РЕШЕНИЕ
№ 261896
гр. Пловдив,
30.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на десети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 20363 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано по предявени от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, против А.Ф.Д., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед от 02.08.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
12914/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, както
следва: за сумата от 7 210 лв. –
представляваща предсрочно изискуема главница, формирана от 72 броя погасителни
вноски за периода от 07.06.2017 г. до 07.05.2023 г. по договор за потребителски
кредит № ***г., сключен между ответника и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 18.12.2017 г. към Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 495, 72 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 07.06.2017 г. до 18.12.2017 г. и сумата в размер от 957, 83 лв. - обезщетение за забава за
периода от 07.06.2017 г. до 01.08.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.08.2019 г., до
окончателното й изплащане.
С влязло в законна сила Определение
№ 2182/17.02.2020 г. съдът е прекратил производството на основание чл. 130 ГПК
в частта му досежно предявените при условията на евентуалност осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 7 210 лв. –
представляваща предсрочно изискуема главница, формирана от 72 броя погасителни
вноски за периода от 07.06.2017 г. до 07.05.2023 г. по договор за потребителски
кредит № ***г., сключен между ответника и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 18.12.2017 г. към Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 495, 72 лв.
– възнаградителна лихва за периода от 07.06.2017 г. до 18.12.2017 г. и сумата в
размер от 1 200, 78 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.06.2017
г. до 10.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.12.2019 г., до окончателното й
изплащане.
Ищецът
твърди, че е кредитор на ответника по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.12.2017 г.
към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.,
сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с което цедентът
прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. Твърди, че съгласно
клаузата на чл. 4.3. от Рамковия договор ищецът се задължил от името на цедента
и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което бил
надлежно упълномощен от страна на цедента. поддържа, че изпратил уведомление за
прехвърляне на вземанията, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост от
първоначалния кредитор, което уведомление се върнало в цялост като неполучено.
Опит за връчване бил направен и чрез частен съдебен изпълнител. Прилага
уведомленията за извършена цесия и за обявената предсрочна изискуемост към
исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента
чрез надлежно упълномощения цесионер следва да се счита достигнало до длъжника,
дори последният да участва в производството чрез назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител. Твърди, че на 18.05.2017 г. ответникът А.Ф.Д.
сключил с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД договор за потребителски паричен кредит № ***г.,
сключен при Общи условия. По силата на така сключения договор по банковата
сметка на кредитополучателя била преведена сумата в размер от 7 000 лв.,
представляваща чистата стойност на кредита. Страните постигнали съгласие
главницата в размер на 7 210 лв., в която се включва и такса за разглеждане на
кредита от 210 лв., да бъде заплатена на 72 равни части. Сочи, че страните
постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в групова застраховка,
по която е договорена застрахователна премия в размер от 611, 28 лв., за което
кредитополучателят декларация за приемане на застраховане. Сочи, че
застрахователната премия е дължима на 72 месечни плащания на датите на
съответните месечни вноски. Твърди, че съгласно условията на сключената
застраховка, при незаплащане на текуща месечна застрахователна премия на падеж,
се предоставя едномесечен гратисен период, след който застрахователното
покритие се прекратява автоматично, поради което за периода от 07.10.2017 г. по
задължението не са начислявани месечни застрахователни премии. Сочи, че
страните установили възнаградителна лихва за ползване на предоставения финансов
ресурс, която възнаградителна лихва е фиксирана за целия срок на договора и се
начислява от датата на отпускане на кредита, като бил установен годишен лихвен
процент от 11, 99 %. Така страните постигнали съгласие, че общия размер на
възнаградителната лихва за срока на договора е от 2 948, 48 лв. Твърди, че
общият размер на сумата, която длъжникът следвало да върне била в размер от 10
769, 76 лв., платима на 72 месечни анюитетни вноски, всяка от 149, 58 лв., с
падеж на първата вноска на 07.06.2017 лв. и на последната на 07.05.2023 г.
Твърди, че тъй като длъжникът не изпълнявал в срок задължението си за заплащане
на погасителни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание
чл. 13, ал. 2, б. “а” от Общите условия, представляващи неразделна част от
договора за кредит. Съгласно посочената разпоредба кредиторът има право да
обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми в
пълен размер при незаплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита – главница и лихва. Твърди, че до кредитополучателя било изпратено
уведомително писмо, по силата на което последният бил уведомен, че считано от
18.12.2017 г. вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно
изискуемо. Сочи, че уведомителното писмо било изпратено чрез частен съдебен
изпълнител Константин Павлов и получено от длъжника на 10.05.2019 г. Моли съдът
да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и да присъди всички падежирали
вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се
явяват нововъзникнали факти. Твърди, че в съответствие с трайната практика на съдилищата
с исковата молба уведомява длъжника за предсрочната изискуемост. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът А.Ф.Д. не е депозирал в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по
чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на
ответника.
Препис от исковата молба е бил
редовно връчен лично на ответника на основание чл. 45 ГПК, на установения
служебно от съда при справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. постоянен
адрес ***.
Ответникът е бил редовно призован
за съдебното заседание, проведено на 10.12.2020 г. на основание чл. 45 ГПК,
като е получил призовката лично.
Въпреки редовното му призоваване,
ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото, като не
е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от
събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата
претенция е вероятно основателна, доколкото в производството са представени
договорът за кредит и договорът за цесия, като е изслушано заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която е установила,
че претендираните суми по договора за кредит не са заплатени от страна на
длъжника.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. № 12914/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански
състав
– арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът
се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер от 223, 27 лв., от които сумата от 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 173, 27 лв. за заплатена държавна такса. В исковото
производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 173, 27
лв. и депозит за вещо лице в размер на 120 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
претендира юрисконсутско възнаграждение от 350 лв. Съдът при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва
да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца
разноски в исковото производство е 393, 27 лв., които следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.Ф.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 7 210 лв. – представляваща
предсрочно изискуема главница, формирана от 72 броя погасителни вноски за
периода от 07.06.2017 г. до 07.05.2023 г. по договор за потребителски кредит № ***г.,
сключен между ответника и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 18.12.2017 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 495, 72 лв. – възнаградителна лихва за периода от 07.06.2017 г. до
18.12.2017 г. и сумата в размер от 957,
83 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.06.2017 г. до 01.08.2019
г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 01.08.2019 г., до окончателното й изплащане, за които вземания
е издадена Заповед от 02.08.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12914/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав.
ОСЪЖДА А.Ф.Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД сумата
от 223, 27 лв. – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. №
12914/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, и сумата от 393, 27 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 20363/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК