Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 260338
гр.Бургас, 14.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLVII–ми
наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Т. МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 4886 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е oбразувано по жалба на М.А.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № 02-180/03.11.2020 г., издадено началник отдел „Рибарство и контрол -
Черно море” гр.Бургас, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА, е
наложена глоба в размер на 1500лв и на основание чл.
90, ал. 1 от ЗРА са отнети 120 килограма черна морска мида.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи в тази
насока, като се посочва, че нарушението не е доказано.
В съдебно заседание, в което делото е приключило,
жалбоподателят се явява лично, като се представлява от адв. Д. *,
преупълномощен от адв. Бисер Костадинов, който поддържа искането си за отмяна
на НП.
За административнонаказващият орган, редовно призован, в
съдебно заседание се явява юк.Ч.. Същата моли за потвърждаване на НП, като
счита че санкционираното с него нарушение е безспорно доказано, а наложената
санкция е съответна на обществената му опасност на деянието.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
от фактическа страна следното:
На 14.05.2020 г., около 07.28 часа, дежурните оператори на системата за
управление на корабния трафик на пристанище Бургас забелязали две рибарски
лодки до буй № 14 и буй № 15 на подходния канал на пристанището. Операторите
уведомили Директора на „Моркса администрация“- Бургас. Около 07.55 часа на
мястото, където били лодките отишъл спасителен катер с капитан св. Д.Т.. На
място той установил две лодки, в едната от които бил жалбоподателят Т., който в този момент бил във водата. Св. Т. указал на
лицата в лодките да излязат на пристанището, като същите излезли на кея на
Морска гара.
Междувременно на мястото,
където излезли лодките, пристигнали св. Т.П.- ст. полицай на ГКПП Пристанище
Бургас и свидетелите *Я. и Н.К.- служители на ИАРА. В лодката, в която бил
жалбоподателят бил установен улов на черна морска мида, като по данни на
собственика на лодката уловът бил 120 кг.
За
констатираното св. К. съставил срещу Т. АУАН с бланков номер В 0014557 за
извършено нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА. Актът бил връчен
жалбоподателят, който записал, че не знаел, че „там е забранено“.
АНО приел, че с тези действия лицето извършва
административно нарушение на чл.30, ал. 3, т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА), за което е ангажирана и административно – наказателната му
отговорност.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани най-вече в гласните доказателствени средства- показанията на
всички свидетели. На практика липсва съществено противоречие в показанията на
разпитаните свидетели. Всички, с изключение на св. Т. излагат факти за
обстоятелствата, които са се осъществили след като лодките вече са били на
брега. В обясненията си жалбоподателят посочва, че уловът е извършван на друго
място. На практика между тези обяснения и показанията на св. Т. няма
противоречие, тъй като няма спор, че във водата е имало лодки на съответното
място, което е най-важното релевантно обстоятелство, което посочва св. Т.. Той
обаче не сочи на каквито и да е конкретни действия, извършвани от някого, а
заявява, че е преценил, че е извършван риболов, поради наличието на миди в
лодките. Също така, св. Т. посочва, че в едната лодка са се мъчили да запалят
мотора, което подкрепя изложеното от жалбоподателя, че е имало проблем с
двигателя, поради заплитането на мрежа в него. Следва да бъдат кредитирани и
представените писмени доказателства по делото. По отношение на предоставения
диск от страна на системата за управление на корабния трафик следва да се
отбележи, че същият по никакъв начин не допринася за изясняването на
обективната истина.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна.
Атакуваното наказателно постановление е съобразено с
изискванията на процесуалния закон. Издадено е от компетентен орган, като точно
и ясно е описано вмененото нарушение и приложимите разпоредби. В акта е
цитирана относимата към чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА заповед, както и е посочено,
че лицето е извършвало стопански риболов на съответното място.
Не е налице и допуснато нарушение заради това, че е
издаден фиш (л. 48) от страна на св. Т. по отношение на жалбоподателя за
извършено нарушение по Кодекса за търговско корабоплаване. Съгласно пар. 1а, т.
