№ 3605
гр. С., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110170359
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 707, 48 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца зА.хователно
обезщетение по щета № ./. за зА.хователно събитие, настъпило на 09.10.2019
г. в гр. С., поради виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято Г.о. е била зА.хована от ответника, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба /08.12.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането, и
с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 297, 88 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 20.03.2020 г. –
07.12.2021 г.
Ищецът твърди, че е зА.ховател по договор за имуществена зА.ховка „К.
на СПС“ за л. а. “О.“ „А.“, рег. № С., обективиран в полица № ... Посочва, че
в срока на зА.хователното покритите на 09.10.2019 г. в гр. С., ., е настъпило
ПТП между зА.хования при него автомобил и л. а. „Ф.“ „..“, рег. № ., зА.хован
при ответника по зА.ховка „ГО“ на автомобилистите. Твърди от настъпилото
зА.хователно събитие да са причинени вреди на л. а. “О.“ „А.“, рег. № С., за
обезщетяването на които била образувана ликвидационна преписка по щета
№ ./.. Уврежданията били отстранени в натура от ищеца чрез възлагането на
ремонт в сервиз на стойност 1707, 48 лв., за която сума била издадена
фактура и същата била изплатена изцяло от ищеца зА.ховател. Твърди да е
упражнил правата си по чл. 411 КЗ, като бил поканил ответната страна да
възстанови посочената по-горе сума, но с писмо изх. № ../20.03.2020 г.
ответникът отказал плащане. Ищецът счита, че следва да получи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.03.2020 г. –
1
07.12.2021 г. С тези аргументи моли за осъдително решение и претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че процесното ПТП
не е настъпвало по вина на зА.хован при ответника водач и не се установявал
механизмът на произшествието. Наред с това, не бил налице и покрит риск по
зА.ховка „Г.о.“ на автомобилистите, за да бъде ангажирана регресната
отговорност на ответната страна. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и се
претендират разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, че в срока на зА.хователното покритие на договора за
имуществено зА.ховане, вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, чиито зА.ховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за което
зА.хователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение зА.хователят по имуществената зА.ховка е изплатил на
зА.хования зА.хователното обезщетение в размер на действителните вреди,
които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
По делото не е спорно наличието на валиден договор за имуществено
зА.ховане за л. а. “О.“ „А.“, рег. № С., в изпълнение на който ищецът е
заплатил зА.хователно обезщетение в посочения в исковата молба размер,
както и наличието на валиден договор с ответника за зА.ховка Г.о. за л. а.
„Ф.“ „..“, рег. № . към датата на процесното ПТП, като тези обстоятелства се
потвърждават от приетите по делото зА.хователна полица № .., щета № ./.,
опис на щетата, фактура за ремонт в оторизирания сервиз на марката,
платежно нареждане от 29.11.2021 г. и справка за извършени плащания, както
и от извадката от Гаранционен фонд за сключена Г.о. за лек автомобил с рег.
№ . към датата на ПТП.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 09.10.2019 г., в
периода на действие на договора за имуществена зА.ховка е настъпило
събитие – ПТП, представляващо покрит риск. Настъпилото ПТП е резултат от
виновно противоправно поведение на водача на л. а. „Ф.“ „..“, рег. № ., който
предприема маневра за движение на заден ход за потегляне в ж. к. ..,
вследствие на което реализира ПТП с преминаващия зад него л. а. “О.“ „А.“,
рег. № С.. Изложеното се потвърждава от разпитания по делото като свидетел
водач на л. а. „А.“, рег. № С..
От удара по л. а. „А.“, рег. № С. са причинени вреди по странична дясна
част – врати и калници.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-автотехническата експертиза нанесените щети по л. а. „А.“, рег. № С.
2
са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, като стойността
необходима за възстановяването им по пазарни цени на сервиз на официалния
представител на марката към датата на ПТП е 2 048,98 лв., а по средни
пазарни цени – 2 056,67 лв., като и двете суми надвишават платеното от
ищеца обезщетение в размер на 1 707, 48 лв.
Ето защо и с оглед обстоятелството, че ответникът е зА.ховател на
гражданската отговорност на делинквента, съдът намира, че в полза на ищеца
е възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 1 707, 48 лв.
Ответникът не доказа положителния факт на плащане на обезщетението, нито
обори презумпцията за вина по отношение на зА.хования от него водач, с
оглед на което предявеният иск следва да се уважи до пълния предявен
размер.
За основателността на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
необходимо наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като
и двете предпоставки са установени по делото. Дължимата лихва върху
присъдената главница 1 707, 48 лв. за периода 20.03.2020 г. – 07.12.2021 г.,
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 297, 88 лв., предвид
което акцесорната претенция също следва да се уважи до пълния предявен
размер.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба, както и разноски в общ размер на
912,75 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Адвокатското
възнаграждение на ищеца е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото, както и с минималните размери по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, предвид
което възражението на ответника за прекомерност е неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ФИРМА” АД, ЕИК .. да заплати на ЗАД „А.Б.”, ЕИК .. на
основание чл. 411 КЗ сумата 1 707, 48 лв., изплатено зА.хователно
обезщетение във връзка с щета № ./. по имуществена зА.ховка за настъпило
на 09.10.2019 г. в гр. С., зА.хователно събитие, поради виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято Г.о. е била зА.хована от
ответника, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 297, 88 лв. обезщетение за
забава за периода 20.03.2020 г. – 07.12.2021 г., ведно със законна лихва от
08.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 912,75 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4