РЕШЕНИЕ
№ 420 / 19.5.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ П.
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на
прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия П. к.н.а. дело № 250
по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на С.Д.Ф., ЕГН **********,***,
с посочен адрес за призоваване гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 1, Делови център
Пловдив, ет. 2, офис 201, адв. А.П., срещу Решение № 260011 от 11.01.2021 г.,
постановено по а.н.дело № 1054 по описа на Районен съд Пазарджик за
2020г., в частта с която е потвърдено
Наказателно постановление № 19-1006-001451 от 02.05.2019 г. издадено от
Началник Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“
при Областна дирекция на МВР, Пазарджик, в частта с която на С.Д.Ф., за
нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание
чл. 185 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 20,00
лева.
3. Поддържа се, че обжалвания атакуваният
съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление са постановен в противоречие с материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , т.е. касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Счита се, че първоинстанционният съд неправилно
е възприел изцяло предложените факти и обстоятелства от съставителя на акта за
установяване на административно нарушение, доколкото в хода на съдебното
следствие, едва с разпита на контролния орган са установени действителните
факти, които вече наистина обясняват причината за спирането на жалбоподателката
- обстоятелството, че това е било сторено в изпълнение на разпореждане на
полицейски орган - самият съставител на акта. Твърди се, че това обстоятелство
е било „спестено“ от същия в съставения АУАН, както и в изготвената Докладна
записка от 08.04.2019 г. Според жалбоподателя, изясняването на тези факти и обстоятелства
са от значение с оглед правилата установени в чл. 10, чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция
№ 8121з- 749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение и чл. 6 т ЗДвП. В този контекст, за неправилен и
необоснован се счита извода на първоинстанционния съд за неоснователност на
възражението на Ф. за това, че вина за нейната реакция има полицейския автопатрул,
който подал сигнала на автомагистралата и се намирал в аварийната лента за
движение. Счита се, че преки доказателства в тази насока се съдържат в Докладната
записка на контролния орган К. В. от 28.08.2019 г. и Докладната записка на полицейски
инспектор П. Х. от 30.04.2019 г. Възразява се, че административно наказващия
орган и решаващият съд, неправилно и необосновано не са допуснали, събрали и
обсъдили исканите от Ф. записи от системата за видеозаснемане и аудио запис на
проверяващия автомобил. Оспорва се възможността, в конкретния случай,
контролния орган съставил акта за установяване на административно нарушение да
бъде разпитан като свидетел в производството пред районния съд.
Иска се първоинстанционното съдебно решение да
бъде отменено в обжалваната му част, като в тази част бъде отменено и
процесното наказателно постановление. Иска се да бъдат присъдени сторените
разноски по производството.
4. Ответната Областна дирекция на МВР, гр.
Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ не взема конкретно становище по касационната
жалба.
5. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. За необосновано се счита твърдението, че поведението на
контролните органи е в пряка причинна връзка с процесното нарушение. За
неоснователно се счита позоваването на разпоредбата на чл. 118 от НПК.
ІІ. За допустимостта :
6. Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба,
предявена от С.Ф., срещу Наказателно постановление № 19-1006-001451 от
02.05.2019 г. издадено от Началник Група „КПДГПА“ на ОДМВР, Пазарджик в частта с
която, за нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП ѝ е наложена глоба в
размер на 20,00 лв.
8. Същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение серия АA № 123734 от 04.04.2019г.,
съставен от К. Г. В., на длъжност младши автоконтрольор в Група „КПДГПА“ към ОДМВР,
гр. Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 04.04.2019г., в 14:25часа, в община
Пазарджик, на автомагистрала Тракия, км. 83 в посока гр. Пловдив, С.Д.Ф.
управлява лек автомобил „….. с рег. № …., като рязко намалява скоростта си с
цел да отбие в дясно и да спре, като не се убеждава, че няма да създаде опасност
за движещият се след нея товарен автомобил „….“, с рег. № …. с водач А. П. от
гр. Асеновград, който от своя страна не успява да спре и я блъска в задната
част на автомобила, като настъпва пътно транспортно произшествие с материални
щети. Посочено е още, че Ф. не носи контролен талон към свидетелството за
правоуправление на МПС.
Деянията са квалифицирани, като нарушения на чл.
24, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП..
Акта е връчен лично на нарушителя на 04.04.2019г.,
като е отбелязано „…Нямам възражения...“.
8. Това описание на противоправните деяние и тяхната
правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно
наказващия орган в процесното наказателно постановление, като на основание чл.
185 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пред. второ от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 20,00лв. и глоба в размер на 10,00лв.
9. По административно наказателната преписка и
съответно по първоинстанционното дело са приобщени :
- Докладна записка рег. № 1006р-3962 от 08.04.2019г.
до Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, Пазарджик, съставена от мл.
инспектор К. В. в
която подробно е описан процесния инцидент, като е посочено, че управлявайки
лекият автомобил, Ф. „…намалява рязко
скоростта …. като създава опасност за движещият се след нея л. а. …. с рег.
номер …… който не спазва необходимата дистанция и я блъска в задната част на
автомобила. Настъпва ПТП…“ ;
- Протокол за ПТП бл. № 1669193 от 04.04.2019г.,
в който отново е описано, че участник № 1(тоест Ф.), намалява рязко скоростта за да отбие в дясно
и спре, като създава опасност спрямо движещият се след нея участник 2(тоест А. Парев), който не спазва необходимата дистанция и се
сблъскват ;
- Снимки на двете моторни превозни средства ;
- Възражение от 10.04.2019г. от Ф. срещу АУАН
№123734 от 04.04.2019г. ;
- Докладна записка рег. № 1006р-4943 от 30.04.2019г.
до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, Пазарджик, съставена от инспектор
Петър Христосков, съставена въз основа на проверка, извършена по повод
възражението подадено от Ф.. В докладната е описано следното : На 04.04.2019 г. за времето 07,00-19,00 часа.
мл. инспектор К. В., съвместно с мл. инспектор С. В. е бил назначен в наряд
като AП-132 на АМ „Тракия“ за контрол на пътното движение. В хода на работата
са експлоатирали АТСС „Трафик“, като около 14:25 часа, движейки се по трасето
на км. 83 в посока гр. Пловдив покрай тях преминава л.а. „…“ с peг. № …, който
е бил засечен от системата като МПС без ЗЗГО. Екипа незабавно предприема
действия по спиране на установения автомобил, като използвайки звуков и
светлинен сигнал, настигат въпросното МПС, движейки се в лентата за
принудително спиране, и в момента на изравняването, ляво стоящият служител подава
сигнал с ръка на водача да отбие в дясно в лентата за принудително спиране.
След като водача разбира, че сигнала за спиране е за него, вече подминавайки
ги, рязко намалява скоростта си движение, намирайки се в лентата за активно
движение, без да се убеди, че създава опасност другите участници в движението и
да отбие в дясно и да спре безопасно, като в резултат това рязко спиране
движещият се след нея т.а. … с peг. № …. я блъска ;
- Докладна записка от 28.04.2019г. до Началника
на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, Пазарджик, съставена от мл. инспектор К. В.
в която са описани същите факти и обстоятелства
- Справки за нарушител/водач С.Ф. от която е
видно, че освен двете наказателни постановления по повод процесния случай, не
са били съставяни други актове и издавани наказателни постановления или
електронни фишове ;
- Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите, на които са
предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП.
10. В хода на първоинстанционното производство е
разпитан като свидетел, служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение. При разпита като свидетел, Василев е заявил „…Подадохме й знак да спре, ние я спряхме. Ние
бяхме на буркани в движение, няколко пъти се изравнихме с нея да й покажем с
жест да спре, после минахме от другата страна и отново й показахме, че трябва
да спре. Първите три- четири пъти аз останах с впечатление, че тя не разбра, че
я спираме. В момента, в който разбра, че спираме нея, тя удари рязко спирачки в
дясна активната лента за движение и товарният автомобил, който беше някакъв бус
зад нея, него го удряше веднага законът, че не спазва дистанцията, че не може
да спре, нямаше как да избегне и да иде в лява лента, защото движението беше
интензивно, и удари спирачки момчето, но я блъсна. В ЗДвП е написано, че когато
се спира автомобил и е подаден сигнал, водачът трябва плавно да отбие
постепенно вдясно и да спре, а не да удари спирачки внезапно на
автомагистралата в активна лента за движение, защото създава предпоставки за
ПТП….. Ние писахме акт и на водача отзад,
доколкото спомням, защото ние му обяснихме, че въпреки че тя неразумно бие
спирачки на АМ, движещият се отзад трябва да има дистанция, за да може да
спре…… Няколко пъти след като се движехме зад автомобила
със светлинен и звуков сигнал подавахме на дамата, един път се изравнихме на
нея от лявата страна, изпреварвайки я, аз посочих, че трябва да спре. Аз й
посочих, защото В. е водач. След като я изпреварихме, отново със знак с ръка й
показахме, че трябва да спре, явно тогава тя ни видя и удари рязко спирачки….
След като я надминахме, вече влезнахме ние в аварийна лента.
В момента на удара ние бяхме в аварийната лента пред нея, и тя изравнявайки се
с нас, удари спирачки…. Спирачният път беше в
активна дясна лента, защото те бяха успоредно до нас, той няма къде да е
другаде. Водачът на товарния автомобил наби спирачки и удари предната кола. Ако
беше свил вдясно, може би удряше нас…. Ние от
аварийна лента не сме подали сигнал първоначално да спре. Първо сме движили зад
автомобила, после сме минали вляво и сме изпреварили, казах няколко пъти, че
бяхме със звуков и светлинен сигнал, спирахме няколко пъти дамата, която не
разбираше въобще, че спираме нея. Накрая я изпреварихме и посочихме с жестове,
че сигналът е за нея. Тя се изравни с нас и удари спирачки буквално, тя можеше
и нас да блъсне.
11. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че жалбата с която е
сезиран е допустима, като в тази насока са изложени подробни съображения. Тези
фактически констатации и правни изводи на решаващия съд не са спорни между
страните. Според първоинстанционния съд, при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, не се констатира
наличието на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на последното по отношение на описаното нарушение. Прието
е, че приобщените по делото доказателства, съдържат данни от които се установява
по несъмнен начин осъществяването на процесното административно нарушение от
страна на Ф..
Според първоинстанционния съд, в конкретния
случай рязкото намаляване на скоростта на движение на жалбоподателката не се е
наложило от необходимостта да се предотврати пътнотранспортно нарушение, а за
да отбие автомобила вдясно и да спре. Сочи се, че причината за това е бил
подаденият от контролен орган светлинен и звуков сигнал да отбие и да спре.
Този сигнал е подаден, тъй като намиращото се в патрулния полицейски автомобил автоматизирано
технически средство е засякло, че автомобилът управляван от жалбоподателката е
бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразно
показанията на свидетеля Василев, съдът е приел за установено, че няколко пъти,
на Ф. е подаван сигнал и е указвано от служителя в патрулния автомобил да отбие
и да спре. Прието за установено е било, че когато забелязала полицаите,
жалбоподателката рязко „набила спирачки“ и движещия се зад нея автомобил не
успял да спре навреме и блъснал управлявания от нея автомобил.
Съдът е намерил за неоснователно възражението на
процесуалния представител на Ф., че вина за реакцията на жалбоподателката имал
полицейският автопатрул, който подал сигнала на автомагистралата и по негови
твърдения се намирал в аварийната лента за движение (без затова да има каквото
и да е доказателство по делото), затова жалбоподателката не могла да отбие
вдясно в аварийната лента и да спре. Счетено в тази насока е, че дори и
хипотетично да се приеме, че това твърдение е вярно, то отново жалбоподателката
не е имала основание и причина да намалява рязко скоростта си на движение, за
да отбие и да спре. Посочено е, че в разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП е посочено
задължението на водача на ППС, когато му е подаден сигнал за спиране от
контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Счетено е, че в случая на жалбоподателката е подаден сигнал
за спиране и е указано да отбие вдясно, при което тя е трябвало плавно да
намали скоростта си, да отбие вдясно в лентата за принудително спиране и не е
имало никаква пречка според Съда, това да бъде пред или зад полицейския
автомобил, дори и той да се е намирал в тази лента. Прието е, че безпричинното рязко намаляване на скоростта на
управлявания от жалбоподателката автомобил, е довело до предизвикване на пътно
транспортно произшествие с материални щети и по двата автомобила- този на
жалбоподателката и движещия се зад нея автомобил. Според Съда, без значение в
случая е и обстоятелството, че движещия се зад жалбоподателката автомобил също
не е бил на разстояние, което да му позволява да намали скоростта или да спре
при възникнала опасност, тоест рязкото намаляване на скоростта се явява
неоправдано, то не е било необходимо, дори и в хипотезата представена от жалбоподателката,
като е застрашило безопасността на движението и е довело до пътнотранспортно
произшествие.
Изложени са аргументи за това, че процесния
случай не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
ІV. За правото :
12. Според чл. 24, ал. 1 от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е
необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
В чл. 103 от ЗДвП е предвидено, че при подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
Според чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, при спиране на
пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от
органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта
сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена
светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
Правилото на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН(редакция ДВ, бр. 59 от
1992 г.)
изисква, актът за установяване на административното нарушение да съдържа: описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени.
В чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН(същата редакция) е предвидено, че наказателното
постановление трябва да съдържа: описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно.
13. Описаните до тук факти, обстоятелствата при
които са проявени и цитираната нормативна уредба, налага да се формират изводи,
които са различни от тези възприети от първоинстанционния съд и изложени в
обжалваното решение. Съображенията за това са следните:
Обстоятелствените части, както на АУАН, така и
на издаденото въз основа на него наказателно постановление, повече от очевидно не
съдържат пълно, еднозначно и ясно описание на всички факти и обстоятелства при
които е счетено, че Ф. виновно е нарушила чл. 24, ал. 1 от ЗДвП. От всичко,
двете изречения с които е описано първото от нарушенията, по никакъв начин не е
възможно да се добие пълна и конкретна представа относно начина и механизма при
който се е стигнало до настъпването на процесното пътно транспортно
произшествие.
Едва от събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства, вече е възможно да се направи извод, че всъщност в
случая става реч за предприето от автопатрул в състав мл. инспектори Василев и
Вълчев преследване по автомагистрала Тракия, на автомобила управляван от Ф., с
оглед констатирано от тях нарушение на чл. 483 от Кодекса за застраховането. Както
се описа в т.9 от настоящото решение, според Докладна записка рег. № 1006р-4943
от 30.04.2019г., екипа незабавно е предприел действия по спиране на установения
автомобил, като използвайки звуков и светлинен сигнал, настигат въпросното МПС,
движейки се в лентата за принудително спиране, и в момента на изравняването,
ляво стоящият служител подава сигнал с ръка на водача да отбие в дясно в
лентата за принудително спиране.
Тези факти и обстоятелства, очевидно са били
доведени до знанието на административно наказващия орган, но същият нито е
констатирал, че те не са намерили отражение в съставения акт за установяване на
административно нарушение, нито е описал същите в обстоятелствената част на
процесното наказателно постановление, нито пък ги е обсъдил по някакъв начин.
Все в тази насока, с оглед показанията дадени от
мл. инспектор Василев в хода на
първоинстанционното производство трябва да се констатира, че описанието
направено във въпросната докладна записка също е непълно и неточно. Според
заявените от Василев данни, автопатрула няколко пъти се изравнявал с автомобила
на Ф. за да ѝ
покажат с жест да спре, след което автопатрула преминал от другата страна,
тоест в аварийната лента на автомагистралата и отново с жестове показали на Ф.,
че трябва да спре. Посочи се също така, че по повод инцидента, В. е заявил още,
че „….Първите три- четири пъти аз останах
с впечатление, че тя не разбра, че я спираме. В момента, в който разбра, че
спираме нея, тя удари рязко спирачки в дясна активната лента за движение и
товарният автомобил, който беше някакъв бус зад нея, него го удряше веднага
законът, че не спазва дистанцията, че не може да спре, нямаше как да избегне и
да иде в лява лента, защото движението беше интензивно, и удари спирачки
момчето, но я блъсна…“. От така заявените от В. данни, става ясно, че
движещият се след Ф. товарен автомобил - бус, не е спазвал необходимата дистанция от автомобила управляван
от Ф.. Този факт е отразен в протокола за настъпилото пътно транспортно
произшествие и в Докладна
записка рег. № 1006р-3962 от 08.04.2019г., като явно също е бил известен на
административно наказващия орган, но същият
отново, нито е констатирал, че тези данни не са намерили отражение в съставения
акт за установяване на административно нарушение, нито е описал същите в
обстоятелствената част на процесното наказателно постановление, нито пък ги е
обсъдил по някакъв начин.
14. Описаните до тук съображения, налагат да се
констатира, че нито административно наказващия орган, нито пък
първоинстанционния съд са изяснили причината поради която служителите от
органите за контрол не са подали своевременно
ясен сигнал със стоп-палка, както
изисква чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, защо са
предприели маневра в лентата за аварийно движение и намирайки се от дясната
страна на автомобила на Ф. са дали знак с ръка да отбие и спре и то в същата
лента в която вече се е намирал полицейският автопатрул, при наличието на
интензивно движение по магистралата и несъобразена с пътните условия и трафика
дистанция от страна на товарния автомобил, следващ този на Ф..
Видно от показанията на контролния орган,
съставил акта за установяване на административно нарушение, всички тези данни
са били ясно възприети от него и посочения в акта свидетел, но те не са
отразени по никакъв начин в акта, нито пък в съставеното въз основа на него
наказателно постановление. Тук, с оглед възражението на жалбоподателя, трябва
да се посочи, че в процесуалния закон, няма изрична забрана, контролния орган
установил съответното нарушение да бъде разпитан като свидетел в съдебния
процес. Заявените от него данни разбира, следва да бъдат ценени при условията
на чл. 172 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
15. Преценени при условията на чл. 172 от ГПК,
именно във връзка със заинтересоваността на контролния орган в качеството му на
съставител на акта за установяване на административно нарушение, показанията на
мл. инспектор В., както и данните съдържащи се в описаните в т. 9 от настоящото
решение докладни записки и протокол за настъпило пътно транспортно
произшествие, не позволяват извод, че в случая, Ф. виновно е предприела
противоправно поведение в нарушение на изискването на чл. 24, ал. 1 от ЗДвП, в
резултат на което е извършила административно нарушение и е станала причина за
настъпилото пътно транспортно нарушение. Конкретно предприетите от контролните
органи действия, неспазването на необходимата дистанция от страна на товарния
автомобил, следващ този на Ф., интензивния трафик и другите условия на
автомагистралата, изключват възможността да се направи несъмнен извод, че Ф. е
осъществила състав на административно нарушение и с действията си е
предизвикала пътно транспортното произшествие.
16. Съществен с оглед разрешаването на текущия
правен спор е факта, че всички тези данни са обсъждани от първоинстанционния
съд, но не е посочено, че те не се съдържат в обстоятелствените части на акта
за установяване на административно нарушение и в оспореното пред съда
наказателно постановление. Това обстоятелство не е обсъдено от решаващия съд и
съответно не е подложено на преценка с оглед формирането на извод относно
законосъобразността на наложеното от административния орган административно
наказание.
17. Във връзка изложеното до тук, в заключение е
необходимо да се посочи следното :
За да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление,
следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление са
посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал.1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите
– фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административно наказващия орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни
изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.
Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите
за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административно наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административно наказващият орган е
пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага
лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга
страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според Закона за административните
нарушения и наказания е такова, че тяхното не излагане към наказателното постановление
съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
Ясно е при това положение, че прежде цитираните
части от акта за установяване на административно нарушение и от наказателното
постановление, не дават задоволително обяснение на въпроса, при какви конкретни
условия е било извършено деянието, квалифицирано от контролния и от
административно наказващия орган като нарушение на материалния закон, дали е
извършено и какво точно е нарушението,
защо е счетено, че именно Ф. е действала виновно и противоправно. Разпоредбата
на закона е ясна и категорична. Каза се,
според чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН наказателното постановление, трябва
да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават, като се посочат законните
разпоредби които са нарушени. Описанието трябва да е пълно, конкретно и
небудещо съмнение. Данните свързани с
твърдяното от административния орган нарушение, не могат да бъдат извличани по
пътя на формалната или правна логика или да бъдат добавяни едва в хода на
съдебното производство. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането по принцип и в частност
административно наказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни.
V. За разноските :
18. Констатираната основателност на касационната
жалба, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски за съдебното
производство. Те съобразно представените по делото документи и направения
списък, се констатираха в размер на 600,00лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260011 от
11.01.2021 г., постановено по а.н.дело № 1054 по описа на Районен съд Пазарджик
за 2020г., в частта с която е потвърдено Наказателно постановление №
19-1006-001451 от 02.05.2019 г. издадено от Началник Група „Контрол на пътното
движение по главни пътища и автомагистрали“ при Областна дирекция на МВР,
Пазарджик, в частта с която на С.Д.Ф.,
за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание
чл. 185 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 20,00
лева.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1006-001451 от 02.05.2019 г. издадено от Началник Група
„Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при Областна
дирекция на МВР, Пазарджик, в частта
с която на С.Д.Ф., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата, на основание чл. 185 от Закона за движението по
пътищата е наложена глоба в размер на 20,00 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР, гр. Пазарджик, да заплати на С.Д.Ф., ЕГН **********,*** сумата от 600,00лв.)шест
стотин лева), представляваща извършени от последната разноски по
производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
/п/
ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/
2.
/п/