Решение по дело №1483/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на П.Л.П. ***, чрез пълномощник срещу Ревизионен акт № Р- 03000321006465 – 091 - 001 от 30.03.2022 г., издаден от Д. Б. К. на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и Г.В.К.на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол” в същата дирекция, ръководител на ревизията, в частта с която е потвърден с Решение № 89/10.06.2022 г., издадено от С. Х. П. - директор на дирекция „ОДОП“ - Варна и с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за:

1. данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в общ размер на 1083,00 лв. главница и 150,68 лв. лихва, както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 503,00 лв. главница и 97,67 лихва и за данъчен период 2020 г. в размер на 580,00 лв. главница и 53,01 лихва;

2. данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. в размер на 140,00 лв. главница и 27,19 лв. лихва;

3. задължителни осигурителни вноски за ДОО - самоосигуряващи се лица по КСО в общ размер на 1340,72 лв. главница и 238,57 лв. лихва, както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 257,36 лв. главница и 59,09 лихва и за данъчен период 2020 г. в размер на 1083,36 лв. главница и 179,48 лихва;

4. задължителни здравноосигурителни вноски - самоосигуряващи се лица по ЗЗО в общ размер на 923,96 лв. главница и 184,86 лв. лихва, както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 338,36 лв. главница и 87,85 лихва и за данъчен период 2020 г. в размер на 585,60 лв. главница и 97,01 лихва;

5. задължителни осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ - самоосигуряващи се лица по КСО в общ размер на 452,95 лв. главница и 80,60 лв. лихва, както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 86,95 лв. главница и 19,97 лихва и за данъчен период 2020 г. в размер на 366,00 лв. главница и 60,63 лихва.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ревизионния акт, като същия е издаден при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва също така наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Навеждат се съображения за формирани изводи от органите по приходите в разрез с тълкувателната практика на ВАС. Отправя искане за отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като отправя искане до съда за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненският административен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е образувано въз основа на ЗВР № Р – 03000321006465-020-001/ 17.11.2021 г., изменена със ЗВР № Р– 03000321006465-020-001/ 31.01.2022 г., на началник сектор при НАП ТД – Варна, с които е възложено извършване на ревизия на П.Л.П., ЕГН: ********** за установяване на задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г., данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ периода от 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г., ЗЗО и по КСО – ДОО и ДЗПО периода от 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г.

Видно от приобщените на л. 3 и 4 от административната преписка разписки, заповедите са връчени лично на проверяваното лице.

Във връзка с искане № Р – 030003200006465 – 040 – 001/ 19.11.2021 г. за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, от П.Л.П. са представени писмени обяснения, съгласно които от проверяваното лице, за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г., е декларирано следното: няма служебни бележки за получени доходи по реда на ЗДДФЛ, за доходи от трудови и извън трудови правоотношения, фишове за изплатени заплати, квитанции за получен доход от наеми, разписки и др.; няма застраховки; няма документи за платени данъци и осигуровки; няма нотариални актове, договори за покупко – продажба; няма никакво придобито имущество; в периода не е имала банкови сметки и кредитни карти, нито в страната, нито в чужбина; за периода няма кредити и заеми; няма документи за погасяване на заеми; за извършените преводи на парични средства чрез куриерски фирми е подписала справка – декларация за проверка; не притежава документи, удостоверяващи притежавани парични средства към 01.01.2016 г.; от 2008 г. до 2018 г. пребивава в Гърция; за периода има само разходи за живот, парични средства, изпратени от майка и, приблизително по 150 евро на месец; няма документи за получени и направени дарения, инвестиции в ценни книжа, дялове на фирми, инвестиционни фондове и др.; няма необлагаеми доходи от обезщетения, помощи, банкови и др. заеми; няма придобито имущество по дарение, наследство, давност, печалби от хазартни игри и др.; няма придобити движими ценности, произведения на изкуството; банкови преводи от чужбина за изпращани от майка и – С. Н., по сметка на брат и – А. П., след което той и ги е превеждал по Еконт, на нейния приятел К. К.; за ревизираните години парични средства е получавала от майка и, както и от наложени платежи от дребни продажби.

Съгласно приобщената справка от Служба по вписвания, по партидата на П.П. не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания.

