№ 3915
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. К.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110205289 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от О. Г. Ш. от гр. София, жк
.к. „***“, ***, с ЕГН **********, чрез адв. В. К. – САК, срещу Наказателно
постановление № 24-4332-018708, издадено на 22.08.2024г. от Началник група
в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 20 лева, за извършено административно
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата до съда наказаното лице навежда оплаквания, че приетата от
наказващия орган се различава съществено от реално осъществената такава,
като излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното Наказателно постановление като
неправилно и в пълно несъответствие с фактическата обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят О. Ш., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник – адв. К. от САК, който
поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. В случай че съдът прецени,
че обжалваното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно,
моли, съда да намали размер на наложеното наказание до 20 лева. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Административно - наказващият орган: Началник група към СДВР
отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява в хода на съдебните прения.
В писмени бележки, депозирани от упълномощен от въззиваемата
страна юрисконсулт - С.К., се твърди, че АУАН е издаден от оправомощено
лице, като изложеното в него кореспондира с установеното от фактическа
страна. Сочи, че при издаване на АУАН и НП са спазени процесуалните
правила, като изложените обстоятелства в АУАН са достатъчни, за да се
разбере в цялост от наказаното лице извършеното от него нарушение. Счита за
1
безспорно установено, че съставът на вмененото нарушение е осъществен от
обективна и субективна страна, а определената санкция е в рамките на
законоустановеното. Моли съда да потвърди обжалваното Наказателно
постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
възразява за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото
съдът възприема следната фактическа обстановка:
На 21.06.2024 г., около 19:00 ч. жалбоподателят О. Г. Ш. управлявал
собствения си лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** в гр. ***“
с посока на движение от ул. „***“ към бул. „***“.
В същото време лицето Г.Ш., управлявайки лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № *** с включени аварийни светлини и използвайки
клаксон, приближил кръстовището ул. „Цар Симеон“ и бул. „Инж. Иван
Иванов“, като преследвал, застигнал и се изравнил с управлявания от
жалбоподателя лек автомобил с цел да спре последния. Така между двата
автомобила настъпило съприкосновение.
Вследствие на удара двата автомобила били спрени един до друг на
кръстовището на ул. „Цар Симеон“ и бул. „Инж. Иван Иванов“ така, че
управляваният от Ш. лек автомобил препречил с предната си дясна част пътя
на управлявания от жалбоподателя автомобил. Ш. излязъл от управлявания от
него лек автомобил, отворил шофьорската врата на управлявания от
жалбоподателя автомобил и предприел действия по саморазправа, като
нанасял удари на О. Ш.. В този момент наблизо минавала свидетелката Е.К.,
която забелязала случващото се и се намесила с цел да преустанови
възникналия конфликт. Непосредствено след намесата на свидетелката К.,
жалбоподателят Ш. привел в движение управлявания от него автомобил, като
при потегляне напред между двата автомобила (с оглед позиционирането им)
настъпило съприкосновение, вследствие на което по тях били причинени
материални щети.
За случилото се били уведомени органите на МВР, като на място
пристигнали свидетелите А. К. П. и И. А. И.. Същите установили водачите на
МПС, съставили скица за ПТП, протокол за ПТП и предоставили на
участниците в него декларации, които да попълнят.
Въз основа на констатациите на полицейските служители, на
жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA, акт № 1269635/22.06.2024 г. за
констатирано нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. На 27.06.2024 г. в СДВР,
отдел „Пътна полиция“, постъпило възражение от О. Ш., по реда на чл. 44, ал.
1 от ЗДвП, срещу процесния АУАН.
Възражението било преценено като неоснователно от наказващия
орган и въз основа на АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
от събраните по делото гласни доказателствени средства и приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
За да изгради фактическите си изводи, съдът постави на централно
2
място показанията на свидетелката Е.К., която е пряк очевидец на случилото
се, като в хода на съдебното следствие същата демонстрира ясен спомен за
релевантни за делото събития. От показанията се установяват
обстоятелствата около спирането на двата автомобила, позицията им -
препречването на пътя на жалбоподателя от лекия автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***, разразилата се физическа саморазправа между
жалбоподателя и Г.Ш., както и механизма на последващото ПТП между двата
автомобила.
Съдът кредитира показанията на този свидетел доколкото намира
същите за добросъвестно изложени, логични, последователни, и
непротиворечиви. Освен това, изложеното от К. е в пълен синхрон с
писмените сведения, които е дала непосредствено след събитието. Съдът
намира още, че показанията , отнасящи се до позицията на двата автомобила
съответства и на скицата, изложена в представената от жалбоподателя
декларация, поради което и се довери на изложеното от нея. От показанията
на свидетеля Г.Ц.Й. се установяват мястото, на което се е развило събитието,
поведението на водача на лекия автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №
***, както и първото съприкосновение между двата автомобила – докато все
още са били в движение. Съдът кредитира показанията на този свидетел
доколкото същият имаше съхранен спомен за случилото се, възприел със
собствените си сетива изложените от него обстоятелствата, а и според
настоящия състав показанията му са логични, вътрешно непротиворечиви и
добросъвестно изложени.
Относно показанията на свидетеля А.Н.Д., съдът не ги кредитира в по-
голямата им част и по-конкретно относно обстоятелствата, развили се
непосредствено преди процесното ПТП и досежно механизма на ПТП, за
което е наказан жалбоподателят, тъй като намира, че Димитров не е пряк
очевидец на ситуацията, а изложеното от него се базира на разказа на О. Ш..
От показанията му настоящият състав установи единствено обстоятелствата
около пристигане на служителите на МВР, както и щетите по двата
автомобила, които са описани и в протокола за ПТП.
От показанията на свидетелите А. К. П. (актосъставител) и И. А. И.
(свидетел по АУАН) се установяват обстоятелствата около мястото на
реализиране на ПТП, отзоваването им на сигнала и извършените от тях
действия - съставянето на съответните документи около ПТП. Съдът не
кредитира показанията им досежно механизма на ПТП и причината за
настъпването му доколкото същите на са свидетели – очевидци на случилото
се.
От протокола за ПТП съдът установява участниците в ПТП – лица и
автомобили, както и настъпилите вследствие на ПТП щети по автомобилите.
Настоящият състав обаче не кредитира схемата на ПТП към протокола за
ПТП, както и скицата на ПТП, съставени от свидетеля И. И.. За да стигне до
този извод, съдът съобрази обстоятелството, че И. не е очевидец на самото
ПТП, както и разминаването между описаното от него в скицата и схемата и
скицата, представена от жалбоподателя в попълнената от него декларация. За
да се довери на последната и да дискредитира изложените от свидетеля И.,
съдът се довери на показанията на свидетелката Е.К. доколкото същата е пряк
очевидец на процесното ПТП и механизма му, възприела е положението на
двата автомобила и изложи подробно това обстоятелство пред съда в хода на
съдебното следствие.
На база на така приетата фактическа обстановка, настоящият състав
3
достигна до следните правни изводи:
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
Същите обаче не отговарят за законоустановените изисквания по чл. 42,
ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и издадено при наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
Видно от съдържанието както на АУАН, така и на обжалваното НП е,
че в него липсва описване на фактическа обстановка, обусловила
реализираното на самото ПТП. Административно-наказващият орган е
посочил, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил и поради
недостатъчен контрол при потегляне е реализирал ПТП с другия автомобил.
Това, от своя страна, е станало причина за липсата на подробно, пълно и ясно
описание на тази липса на контрол и в съставения АУАН от актосъставителя,
доколкото описанието му се изчерпва със следното: „поради недостатъчен
контрол върху управляваното МПС“. Порокът е изцяло пренесен и в
обжалваното Наказателно постановление, доколкото и последното е издадено
при неизяснена от събраните доказателства фактическа обстановка. При
описанието на нарушението изобщо не е описано в какво се изразяват
действията на водача по неизпълнение на задължението му непрекъснато да
контролира МПС – дали това е неправилно боравене с уредите за управление,
погрешни реакции, или друго. Това е пречка за съда да разбере какво
всъщност е според наказващия орган неправомерното поведение на
жалбоподателя, което съществено нарушава неговото право на защита.
Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които предвиждат АУАН и НП да съдържат
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено.
Постоянният контрол на управлявано МПС е задължение на неговия
водач и е предпоставка за реализиране на административна отговорност по чл.
20, ал. 1 от ЗДвП. Същото обаче представлява правно понятие, което е
следвало да бъде прецизирано с фактическото описание в какво поведение на
водача се изразява този недостатъчен контрол.
Също така липсва прецизно описание вследствие на този недостатъчен
контрол в какво се изразява реализирането на ПТП. Непосочване на конкретно
противоправно поведение от страна на жалбоподателя, което да е довело до
реализирането на ПТП с материални щети и липсата на описание на
механизма на възникналото ПТП, съставляват грубо нарушение на
процесуалните правила, накърняващи правото на защита на О. Ш..
На следващо място правната квалификация на нарушението по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП е несъответна на фактическото обвинение от една страна, а от
друга разпоредбата не включва като съставомерен елемент и резултат
настъпването на ПТП. Съгласно административното обвинение
жалбоподателят не е контролирал МПС, което управлява и причинил ПТП.
Безспорно е, че разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП съдържа общо правило
за поведение, задължително за всички водачи. Със съставения АУАН, въз
4
основа на който е издадено процесното наказателно постановление, на
жалбподателя е повдигнато административно обвинение за това, че на
посочените място и дата, управлявайки лек автомобил, поради недостатъчен
контрол, реализира ПТП с друг лек автомобил.
С обжалваното наказателно постановление е вменено на
жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и му е
наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Съставът
на чл.185 от ЗДвП е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената
разпоредба, която в случая не включва като елемент причиняването на ПТП
(чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква от водачите да контролират управляваното от тях
МПС, но законодателят не е предвидил резултата от неизпълнение на това
задължение да е резултатен - причиняване на ПТП). За пълнота на
изложението следва да бъде разграничено в приложното поле на чл. 20, ал. 1
ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Както вече бе изяснено по-горе чл. 20, ал. 1
ЗДвП въвежда задължение за водачите на МПС всеобхватно да следят пътната
обстановка, респективно нарушение ще е налице в случаите, когато по
различни субективни причини водачът не забележи обективно видимо
препятствие по пътя и в резултат от това възникне ПТП между МПС и
препятствието. От друга страна чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП въвежда задължение
своевременно да се реагира по очертания в закона начин –намаляване на
скоростта или спиране при реално възприета опасност, при положение, че
избягване на ПТП все още е било възможно. От тук и разликата в приложното
поле на двата състава. Чл. 20, ал. 1 ЗДвП ще намери приложение, когато
опасността по субективни причини не е била забелязана от водача, в
нарушение на задължението му всеобхватно да наблюдава пътната
обстановка, към момент когато ПТП все още е било предотвратимо. Чл. 20. ал.
2. изр. 2 от своя страна ще намери приложение когато деецът е забелязал
опасността в момент, когато ПТП все още е било предотвратимо, но по
различни субективни причини не е предприел предписаното в закона
действие- да намали скоростта или екстремно да преустанови движението на
автомобила. Приемането на по-широко приложно поле на чл. 20, ал. 2, изр. 2, а
именно и в случаите когато опасността не е реално забелязана, но обективно
са съществували условията за нейното възприемане би довело до дублиране
приложното поле на двете хипотези- чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.
Посоченото разграничение показва, че приложното поле на двата
състава е изключващо се, като не може с едно и също деяние да бъдат
5
нарушени и двата състава, а разграничителния белег е била ли е реално
възприета възникналата опасност или препятствие по пътя, при положение, че
обективните условия са позволявали това.
Предвид гореизложеното причиняването на ПТП се субсумира в
състава на административно-наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от ЗДвП, която не е посочена като нарушена в издаденото
наказателно постановление. Ето защо като е посочил, че е настъпило ПТП, а е
квалифицирал установеното неправомерно поведение като такова по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП наказващият орган е извършил неправилна правна
квалификация на деянието. Разликата в съставомерните елементи на двете
нарушения определя и разликата в предвидената от законодателя санкции.
Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото
последното е било лишено от възможността да разбере за какво точно
нарушение е ангажирана отговорността му.
С оглед изложените правни съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и като съобрази, че разноски са поискани
преди приключване на съдебното следствие съдът приема, че, СДВР следва да
бъде осъдена да заплати на защитника на жалбоподателя адв. В. С. К. от САК
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 400 лева,
доколкото е осъществено процесуално представителство на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв, като чл.38, ал.2 от ЗАдв. предвижда ответната страна да
бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на адвоката.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-018708, издадено на
22.08.2024г. от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
на О. Г. Ш., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 20
лева, за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати по
сметка на адв. В. С. К. от САК сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6