№ 168978
гр. София, 31.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110148178 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. П.,
чрез адв. Б. З. за отмяна на решението по т. 1, взето на общото събрание на етажната
собственост, находяща се в АДРЕС, проведено на 03.09.2025 г.
В исковата молба се сочи, че решението, което се оспорва, е със следното
съдържание: „Предложението е отхвърлено със следните аргументи: според
предоставените снимки от деня на аварията, преди ремонта, се вижда, че теч в общите
части не е имал. Въпреки това ремонтът е направен в общите части, а не при
източника на теча. Заявителят не се е консултирал с етажната собственост относно
решение ремонтът да е в общите части, където не е имало проблем, нито е
информирал за предприетите конкретни действия“.
От представения протокол за проведено общо събрание се установява, че
посоченото решение е взето във връзка с т. 1 от дневния ред: Дискусия и решение
относно възстановяване на сумата за аварийния ремонт на тръбата в сутерена, като е
направена констатация, че собственикът на ап. 1 е заявил желание за възстановяване на
сумата от 800 лева от касата на етажната собственост за авариен ВиК ремонт в
сутерена.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иск за отмяна на
решението с твърдението, че въпреки че посоченото решение е отрицателно, същото
поражда правни последици и рефлектира в правната му сфера. Сочи, че го засяга във
финансов аспект, тъй като той добросъвестно е заплатил за неотложен ремонт на обща
част на сградата, а решението преграждало възможността да му се заплатят разходите
пропорционално на броя на апартаментите.
Съдът, след като съобрази изложените в исковата молба твърдения, намира, че
предявеният от ищеца иск с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е недопустим.
Искът по чл. 40 от ЗУЕС е конститутивен. Той е предоставен като защита срещу
незаконосъобразни решения на ОС на ЕС и доколкото цели настъпване на правна
промяна, изразяваща се в отмяна на акт, пораждащ правни последици за всички
собственици на отделни обекти в ЕС, независимо от това дали са били съгласни с
взето от ОС на ЕС решение, то съдът приема че искът е конститутивен.
Не всички незаконосъобразни решения на ОС на ЕС обаче подлежат на
1
обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние.
Това са такива решения, които пораждат определени правни последици занапред.
Решения на общото събрание, с които по същество не се пораждат определени правни
последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на
приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респ. на отмяна –
така определение № 308/30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 21/2011 г. на ВКС, I ГО, както и
цитираното решение № 28/06.06.2017 г. по гр. д. № 2887/2016 г. на ВКС, ІІ ГО,
съгласно което обект на оспорване могат да бъдат само решения, които пораждат
правни последици занапред - създават задължения за етажните собственици и
подлежат на изпълнение, т. е. решения, рефлектиращи в правната им сфера.
Процесното решение, чиято отмяна се иска е именно отрицателно решение, с
което се отказва да се промени съществуващото правно положение и на ищеца да
бъдат заплатени суми от касата на етажната собственост за извършен от него ремонт
на общите части на сградата.
Съдът намира, че въпреки наведените в исковата молба аргументи относно
правния интерес, за ищеца липсва правен интерес от оспорване на посоченото решение
по т. 1 от протокола за общото събрание, проведено на 03.09.2025 г., тъй като дори и
същото да бъде отменено, съдът няма правомощие вместо общото събрание, да вземе
решението за изплащане на сумите.
Невярно е твърдението на ищеца, че чрез приемането на посоченото решение за
него се прегражда възможността да му се заплатят разходите за ремонта
пропорционално на броя на апартаментите.
Съгласно трайната практика на ВКС, отношенията между етажните собственици
във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на
сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, според което всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими
за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване
на които е взето решение от общото събрание. В контекста на изложеното, за ищеца е
налице път за защита на правото му да получи от останалите етажни собственици
плащане на припадащите им се части от задължението за разходи за неотложен ремонт
на общите части чрез предявяване на осъдителни искове срещу отделните етажни
собственици.
С оглед на изложеното, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 40
ЗУЕС за отмяна на решението по т. 1 от протокола за общото събрание на етажната
собственост, находяща се в АДРЕС, проведено на 03.09.2025 г. е недопустим поради
липсата на правен интерес, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба
следва да бъде върната и производството по делото – прекратено.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №323359/06.10.2025 г.,
подадена от М. П. П., чрез адв. Б. З. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№48178/2025 г. по описа на СРС, 35 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3