№ 110
гр. Г.О., 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20254120200408 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. С. С. с ЕГН: **********, с адрес: с. Д., общ. Л.,
ул. „***” № 2, обжалва издаденото срещу него Наказателно постановление
(НП) № 25-0350-000247/06.06.2025 г. на В.В.Б. – ВПД Началник РУ в ОД на
МВР – В.Т., РУ – С.. Счита същото за незаконосъобразно, тъй като според
него е нарушена процедурата по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. Изложеното в
обстоятелствената част не отговаряло на фактическото положение. Моли съда
да отмени изцяло НП като незаконосъобразн.
В съдебно заседание жалбоподателят С. С. не се явява. Не изпраща
процесуален представител.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ
– Г.О., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО –
Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
1
На 25.05.2025 г. е съставен АУАН серия GA № 4069657 против С. С. С. с
ЕГН: **********, за това, че на 25.05.2025 г. в 19,51 часа в гр. С., на ул. „***“ в
посока от ул. „***“ към ул. „***“ пред дом № 14, управлява собствения си лек
автомобил „Ауди“ с рег. № *** като при извършената проверка се установило,
че 1. Водачът не е поставил предпазителен колан по време на движение, с
какъвто е ообрудван автомобила. 2. Изтекъл срок на валидност на СУМПС с
№ *** на 11.06.2024 г. 3. При извършената проверка не представя СУМПС.
Актът е предявен на водача С. С. С. в момента на съставянето му и
същият го е подписал без възражения. Такива не са депозирани и в
законоустановения срок.
На 06.06.2025 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетеля С. Р. С. Акт за установяване на административно
нарушение, ВПД Началник РУ в ОД на МВР – В.Т., РУ – С. В.В.Б. издал
обжалваното Наказателно постановление № 25-0350-000247, с което за
нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП на С. е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лева; за нарушение
на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 20,00 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на С. е наложено
наказание глоба в размер на 10,00 лева.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
10.06.2025 г. На същия ден С. е депозирал жалба срещу него чрез
административнонаказващия орган до Районен съд – Г.О..
Съдът служебно е изискал и приложил по делото от ОД на МВР – В.Т.,
сектор „Пътна полиция“ справка с рег. № 127500-13080/16.07.2025 г. ведно със
ведно със справка за собственост и промяна на регистрацията от АИС – АНД
за МПС с рег. № ***, справка по история на регистрацията от АИС – АНД за
МПС с рег. № *** и справка за нарушител/водач за С. С. С., ЕГН **********.
От същите е видно, че С. е собственик на описания в НП лек автомобил „Ауди
80 ТДИ“ с рег. № *** и че има издадено СУМПС с № *** за категории С, В,
DE, CE, D, Ткт, АМ и ВЕ от 11.06.2019 г. с валидност до 11.06.2024 г. За
същото лице, след подаване на необходимите документи за подновяване, на
12.06.2025 г. е издадено СУМПС с № ***.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели
2
актосъставителят на АУАН серия GA № 4069657/25.05.2025 г. – С. Р. С. и
свидетелят по акта З. С. М.. Служителите на РУ – С. в своите показания
заявиха, че не си спомнят нищо по случая. Свидетелят С. си спомни, че е
имало „ някакъв проблем с книжката“ и че „колата беше спряна от движение“,
но заяви, че „няма спомен“. Двамата не можаха да допринесат за разкриване
на фактите и обстоятелствата по случая дори след като им бе предявен
процесният АУАН.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на
свидетелите С. Р. С. и З. С. М., както и от приетите по делото писмени
доказателства.
След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, което има
правен интерес от обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата се явява частично основателна.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица и в рамките на определената им компетентност (заповед №
366з-4485/30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – В.Т., ст. комисар Д.М. и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър Бойко Рашков). Въпреки
това настоящата съдебна инстанция приема, че в хода на производството не бе
безспорно доказано извършването на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП
от страна на жалбоподателя.
От съществено значение в административнонаказателното произоводство
е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в АУАН и в НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
безспорно доказано. Това означава, че в тежест на
административнонаказващият орган е да докаже по безспорен начин пред
съда, че има административно нарушение, което е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител, със способите за събиране на
доказателствата в наказателния процес. По делото липсват писмени
доказателства относно това деяние и неговото авторство. В приложената по
3
административнонаказателната преписка докладна записка с рег. № 350р-
6639/27.05.2025 г. от мл. инсп. З. М. (свидетел по акта) се сочи единствено, че
водачът управлява с изтекъл срок на валидност на СУМПС и че автомобилът е
спрян от движение по чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП. Показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, които са и очевидци на нарушението
също не допринесоха за разкриване на обективната истина, тъй като и двамата
заявиха, че не помнят нищо по случая.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че е опровергана предвидената
в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта за
установяване на административно нарушение. При това положение в
настоящия случай е приложим принципът in dubio pro reo, тъй като не може
да се приеме за установено по несъмнен начин, че С. С. е осъществил
описаното в наказателното постановление административно нарушение по чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП. Презумпцията за невиновност предполага, че тежестта на
доказване пада върху обвинението и всяко съмнение относно вината следва да
е в полза на заподозрения или обвиняемия. Това предполага, че съдебното
решение трябва да се основава на представените пред съда доказателства, а не
на голи твърдения или предположения. Доколкото доказателства изобщо
липсват, НП в тази си част се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Досежно нарушението по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП: Съгласно
разпоредбата на чл. 150а ал. 1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
От писмените доказателства по делото се установява по несъмнен и
безспорен начин, че СУМПС на С. С. С. е с изтекъл срок на валидност на
11.06.2024 г. Това обстоятелство се установява безспорно от служебно
изисканата и приложената към материалите на делото справка с рег. №
127500-13080/16.07.2025 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В.Т.,
4
както и от справката за нарушител/водач, приложена към
административнонаказателната преписка. СУМПС № *** е било издадено на
жалбоподателя на 11.06.2019 г. и е било валидно до 11.06.2024 г. Заявление за
издаване на ново свидетелство за управление е входирано едва на 09.06.2025
г., а датата на проверката от контролните органи е 25.05.2025 г. По тази
причина съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна,
управлявайки посочения лек автомобил, жалбоподателят е реализирал
административно нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно му
е наложено административно наказание.
Колкото до нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за да е
съставомерно това деяние, водачът на МПС следва да е правоспособен и да
не носи СУМПС и контролния талон към него.
Правоспособността за управление на МПС се придобива по правилата на
ЗДвП, след което държавата издава СУМПС по съответния ред, за да може
водачът да удостовери тази правоспособност. И когато СУМПС е с изтекъл
срок на валидност, то е не само нередовно, но и негодно да удостовери
придобитата правоспособност. Именно по тази причина разпоредбата на чл.
150а, ал. 1 ЗДвП забранява на водачите, които не притежават СУМПС да
управляват превозни средства. Следователно в настоящия случай е налице
противоречие в наказателното постановление. В пункт 2 е посочено, че С.
управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, което е равнозначно
на липса на такова. А в случай, че водачът не притежава такова свидетелство,
макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я
установи. В същото време в пункт 3 на жалбоподателя се вменява във вина, че
не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория. При
всички положения едното нарушение изключва другото. В случая,
наказващият орган неправилно е наказал С. С., налагайки му
административното наказание, посочено в т. 3 с обжалваното НП. По тази
причина то следва да бъде отменено и в тази си част.
При този изход на делото съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на присъждане на разноски имат и двете страни. Такава
претенция не е заявена нито от наказващия орган, нито от жалбоподателя С.
С. С., поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0350-000247/06.06.2025 г.
на В.В.Б. – ВПД Началник РУ в ОД на МВР – В.Т., РУ – С., в ЧАСТТА, с
която на С. С. С. с ЕГН: **********, с адрес: с. Д., общ. Л., ул. „***” № 2, за
нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП на С. е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лева и в ЧАСТТА, с
която за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 1 от ЗДвП на С. е наложено наказание глоба в размер на 10,00 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА постановление № 25-0350-000247/06.06.2025 г. на
В.В.Б. – ВПД Началник РУ в ОД на МВР – В.Т., РУ – С. В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -В.Т. в 14
- дневен срок от съобщенията до страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
6