Видно от представените с административната преписка писмени доказателства, в хода на ревизията от всички банки, регистрирани на територията на Р. България е изискана информация относно ревизираното лице, в т. ч.: открити/ закрити банкови сметки (разплащателни, депозитни, спестовни влогове и др.), отпуснати банкови кредити, информация за направени парични преводи чрез системите за бързи разплащания, наличие на приети ценности на депозит, наличие на отдадени под наем сейфове, извършени плащания по предявени пред банката сейфове.

Видно от получените отговори, в периода 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г., П.Л.П. не притежава открити или закрити банкови сметки, не е клиент на нито една банка на територията на Р. България.

С Уведомление № Р – 03000321006465-113-001/ 01.02.2022 г., П.Л.П. е уведомена за наличие на обстоятелства смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК, поради което основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ, за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г., и осигурителния доход за установяване на задължения от ЗОВ, ще бъде определена по реда на чл. 122 – чл. 124 „а“ ДОПК.

Видно от приложената на л. 231 (гръб) от административната преписка разписка, уведомлението е връчено на ревизираното лице, на 01.02.2022 г., по електронен път.

С Уведомление № Р – 03000321006465-139-001/ 01.02.2022 г., П.Л.П. е уведомена за правата и при извършване на ревизията, вкл. са разяснени и деянията, свързани с подправяне и използване на неистински или подправен документ или документ с невярно съдържание, които съгласно НК осъществяват състави на престъпления.

Съгласно декларация от 10.02.2022 г. по чл. 124, ал. 3 ДОПК, от ревизираното лице за 2019 г. е посочено следното: разходите за живот са около 500 лв., месечно, изпращани по „Еконт“ от А. П. предоставяни безвъзмездно от К. К.; доходите са м размер на 1167 лв., реализирани са от наложени платежи.

Съгласно декларация от 10.02.2022 г. по чл. 124, ал. 3 ДОПК, от ревизираното лице за 2020 г. е посочено следното: разходите за живот са около 500 лв., месечно, изпращани по „Еконт“ от А. П. предоставяни безвъзмездно от К. К.; доходите са м размер на 3300 лв., реализирани са от наложени платежи.

В хода на ревизионното производство до „Еконт Експрес“ ЕООД, „Спиди“ ЕАД, „Кеш експрес сървис“ ЕООД, „Ди ейч ел експрес България“ ЕООД, „Ин тайм“ ООД, „Евро път – 2000“ АД, „Лео експрес“ ЕООД, „МИМБ Експрес“ ООД и „Български пощи“ ЕАД са изпратени искания за предоставяне на информация относно получени и/ или изпратени парични преводи на територията на Република България, от П.Л.П., в периода 2016 г. – 2020 г.

Въз основа на отправеното искане за представяне на информация, от „Спиди“ АД е предоставена информация за получавани от П.П. наложени платежи, както следва: за периода 27.09.2019 г. – 23.12.2020 г. по 56 пратки, на обща стойност 1657 лева; за периода 02.01.2020 г. – 21.10.2020 г., по 20 пратки, на обща стойност 754 лева.

Въз основа на отправеното искане за представяне на информация, от „Еконт“ ЕООД е предоставена информация за получавани от П.П. наложени платежи, както следва: 26.09.2019 г. по 1 пратка, на стойност 10 лева; в периода 09.08.2020 г. – 12.09.2020 г., по 6 пратки, на обща стойност 157 лева.

Видно от получения отговор, не са използвани платежни услуги в брой чрез системата на „Изи пей“ АД.

Видно от получения отговор, за посочения период ревизираното лице няма наредени и/ или получени пощенски парични преводи по системата „Фактор експрес“.

В отговор на отправеното искане от ФК „Кеш експрес сървис“ ЕООД посочва, че П.П. не фигурира като наредител или получател на преводи чрез Western Union, в офисите и структурата на дружеството.

Съгласно данните предоставени от „Ди ейч ел експрес България“ ЕООД, „Ин тайм“ ООД, „Евро път – 2000“ АД, „Лео експрес“ ЕООД, „МИМБ Експрес“ ООД и „Български пощи“ ЕАД – няма изплатени и събрани суми от наложен платеж и пощенски парични преводи.

Във връзка с преводите са изготвени искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица до „Аукцион.БГ ООД и „Аукцион.БГ 2” ООД, с които е изискано информация относно регистриран потребителски профил в аукционните платформи на името на П.П., информация за всички сключени сделки през интернет платформата за онлайн търговия Аукцион.БГ и Аукцион.БГ 2, за периода 01.01.2016г.-31.12.2020г., на П.П..

В полученият отговор се потвърждават наличието на парични преводи от П.П. към дружествата, обслужващи аукционната платформа Balkan. Auction (Аукцион.БГ ООД и Аукцион.БГ 2 ООД). Сумите са на основание зареждане на потребителската сметка в платформата с цел ползване на платените и услуги (профил jugerbot с ID 155713). В писмените обяснения П.П. също потвърждава, че потребителското име ID-155713 - jugerbot в Аукцион.БГ са нейни.

В отговор на отправено искане за предоставяне на информация от 21.02.2022 г. лицето А. Л. П. потвърждава изпращане на сумата от 1000 лева от П.П.. Сумата му е предоставена като заем, като след това е върната.

Въз основа на данните, събрани в хода на ревизията, е екипа е изготвен Ревизионен доклад № Р – 03000321006465 – 020 – 001/ 17.11.2022 г., който в резултат на извършените действия, направените констатации и формулираните изводи, е с предложение за установяване следните задължения на проверяваното лице: данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. в размер на 140.00 лв. главница и 26.37 лв. лихва; задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 23.00 лева и 6.67 лв. лихва; данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период за 2019 г. в размер на 503,00 лв. главница и 94.64 лв. лихва; задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ; за данъчен период 2020 г. в размер на 580,00 лв. главница и 49.79 лв. лихва; задължителни осигурителни вноски за ДОО за данъчен период за 2019 г. в размер на 257,36 лв. главница и 57.59 лв. лихва; задължителни осигурителни вноски за ДОО за данъчен период 2020 г. в размер на 1083.36 лв. главница и 173.14 лв. лихва; задължителни здравноосигурителни вноски - самоосигуряващи се лица по ЗЗО за данъчен период за 2019 г. в размер на 338.36 лв. главница и 85.87 лв. лихва; задължителни здравноосигурителни вноски - самоосигуряващи се лица по ЗЗО за данъчен период 2020 г. в размер на 585.60 лв. главница и 93.60 лв. лихва; задължителни осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ - самоосигуряващи се лица по КСО за данъчен период за 2019 г. в размер на 86.95 лв. главница и 19.45 лв. лихва; задължителни осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ - самоосигуряващи се лица по КСО за данъчен период 2020 г. в размер на 366.00 лв. главница и 58.50 лихва.

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 30.03.2022 г., по електронен път, видно от приложената на л. 281 от административната преписка разписка.

Срещу РД не е депозирано възражение от ревизираното лице

На 30.03.2022 г. от органите по приходите е издаден РА № Р – 03000321006465-091-001, с който са установени задължения на оспорващия за 2019 г. и 2020 г., в общ размер на 4652.33 лв., от които: определени допълнителни задължения за: данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. в размер на 140.00 лв. главница и 27.19 лв. лихва;данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в общ размер на 1083.00 лв. главница и 150.68 лв. лихва, както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 503.00 лв. главница и 97.67 лихва и за данъчен период 2020 г. в размер на 580.00 лв. главница и 53.01 лихва; задължителни осигурителни вноски за ДОО - самоосигуряващи се лица по КСО в общ размер на 1340,72 лв. главница и 238,57 лв. лихва, както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 257,36 лв. главница и 59,09 лихва и за данъчен период 2020 г. в размер на 1083,36 лв. главница и 179,48 лихва; задължителни здравноосигурителни вноски - самоосигуряващи се лица по ЗЗО в общ размер на 923,96 лв. главница и 184,86 лв. лихва, както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 338,36 лв. главница и 87,85 лихва и за данъчен период 2020 г. в размер на 585,60 лв. главница и 97,01 лихва; задължителни осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ - самоосигуряващи се лица по КСО в общ размер на 452,95 лв. главница и 80,60 лв. лихва, както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 86,95 лв. главница и 19,97 лихва и за данъчен период 2020 г. в размер на 366,00 лв. главница и 60,63 лихва.

Видно от мотивите на РА, Приет е размер на притежавани от лицето парични средства към 01.01.2019 г. – 0.00 лв. За 2019 г. и 2020 г. не са подавани декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. В хода на ревизията не са установени данни за получени доходи и извършени разходи за 2016г., 2017г. и 2018г., с изключение на предоставената сума чрез Western Union от П.П. на К. К. през 2018г.г в размер на 120.00 евро (23470лв). Няма данни за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица спрямо задълженото, както и обявени покупки от регистрирани по ЗДДС лица от ЗЛ. За посочените години няма данни за придобито и/или продадено недвижимо и движимо имущество от ЗЛ. Поради изложеното при ревизията - в ревизионния доклад, е изготвена в таблична форма съпоставка на доходите/приходите и разходите на лицето за 2019 г. и 2020 г. След съпоставка на доходите/ приходите и разходите на лицето, прието е от ревизиращия екип превишение на извършените от лицето разходи, спрямо доходите и постъпленията на парични средства налице и имущественото му състояния в размер на 234.80 лв. за 2018 г., 5037.72 лв. за 2019 г. и 5807.47лв. за 2020 г. Прието е още, че за периода 27.09.2019г. - 31.12.2020 г., ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, като е получило приходи от продажба на сувенири, бижута и др., изплатени в брой посредством наложени платежи в куриерски дружества, в общ размер за 2019г. - 1617,00лв. и за 2020г. - 961.00лв. Сумите са приети като облагаема основа по чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 26 ал .7 от ЗДДФЛ, като извършените разходи, свързани с извършваната търговска дейност от П.П. са в размер на 0.00 лв. Съгласно чл. 28 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължена да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, което са за сметка на физическото лице. Налице е и задължение за ревизираното лице да прави вноски като самоосигуряващо се лице. Същите са подробно описани по месеци и размери в ревизионния доклад и по - долу в настоящия акт, както мотивите и фактическите и правни основания. С оглед последното, при определяне на данъчната основа за 2019 г. и 2020 г., облагаемия доход на лицето е намален с дължимите вноски за самоосигуряващото се лице. Определени са и задължения за осигурителни вноски, здравни осигуровки и ДЗПО – УПФ.

РА е обжалван по административен ред с жалба, подадена на 05.04.2022 г., видно от клеймото на пощенския плик, приложен към административната преписка след жалбата.

С Решение № 89 от 10.06.20212 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК - считано от датата на получаване на жалбата срещу РА, в обжалваната част, е потвърден от директора на Дирекция ОДОП Варна. Видно от мотивите, прието е че жалбоподателя е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ. Извършен е анализ относно наличие на предпоставките за извършване на ревизията по реда на чл. 122 – чл. 124 „а“ ДОПК, като е прието, че са налице данни за укрити приходи или доходи. Формиран е извод, че правилно с РА са определени данъчната основа, дължимия данък, осигурителни вноски и лихва.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, се установява следното: размерът на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2019 г. е 520 лв., на лихвата за забава – 100.97 лв.; размерът на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2020 г. е 589 лв., на лихвата за забава – 53.83 лв.; размерът на дължимия данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2019 г. е 114.00 лв., на лихвата за забава – 22.14 лв.; по отношение на задълженията за ДОО, същите са: за 2019 г. – 257.36 лв. и лихва за забава в размер на 59.09 лв.; за 2020 г. - 1083.36 лв. и лихва за забава в размер на 179.48 лв.; по отношение на задълженията за ЗО, същите са: за 2019 г. – 338.36 лв. и лихва за забава в размер на 87.85 лв.; за 2020 г. – 585.60 лв. и лихва за забава в размер на 97.01 лв.; по отношение на задълженията за ДЗПО /УПФ/ същите са: за 2019 г. – 86.95 лв. и лихва за забава в размер на 19.97 лв.; за 2020 г. – 366.00 лв. и лихва за забава в размер на 60.63 лв..

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от адресата на акта, при наличие на интерес от обжалване, поради което се налага извод за нейната допустимост.

Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Понятието „местно лице“ е дефинирано в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДЦФЛ, според която местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България (т. 1), или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (т. 2), или лицето, чийто център на жизнени интереси се намира в България (т. 4). Предвидените в закона условия се прилагат алтернативно, т. е. наличието дори само на едно от тях, е достатъчно лицето да се счита за местно (в този смисъл е и Решение № 7119 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2019 г., VIII о.). В настоящата хипотеза, липсва спор между страните, че жалбоподателят е местно лице, по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, поради което доходите му с източник в България и извън нея попадат в обхвата на дискреция на българските данъчни органи.

РА е издаден от компетентен орган. Ревизията е възложена от Д. Б. К. – началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП Варна (надлежно определен за орган по приходите с такива правомощия съгласно Заповед № Д-14/ 03.01.2017 г. и Заповед № Д – 1249/ 30.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП Варна, със ЗВР № Р – 03000321006465-020-001/ 17.11.2021 год., изменена със ЗВР № Р– 03000321006465-020-001/ 31.01.2022 г.

Ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

ЗВР, РД и РА са подписани с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) от лицата, посочени като техни издатели, видно от приобщените по делото справки за валидизацията. С оглед разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/ 2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следователно оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният РД е неразделна част от него.

С РА е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периода, за който е възложена ревизията.

В обобщение, следва да се посочи, че обжалвания РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

На следващо място, от посочените в РА фактически и правни основания, се изясняват юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискванията на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са формулирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в ревизионния доклад.

Ревизията е извършена в рамките на предвидения в чл. 114, ал. 1 ДОПК срок.

Както бе посочено и по - горе, производството по издаване на обжалвания РА е започнато въз основа на ЗВР № Р – 03000321006465-020-001/ 17.11.2021 г., изменена със ЗВР № Р– 03000321006465-020-001/ 31.01.2022 г, връчени на лично ревизираното лице.

С оглед горното, следва да се приеме, че процесната ЗВР е редовно връчена на ревизираното лице, по аргумент от чл. 113, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 3 и ал. 7 от ДОПК.

Сроковете и процедурата по ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, са спазени от органа. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. РД и РА са издадени в нормативно определените за това срокове по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК.

След изискани и събрани писмени доказателства и обяснения от лицето, до ревизираното лице на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е изпратено уведомление, във връзка с констатирани от органите по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи. Указано е на ревизираното лице, че основата за облагане с ДДФЛ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124 „а“ ДОПК.

От страна на ревизираното лице не са представени никакви доказателства, а така също и не са наведени обосновани доводи относно произхода на средствата, послужили на извършване на констатираните от разходи, то изводът на ревизиращите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, се явява законосъобразен.

С нормата на чл. 37, ал. 2 от ДОПК е въведено задължение за ревизираното лице да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до негови права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване при ревизията, и да посочи всички лица, държавни и общински органи, при които се намират такива. В случая, от органите по приходите са изисквани такива доказателства и след като лицето не поддържа твърдения и не представя документи, основани все пак на конкретни, обосновани, логични и законономерно следващи действителни обстоятелства, то правилно органите по приходите са съобразяват събраните в ревизията доказателства и формират обоснован извод за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи, респ. че ревизията следва да бъде извършена по реда, визиран в чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Установеното от органите по приходите по отношение на извършените от г- жа П. разходи, с оглед данните за приходи на лицето, представлява очевидно, явно и съществено за профила на това задължено лице превишение на имуществото му над декларираните доходи в годишен аспект, поради което правилно е приложен чл. 122 от ДОПК. Наличието на горепосочената предпоставка за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК се явява достатъчно, за да се формира извод за законосъобразност на ревизията по особените правила от органите по приходите.

Както се посочи, основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1 - т. 7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, от органите по приходите е прието, че са налице данни за укрити приходи– не е установен произхода на суми, послужили за извършване на разходи, поради което са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. С оглед изричното уведомяване на ревизираното лице по реда на чл. 124 ДОПК, налага се извод, че процедурата по чл. 124 във вр. с чл. 122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена.

Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът предоставя възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

В случая, изводът за несъответствие на декларираните и получени приходи за ревизирания период е обоснован след съпоставка между приходите на ревизираното лице и направените от него разходи, която е установено извършване на разходи, превишаващи получените приходи.

При изготвяне на съпоставката на между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи за 2019 г. и 2020 г. , от страна на органите по приходите са извършен подробен анализ на имущественото състояние на лицето, съобразени са всички данни относно конкретно установените разходи, както и достоверни източници относно разполагаеми парични средства. Констатираното несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК на декларираните и/ или получени приходи, доходи с имущественото състояние на жалбоподателя за 2019 г. и 2020 г. безспорно се установява от приобщените писмени доказателства, поради което основанието за облагане по аналог е доказано. При това положение, на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да опровергае, при условията на пълно доказване, констатациите в акта. В настоящата хипотеза, от страна на оспорващия не са ангажирани никакви доказателства относно получени други приходи/ доходи през 2019 г. и 2020 г.

Във връзка с горното, правилно от органите по приходите, при извършената съпоставка за 2019 г. и 2020 г., е установено превишение на извършените от оспорващия разходи над получените от него доходи съответно със 5807.47 лв. и 5037.72 лв. Касае се за изразходване от лицето парични средства с недоказан произход, които представляват недекларирани доходи с неизвестен произход и следва да се включат в данъчната основа. Така приетото сочи на наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – несъответствие на декларираните и/или получени приходи, доходи на ревизираното лице с имущественото му състояние.

Правилно, от органите по приходите е определена основата за облагане за 2019 г. и 2020 г., като са съобразени всяко от относимите към оспорващия обстоятелства, визирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 37, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, е определен дължимия данък за довнасяне от оспорващия, при ставка десет на сто, за 2019 г., е в размер на 503.00 лева, а за 2020 г. – 580.00 лева.

В настоящия случай са налице спорните обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а възраженията на жалбоподателя, че органите по приходите неправилно са определили началното салдо, приходите и разходите за ревизираните години са неоснователни. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство жалбоподателят представя доказателства, годни да обосноват различни изводи относно паричния поток за 2019 г. - 2020 г., при възложена доказателствена тежест за страната на жалбоподателя. Правилен и обоснован се явява изводът на органите по приходите за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, което е основание за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При изложените съображения РА в частта на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа за 2019 г. и 2020 г., ведно с лихвите, е издаден в съответствие с материалния закон, а жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На следващо място, в хода на ревизията е установено упражняване на търговска дейност по занятие от проверяваното лице, изразяваща се в закупуването на стоки и/ или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид. Касае се за периода от 27.09.2019 г. до 31.12.2020 г. По аргумент от чл. 1, ал. 1 от ТЗ, този вид търговската дейност, включва освен извършването на продажби на стоки, но и закупуването им с цел да бъдат препродадени. Съгласно данните предоставени от куриерски дружества („Еконт Експрес“ и „Спиди“), налице са записи за доставки на „сувенири" от различни физически и юридически лица. П.П. фигурира като „получател“ на различни вещи, със съдържание по товарителница - сувенири, бижу, часовници, камък-фосил, плакат, гривни, текстил, техника. Сделките са извършвани системно, постоянно и основно с цел реализиране на печалба, поради което следва да се приеме че са касае за упражнявана стопанска дейност. Установяват се също извършвани от лицето преводи към аукционни платформи, към които е регистриран потребител („Аукцион.БГ“ ООД и „Аукцион.БГ 2“ ООД). Основание за преводите е зареждане на потребителската сметка на профил jugerbot с ID 155713 в платформата, с цел ползване на платените и услуги. Така изложените факти и обстоятелства се потвърждават и от проверявания, видно от представените писмени обяснения. Същите обективират и признание, че лицето не притежава фактури и касови бележки за закупените стоки. Установено по делото е също, че общият размер на получените наложени платежи, за 2019 г. е 1617. 00 лв., а за 2020г. – 961. 00 лв.

Гореизложеното обосновава извода, че в разглеждания период, ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, поради което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, с данъчна ставка 15 на сто. От страна на ревизираното лице не са декларирани доходи през 2019 г. и 2020 г., респ. получените доходи не са обложени с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, поради което реализираните от продажбите чрез интернет платформа съставляват укрити доходи.

Приложима в случая е разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, съобразно която по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на Физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. На основание чл. 26 ал .1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Съгласно разпоредбите на чл. 10 ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая, извършените от ревизираното лице разходи за стоки/ вещи и последващата им продажба не са документално обосновани по смисъла на чл. 10 ал. 1 от ЗКПО. Не може да се определи, кои от стоките са свързани с извършваната търговска дейност и кои са за лично ползване. Няма каквито и да доказателства относно разходите извършени П.П. за покупките от битака, о колкото притежава документи.

Получените приходи от продажба на стоки, изплатени в брой посредством наложени платежи в куриерски дружества, са общ размер за 2019г. – 1617.00 лв. и за 2020г. - 961.00лв. Именно тези суми следва да се приемат като облагаема основа по чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 26 ал. 7 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 28 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължена да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, което са за сметка на физическото лице. В случая, ревизираното лице е задължено да прави вноски като самоосигуряващото се лице. Ето защо, при определяне на данъчната основа за 2019 г. и 2020 г., облагаемия доход на лицето следва да се намали с дължимите вноски за самоосигуряващото се лице.

