ал.2 от ЗЗД/. Хипотезата на "неоснователно обогатяване за
чужда сметка" има като свой най-съществен белег именно пълната липса на основание, при
което правото на иск по чл. 59 от ЗЗД може да се упражни успешно само ако няма друга
правна възможност за реализиране на правата по друг ред.
С оглед на субсидиарния характер на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в т. 8 и в т. 10 от
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС е дадено задължително
тълкуване, че този иск е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички
случаи, когато той въобще не може, или не е могъл да се защити нито с исковете по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, нито с друг иск. По тази причина неоснователни се явяват доводите на частния
жалбоподател за това, че „КРЕАТИЗМО“ ЕООД не е ангажирало имуществената
отговорност на С.Г. в установените от Кодекса на труда преклузивни срокове, защото
имало уговорка за възстановяване на сумата в пълен размер, респ.- че към датата на
подаване на исковата молба по чл.59 ЗЗД ищецът не разполагал с друга възможност защита.
С от т.10 на цитираното по-горе Постановление на ВС се приема, че погасяването на
правото на иск поради изтичането на преклузивен или давностен срок не е равнозначно на
липсата на иск, поради което с право на защита по чл.59 ЗЗД могат да се ползват само тези
ищци, които въобще не са могли да защитят своето право,но не и на тези, които са могли да
сторят това, но са пропуснали да го сторят в установените от закона срокове.
Такъв е и разглеждания случай с неговата фактическа специфика, с оглед на което
следва да се приеме, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е процесуално недопустим спрямо
ответника С.Г., както правилно е приел и районният съд, което налага потвърждаване на
обжалваното определение .
В случая не е налице твърдяното от частния жалбоподател нарушение на правото му
на защита като ищец пред БРС, предоставено му от разпоредбата на чл.146,ал.2 ГПК.
Преценката за допустимост на предявения иск предхожда преценката за неговата
основателност. Т.е. съдът е длъжен след постъпване на искова молба и преди разглеждане
по същество на спора, да извърши проверка дали претенцията на ищците е допустима,
ръководен единствено от наведените в исковата молба твърдения.За целта, от
обстоятелствената част на исковата молба следва да се изведе наличието на абсолютните
процесуални предпоставки - правен спор, интерес от търсената защита, надлежност на
3
страните в спорното право, процесуална правоспособност у ищците и подведомственост
на спора. В случай, че се установят всички тези предпоставки, искът е допустим, а това
обуславя задължението на съда да го разгледа и постанови акт по същество, като обсъди и
подложи на анализ представените, и събрани по делото доказателства.Безспорно е, че
проверка за допустимост може да бъде извършвана и по всяко време, докато е висящо
делото, тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78,ал.3 ГПК вр. чл. 81 ГПК в тежест на
частния жалбоподател следва да се присъдят разноските на ответника по жалбата/ С.Г./ за
възнаграждение за адвокатска защита в размера от 300 лева.
С оглед цената на иска/ под 5000 лева/ на основание чл. 274, ал. 4 във връзка с чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.04.2021г., постановено по гр.д.№ 6421/2020г. по
описа на РС-Бургас, с което е прекратено производството по предявени от „КРЕАТИЗМО“
ЕООД против С. К. Г. искове по чл.59,ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „КРЕАТИЗМО“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас,ул.“Сливница“№39,ет.3, да заплати на СТ. К. Г. с ЕГН ********** с
адрес: гр. ***, ул. *** № **, ет.*, съдебно-деловодни разноски по настоящето производство
в размер на 300 лева/триста лева/.
На основание чл. 274,ал.4 ГПК определението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4