Р Е Ш Е Н
И Е
№ 21
гр. Велико Търново, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи януари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря М. Н.и прокурора Н. Орманджиева, като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 746 по описа на
Административния съд за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 191 от същия кодекс.
Същото
е образувано по протест на Весела Кърчева – и. д. прокурор в Окръжна
прокуратура - Велико Търново против чл. 4, ал. 2, чл. 17, ал. 1, т. 9, чл. 19,
ал. 1, т. 1, чл. 20, чл. 21 и чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за
организацията и дейността на Общинския съвет – Полски Тръмбеш, неговите комисии
и взаимодействията му с общинската администрация, приет с Решение №
72/25.02.2016 г., последно изменен с Решение № 20/22.12.2020 г. на Общинския
съвет – Полски Тръмбеш.
Прокурорът
намира, че оспорваните разпоредби, които касаят създаването на Председателски
съвет и правомощията на същия, противоречат на нормативни актове от по-висок ранг
– чл. 75, ал .2, чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА)
и разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)
и се иска от съда да ги отмени. Конкретно се посочва, че създаването на Председателски
съвет, със собствена компетентност и конкретни правомощия, е в противоречие със
закона доколкото в ЗМСМА или друг нормативен акт не е предвидено съществуването
на подобен орган с конкретни правомощия, а и правомощията на неговите членове –
председателя и зам. председателите на Общинския съвет, са самостоятелно уредени.
В
открито съдебно заседание ВТОП поддържа протеста по изложените в него мотиви. Претендира
за възстановяване на сторените за обнародване на оспорването разноски.
Ответната
страна – Общински съвет гр. Полски Тръмбеш, чрез процесуалния си представител
адв. Ил. Д., оспорва протеста като неоснователен. В писмен отговор и съдебно
заседание излага доводи, че съществуването на председателския съвет има свои
исторически традиции и е израз на местно самоуправление, съответстващ на
принципите на Конституцията на РБългария и Европейската харта на местно
самоуправление (ЕХМС), гаранция за което е възможността органите на местното
самоуправление сами да създадат свои административни структура. Сочи, че са
касае за помощен консултативен орган, който подпомага председателя, който има
своя аналог в Председателския съвет на НС, който не е предвиден в КРБ, но има
своето нормативно основание за съществуването си в ПОДНС, както и в
Председателския съвет на ЕП, който не е уреден в ДЕС.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази събраните доказателства, доводите на страните и
след проверка на обжалвания административен акт, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно
от административната преписка действащият Правилник за организацията и
дейността на Общинския съвет гр. Полски Тръмбеш, неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация (Правилника) е приет с Решение №
72/25.02.2016 г. и същият е приложим и за мандата на Общинския съвет 2019 –
2023 г. по силата на Решение № 4/28.11.2019 г. на Общинския съвет.
Същият
е оспорен от ВТОП и въз основа на това оспорване е образувано настоящето дело,
като за оспорването е извършено обявление в ДВ бр. 108/17.12.2021 г. и е
съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр .с чл. 188 от АПК.
Копие от съобщението е поставено на определеното за целта място в АСВТ и е
публикувано на интернет страницата на ВАС. В резултат няма присъединили се към
оспорването лица, нито такива встъпили редом с АО като страни при условията, по
реда и в срока по чл. 189, ал. 2 от АПК.
От
ответника е изпратена и постъпила административната преписка, съдържаща Правилника
и решенията за приемането и измененията му.
При
тези факти, от правна страна, съдът намира следното:
Предмет
на оспорването са конкретни разпоредби от Правилника за организацията и
дейността на Общинския съвет гр. Полски Тръмбеш, неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация, които касаят дейността и
правомощията на предвидения в него Председателски съвет. Този Правилник е
подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа
административноправни нормите, които се отнасят за неопределен и неограничен
брой адресати и имат многократно правно действие. С Правилника се регулира
организацията на местния общински съвет и неговата дейност съгласно чл.7, ал. 1
от ЗНА. Правилникът подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно
изричната разпоредба на чл. 185 от АПК.
Оспорването
пред съд на подзаконов нормативен акт е регламентирано в Дял трети, Глава Х,
Раздел ІІІ - чл. 185 - 194 от АПК.
Упражняването на това процесуално право, съгласно чл. 187 ал. 1 от АПК, не е
обвързано с преклузивен срок.
