РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Бургас, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120101987 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Г. В. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Б., ***, Т. Й. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., *** и
двамата чрез пълномощник адв. Т.И. от БАК, двамата със съдебен адрес: гр. Б., ***, адв. Т.И.
и от Д. И. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ***, чрез пълномощник адв. Е. П.
Ф., л. № **********, със съдебен адрес гр. Б., ***, против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Г.С.
Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, представлявано от В.Г.С. за приемане за установено, че
ищците не дължат на ответника сумата от общо 18 930,48 лева, от които главница в размер
на 10 096,31 лева, лихви от 5 571,95 лева, неолихвяеми суми - 2 802,22 лева, разноски от 360
лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист от
05.11.2013г. по ч.гр.дело № 9623/2013г. на БсРС, които суми са предмет на изп. д. №
20197040400239 на ЧСИ И.М., рег. № *** с район на действие БОС, тъй като за същата е
погасена възможността за принудително изпълнение с изтичане на предвидената в закона
давност. Претендира разноски.
Твърди се, че изпълнителното производство е образувано по молба на ответника
„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ********* от 22.02.2019 година въз основа на изпълнителен
лист от 15.11.2013 година на Районен съд - Бургас по ч.гр.д. № 9623 от 2013 година на БсРС.
Същият бил издаден в полза на „Уникредит Булбанк“ АД. Дружеството ответник се
позовавало на сключен между Банката и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ********* договор за
цесия от 22.06.2015 година, с който договор било цедирано вземането на Банката срещу
1
тримата длъжници - ищци в настоящото производство. Считат, че цесията не е произвела
действие по отношение на ищците, тъй като не им е била съобщена. Твърди се, че
първоначалният кредитор не е извършил каквито и да е процесуални действия считано от
22.06.2015 година. Ето защо ищците считат, че в тяхна полза е изтекла петгодишната
давност и вземанията на кредитора са погасени. Моли се за уважаване на предявения иск.
Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Материалноправното основание, на което ищцовата страна се позовава е изтекла в нейна
полза погасителна давност, поради което съдът приема, че е налице предвиден от закона
факт за допустимостта на производството, настъпил след приключването производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска.
Поддържа, че в хода на изпълнителното производство са предприети множество
изпълнителни действия, имащи за цел принудително събиране на дължимите суми, които
прекъсват погасителната давност. Първоначално, по молба на „УниКредит Булбанк“ АД е
образувано изпълнително дело №1137/2013г. при ЧСИ И.М., рег. №*** към КЧСИ, с район
на действие ОС Бургас срещу длъжниците Г. В. Т., Т. Й. Т. и Д. И. Ф. на основание
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. 9623/2013г. Твърди се, че по същото са предприети
множество изпълнителни действия. С договор за цесия (прехвърляне на вземания) от
22.06.2015г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Макроадванс“ АД, е цедирано
процесното вземане, обективирано в изпълнителен лист от 05.11.2013г., издаден по частно
гражданско дело № 9623/2013г. по описа на Районен съд гр. Бургас на „Макроадванс“ АД. С
оглед на гореописаното прехвърляне на процесното вземане от страна на „УниКредит
Булбанк“ АД с договор за цесия от 22.06.2015г., „Макроадванс“ АД е конституирано като
взискател по изпълнителното дело, а производството по отношение на банката е било
прекратено и взискател по делото е станало дружеството-цесионер. Въз основа на
пълномощно, „Макроадванс“ АД изпратило уведомления за извършено прехвърляне на
вземания (цесия) до Г. В. Т., получено на 01.08.2015г. и Д. И. Ф., получено на 13.11.2015г.
Независимо от изложено, счита, че въпросът с уведомяването на длъжника за извършената
цесия по никакъв начин не следва да се отрази върху валидността и действието на договора
за цесия между двете страни по него. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването, каквато
хипотеза в случая липсва. С оглед на което фактът дали, кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърляне на вземането не е от значение. В тази насока е и Определение
№987/18.07.2011г. по дело №867/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о. Според него уведомяването по
чл. 99, ал.4 от ЗЗД има значение доколкото стабилизира правата в лицето на цесионера и не
може да бъде изпълнено валидно другиму. На следващо място счита, че уведомяването за
цесията би могло да се случи и с връчването на преписи от отговора на исковата молба и
доказателствата към нея. Ето защо с връчването на книжата по делото длъжникът Т. Й. Т.
следва да се счита за уведомен, че дългът е прехвърлен на „Макроадванс“ АД и извършената
2
цесия следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника в хода на настоящото
производство. В конкретния случай последното надлежно извършено изпълнително
действие спрямо Г. В. Т. е с дата 25.04.2017г. и то е искането за налагане на възбрана на
недвижими имоти, нейна собственост, направено от „Макроадванс“ с молба, входирана на
тази дата при ЧСИ И.М., спрямо Д. И. Ф. е с дата 25.02.2014г., а именно изпратено
съобщение за запор на банкови сметки, на името на лицето, а спрямо Т. Й. Т. последното
валидно извършено изпълнително действие е с дата - 02.06.2015г. и се изразява в изпратено
запорно съобщение до работодателя на длъжника. Следва входираната на 22.02.2019г. от
„Макроадванс“ АД молба за образуване на изпълнително дело срещу тримата длъжници: Г.
В. Т., Д. И. Ф. и Т. Й. Т. с цел удовлетворяване на вземането спрямо тях. Петгодишният
давностен срок за вземането, който за всеки един от длъжниците започва да тече от
последното надлежно извършено изпълнително действие, не е изтекъл към момента на
образуването на изпълнително дело № 239/2019г. - 22.02.2019г., с молбата за което
„Макроадванс“ АД е поискало и осъществяване на конкретни изпълнителни способи. С тези
мотиви, счита че по процесното вземане не е изтекла погасителната давност. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за
случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Установява се, че със Заповед № 6309/01.11.2013 г. за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9623/2013 г. по описа на Районен съд –
Бургас, длъжниците Г. В. Т., Т. Й. Т. и Д. И. Ф., ищци в настоящия процес, са осъдени
солидарно да заплатят на "УниКредит Булбанк" АД следните суми: сумата в размер от 6
935,14 евро – главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 94
от 23.03.2009г. и Анекс № 1 от 05.04.2011г.; сумата от 1 494,64 евро – лихви за периода от
30.09.2012г. – 30.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 31.10.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
677,58 лв. – разноски. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист
от 05.11.2013г. На 25.11.2013г. по искане на „УниКредит Булбанк“ АД е образувано
изпълнително дело № 1137/2013 при частен съдебен изпълнител И.М. с рег. № ***, район на
действие Окръжен съд – Бургас, срещу тримата ищци. На 22.06.2015 г. е сключен договор за
прехвърляне на вземания между „УниКредит булбанк“ АД и „Макроадванс“ АД, по силата
на който Банката е прехвърлила вземането си на Макроадванс“ АД по сключения договор за
банков кредит с тримата ищци.
В хода на делото, по искане на ищеца, беше открито производство на основание чл.
193 от ГПК по оспорване истинността на два броя известия за доставяне, представени от
ответната страна, с които се твърди, че извършената цесия е съобщена на длъжниците. Във
връзка с това, по делото беше изготвена съдебно-почеркова експертиза, която отговори на
въпросите дали подписите срещу „Подпис на получателя“ в известия за доставяне
R161200DTORO и RPS161200DHX9R от „Макроадванс“ АД-София са на името на
получателите – Д.Ф. и Г.Т.. В заключението си вещото лице е отговорило, че положените
3
подписи на известията за доставяне не са положени от лицата Д.Ф. и Г.Т..
Съдът счита, че уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД засяга само противопоставимостта
на цесията спрямо длъжника и третите лица – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В правната теория и
съдебната практика е утвърдено разбирането, че съобщаването има за цел да предпази
длъжника от двойно плащане на едно и също задължение. Именно затова се изисква цесията
да му бъде съобщена от предишния кредитор, комуто длъжникът знае, че трябва да плати.
Неизпълнението на задължението за съобщаване обаче не се отразява върху
действителността на договора за цесия, а води само до неговата непротивопоставимост на
длъжника. Тази непротивопоставимост се изразява в това, че ако длъжникът, въпреки
цесията, плати на предишния кредитор или на овластено от него лице, той ще се освободи от
задължението и следователно цесионерът не би могъл да претендира повторно плащане, тъй
като задължението е погасено чрез изпълнение. Изхождайки от това разбиране за
непротивопоставимостта на цесията следва да се приеме, че цесионерът може валидно да
иска изпълнение на вземането от длъжника дори при липса на уведомление по чл. 99, ал. 3
ЗЗД, включително като предприема изпълнителни действия в рамките на изпълнителното
производство, които са годни да прекъснат погасителната давност. Срещу това изпълнение
длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомление само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице
до момента на уведомяването, каквото твърдение в настоящия процес липсва. Това
възражение обаче няма отношение към давността, а към погасяването на вземането чрез
изпълнение. Следва да се отбележи също така, че с отговора на исковата молба ответникът е
представил освен договора за цесия, така и пълномощно, с което „УниКредит Булбанк“ АД
го е упълномощил да уведоми от негово име длъжника за нея. Предвид това, следва да се
приеме, че с получаването на преписа от писмения отговор и приложенията ищеците са били
надлежно уведомени за извършената цесия, съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от
ЗЗД.
Преди съответните изводи за това дали давностният срок е изтекъл, следва да се
установи каква е неговата продължителност. Предвид липсата на съдебно решение, което да
установява вземанията със сила на прeсъдено нещо, не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, която предвижда, че ако вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази норма
предвижда изключение от общите правила за определяне на срока на давността, поради
което не може да се прилага по аналогия и за други производства, различни от спорното
исково производство. По отношение на вземането следва да се приложи общият давностен
срок, регламентиран в чл. 110 от ГПК /тъй като се касае за вземане по банков кредит/.
В случая следва да се имат предвид разрешенията, дадени в Постановление на
Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГК, т. 10 на ВКС. Съобразно цитираното ППВС № 3/1980 г.,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес, относно
принудителното осъществяване на вземането. Цитираната т. 10 от ТР №2 от 26.06.2015 г. на
4
ВКС поражда действие, считано от датата на обявяването на тълкувателното решение -
26.06.2015 г. по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства,
каквото е било и.д. № 1137/2013 г. В този смисъл, от образуването му на 25.11.2013 г. до
26.06.2015г., давност не е текла, същата е започнала да тече считано от датата на
тълкувателното решение.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото
тълкувателно решение, съдът установи, че в хода на образуваното изпълнително
производство давността за погасяване правото на принудително изпълнение на вземането,
предмет на изпълнителното производство, се е прекъсвала многократно.
Вече беше отбелязано, че до датата на обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което
погасителната давност спира да тече в хода на изпълнителното производство. Следователно
от образуването на изпълнителното дело на 25.11.2013 г. до постановяване на
тълкувателното решение давността е била спряна. Започнала е да тече от 26.06.2015 г., като
на 19.11.2015г. е постъпила молба от взискателя „Макроадванс“ с искане да бъде
конституиран като взискател по делото, което е прекъснало давността. На 25.04.2017г. е
направено искане за извършване на изпълнителни действия по запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Ф. и възбрана върху недвижими имоти на длъжника Т.. На
10.10.2017 г. е изпратено съобщение от ЧСИ до Агенция по вписвания за вписване на
възбрана върху недвижимо имущество на длъжника Т.. На 29.11.2017 г. е подадена молба от
5
взискателя за извършване на справки в НОИ и налагане на запор върху трудовите
възнаграждения на длъжника Ф.. На 26.02.2018 г. е получено съобщението за налагане на
запор върху трудовото правоотношение на длъжника Ф.. На 22.02.2019г. е било образувано
ново изпълнително дело, след като старото е прекратено, като с молбата за образуване е
направено искане от взискателя за налагане на запор на банкови сметки и на тримата
длъжници, което е прекъснало давността спрямо тях отново. На 17.04.2019 г. длъжникът Т. е
уведомена за наложените запори върху банковите сметки, на 10.04.2019 г. длъжникът Ф. е
бил уведомен за запор върху трудовото му възнаграждение, на 17.04.2019 г. длъжникът Т. е
бил уведомен за наложените запори върху банковите му сметки. На 23.08.2019г. е
направено ново искане от взискателя да бъде извършена справка и съответно да се наложи
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ф., а на 01.10.2020 г. е направено
искане от взискателя за извършване на опис на движими вещи в дома на Т., налагане на
запор върху трудови възнаграждения на Т. и искане за възбрана върху наличното имущество
на Ф.. Съобщението за насрочен опис и оценка на движимите вещи длъжника Т. е получено
на 26.01.2021г. Всички тези действия, извършени във времето, са прекъсвали давността
спрямо тримата длъжници, като към момента на подаване на исковата молба тя не е изтекла.
Искането на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са
предприети от ЧСИ, въпреки, че по делото има и доказателства за извършвани във времето
не малко на брой такива. Между всеки две последователни действия от така изброените не е
изтекъл период от пет години, което да доведе до погасяване на задължението по давност,
съгласно чл. 110 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника сумата от
300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г. В. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б.,
*** и Т. Й. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Б., *** и двамата чрез пълномощник
адв. Т.И. от БАК, двамата със съдебен адрес: гр. Б., ***, адв. Т.И. и Д. И. Ф., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Б., ***, чрез пълномощник адв. Е. П. Ф., л. №**********
със съдебен адрес гр. Б., ***против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет.5, ап.14,
представлявано от В.Г.С. за приемане за установено, че ищците не дължат на ответника
сумата от общо 18 930,48 лева, от които главница в размер на 10 096,31 лева, равняващи се
на 5 162,16 евро, лихви от 5 571,95 лева, неолихвяеми суми - 2 802,22 лева, равняващи се на
1 432,75 евро, разноски от 360 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, присъдени
6
с изпълнителен лист от 05.11.2013г. по ч.гр.дело № 9623/2013г. на БсРС, които суми са
предмет на изп. д. № 20197040400239 на ЧСИ И.М., рег. № *** с район на действие БОС.
ОСЪЖДА Г. В. Т., ЕГН **********, Т. Й. Т., ЕГН ********** и Д. И. Ф., ЕГН
**********, да заплатят на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Средец, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет.5, ап.14,
представлявано от В.Г.С., сумата от 300 лева (триста лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: _________/п/______________
7