ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 26.02.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, I
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
шести февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
мл.
съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Атанасова въззивно наказателно частно дело № 715 по описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. НПК.
Делото е образувано по частна
жалба на адв. Д.Б., в качеството на упълномощен защитник
на подсъдимия В.С.М., срещу протоколно определение от 09.02.2021г. по НОХД № 20098/2014г.
на Софийския районен съд, 22 състав, с което спрямо подсъдимия е изменена мярката
за неотклонение от „гаранция в пари“ в размер на 1500 лв. в „задържане под
стража“.
В жалбата се излагат оплаквания
за неправилност на постановеното определение. Поддържа се, че подсъдимият с
поведението си не е дал повод за отлагане на делото. Твърди се, че същият не се
е явил на насроченото за 09.02.2021г. заседание, защото е бил
командирован в качеството му на шофьор към фирмата работодател и задължен със
спешен товар да отпътува за Турция, като разчета на курса е бил до 08.02.2021г..
Сочи се, че поради коронавируса подсъдимият е бил
подложен на задължителна четиридневна изолация и не е могъл да ползва телефона
си, за да съобщи на защитника си защо не може да се яви на насроченото съдебно
заседание. Твърди, че ще се снабди със служебна бележка от предприятието
работодател, която ще представи допълнително, ведно с ТИР- карнета за
пътуването и задграничния му паспорт. Моли съдът да му определи срок за
представяне на горепосочените документи. Поддъража се
още, че причина за отлагането на делото е бил неявилия се свидетел В., намиращ
се на лечение в болнично заведение, а не подсъдимото лице.
Съобразно изложеното е заявено
искане за отмяна на обжалвания първоинстанционен акт
като неправилен и незаконосъобразен и изменение на мярката за неотклонение в по-лека
такава.
По делото е постъпила и
допълнителна молба от адв. Б.- АК – Пловдив, към
която прилага служебна бележка от работодателя на жалбоподателя, в която се
твърди, че същият като шофьор е бил задължен да извърши товарен курс ди Р.
Турция, който бил планиран да завърши на 07 или 08.02.2021г., като връщането му
е станало едва на 15.02.2021г. поради поставянето му под четиридневна
карантина. Към молбата са приложени и оътните товарни
документи. В молбата се твърди, че делото е отлагано повече от 20 пъти не по
вина на подсъдимото лице М..
По делото не са постъпили
възражения от СРП.
При
служебна проверка за допустимост на частната жалба настоящият съдебен състав
намира, че същата е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт (определение, с което първоинстанционният съд е изменил взетата
спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в „задържане под
стража“ на основание чл. 66, ал. 1 НПК) от страна по делото, имаща правен
интерес – защитник, и е депозирана в преклузивния
седемдневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК (обжалваното определение е постановено
на 09.02.2021г., жалбата е депозирана на 15.02.2021г.).
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 66, ал. 1 НПК,
когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или
промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата
мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка
по реда, предвиден в този кодекс.
В процесната
хипотеза производството по НОХД 20098/2014г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав,
е образувано по внесен обвинителен акт срещу И.А.И.и В.С.М. за престъпление по
чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал.1, вр.
чл. 20, ал.2, вр. с ал. 1 НК, за което е предвидено
наказание „лишаване от свобода“.
На досъдебното производство единственият
известен адрес за В.М. ***, на който същият не е бил намерен за призоваване. В
докладна записка от 29.05.2014г. на полицай Р. Запрянов е отбелязано, че по данни на майката на М. – В.В.И.същият живее в Русия, където работи като шофьор от
около 5-6 месеца.
В.С.М. е бил обявен
за ОДИ с телеграма № 27687/11.07.2014г. на ДНСП и бюл.
№ 233/2014г. на СДВР, като свидетел по ДП 15148/2014г. на 06РУ – СДВР с мярка „принудително
довеждане“.
С постановление от 13.10.2014г. В.С.М.
е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. с ал. 1 НК, като привличането е станало по реда на чл.
269, ал. 3, т. 8 НПК.
На 30.10.2014г. е бил внесен
обвинителен акт срещу И.А.И.и В.С.М. за горепосоченото престъпление и е било образувано
съдебно производство.
Видно от докладна записка от
25.11. 2014г. от Пл. К.– полицай при 06 РУП СДВР след обявяването и на двамата
подсъдими за общодържавно издирване и двамата към момента на изготвяне на
докладната записка не са били издирени и за тях не е постъпвала информация за тяхното
местонахождение.
С определение от 05.02.2015г.
СРС, НО, 22 състав, е спрял наказателното производство по НОХД 20098/2014г.,
тъй като е намерил, че неявяването на подсъдимите би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и поради обстоятелството, че подсъдимият М. не е
запознат с внесеното обвинение, което би нарушило правото му на защита.
Съгласно докладна записка от
17.01.2015г. от Пл. К.– полицай при 06 РУП СДВР при опит подсъдимият М. да бъде
намерен на посочения адрес в гр. Чирпан, ул. „*****е проведена беседа с майката
на лицето, която е заявила, че същият е извън пределите на страната, най-
вероятно в Афганистан, но няма негов телефон и не знае адрес или точното му
местонахождение, като не са били налични други данни относно местонахождението
на лицето.
На 14.08.2015г. е било
депозирано сведение от подсъдимия М., в което посочва, че живее на посочения
адрес в гр. Чирпан, ул. „*****и работи като шофьор на камион и пътува в
чужбина, където изкарва по- голямата част от времето в годината, поради което
не може да бъде намерен на посочения от него адрес. В сведението е посочил още, че може да бъде
призован на адреса в гр. Чирпан, както и че не може да предостави телефонен
номер за връзка.
Съгласно докладна записка от
17.03.2016г. на Т.П.– инспектор ППД в ОЗ „Охрана“, гр. Стара Загора след
извършена проверка на единствения известен по делото адрес за подсъдимия в гр.
Чирпан същият не е бил открит, като по
данни на В.В.И.– майка на В.М. и живуща на адреса,
синът й преди около месец е заминал за гр. Стара Загора, където ряаботи и живее на неизвестен за нея адрес, няма връзка с
него и информация за настоящото му местонахождение.
С писмо от началника на затвора в
гр. Стара Загора от м.03.2016г. е върната призовка за подсъдимия М., в която е
отразено, че същият се е намирал в затвора и е бил освободен на 27.01.2016г.
С определение от 07.06.2016г. СРС,
НО, 22 състав, е измени мярката за неотклоннеие на
подсъдимия В.М. от „подсписка“ в „задържане под
стража“ и е обявил същия за ОДИ с вписване
на на номер на бюлетин и номер на телеграма, с
които лицето се издирва.
По делото е постъпило писмо от
18.07.2016г. от СДВР, отдел „Противодействие на криминалната престъпност“, в
което е посочено, че подсъдимият е бил задържан на 02.07.2016г. от служители на
ГКПП – Видин и проведен в СЦЗ.
По делото е постъпила молба от
подсъдимото лице по реда на чл. 270 НПК,
като с определение от 26.08.2016г. на СРС, НО, 22 състав, е именена мярката за неотклонение на подсъдимия от „задържане
под стража“ в „подиска“.
Отново с определение от
13.03.2018г. на СРС, НО, 22 състав, поради неявяване на подсъдимия М. в открито
съдебно заседание, е била изменена мярката за неотклонение спрямо подсъдимия В.М.
от „подписка“ в „задържане под стража“ и същият е бил обявен за ОДИ.
С определение от 08.11.2018г. на
СРС, НО, 22 състав, е била потвърдена мярката за неотклонение на подсъдимото
лице „задържане под стража“ , протекло по реда на чл. 270 НПК.
С определение от 22.11.2018г. на
СГС, НО, XIV въззивен
състав, е било отменено протоколното определение от 08.11.2018г., постановено
по НОХД 20098/2014г. по описа на СРС, НО, 22 състав, е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия
В.М. от „задържане под стража“ в „гаранция“ в размер на 1500 лв.
По делото е налична вноска
бележка за внесената парична гаранция в определения от въззивния
съд размер, като са налични и данни, че лицето е освободено на 03.12.2018г.
На 10.11.2020г. е било протекло
съдебно заседание в СРС, за което подсъдимият М. е бил редовно уведомен и се е
явил. Делото е било отложено за 09.02.2021г. поради неявяването на другия
подсъдим по делото поради заболяване, като подсъдимият М. е бил уведомен за
датата и часа на следващото съдебно заседание.
В протеклото по делото съдебно
заседание от 09.02.2021г. СРС, НО, 22 състав, е констатирал, че подсъдимият В.М.
е редовно уведомен от предходното съдено заседание, но не се явява, като за
него се явява адв. Б. с приложено по делото
пълномощно. Защитникът на подсъдимия е заявил, че е разговарял със сина на
подсъдимия, като последният е заявил, че баща му се намира в България и знае за
датата на съдебното заседание, но няма връзка с него, тъй като телефонът му е
изключен.
С протоколно определение от
09.02.2021г., СРС, НО, 22 състав, е изменил мярката за неотклонение на
подсъдимия В.М. от „гаранция в пари“ в размер на 1500 лв. в „задържане под
стража“. Първоинстанционният съд е изложил аргументи,
че подсъдимият М. не се явява за съдебното заседание, въпреки че е редовно
уведомен за него, като не се изтъкват каквито и да е причини относно
невъзможността му да се яви. Сочи се, че подсъдимият нееднократно е бил ставал
причина за отлагане на делото и същото продължава вече дълъг период от време.
Поддържа освен това, че същият съдебен състав в предходно съдено заседание е
изменил мярката за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража относно
подсъдимия, но СГС е отменил определението на първостепенния съд и е изменил мярката
му за неотклонение от „задържане под стража“ в „гаранция в пари“.
Обжалваното определение е
правилно и законосъобразно.
В конкретната хипотеза, по
убеждение на настоящия съдебен състав, първоинстанционният съд правилно е
изменил мярката за неотклонение на подсъдимото лице от „парична гаранция“ в
„задържане под стража“, като е намерил, че подсъдимият не е посочил уважителна
причина за неявяването си в съдебното заседание от 09.02.2021г. – т.е. налице е
една от предвидените предпоставки в чл. 66, ал.1 НПК - липса на уважителни
причини за неявяване на подсъдимия.
Настоящата инстанция намира, че
подсъдимият действително не е посочил уважителна причина за неявяването си в
съдебното заседание от 09.02.2021г пред СРС, тъй като по делото не са постъпили
каквито и да е писмени изявление от последния, с които да сочи и доказва
наличието на обстоятелства относно неявяването си. Отделно от това в протеклото по делото съдебно
заседание защитникът на подсъдимото лице е заявило, че според информация на
сина му, М. се намира на територията на Република Българя, но няма връзка с него.
Настоящият съдебен състав не може да вземе предвид изложеното от защитника на
подсъдимия в жалбата, че подсъдимото лице не се е явило на насроченото за 09.02.2021г. заседание, защото е бил
командирован в качеството му на шофьор към фирмата работодател и задължен със
спешен товар да отпътува за Турция, като разчета на курса е бил до 08.02.2021г.,
както и поради обстоятелството, че подсъдимият е бил подложен на задължителна
четиридневна изолация заради коронавируса и не е могъл да ползва телефона си, за да
съобщи на защитника си за същото. Направеното от защитника - адв. Б. искане съдът да определи срок за представяне на служебна
бележка от предприятието работодател, ведно с ТИР - карнета за пътуването и
задграничния му паспорт, е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение, тъй като срокът, който е имал същия преди датата на депозиране на
частната жалба е бил достатъчен защитникът, респективно подсъдимият да се
снабди с така посочените документи.
Така горепосочените документи са
представени от защитника на подсъдимия на един по – късен етап с депозирана по
делото молба, като част от документите са на чужд език, непридружени с превод
на български език, поради което настоящият съдебен състав не може да извлече
необходимите данни от част от тях. Независимо,
че по делото бяха предоставени посочените в частната жалба документи, то служебната
бележка от работодателя отразява единствено отсъствието на подсъдимото лице от
територията на Р. България до дата 15.02.2021г., т.е. и на дата 09.02.2021г,
когато е протекло съдебното заседание пред СРС, но от нея не се извлича
уважителна причина за неявяването на подсъдимия за насроченото по делото
съдебно заседание. Това е така, тъй като подсъдимия М. е бил уведомен за
насроченото на 09.02.2021г. съдебно заседание пред СРС още от предходното по
делото съдебно заседание, което е протекло на 10.11.2020г. и е можел да
организира по такъв начин работния си график, че да може да участва в съдебното
заседание, включително и да ползва платен отпуск от работодателя с оглед на
осигуряване на присъствието си за съдебното заседание.
Освен това защитникът адв. Б. не представя документи във връзка с твърдението, че
подсъдимият е бил подложен на задължителна карантина заради коронавируса,
като единствено такива твърдения се навеждат от работодателя в служебната му
бележка, които обаче на свой ред не са подкрепени от документи, доказващи тези
твърдения.
На следващо място настоящият
съдебен състав следва да се солидализира със
становището на първоинстанционния съд, че подсъдимият
нееднокртано е ставал причина за отлагане на делото
поради неговото неявяване и трудовата му ангажираност като шофьор на ТИР и
честото му отсъствие от страната. Трудовата ангажираност на подсъдимия М. обаче
не може да послужи като причина за многократното му неявяване по делото и
забавяне разглеждането на същото. В тази насока следва да се отбележи, че обвинителният
акт е бил внесен в съда през 2014г., а изпълнителното деяние е било извършено
през 2013г., с оглед на което съдът следва да санкционира страна в
производството, която регулярно възпрепятства разглеждането на делото, не сочи
уважителни причини за неявяването си и което поведение пречи делото да бъде
разгледано в разумен срок, в каквато насока е и виждането на законодателя
съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че подсъдимият поради служебната си ангажираност често се намира
извън пределите на страната и многократно е търсен, за да бъде призован редовно
и с оглед на задължителното му присъствие във връзка с воденото срещу него
наказателно производство. Същото това отсъствие на подсъдимото лице М. е
станало причина за продължителния период на провеждане на съдебното
производство пред първата инстанция, което продължава с години.
Настоящият съдебен състав не може
да сподели и възражението на защитника, че причина за отлагане на делото е
станал не подсъдимия, а свидетеля В., намиращ се на болнично лечение, тъй като
по делото няма данни такова лице да е било призовавано за съдебното заседание
на 09.02.2021г. За датата на съдебното заседание е бил призован свидетелят В.К.,
който обаче не се е явил на същото, тъй като е депозирал нарочна молба,
придружена с медицински документи, с което е направил искане поради тежкото си
здравословно състояние разпитът му като свидетел да бъде извършен по
местоживеене му в гр. Пловдив, поради което същият не е станал причина за
отлагането на делото, а такава е била именно неявяването на подсъдимия М. по
делото.
За пълнота следва да се отбележи
и че единствения известен по делото адрес на подсъдимия е този в гр. Чирпан,
ул. „******, на който същият никога не е бил редовно призоваван и на който е
живяла майката на подсъдимия, за която има данни по делото, че е починала. В
конкретния случай подсъдимият е предоставил телефонен номер за връзка и за
призоваване, на който обаче често
подсъдимият не може да бъде намерен от неговия защитник, нито и от СРС с оглед
редовната процедура по призоваването му.
С оглед изложеното, настоящата съдебна
инстанция намира, че са били налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 НПК за изменение
спрямо подсъдимия на мярката му за неотклонение от „гаранция в пари“ в „задържане
под стража“, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен.
Така мотивиран, Софийски градски
съд, Наказателно отделение, I
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение
от 09.02.2021г. по НОХД № 20098/2014г. на Софийския районен съд,
22 състав, с което спрямо подсъдимия В.С.М.
е изменена мярката за неотклонение „гаранция в пари“ в „задържане под стража“ на основание чл. 66,
ал. 1 НПК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.