35 от КТК маловажен случай на нарушение по кодекса е налице при извършване на
риболовна дейност по фарватера или на места, създаващи препятствие за
маневриращите кораби. Видно е, че тази разпоредба защитава обществените
отношения, свързани с безопасността при движение на кораби. От своя страна,
сочената за нарушена заповед на министъра на земеделието, храните и горите защитава
обществените отношения, свързани със запазване на биологичното разнообразие на
водните организми. Иначе казано, тъй като е налице защита на различни
обществени отношения е възможно с едно деяние жалбоподателят да бъде
санкциониран и по КТК и по ЗРА.
Независимо от горното обаче, съставът намира, че
вмененото на жалбоподателят нарушение не се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, изхождайки от тяхната
взаимна връзка.
Съгласно чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА министърът на
земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на околната среда и
водите определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни
обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на
популациите от риба и други водни организми, като се твърди жалбоподателят да е
нарушил такава забрана. Твърдението е, че Т. е ловил черна мида в близост до
пристанище Бургас. Видно от т.1.1 от цитираната в АУАН и НП заповед на
министъра, се забранява стопанският риболов в акваториите на пристанищата с
отдалеченост до 1 морска миля от бреговата линия. Следователно, за да е налице
съставомерно поведение, е необходимо да се докаже по несъмнен начин, че е
извършван риболов по смисъла на закона на определено място.
Тук следва да се отбележи, че е без значение за
отговорността обстоятелството кое лице извършва риболова- дали такова с
издадено удостоверение, или не.
Безспорно се установява и че жалбоподателят е установен в
близост до пристанище Бургас, като от свидетелските показания става ясно, че
мястото не е много далеч от брега.
Налице е и улов- около 120
килограма черна мида.
Не е доказано обаче, че
жалбоподателят е извършвал риболова именно на посоченото в НП място. Единственото
констатирано действие от св. Т. е наличието на водолаз във водата-
жалбоподателят, като това обстоятелство не означава непременно, че е извършван
риболов на това място. Видно от справката на л. 40 лодките са забелязани от
операторите на системата за управление на корабния трафик около 07.28 часа, а св.
Т. е бил на мястото със спасителния катер около 07.55 часа. Логично се поставя
въпросът как от 07.28 часа, когато са първи път са забелязани лодките (като
следва да се приеме, че тогава тепърва са се позиционирали за риболов) до 07.55
часа е бил извършен улов на 120 кг мида. Това съмнение се засилва още повече от
факта, че се касае за фарватера, т.е. за място, специално предвидено за
движение на големи плавателни съдове, което означава, че същото е с немалка
дълбочина. Освен това, св. Т. посочва, че е бил налице проблем с двигателя на
лодката, което потвърждава версията на жалбоподателя, че е бил във водата
именно, за да освободи двигателя от заплелата се мрежа. Всички тези
обстоятелства в своята съвкупност не могат да обосноват категоричен извод, че
жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, като съдът споделя
доводите на жалбоподателя, че уловът е извършван другаде. След като не може да се установят конкретните
обстоятелства, съдът намира, че нарушението е недоказано, тъй като се касае за
предположение, което би означавало наказване в нарушение на чл. 303 НПК, който
не допуска признаване на вина на база на предположения.
В заключение следва да се посочи,
че наказателното постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено
изцяло, включително в частта, в която е постановено отнемане на 120 килограма
черна морска мида.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 59), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. По делото не е направено възражение за
прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Предвид липсата на възражение, поисканото възнаграждение следва
да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който
за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
следва да осъди Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, седалище гр.
Бургас, да заплати сторените в настоящото производство разноски по
съображенията, изложени по-горе.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-180/03.11.2020 г., издадено началник отдел „Рибарство и
контрол - Черно море” гр.Бургас, с което на М.А.Т., ЕГН: **********, адрес: ***
за извършено нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА), на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА, е наложена глоба в
размер на 1500 лв. и на
основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети 120 килограма черна морска мида.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, седалище гр. Бургас, да заплати на М.А.Т., ЕГН: **********,
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.