Протокол по дело №1302/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 98
Дата: 27 януари 2025 г. (в сила от 27 януари 2025 г.)
Съдия: Крум Динев
Дело: 20241200601302
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 98
гр. Благоевград, 27.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев

Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
и прокурора А. Кр. А. и
Сложи за разглеждане докладваното от Крум Динев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241200601302 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Благоевград прокурор А..
Подсъдимият Д. В., редовно призован, се явява лично и с адв. Д..
ПРОКУРОРЪТ Да се даде ход на делото.
АДВ. Д. Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, счита че няма процесуални пречки по хода на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се, че е образувана по депозирана въззивна жалба от Д. В. чрез
неговият защитник срещу присъда по НОХД № 238/2019 г. по описа на РС –
Разлог.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на
присъдата. Настоява се освен това, че е и несправедлива. Иска се да бъде
отменена като делото бъде върнато на Районния съд за разглеждане от друг
състав на съда поради допуснати съществени процесуални нарушения или да
бъде отменена с оправдаване на подсъдимия по повдигнатото срещу него
1
обвинение.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам депозираната жалба. Считам я за
неоснователна. Нямам доказателствени искания и няма да соча доказателства.

АДВ. Д.: Уважаема г-жо Съдия, поддържам изцяло депозираната жалба
на основанията посочени в същата, като на първо място, считам че присъдата е
реално лишена от мотиви. Видно е в същата, че, въпреки че съдържа 8
страници, 7 от тези страници съдържат описание на обвинението, както и
описание на разпоредбите на закона какво повеляват разпоредбите на закона.
Реално касателно анализа на доказателствата по делото, които са дали
основание на РС да се произнесе със своя съдебен акт липсва, като изключим,
че е посочено чисто бланкетно, че обвинението се подкрепя от събраните по
делото доказателства без да бъде направен реален анализ на същите. В
мотивите на присъдата липсва произнасяне по направените възражения, от
страна на защитата и въобще в мотивите липсва обсъждане на приетата и
приобщената по делото експертиза. Както е ноторно известно съдебните
експертизи следва да бъдат в помощ на решаващия състав, но същите не са
задължителни и съдът не е длъжен да приеме заключението на експертизите и
на вещите лице, като, ако направи това нещо следва да изнесе мотиви защо е
счел, че заключението на експертизата се приема от съда. В настоящия случай
точно проблемите в ДП и в разглеждане на делото върху които обърнах
внимание в хода на делото по същество, както и реално приетата експертиза,
която се базира само и единствено на предположения. Няма нито един факт в
съдебно-техническата експертиза, а изцяло на 100 % на предположения от
страна на вещото лице. Всичките тези оплаквания, които бяха направени от
моя страна и аз ще повторя и по съществото на делото пред Вас не са
обсъждани от съда и не е направен анализ на тези обстоятелства от съдията.
Реално, тъй като бяха четени показанията на повечето от свидетелите дали
поради забравяне на части от обстоятелствата или противоречия в техните
показания в мотивите на съда няма да намерите посочване кои именно
показания ползва съда при възприемането на фактическата обстановка.
Показанията дадени на ДП. Показанията дадени пред друг състав на съда или
показанията дадени пред съда по време на разглеждане на настоящото
2
производство. Т.е. реално ние сме лишени от възможността да разберем и да
преценим защо и какви всъщност са мотивите на съда, за да може да се
произнесе с крайния си съдебен акт. Ето защо, считам че това е изключително
тежко процесуално нарушение ограничаващо правото на защита, което следва
да повлече след себе си връщане на делото за разглеждане от друг състав на
съда.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Кат взе предвид, че делото е изяснено от фактическа страна, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам постановената
присъда на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна.
Намирам, че участието на дееца и вината му са надлежно установени чрез
способите на доказване по НПК и формират единствено възможния извод, че
именно той е реализирал процесното ПТП с произтичащите от него
последици. Намирам, че надлежно е установено виновното му поведение при
форма на вината непредпазливост и условията на небрежност.
Считам, че липсват процесуални нарушения.
Намирам мотивите на съда за пълни, изцяло кореспондиращи с
доказателсвения материал по делото.
Считам, че наказанието е правилно индивидуализирано и ще Ви моля
да потвърдите постановената присъда в цялост.