На основание чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29 „а“ следва да се определи, като годишната данъчна основа по чл.28 ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто. На основание чп.48 ал. 8 от ЗДДФЛ, данъкът се закръглява към всеки пъпен лев. В случая, правилно, след приспадане от доходите от стопанска дейност на дължимите осигурителни и здравни вноски, данъчната основа за 2019 г. е 934.33 лв.. Правилно е и определен дължимия данък за довнасяне от оспорващия, при ставка петнадесет на сто, за 2019 г., е в размер на 140.00 лева. По отношение на 2020 г., с оглед отрицателната разлика между получените приходи и размера на осигурителните вноска, данък за довнасяне не е определен.

По отношение на размера на задълженията по делото е приобщена съдебно – счетоводна експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена. Съобразно изнесените от експерта стойности, определените от проверяващия екип размери на задълженията за данъци, осигурителни вноски и лихви, са в занижен размер спрямо действително дължимия. Независимо от последното, с оглед въведената в чл. 160, ал. 5 от ДОПК забрана влошаване положението на оспорващия, то РА не следва да се изменя.

На следващо място, законосъобразни са изводите на данъчния орган в частта относно определените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ. В рамките на разглеждания период, от страна на ревизираното лице е осъществявана търговска дейност, без регистрация за това. Ето защо, на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, aл. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 124а от ДОПК, същият подлежи на задължително социално и здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице, като във връзка с изчислените му реални доходи правилно са му начислени осигурителните вноски. В настоящата хипотеза Тълкувателно решение № 2 от 2.02.2022 г. на ВАС по т. д. № 8/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, не следва да бъде приложено, тъй като в мотивите му изрично е направено разграничение на субектите по отношение на които има действие. Не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях, при провеждане на ревизия, при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124 „а“ ДОПК. В този смисъл са и Решение № 3685/ 05.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8759/ 2022 г., І отд.; Решение І 4707/ 03.05.2023 г., VІІІ о.; Решение № 5476/ 07.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 13340/ 2020 г., VІІІ о. и др.

По изложените съображения, налага се извод за неоснователност на жалбата, поради което и същата следва да се отхвърли изцяло.

С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъдят разноски по делото, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. От страна на ответника е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото с оглед материалния интерес, изчислено съгласно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 708.90 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата П.Л.П., ЕГН: **********, с адрес *** срещу Ревизионен акт № Р- 03000321006465 – 091 - 001 от 30.03.2022 г., издаден от Д. Б. К. на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и Г.В.К. на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол” в същата дирекция, ръководител на ревизията, в частта с която е потвърден с Решение № 89/10.06.2022 г., издадено от С. Х. П. - директор на дирекция „ОДОП“ - Варна и с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за:

1. данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в общ размер на 1083,00 лв. главница и 150,68 лв. лихва, както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 503,00 лв. главница и 97,67 лихва и за данъчен период 2020 г. в размер на 580,00 лв. главница и 53,01 лихва;

2. данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. в размер на 140,00 лв. главница и 27,19 лв. лихва;

3. задължителни осигурителни вноски за ДОО - самоосигуряващи се лица по КСО в общ размер на 1340,72 лв. главница и 238,57 лв. лихва, както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 257,36 лв. главница и 59,09 лихва и за данъчен период 2020 г. в размер на 1083,36 лв. главница и 179,48 лихва;

4. задължителни здравноосигурителни вноски - самоосигуряващи се лица по ЗЗО в общ размер на 923,96 лв. главница и 184,86 лв. лихва, както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 338,36 лв. главница и 87,85 лихва и за данъчен период 2020 г. в размер на 585,60 лв. главница и 97,01 лихва И

5. задължителни осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ - самоосигуряващи се лица по КСО в общ размер на 452,95 лв. главница и 80,60 лв. лихва, както следва: за данъчен период за 2019 г. в размер на 86,95 лв. главница и 19,97 лихва и за данъчен период 2020 г. в размер на 366,00 лв. главница и 60,63 лихва.

ОСЪЖДА П.Л.П., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП сума в размер на 708.90 лв. (седемстотин и осем лева и деветдесет стотинки), представляваща разноски юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщенията на страните.

	Съдия: