№ 5525
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110148075
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а” КЗ.
Ищецът *** твърди, че е изплатил обезщетение за щети, причинени от реализирано на
05.07.2016 г., на бул. „Рожен“, в гр. София пътнотранспортно произшествие по вина на
ответника К. К. Т., както и че към датата на настъпването му управляваният от ответника
автомобил не е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Поддържа, че е обезщетил пострадалия Е. В. Е. за вредите на собствения му лек автомобил
марка БМВ, рег. № ***, като му е заплатил 815,24 лева. Счита, че с плащане на
обезщетението в негова полза възниква регресно вземане срещу ответника в размер на
платеното обезщетение, поради което претендира същото, заедно със законната лихва от
19.08.2021 г. до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът К. К. Т. не е подал отговор на исковата молба. В първото открито съдебно
заседание оспорва иска, като поддържа, че не е участвал в ПТП на бул. „Рожен“. Моли съда
да отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
1
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. По силата на чл.
558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му.
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновното
и противоправно поведение на ответника и при управление на МПС са причинени вреди,
както и че на увреденото от деликта лице ищецът е изплатил обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже,
че към датата на ПТП за управлявания от него автомобил е бил налице сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” или погасяване на задължението.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
За установяване на обстоятелството, че процесното събитие е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на ответника ищецът е представил писмени
доказателства – констативен протокол за ПТП и удостоверение, издадено от МВР. В
констативния протокол за ПТП е удостоверено, че на 05.7.2016 г. лек автомобил марка
ССАБ, рег. № *** се движи в гр. София, по бул. „Рожен“, с посока от кв. „Требич“ към кв.
„Илиянци“; в района на северна скоростна тангента, при неизяснени обстоятелства, водачът
реализира ПТП с лек автомобил марка БМВ, рег. № ***; след настъпване на събитието
водачът на лек автомобил марка ССАБ, рег. № *** напуска мястото на ПТП. Съобразно чл.
179, ал. 1 ГПК материалната доказателствен сила на протокола обхваща лично възприетите
от длъжностното лице факти, които в случая са единствено, че лек автомобил марка БМВ е
имал увреждания на посочените в протокола дата и място. Механизмът на събитието,
другият участник в ПТП – и автомобилът, и водачът му, фактът че водачът е напуснал
мястото на ПТП са обстоятелства констатирани единствено по сведения на другия участник
в събитието. От удостоверението от СДВР, отдел „Пътна полиция“ се установява, че въз
основан на описания констативен протокол на ответника е съставен АУАН от 19.9.2016 г. за
нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗДвП /съгласно който при разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично
разстояние между пътните превозни средства/ и на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП / според който
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието/. Установява се и че въз основа на този акт е издадено
наказателно постановление, което е влязло в сила. Фактът, че ответникът не е обжалвал
издаденото наказателно постановление и последното е влязло в сила създава само индиция,
че последният действително е участвал в процесното събитие, което е настъпило при
2
описания в протокола механизъм – т.е., че се дължи на неговото виновно и противоправно
поведение. В удостоверението няма данни НП да е връчено лично на ответника, поради
което дори не може да се приеме, че той се е съгласил /мълчаливо/ с така посочените в него
обстоятелства /възможно е НП да не е му е било предадено, да е пропуснал срока за
обжалване/. Като съгласие с механизма не може да се тълкува и фактът, че ответникът не
представи писмените доказателства, за които съдът му даде срок, тъй като те бяха допуснати
за насрещно доказване.
В заключение следва да се посочи, че, след като ответникът се яви и оспори иска, съдът
даде съответните указания на ищеца, вкл. и му връчи препис от протокола от откритото
заседание от 15.12.2021 г. Въпреки това обаче той не предприе действия по събиране на
допълнителни доказателства /например, да поиска разпит на другия водач, да представи или
изиска документи от МВР за евентуално извършени допълнителни проверки и пр./. Ето защо
и при прилага последиците на чл. 154 ГПК съдът намира за недоказан фактът, че процесното
събитие е настъпило поради виновното и противоправно поведение на ответника. Предвид
извода на съда за липса на горепосоченото обстоятелство, излишно е да излага мотиви
относно наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на вземането.
Предвид изложеното дотук съдът намира иска за неоснователен, поради което същият
следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, срещу К.
К. Т., ЕГН ********** осъдителен иск по чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ за
сумата 815,24 лева, представляващи изплатеното от *** по щета № 110779/18.10.2017 г.
обезщетение за вреди на лек автомобил марка БМВ, рег. № ***, настъпили на 05.7.2016 г. .,
на бул. „Рожен“, в гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3