Решение по дело №193/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 13 февруари 2021 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20207210700193
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

№ 7

гр. Силистра, 29.01.2021 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Валери Раданов

с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 193 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателят Р.С.М., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва решение № Ц1040-18-19 / 25.08.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра с доводи за нарушения на материалния закон и претендира направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра, – чрез своя процесуален представител, оспорва предявената жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът прие за установено следното:

С разпореждане № 181-00-641-3 / 16.01.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра е отпуснато парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004, считано от 02.07.2019 г. до 01.01.2020 г. в размер на 31,79 лв. дневно. В мотивите на разпореждане е отразено, че осигурителният стаж на жалбоподателя след 31.12.2001 г. е 5 г. и 3 м., а осигурителния му доход за периода 15.04.2019 г. – 01.07.2019 г., въз основа на който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица, възлиза на 2702,09 лв.

Ответникът е потвърдил гореописаното разпореждане посредством оспореното в настоящото съдебно производство решение № Ц1040-18-19 / 25.08.2020 г., към което са изложени следните мотиви: „[...] формуляр U003 с рег.№ 3208-18-29 / 22.01.2020 г., с който е направено запитване до компетентната институция на Великобритания за коректно посочване на осигурителния доход на г-н М. за периода от 15.04.2019 г. до 01.07.2019 г., реализиран при чуждия осигурител. [...] По повод подадената от г-н М. жалба е отправено повторно запитване до компетентната институция на Великобритания, като от постъпилия нов документ – структуриран електронен документ U004 е видно, че посоченият осигурителен доход на г-н М., реализиран при чуждия осигурител, е същият, както и в предходния документ – 1239,5 британски паунда, като и в двата документа е посочена и компенсация за неизползван отпуск в размер на 414,3 британски паунда. Това показва, че не са налице нови, различни доказателства, които да повлияят на извършената първоначална преценка относно размера на полученото от жалбоподателя парично обезщетение за безработица, поради което не следва да бъде извършвано и преизчисляване на същото. [...]“

Извършвайки служебна проверка за законосъобразност, с оглед на изложените по-горе материалноправни и процесуални факти, съдът приема, че издадените в досъдебната фаза на процеса актове изхождат от компетентни органи по смисъла на чл. 54ж, ал. 1 и чл. 117 КСО. Спазени са изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Процедурите пред административните органи са протекли съобразно особените предписания на КСО и общите правила на АПК, като жалбоподателят, по чиято инициатива е започнало производството (л. 3 от делото), е бил надлежно уведомяван за издадените в рамките производство актове (л. 33, 36, 42, 44 и 52 от делото). Липсват данни за отклонение от целта на закона.

Относно материалната законосъобразност – определящ за изхода на делото е цитираният в мотивите на обжалваното решение структуриран електронен документи (СЕД) U004. От т. 3 и т. 4.4 на документа е видно, че доходът на жалбоподателя за периода 15.04.2019 г. – 01.07.2019 г. възлиза на £1239,50 (л. 13 и 16 от делото). Единственият спорен пункт по делото се свежда до въпроса дали сумата £1239,50 представлява месечно възнаграждение или сбор от всички възнаграждения за горепосочения период. За да се даде отговор на този въпрос трябва да се вземе предвид обяснителната бележка към т. 4.4 от СЕД U004, обозначена като горен индекс 12 (л. 13 от делото). Съдържанието на въпросната обяснителна бележка е следното: „[...] Посочете средния брутен доход на месец през периода на заетост [...]“ (л. 18 от делото). Следователно сумата £1239,50 представлява месечно възнаграждение. Това е удостоверено и от т. 2.3.1 на формуляр U1 (л. 68 и 71 от делото). Ето защо се налага изводът, че, окачествявайки сумата £1239,50 като сбор от всички доходи за периода 15.04.2019 г. – 01.07.2019 г., ответникът е направил погрешна фактическа констатация, която е довела до неправилно прилагане на материалния закон.

Изложените съображения сочат, че е налице порок на обжалвания контролен акт по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Поради тази причина същият се явява унищожаем и трябва да бъде отменен. Но тай като естеството на акта не позволява решаването на правния спор по същество, преписката следва да бъде изпратена на ответника за повторно произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото съдебно решение.

При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, учреждението на ответника дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение (600,00 лв.). В тази връзка трябва да бъде обсъдено възражението ответника за прекомерност на горепосоченото възнаграждение. Материалният интерес по делото се определя от размера на паричното обезщетение за безработица, възлизащо на 2702,09 лв. съгласно разпореждане № 181-00-641-3 / 16.01.2020 г. С оглед на така определения материален интерес, минималният размер за процесуално представителство по настоящото дело е 419,15 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 / 09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което основателно се явява възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Последното следва да бъде редуцирано, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, до размера от 420,00 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № Ц1040-18-19 / 25.08.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра да заплати на Р.С.М., ЕГН **********, сумата 420,00 (четиристотин и двадесет) лв., представляваща направени по делото разноски; ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в останалата му част.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

СЪДИЯ: