Р Е Ш Е Н И Е
430 / 20.2.2020г.
Гр. п., 20.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – п., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 08763/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация – п.“ АД срещу О.Н.Г.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 737,26 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. ***, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 22.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 114,32 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016
г. до 26.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 05883/2018 г. по описа на
Районен съд – п., НО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК от 23.08.2018 г., поправена с разпореждане от 29.07.2019 г. по реда
на чл. 247 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение,
включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от
общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ
този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал.
1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези
съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира
за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът О.Г. оспорва да е собственик, респ. размера на
правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим имот при
твърдението, че не е изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието
на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответникът няма качеството
потребител на топлинна енергия. Заявява, че не е установено към кой момент
партидата на имота е открита на негово име, доколкото до този момент
отговорността за задълженията за топлинна енергия се носи от предишния
собственик. Твърди, че не е изпаднал в забава, доколкото не е бил уведомен от
ищцовото дружество за размера на задълженията си. През исковия период в
абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер,
не са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да
разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната
собственост. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им,
с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични
вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената
защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
п., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съп. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за дарение от 31.12.1983 г., обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, том I, дело № 120/1983
г. по описа на нотариус В. Я., третите за процеса лица Н. Г. К.и Свободка
Иванова Карталска, в качеството си на собственици и дарители, са дарили на синовете
си О.Н.Г. /настоящия ответник/ и Георги Н.Г., в качеството им на дарени, а
последните са приели, дарението на недвижим имот с адрес: гр. П., кв. „******“,
ул. „.“ № . бл. ., вх. ., ап. ..
Изяснява
се, че с договор за дарение от 15.02.1991 г., обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № **, том **, дело № ***/**** г. по описа на нотариус
В.Я., Г. Н.Г. дарява на съсобственика си и свой брат О.Н.Г. /ответникът по
делото/ притежаваната от него ½ идеална част от правото на собственост
върху недвижим имот с адрес: гр. П., кв. „******“, ул. „****** *******“ № , бл.
№ **, вх. *, ап.**, а дареният е съгласен и приема дарението.
С
декларация с вх. № 107470/24.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижим имот ответникът О.Г. *** правото на собственост върху процесния
недвижим имот – апартамент № 61, находящ се в гр. п., ул. „****** *******“ бл.,
вх., с вписано придобивно основание дарение по нотариален акт № 39/31.01.1983
г. и нотариален акт № 31 от 15.02.1991 г. В декларацията е отразено, че имотът
е в изключителна собственост на декларатора.
Съдържащите
се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че по силата на
транслативния характер на договорите за дарение от 31.12.1983 г. и 15.02.1991
г. ответникът О.Г. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот.
В
подкрепа на този извод е и изявлението на ответника, обективирано в
представената и приета по делото декларация, която има характера на подписан
/което не се оспорва/ от него частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се
с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало
документа. Същевременно, в настоящото производство има значението и на
извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът
– ответникът О.Г. е собственик на жилището, което изявление се ползва с висока
доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо на останалите
писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК.
Доколкото
по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне на притежаваните от
него права върху имота, то съдът приема, че през исковия период същият е
придобил и качеството потребител на топлинна енергия, чието основно задължение
към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество да
заплаща цената на доставеното количество топлоенергия, съответстващо на правата
му в съсобствеността – арг. клаузата на
чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
С
оглед изричното становище, изразено от ответната страна, чрез процесуалния му
представител, с протоколно определение от 24.10.2019 г. за безспорен и
ненуждаещ се от доказване в процеса е отделен фактът на реално извършената
доставка на топлоенергия до процесния имот от ищцовото дружество на твърдяната
от него стойност, възлизаща на сумата от 737,26 лв.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. С протоколно определение от 24.10.2019
г., с оглед изричното становище от ответната страна, като безспорен между страните
е определен размерът на обезщетението за забава за процесния период от 10.07.2016
г. до 26.07.2018 г., г., възлизащ на сумата от 114,32 лв., следващ и от
данните, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка за абонатен № **********.
Предвид
изложеното, предявените искове се явяват доказани по основани и размер, което
обуславя уважаването им в цялост.
По отговорността за разноски:
Съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите
на т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в
заповедното производство. При този изход на спора – основателност на
предявените искове, право на разноски има само ищцовото дружество. В полза на последното, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 140
лв. – платени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Съдът определи размера на последното в двете съдебни производства в минималния
такъв на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Сторените от ответника
разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – п.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. п., ж. к. ****** срещу О.Н.Г., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „****** *******“ №, вх., ап. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че О.Н.Г. *** АД сумата от 737,26
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.08.2018
г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 114,32 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 05883/2018 г. по описа на Районен съд – п., НО е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 23.08.2018 г., поправена с
разпореждане от 29.07.2019 г. по реда на чл. 247 ГПК.
ОСЪЖДА О.Н.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Топлофикация – п.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к. ****** сумата от 75
лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 05883/2018
г. по описа на Районен съд – п., НО и сумата от 140 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – п., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 05883/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: