№ 128154
гр. София, 29.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело №
20221110129567 по описа за 2022 година
СХIХ състав на Софийския районен съд с председател съдия В. Г. Т., като провери
редовността и допустимостта на исковата молба по гражданско дело №29567 по описа на съда за
2022 година установи следното: производството е образувано по иск на застраховател, платил на
застрахования застрахователното обезщетение и встъпил в правата му срещу застрахователя
на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.
411 от Кодекса за застраховането , подлежащ на разглеждане по реда на Общия исков процес,
уреден в част ІІ на същия кодекс.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс: изложението на обстоятелствата, на които се
основава искът, не е достатъчно пълно и ясно. Ищецът излага единствено, че на определена дата е
настъпило пътнотранспортно произшествие, като посочва лицето, по чиято вина твърди, че е
настъпило произшествието. За механизма на настъпване на произшествието обаче не са наведени
никакви твърдения.
Съдът приема, че такава неяснота би затруднила ответникът да упражни правата си по чл.
131 от Гражданския процесуален кодекс, тъй като същият не би могъл да направи никакви
конкретни възражения във връзка с механизма на настъпване на произшествието. Липсата на
изрична и ясна обстоятелствена част на исковата молба препятства и събирането на доказателства,
както и постановяването на краен съдебен акт: ако ищецът не излага конкретни твърдения, съдът
не може да прецени за кои от тях са настъпили преклузивните срокове, предвидени в Гражданския
процесуален кодекс, няма възможност да разпредели доказателствената тежест и т. н.
Съдът не приема, че обстоятелствената част на исковата молба може да бъде допълвана с
данни, които се съдържат в представените с нея писмени доказателства. Исковата молба следва да
съдържа изрични и недвусмислени твърдения на ищеца. Недопустимо е съдът и ответната страна
да предполагат какво твърди ищецът само въз основа на представени с исковата молба документи.
Водим от изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, чл. 128 и чл. 40 и
41 от Гражданския процесуален кодекс съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
РАЗПОРЕДИ:
1. ОСТАВЯ исковата молба без движение.
2. ЗАДЪЛЖАВА ищеца в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок да отстрани нередовностите в исковата
молба: да уточни обстоятелствената част като опише подробно механизма на настъпване
на пътнотранспортното произшествие, а не само да посочва мястото и времето на
настъпването и лицето, по чиято вина е настъпило.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че:
е длъжен да приема съобщения и призовки на електронния си адрес по силата на чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс и то по реда на чл. 38, ал. 2 от същия кодекс, затова
изявления, с които ищецът отказва да приема електронни съобщения или прави уговорки, че
такива ще се считат връчени след потвърждение, няма да се вземат предвид от съда.
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ще се смята за връчено в първия ден след изтичането на 7-дневен срок за
а
изтеглянето му, ако не бъде изтеглено до изтичането на същия срок, по силата на чл. 41, ал.
1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 38, ал. 2 от същия кодекс.
4. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца за последиците от неотстраняване на нередовностите в срок по
чл. 129, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс: исковата молба заедно с приложенията да
бъде върната.
5. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца и неговия законен представител или пълномощник, ако има
такива, че:
ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако нямат
пълномощник по делото в Република България и че ако не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2
от Гражданския процесуален кодекс;
ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес и че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс;
при промяна на посочен електронен адрес за връчване без уведомяване на съда или при
посочване на неверен или несъществуващ адрес всички съобщения ще се приложат към
делото и ще се смятат за връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс.
6. Препис от разпореждането ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.
7. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронен адрес на основание чл. 50, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
2
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3