С
разпоредбата на чл. 186 от АПК законодателят е посочил субектите, които имат
право да оспорват подзаконови нормативни актове. Това са гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Такова право е признато и на прокурора, който на основание чл. 186
ал. 2 от АПК може винаги да подаде протест срещу акта, тъй като по презумпция
всеки незаконен нормативен акт нарушава обществения интерес. Разпоредбата на
чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК вменява на прокурора да следи за спазване на
законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на
незаконосъобразни административни актове.
Служебната
проверка не установи оспорените разпоредби да са отменени или изменени след
подаване на протеста от Общинския съвет, нито с влязло в сила съдебно решение,
което има действие по отношение на всички.
Разпоредбата
на чл. 187, ал. 2 от АПК въвежда правило за еднократност на оспорването на
подзаконов нормативен акт по отношение на конкретен текст. В случая, по
отношение на процесните текстове от Правилника, не са налице отрицателните
процесуални предпоставки по чл. 187, ал.
2 от АПК.
Предвид
горното протестът е процесуално допустим. Съобразно разпоредбата
на чл. 191, вр. с чл. 133, ал. 1, пр. първо от АПК, делото е родово и
местно подсъдно на настоящия съд, който заседава и след съвещание се произнесе
в настоящия тричленен състав.
Разгледан
по същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН при следните съображения:
В
Раздела III на Глава десета от АПК не са посочени основанията за оспорване на
подзаконовите нормативни актове. Ето защо, по силата на препращащата разпоредба
на чл. 196 от АПК приложими са основанията за оспорване на индивидуалните
административни актове, по чл.146 от АПК, при отчитане на спецификите, свързани
с производството по издаването на подзаконов нормативен административен акт и
правната им характеристика.
Предметът
на съдебен контрол в производството по оспорване на подзаконов административен
акт, съгласно разпоредбите на чл.146, т. 1 – 5 от АПК са: компетентност на
издателя на акта; спазване на изискванията за форма и на
административно-производствените правила при издаването на акт; съответствието
на материално-правните разпоредби с релевантните нормативни разпоредби от
по-висок ранг и с целта на закона.
С
нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 196 от АПК съдът е задължен да
обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорените текстове от Правилника на всички основания, предвидени по чл. 146 от АПК. Воден от така определения предмет на производството съдът съобрази
следното:
Съгласно
правилото на чл. 192а от АПК (нов – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019
г.) компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се
преценява към момента на издаването му, а съответствието на подзаконовия
нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на
съдебното решение.
Според
разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от АПК нормативните административни актове се
издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока, а
според чл. 7, ал. 1 от ЗНА Правилникът е нормативен акт, който се издава за
прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни
органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Като компетентни да издават
нормативни /подзаконови/ административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1
от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто
смисъл е и по-общата разпоредба, доколкото се отнася до всички нормативни
актове, на чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Като колективен орган на местното
самоуправление на територията на съответната община по смисъла на чл. 18, ал. 1
от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да
издава нормативни актове, с които урежда съобразно нормативни актове от
по-висока степен обществени отношения с местно значение, които законът е
предоставил в неговата компетентност. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени
правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на
правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения.
Процесният
правилник е приета с Решение на Общински съвет – Полски Тръмбеш на основание
чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА. Анализът на посочените по-горе разпоредби сочи, че
правилникът представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1
от АПК и по силата на законовата делегация по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА общинският
съвет е компетентният орган да приема правилник, с който да уреди правила,
свързани с неговата организация и дейност по време на мандата му.
Установи
се при съдебната проверка, че Правилникът е приет от колективен орган на местно
самоуправление, който е заседавал в законен състав при наличие на кворум и е
взел решение с единодушие. Предвид изложеното, съдът приема оспорения акт на
Общински съвет – Лясковец за издаден от надлежен орган, в кръга на неговата
компетентност по чл.21, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.2, ал.1 и чл.7, ал.1 от
ЗНА, и в изпълнение на правомощията му по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА.
Спазена
е изискуемата от закона специална писмена форма. Съобразени са изискванията на
чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК - посочен е видът на акта, който се приема,
органът, който го е приел, главният му предмет. Посочено е правното основание
за приемане - чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА. Спазена е структурата, формата и
обозначение на съдържанието, съгласно изискванията на ЗНА. Актът съдържа всички
съществени реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност. По
делото липсват доказателства, но се установява от преглед на архива на сайта на
Община Полски Тръмбеш, че в изпълнение на чл. 26, ал. 3 от ЗНА, в актуалната
редакция, преди внасянето на проекта на нормативен акт съставителят е публикува
на интернет страницата на Общината, заедно с мотивите към него, като е дадена
възможност на заинтересованите лица, за предложения и становища по проекта. Не
е спорно по делото, че Правилникът е приет с решение от ответния орган, взето
на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум и
мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници. Предвид
изложеното съдът намира, че оспорените разпоредби са приети при спазване на
изискуемата от закона форма, без допускане на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при приемане на правилника, като такива
нарушения не се твърдят и в подадения протест.
