№ 88
гр. Асеновград, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
при участието на секретаря Юрия Ив. Кискинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно
наказателно дело № 20215310200601 по описа за 2021 година
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба Серия К, № 5149368, с който е наложена
глоба в размер на 50,00 лева – петдесет лева, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на СТ. П.
Т., като представител на фирма „Елфлов“оод.
По същество:
В депозираната срещу електронния фиш жалба, се иска неговата отмяна, поради
незаконосъобразност и неправилност по съображения, подборно изложени в
допълнителните мотиви към жалбата. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, депозира становище, с което иска потвърждаване
на обжалвания електронен фиш, отхвърляне като неоснователни наведените възражения и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По процедурата:
За вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, не се
предвижда наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“, поради което и съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, е допустимо налагане на глоба с електронен фиш по принцип.
Същият е издаден от легитимен автор съгласно ЗЕДЕП- ОДМВР - Пловдив.
Той е и териториално компетентен орган спрямо мястото на вмененото нарушение - в
случая Пловдив, Асеновград, град Асеновград.
1
По съдържанието на обжалвания електронен фиш:
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
Относно изискването за посочване на точните разпоредби, които са нарушени, то не е
спазено, предвид на това, че вмененият чл. 21, ал.1 от ЗДвП, има категории МПС-та
съобразно които е определена и законово допустимата разрешена скорост. Тоест, вменената
правна норма съдържа няколко диспозитива, които представляват отделни състави на
адм.нарушения. Като не е посочено коя категория е управляваното по време на
адм.нарушение МПС, не е конкретизирано и предложението от нормата на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, което се вменява от правна страна като нарушение, с което е допуснато съществено
нарушение на административно – производствените правила относно съдържанието на
електронния фиш, което реално, не дава информация на жалбоподателя каква е точната
правна квалификация на вмененото му адм.нарушение, с което накърнява правото му на
защита и представлява по своето естество, съществено процесуално нарушение- още повече,
че автомобилът, с който се вменява да е извършено нарушението, е посочено, че е товарен.
На следващо място, в обжалвания електронен фиш, съобразно нормативното изискване на
чл.189, ал.3 от ЗДвП, е посочен размер на доброволното плащане в 14 - дневен срок на
обжалвания електронен фиш, но в него не е посочено пред кого може да бъде обжалван при
оспорване. Макар това да не е изрично разписано в негово съдържание съгласно нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, то това е задължителен реквизит на всеки акт на държавна принуда, с
който се налагат санкции от административен характер и който подлежи на съдебен контрол.
Това изискване е посочено в ЗАНН и то не е преклудирано от специалната разпоредба
регулираща съдържанието на електронния фиш, в чл. 189, ал.4 от ЗДвП.
Като не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва, наказващият орган е
нарушил правото на защита и така е допуснал съществено процесуално нарушение. Следва
да се посочи, че образецът на електронен фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните
работи, като по този утвърден образец административно – наказващият орган издава
електронните фишове, но фактът, че Министърът на вътрешните работи и законодателят в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, не е посочил като изискуемо съдържание уведомяване пред
кой съд и в какъв срок подлежи на съдебен контрол така издаденият административно –
наказателен акт, не преклудира нормите на КРБ и ЗАНН, където тази информация е
задължителна при упражняване на държавна принуда и въведен в държавата контрол върху
административно налаганата такава.
Като не е намерил начин да преодолее този законодателен проблем и непълен образец на
електронния фиш, ОДМР Пловдив, извън неговото съдържание дори и с писмо, не е
уведомило нарушителя за възможността този електронен фиш да бъде обжалван, с което
2
напълно е нарушило правото му на защита и това по своя характер, представлява
съществено процесуално нарушение.
На следващо място, не е ясно посочено мястото, където се твърди да е извършено вмененото
административно нарушение – посочено е първо, че това е станало в Пловдив, следва като
място посочване на Асеновград и накрая - град Асеновград.
С това е нарушено правото на защита, което напълно е възпрепятствало жалбоподателят да
разбере какво административно нарушение му е вменено да е извършил. Не е ясно и на коя
улица, къде точно е извършено вмененото адм. нарушение, с което пък възможността за
защита е напълно нулева за жалбоподателя и това по своя характер представлява реално
липса на описание на място на извършване на нарушението, което представлява съществено
процесуално нарушение.
Не е ясно и в какво точно се изразява вмененото административно нарушение – посочено е,
че „максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км./час, с отчетен
приспаднат толеранс минус 3% в полза на водача 39 - не е ясно, какво е изпълнителното
деяние, каква е скоростта на движение – 70, 39 или………….? Това прави напълно непълно
съдържанието на електронния фиш, който трябва ясно да описва състава на
административното нарушение от една страна, а от друга страна, трябва това описание да е
по начин, който да позволява да се разбере какво точна е вменено като неправомерно
поведение.
Това не е сторено, което напълно лишава жалбоподателя от възможността да разбере какво
административно нарушение му е вменено да е осъществил.
На следващо място следва да се посочи, че неправилно административно – наказващият
орган е приложил необходимия толеранс от 3 %, тъй като този толеранс е за скорост над 100
км./час, а под тази скорост, допустимият толеранс е +/- 3 км./час, които имат различни
стойности в километрово изражение.
На следващо място, не е ясно също така, как така административно – наказващият орган е
приел, че именно жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение.
Това е така, тъй като управляваното МПС, с което се твърди да е извършено вмененото с
обжалвания електронен фиш, административно нарушение, е на юридическо лице, което има
двама управители – Д.С. Т. и СТ. П. Т., както и съдружници Н.С. Т.а и П.П Т.а.
Не е ясно, тъй като не е попълвана декларация от страна на дружеството – собственик, кое
лице точно е управлявало на въпросния ден, това МПС, поради което и не е доказано по
какъвто и да било начин, че именно това е било сторено от жалбоподателя.
Като е ангажирана неговата административно – наказателна отговорност по този случаен и
недоказан начин, административно – наказващият орган, е издал едно незаконосъобразно
наказателно постановление, което подлежи на отмяна и на това материално основание.
Тук следва да се посочи, че остава неясен и въпроса - кой точно е санкциониран – дали
физическото лице, или същото като представител на юридическото лице. Това прави
3
издаденият електронен фиш напълно незаконосъобразен, което налага неговата отмяна и на
това основание, тъй като отговорност на юридически лица по този законов текст, който е
вменено за нарушен, не е изрично предвидена като обективна и безвиновна такава от една
страна, а от друга страна, ако се тълкува, че е ангажирана отговорността на дружеството –
собственик на лекия автомобил, с който е вменено да е извършено административното
нарушение, то първо това, както се каза по – горе, е недопустимо, а после то е и несъответно
и като вид административно наказание, тъй като глоба се налага само на физически лица,
докато на юридически лица се налага имуществена санкция. Така или иначе, тази неяснота е
довела и да неясно съдържание на електронния фиш по отношение на нарушителя, с което е
допуснато също така, съществено процесуално нарушение от една страна, което налага
отмяната на ожалваното НП на процесуално основание.
Следва да се посочи, че е спазено изискването на т.9 от техническото описание и
инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, като е изготвен видеоклип, със съответен показан
идентификационен номер, от който са направени няколко снимки и от които се установява,
че по правилата на раздел 8, еднозначно се установява, че измерената скорост е на МПС-то ,
заснето на клипа и на снимковия материал от него. Наличието на идентификационен номер
на клипа е нормативно въведено с нормата на чл.5, ал.1 от „Наредба №8121з-532 за
автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, 2018“
Съгласно чл.6, ал.2 от тази наредба, местата за контрол с АТСС се определят съобразно
нормативно разписани критерии, но тази правна норма няма императивен характер, като на
следващо място, нейното неспазване не води до липса на правомощия по ЗДвП за
установяване на нарушения по чл.21 от ЗДвП с автоматизирани технически средства, поради
което и факта, че въззиваемата страна не е представила доказателства за спазване на нормата
на чл. 6, ал.2 от наредбата, не води до нищожност на ползваните АТСС и наложените
електронни фишове за нарушения по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В случая е съставен при изпълнение на нормата на чл.10 от Наредбата протокол за
използване на автоматизирано средство или система, като видно от него, автоматизираното
техническо средство или система TFR 1- М е мобилно и е разположено в служебен
автомобил с дк № РВ 2022 АМ.
В този протокол е посочено, че са направени видеоклипове започващи с номер 26 171 и
последният от които е с номер 26 200.В този протокол е записано мястото на радара, режима
на измерване, посока на задействане и начало и край на работа, като неразделна част от него
е описание на гърба, на всяко едно нарушение и номера на видеоклипа, с който е заснето.
Тук обаче, бидейки мобилно АТСС, не е спазено изискването, разписано в нормата на чл.
10, ал.3 от наредбата, тъй като това по своя характер е временно разположено в описания в
протокола участък от пътя, за което е съставен протокол, но не е спазено изискването да се
направи снимка на мястото на уреда. С това не е изпълнена процедурата за контрол с
мобилни АТСС, която да гарантира сигурността на данните от електронния фиш. Така,
4
остава недоказано по един несъмнен начин, че именно на посочените в протокола място, е
разположено мобилното АТСС и че именно участъкът е този, в който е действало
ограничението на скоростта, превишение на което това мобилно АТСС, е заснело.
Спазени са частично изискванията за годност на АТСС, разписани в нормата на чл. 4 от
Наредбата.
Самото АТСС обаче, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 е със срок на валидност 24.02.2020г., поради което и съдът намери, че
заснемането на вмененото административно нарушение, не е осъществено с годно
техническо средство.
Последващите метрологични проверки не санират този пропуск, тъй като това води до
неспазване на нормативното изискване на чл.4, (1) от Наредба №8121з-532 за
автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, 2018“ въвеждат За осъществяване на контрол на участниците в движението по
пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология.
Реално, ползваното АТСС не притежава към момента на измерване на вмененото с
обжалвания електронен фиш превишение на скоростта, удостоверение за одобрен тип,
поради което и реално, измерването е направено без одобрено средство за измерване поради
което и е налице непригодност на това измерване и невъзможност, от него да бъде
извлечена административно – наказателна отговорност.
С оглед на това съдът намери, че няма законово основание да се приеме достоверност на
заснемането на вмененото адм. нарушение, което налага извода и за недоказаност на
същото и налага отмяната на обжалвания електронен фиш поради противоречие с
материалния закон и поради незаконосъобразност.
Съгласно чл. 39, ал.4 от ЗДвП, за случаи на административни нарушения, установени
и заснети с техническо средство, или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Този необжалваем минимум, над който може да се издава електронен фиш е 50 лева.
Следователно, за глоба от 50 лева, електронен фиш не може да бъде издаден, а следва да
бъде издаден фиш за глоба ако нарушителят не оспори нарушението, или АУАН, ако го
оспори.
Като е издал електронен фиш за размер наложена глоба, за която е недопустимо това да бъде
сторено, административно – наказващият орган, е издал едно незаконосъобразно
административно нарушение, което подлежи на отмяна.
5
По фактите:
Товарен автомобил с повишена проходимост „Лексус РХ 450Х“ , с ДК № РВ4477СР, е
собственост на „Елфор“оод, представлявано от Н.П.Н..
За същият е заснет с техническо средство, което няма валидно подновено удостоверение за
техническа годност, клип № 26182, Радар № 566, на 27.07.2021г. в час 10:25:28 часа, която е
заснела скорост от 73 километра в час, при ограничение 50 км./час, превишение 23 км./час,
за което е бил издаден и обжалвания електронен фиш.
Съставен е Протокол № 7 -33 -17 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR -
1M, Протокол № 7 -33 -18 от проверката на мобилна система за видеоконтрол, Протокол № 5
– 32 – 19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M, Протокол № 5 -33 –
20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1М, Протокол за използване на
автоматизирана техническа система, видно от който то е било в служебен автомобил с дк №
РВ 2033 АМ, ползвано е на дата 27.07.2021г. с начало на работа 09,30 часа до 12, 30 часа,
при посока на задействане приближаващи автомобили, работило е в присъствието на
полицейски служител К., който е удостоверил с подписа си, че са спазени изискванията за
неговата експлоатация, като са заснети 30 нарушения, между които и това, вменено с
обжалвания електронен фиш.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от писмените
доказателства по делото, които като надлежно приобщени и достоверни, кредитира, а
именно: снимки от видеоклип № 26182, радар № 566, справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, протоколи с номера №
7-33-17, № 7 -33-18, 5- 32- 19, 5- 33-20, от проверката на мобилна система за видеоконтрол
TFR-1M, протокол за използване на АТСС от 27.07.2021г.
От правна страна:
Предвид изложените съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон, които изцяло се подвържа от правна страна, съдът намери, че
ожалваният електронен фи подлежи на отмяна.
По разноските:
Жалбоподателят е ползвал адвокатска защита, в хипотезата на нормата на чл. 38, ал.1 т.3
пр.2 от „Закон за адвокатурата“. Обжалваният административен акт е отменен, поради което
и следва в полза на жалбоподателя, съобразно нормата на чл. 64д от ЗАНН вр.чл. 143, ал.1
от АПК .
6
В случая следва Въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати разноски – възнаграждение
за един адвокат, в размер на 300 лева, на адвокат Т., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, в размер
на минимално предвиденото то наредба такова.
С оглед на това и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш за налагане на глоба Серия К, № 5149368, с който е наложена
глоба в размер на 50,00 лева – петдесет лева, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на СТ. П.
Т. като представител на фирма „Елфлов“оод.
На основание чл. 38, ал.2 от „Закон за адвокатурата“, ОСЪЖДА одмвр- Пловдив, да
заплати на адвокат Т.В. Т., ЕГН – ********** с адрес: град Пловдив, ул. „****, офис 13,
сумата от 300 лева – триста лева, възнаграждение за адвокат.
Решението да се съобщи на страните.
Същото подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на глава 12 от
АПК, на касационните основания, визирани в НПК, чрез Районен съд - Асеновград, пред
Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7