АДВ. Д.: Уважаема г-жо Съдия, за което ще помоля за бъда извинен
предварително, но ще се спра на част от фактите в производството, въпреки че
в хода по делото по същество подробно съм анализирал голяма чат от същите.
На първо място, поддържам отново изразеното от мен становището по
отношение наличието на съществени процесуални нарушения при
постановяването на първоинстанционният съдебен акт касаещи липсата на
мотиви по отношение на присъдата. В тази връзка искам да добавя, че
предвиденото наказание по смисъла на закона за повдигнатото обвинение е
изключително тежко. Съобразно съдебното минало на подсъдимия
предвиденото наказание не може да бъде друго освен ефективно, което
3
евентуално активира и условна присъда в каквито условия се твърди, че е
извършено престъплението. Затова е меко казано несериозно същинската част
на мотивите всъщност само преповтаря заключения направени от
прокуратурата в самия ОА и в, които да се цитират имената на малка част от
свидетелите като се заявява, че присъдата се подкрепя от показанията на тези
свидетели, което според мене е точно обратното от показанията на всички
разпитани по делото свидетели не може да се направи каквото и да било
заключение, че В. се е намирал на мястото, на което се твърди, че е станало
ПТП.
Още повече, по отношение вината за извършване на деянието съдът е
кредитирал изцяло съдебно-техническата експертиза на вещото лице М.,
която е преповторена в комплексната съдебно-техническа експертиза
изготвена в процеса на делото абсолютно без критично и без да анализира
същата. Затова, аз ще кажа няколко думи по отношение на експертизата. От
доказателствата по делото никъде не се установява спирачен път. Не се
установяват следи от гуми. Не се установяват каквито и да било
обстоятелства, от които да може да се направи извод по отношение на
скоростта, с която се твърди, че е движил автомобила. Тази скорост е приета
от вещото лице М. изцяло условно на база на предположение. На база
показанията на пострадалия, който е бил в пияно състояние към момента на
деянието, в които показания същият заявява, че автомобилът не е могъл да
вземе завоя и затова го е ударил. На база на тези показания единствено
вещото лице М. е направил заключението по отношение на скоростта са, която
се е движил автомобила. По отношения това, че същият се е движил с по-
висока скорост отколкото може да се вземе от автомобила и т.н. Не съществува
нито един обективен критерий, по който да може да се направи извод по
отношение скоростта на автомобила. Следователно не може да се направи
каквото и да било заключение по отношение на това имало ли е възможност
автомобила осъществил ПТП да спре и да предотврати същото или не е имал
такава възможност с оглед и поведението на самия водач. Ето защо, считам че
е недопустимо на база на тази абстрактна експертиза, изцяло абстрактна,
както по отношение на скоростта, така и по отношението на удара.
Във връзка с показанията на свидетелите само искам да обърна
внимание на едно обстоятелство. Съгласно съдебно-техническата експертиза
4
със скорост от около 40 км/час автомобилът изминава за 1,2 секунди между 10
и 15 метра. Свидетелите и четиримата, които са били пътници в автомобил
„Пежо“, свидетелстват, че същите са чули удар около една минута след като са
подминали Т-образното кръстовище и след около една минута същите са били
задминали съответно от автомобил, което би означавало, че именно
автомобила „Пежо“ би изминал, ако счетем, че 15 метра се изминават за 1,2
сек., то за 60 сек. автомобилът би изминал стотици метри. Т.е. няма как реално
автомобилът, който е задминал Пежото да е автомобилът, който е участвал в
ПТП с велосипедиста. Липсва каквото и да е било произнасяне от страна на
съда по отношение на показанията на ключовия свидетел на обвинението,
който твърди, че минавайки покрай него през нощта автомобилът, който е бил
на В. е бил с отворен прозорец и той е спрял и той го е видял. Липсва какъвто
и да било анализ, че такова едно твърдение е лишено от каквато и да била
логика. Ако едно лице се опитва да се укрие от закона след извършено от него
престъпление последното нещо, което би направило е да отвори прозореца и
да спре пред друго лице, за да може да се покаже.
На следващо място, този свидетел твърди, че е видял автомобила на В..
В същото време обаче от доказателствата по делото се установява, че
автомобила не е бил на В. и същия реално е бил предаден на В. в същия ден.
Автомобилът, който се твърди, като майката на В. твърди, че му е предала
ключовете от този автомобил. Т.е. свидетелят реално и физически не е имало
как да знае, че този автомобил е на В., тъй като той не е бил на него до този
ден и той не е управлявал никога този автомобил. Именно това е нещото,
което следва да ви покаже, че първоначалните показания на този свидетел,
които незнайно как е издирен свидетеля, как са дадени и т.н., следва да бъдат
подложени на едно сериозно съмнение. При разпита си пред съда свидетеля
беше категоричен, че не е разпознал лицето, което е управлявал автомобила.
Категорична е и майката на В., че същият не е бил сам, когато е взел
автомобила пред къщи, както се твърди, а е бил с друго лице. Категорични са
показанията на същият, че В. не е управлявал автомобила в същия ден. Реално
въпреки положените усилия от страна и на прокуратурата и на съда, и на нас
да установим обективната истина и да установим кое е лицето, което е
управлявало автомобила, такива доказателства не бяха събрани. Дори
хипотетично да приемем, което не е установено, повтарям, че някъде в полето,
по черен път е имало автомобил управляван от В., дори да е автомобил, с
5
който е да причинено ПТП, то няма каквито и да е било данни, че към момента
на причиняване на ПТП, В. е управлявал този автомобил. Никой от
свидетелите не заявява, че в автомобила и бил дори само едно лице. Никой от
свидетелите не заявява да е видял кой е номера на автомобила. Никой от
свидетелите не заявява нищо. Всичко почива само и единствено на
предположението направено в експертизата. По отношение на това, че
евентуално В. не е могъл да вземе завоя или автомобилът не е могъл да вземе
завоя. Аз съм изключително притеснен, ако с такъв обем доказателства може
да лишим едно лице от свобода въобще, камо ли за сроковете, които са
предвидени в настоящия случай и както е известно и в правото и това са думи,
които според различни източници са на различни владетели, аз го знам като
думи на Е. В., че е по-добре 100 виновни на свобода отколкото един невинен в
затвора. И считам, че тези принципи на правото не са отшумели и
следователно би било далече от всякакви принципи на справедливост, ако
осъдим едно лице само и единствено само на база на предположение.
Ето защо ще Ви моля на първо място да счетете, че присъдата е
постановена при съществени процесуални нарушения, тъй като действително,
считам и от дългогодишната практика, която имам по подобен род дела, че
реално тази присъда е лишена от мотиви. Но, ако все пак решите, че съдът е
изразил мотиви в достатъчен обем, за да мотивира своя акт и да стане ясно
защо и по какви причини същият е взел това решение, то тогава ще Ви моля
да оцените решението на съда обективирано в присъдата като неправилно,
незаконосъобразно и непочиващо на събраните по делото доказателства.

В право налична защита ПОДСЪДИМИЯ Д. В.: Няма какво да добавя.
Поддържам казаното от адвоката.

ПОСЛЕДНА ДУМА ПОДСЪДИМЯ Д. В.: Моля да ме оправдаете.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След съвещание съдът обяви, че се произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 10:35 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7