По
отношение на материалната законосъобразност
на оспорените разпоредби съдът прие следното:
Съгласно
правилото на чл. 192а от АПК, съответствието на подзаконовия нормативен акт с
материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното
решение.
Предмет
на контрол за законосъобразност са разпоредбите от Правилника, с които се
създава и регламентира съставът, правомощията и дейността на орган, наречен
Председателски съвет. В протеста се навеждат доводи за противоречие на
разпоредбите с нормативен акт от по-висока степен – ЗМСМА. Съдебният състав
намира протеста за основателен, поради следното:
Съгласно
чл. 20 от правилника, Председателят на общинския съвет и заместник
председателите образуват Председателски съвет, който подпомага председателя в
неговата дейност.
Законът
е нормативният акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията
обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или
субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За
уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се
издаде подзаконов акт. Правилникът като подзаконов административен акт се
издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт
от по-висока степен. Обществените отношения, свързани с местното самоуправление
и местната администрация, са уредени в ЗМСМА
като Глава трета „Общински съвет“ (чл. 18 и сл.) регламентира съставът,
функциите, правомощията, дейността на органа на местно самоуправление, помощни
органи на общинския съвет, положение на общинския съветник и т.н. Основните
правомощия на общинския съвет са изброени в чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА, както и в
чл. 21а, ал. 1 от същия закон. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА е
прието, че Общинският съвет създава постоянни и временни комисии и определя
техните членове, съставът и функциите на които е уреден в чл. 48 и сл. от ЗМСМА, а чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от с.з предвижда общинските съветници да изберат
от своя състав председател и зам. – председатели. От анализа на цитираните
разпоредби следва, че законът не предвижда в състава на общинските съвети да
съществуват други органи, освен изрично посочените, а с приемания на основание
чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА Правилник за организацията и дейността на общинските
съвети, като подзаконов административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК във
вр.с чл. 7, ал. 1 от ЗНА, не може да се доразвива закона и да се създават
допълнителни органи със съответните правомощия. В конкретния случай, в
противоречие със закона - ЗМСМА, с протестираната от прокурора норма на чл. 20 от
Правилника е въведена фигурата на колективен орган, наречен Председателски
съвет, със свои собствени правомощия, какъвто не е предвиден в разпоредба на
нормативен акт от по-висока степен. Подзаконов нормативен акт би могъл
впоследствие да конкретизира и да уреди детайлно обществени отношенията,
регламентирани със закон, но не и да ги въвежда за първи път.
Не
може да се сподели възражението на ответника, че създаването на този орган е
израз на местното самоуправление, защото същото изисква органите на местното
самоуправление сами да определят вътрешната си административна структура,
защото чл. 6 от ЕХМС изрично прави отбелязване, че тази разпоредба не може да
изключва приложението на по-общи законови разпоредби, а в случая, законът е
определил правната рамка, в която общинският съвет може да уреди вътрешната си
административна структура, и в тази рамка не се включва председателски съвет. По
изложените мотиви съдът намира нормата на чл. 20 от Правилника за
незаконосъобразна.
Нещо
повече, общинският съвет не може да създава звена или каквито и да е структури
без собствени правомощия. Противното би обезсмислило тяхното съществуване. А да
се приеме, че се касае за чисто помощен и консултативен орган или структура е и
невъзможно, защото както ЗМСМА, така и процесния Правилник изрично предвиждат,
че в структурата на общинската администрация се създава самостоятелно звено,
което да подпомага работата на общинския съвет и на неговите комисии и
осъществява организационно-техническото и административно обслужване на тяхната
дейност, като звеното е на пряко подчинение на председателя на общинския съвет.
(чл. 29а, ал. 1 от ЗМСМА) – т.е. очевидно се касае за структура с различни
правомощия - подпомагане, организационно-техническо и административно обслужване. Всъщност именно
защото няма такива чисто помощни и консултативни функции, процесният правилник
се е опитал да дефинира самостоятелни правомощия на председателския съвет в
следващата разпоредба – на чл. 21, които да оправдаят съществуванието му.
Голяма част от тях обаче, изземват чужди такива, а други нямат изобщо правен
характер и не представляват „правомощия“ по смисъла на административното право
и АПК.
Според
чл. 21 от Правилника, Председателският съвет има следните правомощия: разработва
проект за дневен ред на заседанията, съгласно приетия план за работа на общинския
съвет, провежда политически консултации във връзка с дейността на общинския
съвет, предлага състав на делегации за международни контакти и разглежда
постъпили сигнали, жалби и предложения от граждани по обществено значими
въпроси на Общината.
В
ЗМСМА са регламентирани обаче правомощия на председателя и на заместник -
председателите на общинския съвет, както и на комисиите към него (чл. 23, ал.
4, чл. 24, чл. 25, чл. 48 и сл. от закона и др.). Правомощията на председателя
на общинския съвет са изчерпателно изброени в чл. 25, т.1-6 от ЗМСМА, като според т. 2
на чл. 25 от закона председателят (а не председателския съвет) ръководи
подготовката за заседанията на съвета, която по определение вкл. и изготвяне на
проект за дневен ред на това заседание. Подготовката за всяко едно от
заседанията на общинския съвет по принцип изисква и изготвянето на проектоплан,
в т.ч. и дневен ред за въпросите от местно значение, които ще бъдат разгледани
и решени на предстоящото заседание и с чл. 25, т. 2 от ЗМСМА това е възложено
именно на председателя на съвета. В този смисъл е и чл. 17, ал. 1, т. 2 от
самия правилник. Както вече се каза, в случай че председателят на Общински
съвет –Полски Тръмбеш при осъществяване на правомощията си по чл. 25, т. 2 от ЗМСМА/чл. 17, ал. 1, т. 2 от Правилника, се нуждае от съдействие по
организационни въпроси, служителите от създаденото на основание чл. 29а, ал. 1
от ЗМСМА самостоятелно звено в структурата на общинската администрация,
съгласно изричния текст на чл. 29, ал. 3 от ЗМСМА, могат да подпомагат
дейността му при подготовката, свикването и провеждането на заседанията на
общинския съвет и на неговите комисии. Но това не може да е правомощие на
Председателския съвет.
Провеждането
на политически консултации не е правомощие в същинския смисъл на думата,
доколкото е ясно, че политическите консултации предполагат аналогични –
политически решения, които нямат правна стойност и в този смисъл никакво реално
юридическо правомощие не предоставя на Председателския съвет т. 2 от чл. 21,
още по-малко, осъществяващо общата цел на съществуването на председателски
съвет – да подпомага председателя.
Възлагането
на председателския съвет на правомощието да предлага състав на делегации за
международни контакти изземва или поне поставя под съмнение правомощието на
всеки отделен общински съветник (самостоятелно) да предлага всякакви въпроси от
компетентността на общинския съвет за решение на последния пряко и
непосредствено. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от общинският съветник има право да
предлага включването в дневния ред на заседанията на общинския съвет
разглеждането на въпроси от компетентността на съвета и да внася проекти за
решения. След като това е така, не може отделният общински съветник или група
такива да се лишат от тези им лични правомощия и да се делегира конкретно
предложение за състава на международните делегации само на председателския
съвет.
На
четвърто място, предвидено е в чл. 21, председателският съвет да разглежда
постъпили сигнали, жалби и предложения от граждани по обществено значими
въпроси на Общината. Разпоредбата е крайно непрецизна, доколкото касае „разглеждане“
на сигнали, предложения и жалби, а правилото е, че всяко производство по
разглеждане приключва с акт, който произвежда правни последици. В случая не е
предвидено председателския съвет за взема решения по сигнали, предложения и
жалби, а това е и изключено по общите правила на АПК, доколкото същият не компетентен
орган по тези въпроси. Съгласно чл.
117, ал. 1 от АПК, предложенията се правят пред органите, компетентни да решат
поставените в тях въпроси. Съгласно чл. 119, ал. 1 от АПК, сигналите се подават
до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните
лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия
се съобщава. Съгласно чл. 81 от АПК жалби по административен ред се подават
пред непосредствено по-горестоящия административен орган. Очевидно е че
председателския съвет не е нито орган компетентен да реши въпрос от местно
значение, нито ръководи и контролира такъв, още по-малко е горестоящ на
Общинския съвет или на своите членове. След като е така е ясно, че той не може
да формира решения по нито едно от тези сезирания – сигнали, предложения и
жалби, и след като е така възниква въпроса защо и как ще „разглежда“ същите. А да
се приеме, че в използваното понятие „разглеждам“ се включва и приемане на акт
е абсолютно неприемливо, защото както се каза, се касае за чужди правомощия.
По тези
мотиви, съдът намира, че и нормата на чл. 21 от Правилника е незаконосъобразна
в нейната цялост.
Според
чл. 4, ал. 1 от Правилника, Общинският съвет заседава в сградата на общината, а
според ал. 2 заседание на общинския съвет може да се проведе другаде по решение
на прадседателския съвет. След като принципно мястото на заседанието е
определено със самия правилник – тоест с решение на Общинския съвет, няма как
такова решение и изключение от него се приема от друг, особено от орган с доста
по-скромен персонален състав. Не може да се откаже и на всеки общински съветник
да предложи друго място на заседание, а съответно – общинският съвет да вземе
такова решение. Ето защо чл. 4, ал. 2 от Правилника също следва да се отмени.
Съществуването
на останалите оспорените норми е функционално зависимо от съществуването на
самия Председателски съвет и съответно от съществуването на нормите на чл. 20 и
21 от Правилника - касае се за конкретни разпоредби, които определят как ще се
реализират правомощията на органа, посочени в чл. 21 – че ще се свиква и ръководи
от председателя на Общинския съвет, че в него ще участват зам. председателите,
че ще включва по реда на постъпването им исканията за включване на проекта за дневен
ред на въпросите, т.е. тези норми нямат самостоятелно значение без вече
обсъдените по-горе. Ето защо при отмяна на горепосочените норми на чл. 20 и 21 е
наложителна отмяната и на чл. 17, ал. 1, т. 9, чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 65,
ал. 1 и ал. 4 от Правилника.
В заключение,
със сформираният Председателски съвет и дейността, която му е възложена да
изпълнява, фактически се изземват част от правомощията на законово
регламентирани органи в ЗМСМА, без това да е предвидено в нормативен акт от по-висока
степен. Създаването на нов колективен орган, било то и включващ в състава си
органи със свои законови правомощия, както и възлагането нему на функции,
каквито не са предвидени в нормативен акт от по-висок ранг и при липса на
законова делегация за това, е недопустимо. Както вече се посочи, не може да се
приеме, че се касае за помощен и консултативен орган, а и по принцип няма
забрана председателят на Общинския съвет да осъществява консултации със
заместниците си, но тази консултации не може да се придава нито
институционално, нито самостоятелно функционално значение.
В
заключение, като установи, че посочените в протеста на прокурор от ВТОП
фактически основания са налице и като сподели правните му доводи, съдът е
мотивиран да приеме, че протестираните разпоредби от Правилника са
незаконосъобразни поради противоречието им с материалноправни разпоредби от
нормативен акт с по-висок ранг отменително основание по смисъла на чл. 146, т.
4 във вр. с чл. 196 от АПК. Ето защо протестът е основателен в неговата цялост.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Прокуратурата на
Република България следва да се присъдят направените по делото разноски от
Окръжна прокуратура - Велико Търново в размер на 20,00лева, представляващи заплатена
такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник. Общински съвет Полски
Тръмбеш е орган на местното самоуправление, който обаче не разполага със
самостоятелен бюджет и няма качеството на юридическо лице, поради което
направените разноски следва да бъдат възложени в тежест на Община Полски
Тръмбеш, съобразно нормата на §1, т. 6 от ДР на АПК.
Водим
от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. 4-то от АПК, настоящият състав
на съда,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор при Окръжна
прокуратура Велико Търново, нормите на чл. 4, ал. 2, чл. 17, ал. 1, т. 9, чл.
19, ал. 1, т. 1, чл. 20, чл. 21 и чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за
организацията и дейността на Общинския съвет – Полски Тръмбеш, неговите комисии
и взаимодействията му с общинската администрация, приет с Решение №
72/25.02.2016 г., последно изменен с Решение № 20/22.12.2020 г. на Общинския
съвет – Полски Тръмбеш.
ОСЪЖДА Община Полски Тръмбеш да плати на
Прокуратурата на Република България, по сметка на Окръжна прокуратура Велико
Търново, сторените разноски по делото в размер на 20,00 (двадесет) лева за
обнародването на оспорването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
На
основание чл. 194 от АПК, настоящото решение ДА СЕ ОБНАРОДВА, след изтичане на срока за неговия касационен
контрол или оставянето му в сила от ВАС, по реда, по който е обнародван самият
Правилник, с оглед влизането му в сила.
Решението
да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138
от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.