Решение по дело №50/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

№260246,гр. Пловдив,24.06.2022 г.

 

 

  ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

с участието на секретаря  Елена Ангелова като разгледа докладваното от съдията гр. дело №50 по описа за 2021г.,

 

Предявен е иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С. А. Д. с ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец ЕТ „***", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността :гр. ***, в исковата си молба против „М. К.-86" ЕООД, С ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността : гр.Пловдив, ул. „Георги Гешанов" № 1А, -представлявано от *** Б. В. К. твърди,че помежду им : ищецът в качеството му на наемател и ответникът в качеството му на наемодател  на 05.12.2016г. е сключен договор за наем на следния недвижим имот: Магазин за хранителни стоки в секция №2 Аи Б,находящ се на ул. ***,със срок на договора 1 година считано от датата на сключване на договора. На основание чл. 10 и чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, поради продължилото ползване на наетата вещ от наемателя, без противопоставяне от наемодателя, договорът се е трансформирал в безсрочен. Непосредствено след сключване на договора ищецът е започнал извършване на ремонтни дейности,тъй като имотът е бил в груб строеж, само с поставени  прозорци и входна врата. Тъй като отдадения имот е желаел да го ползва като фитнес зала било необходимо да се извършват редица преустройства.Преустройствата и подобренията в имота били извършени в периода 2017г- 2018г.

Общата стойност на вложените материали в извършените подобрения на наетия имот  е 20 046. 97 лева, по фактури за закупени материали и стоки ,както следва: конветктори (10.2017г.), гардероби (11.2018г.), включително заплатени доставки и монтажи за тях, контакти, смесителни батерии, розетки (03.2020г.);  тоалетни принадлежности (01.2019г.); подова настилка (05.2017г.); подложки за под (05.2017); лепила, циментна подова замаска (05.2017г.) монтаж на климатик (12.2017г.); лепило церезит (05.2017г.); поцинкована мрежа и тел (01.2017г); плочки и лепила (05.2017г.), ламинат 200 кв.м. и мокет 100 кв. м.(03.2017г.); подложки за ламинат (05.2017г.); подова настилка „флоркфикс“ (04.2017г.); подложки за под специализирани (05.2017); латекс- цветен, грунд, гипсокартон: ,подложки, ламинат (03.2017г/; гранитогрес (11.2019г.) и пр. с Фактура № **********/ 06.10.2017г.- 278.90 лв.;Фактура № **********/ 12.11.2018г.- 255 лв.;Фактура № **********/06.03.2020г.- 96. 28 лв.;Фактура № **********/04.03.2020г.-111. 60 лв.;Фактура № **********/04.01.2019г,- 84. 80 лв.;Фактура № **********/30.04.2017г.- 266. 52 лв.;Фактура № **********/03.05.2017г.- 748. 51 лв.;Фактура № **********/ 24.05.2017г.-124.61 лв.;Фактура № **********/ 24.05.2017г.-19.88 лв.;Фактура № **********/12.12.2017г.- 2 849 лв.;Фактура № **********/28.05.2017г.-10. 99 лв.;Фактура № **********/16.01.2017г.-183. 80 лв.;Фактура № 14400201738/26.05.2017г.- 31.70 лв.; Фактура № **********/31.03.2017г..- 2 974.15 лв.; Фактура № **********/03.07.2017г.- 71. 99 лв.;Фактура № **********/24.05.2017г.-140. 76 лв.;Фактура № **********/ 24.04.2017г.-133.26 лв.;Фактура № **********/ 11.05.2017г.- 202.30 лв.;Фактура № **********/18.02.2019г.- 50. 75 лв.;Фактура № **********/ 15.03.2017г.- 4 950 лв.;Стокова разписка № **********/ 25.11.2019г.- 2 400 лв.;Стокова разписка № **********/ 31.03.2017г.- 2 974.16 лв.Ищецът твърди,че освен стойността на закупените от него материали е направил разходи и за труд, тъй като е наемал трети лица, които да осъществят строително-монтажните работи.За труд е заплатил : поставяне на грунд, лак и латекс положени върху стените и тавана на помещението- 1500 кв.м.- 4,5 лв./кв.м.- 6350 лв., от които плащане в размер на 3900 лв. за грунд и лак и 2450 за латекс; полагане на подложка на пода, ламинат и трева 560 кв.м.- заплатен труд 3500 лв общо; поставяне на ел. табла, прекарване на ел. инсталация /кабели, ключове, лампи, контакти/- 4900 лв.; ВиК оборудване, сервизни помещения, бани, тоалетни и санитарно оборудване- заплатен труд 1500 лв., както и полагане на фаянс и теракота- заплатен труд- 1500 лв.облицовка на колони и трегери, полагане на итонг, гипсокартон, вар, бетон, лепила- 800 лв. Общата сума заплатена от ищеца за труд във връзка с направените подобрения в имота на ответника  твърди,че възлиза на 18 550 лева.Ищецът твърди,че уговорката за извършването на процесните СМР не е обективирана в писмена форма. Но, ответното дружество е било наясно с това какви СМР ще се извършат, кога са извършени и пр.,тъй като ответникът е знаел,че имота ще се ползва за фитнес зала, още повече ,че самият той е подал молба за смяна на предназначението на имота. Ответникът не веднъж е посещавал имота и е виждал, че са извършени множество подобрения в него и не се е противопоставил на това.

Ищецът твърди,че многократно се е опитвал да получи от ответника сумата в размер на 20 046,97 лева-представляваща стойността на вложените материали, но това не се е случило ,поради което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решението,с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 38 596, 97 лева,  съставляваща сбор от стойности на вложен труд и материали в имота на ответника, с която стойност ответника неоснователно се е обогатил,ведно с присъждане на законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК с отговора на исковата молба ответникът не оспорва ,че помежду им с ищеца е сключен договор за наем на недвижим имот от 05.12.2016г. Противопоставя обаче възражение,че ищецът е извършил претендираните подобрения. Твърди,че тези дейности и подобрения са осъществени от ответника и към момента на подписване на договора имота е предаден на ищеца в състояние,отговарящо на неговите изисквания. Посочва,че претендираните с посочените фактури подобрения представляват всъщност движими вещи, които ищецът е изнесъл с освобождаването на имота при прекратяване на договора . Искането е искът като неоснователен да бъде отхвърлен.

Окръжен съд Пловдив съобразявайки изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба, преценявайки доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства –поотделно и в тяхната съвкупност ,приема за установено следното:

Безспорно установено по делото е ,че страните са се намирали в договорно правоотношение –договор за наем ,сключен на 05.12.2016г. като понастоящем договорното правоотношение е прекратено.

Ищецът в качеството му на наемател е позвал имот на ищеца находящ се в гр.***,като фитнес зала.

По делото са събрани гласни доказателства: показанията на свидетелите Н. З. Ш. и М. Т. С..

От тези доказателства се установиха следните обстоятелства:

Св. Ш.посочи,че е бил нает да работи в имот на ищеца за около три месеца в началото на лятото на 2017г. Този имот е бил в груб строеж-на колони и бетон. Свидетелят е поръчвал необходимите материали, а ищецът ги е заплащал при доставката им. Основните дейности ,които е извършил е направа на подови настилки, в банята и останалите помещения, фаянс в банята. Трудът му е заплатен от ищеца на ръка.

Свидетелят С. посочва,че през 2017г. е направил ел.инсталацията в процесния имот,както и поставянето на гипсокартон върху колоните, и направа на фигура от гипсокартон,бар плот,поставяне на грунд на тавани и стени. Свидетелят посочва, че е казвал какви материали са му необходими и ищецът му ги е доставял. По сведение на ищеца е знаел,че имота ще се ползва за фитнес зала,и фигурата ,която е направил с гипсокартон представлявала лого на фитнес зала.

Приложени по делото са писмени доказателства, установяващи закупени от ищеца строителни материали.

От заключението на съдебно-техническата експертиза ,изготвено от вещо лице В.Х.,прието по делото като компетентно и обосновано, се установява,че увеличената стойност на имота от подобренията е 36 795,00 лева, а стойността на СМР към 2017г.,  е 28 885,00  лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Вземанията за присъждане на обезщетение за разходи за необходими разноски и подобрения почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК

 решение № 359/21.07.2010 г. по гр.д. № 1205/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., при предявен иск за заплащане на направени подобрения в чужд имот, основанието на предявеното вземане са твърденията за направени от ищеца разходи, с които ответникът-собственик се е обогатил.

Всяко лице /физическо или юридическо/ извършило подобрения на чужда вещ, увеличавайки стойността й чрез влагане материали и труд, има право на възмездяване /обезщетение/ за да бъде избегнато, недопустимото от гл.т. принципите на правото, неоснователно разместване на блага. Правният способ и път на обезщетяване, размер и срокове на погасителната давност са обусловени от качеството на лицето- подобрител – владелец, държател или гестор. Владението може да бъде правомерно или неправомерно, но е фактическо състояние, което може да бъде защитено. Държането винаги /по дефиниция/ е правомерно, след като почива на договорно основание т.е. на постигнато съгласие, по силата на което е предадена фактическата власт върху вещта. Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужда вещ като владелец или държател се базира на субективният признак. 

От твърденията в исковата молба, както и от писмените и гласните доказателства става ясно, че ищецът е държател на имота.

При ликвидация на облигационни отношения, породени от извършен от подобрителя ремонт в чужд имот, е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество той го е извършил. Следва да се изясни характерът на претендираните работи. В случая претенцията на ищеца е с предмет разходите за труд и материали, вложени от него при ремонтите. Обстоятелството, че е бил държател, не го лишава от възможността да претендира заплащане на извършени от него строителни дейности. Предприетите от ищеца СМР в имота е с оглед ползването на имота от него. В случая следва да намери приложение Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. Според него когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т. 4 от ППВС, в случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. С тази правна квалификация е и поддържаната от ищеца парична претенция.

Под "разноски" се разбира извършването на парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на държателя и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на собственика.

Критерият, въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота (така решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и т. 8 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). От това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията, но и държателя не може да ги вдигне, а му се дължи само обезщетение.

Подобрение има, когато вложените материали, средства и труд са довели до увеличаване на стойността на чужд имот, а за подобрителя винаги възниква вземане за стойност поради неоснователно обогатяване срещу собственика/ съсобственика, стига извършеното да не е в изпълнение на договорно задължение. Обяснението е в забраната за неоснователно обогатяване. Обективното ни материално право я провежда последователно. То предвижда вземане за връщане /за плащане/ на това, с което притежателят на вещното право на собственост/ съсобственост се е обогатил, а подобрителят е обеднял, дори когато са изключени материално-правните предпоставки на всеки друг иск за защита на неоснователно разместените блага -чл. 59 ЗЗД.

При подобрения в чужд имот, извършени от държател, в полза на държателя възниква парично притезание за неоснователно обогатяване за чужда сметка по чл. 59 ЗЗД. Размерът му е равен на по-малката сума между стойността на обедняването /разходите, които държателят е направил за строителството/ и обогатяването /увеличената стойност на имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и труд/. Длъжник по него е собственика на имота.

 За да бъде уважен иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: обогатяване на ответника по иска за сметка на ищеца, причинна връзка между обедняването и обогатяването, липса на основание за това.

От  събрания доказателствен материал безспорно се установява, че горепосочените предпоставки са налице.

В случая безспорно се установява, че от 05.12.2016г. до 2020г. ищецът е държател на имота, въз основа на договор за  наем.

Установи се,че през 2017г. ищецът е извършил процесните СМР описани в исковата молба. За извършването им ищецът е направил разноски, като вследствие тези СМР стойността на имота се е увеличила, както се посочва в заключението на СТЕ.

От събраните по делото гласни доказателства се установи,че към 2017г, имота е бил в груб, незавършен вид,както и че ищецът е извършил ремонти, които са подобрили първоначалното състояние на имота.

Независимо от това дали процесните СМР са подобрения или необходими разноски, то и в двата случая, размерът на обезщетението по чл. 59 ЗЗД е равен на по-малката сума между стойността на обедняването /разходите, които държателят е направил за строителството/ и обогатяването /увеличената стойност на имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и труд/.

Видно от заключението на вещо лице Х. на СТЕ, е че стойността на разходите за извършване на строително монтажните работи /труд и материали/,  е  28 885,00 лева.

Увеличената стойност на имота към настоящия момент, в резултат от процесните строително-монтажните работи, съобразно заключението на  експертизата  е 36 795,00 лева.  

От горното следва извода, че стойността на обедняването /разходите, които държателят е направил за строителството/ е по-малка от стойността на обогатяването /увеличената стойност на имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и труд/. Ето защо, размерът на обезщетението по чл. 59 ЗЗД следва да бъде равен на стойността на разходите, които е направил, а не на увеличената стойност на имота.

Възражението на ответника,че ищецът не е реализирал доходи от търговска дейност,поради което и не е могъл да извърши разходи е неотносимо към конкретния правен спор,и не променя изводите на съда за основателност на претенцията. Тези обстоятелства биха имали значение в друг правен спор.

Искът е предявен за сумата в размер на 38 596,97 лева, доказан със заключението на СТЕ в размер на 28 885,00 лева, поради което следва да бъде уважен за сумата в размер на 28 885,00 лева,ведно с присъждане на законната лихва,считано от 04.12.2020г.-датата на предявяване на исковата претенция,като за разликата над уважения размер до претендирания такъв искът като неоснователен следва да се отхвърли.  

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 2053,00 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „М. К.-86" ЕООД, С ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността : гр.Пловдив, ул. „Георги Гешанов" № 1А, -представлявано от ***Б.В.К.да заплати на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД на  С. А. Д. с ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец ЕТ „***", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността :гр. ***,  сумата в размер на 28 885,00 /двадесет и осем хиляди осемстотин осемдесет и пет / лева за обогатяването му от увеличението на стойността на недвижим имот-предмет на договор за наем от 05.12.2016г.,вследствие на извършване на строително-монтажни работи, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2020г.-датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане,като за разликата до 38 596,97 лева отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА „М. К.-86" ЕООД, С ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността : гр.Пловдив, ул. „Георги Гешанов" № 1А, -представлявано от ***Б.В.К.да заплати на С. А. Д. с ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец ЕТ „***", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността :гр. ***,  сумата в размер на 2053,00 / две хиляди петдесет и три/ лева - представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив.

 

                                                                                                       Съдия: