ПРОТОКОЛ
№ 55
гр. Пловдив, 10.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно
търговско дело № 20245001000601 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:46 часа се явиха:
Жалбоподателят „И.“ АД – гр. С., редовно призован, явяват се юрк. П.
С. и юрк. Р.Б.
Ответниците М. Г. М. и А. Д. Х., редовно призовани, не се явяват.
Постъпила е молба от адв. Т., пълномощник на М. М., с която уведомява
съда, че не може да се яви в днешното съдебно заседание. Предвид
непредставянето на ССчЕ в срока по чл. 199 ГПК, моли да се изслуша в
следващото съдебно заседание.
Вещото лице Б. С. Д., редовно призована, се явява лично.
Юрк. С.: Да се даде ход на делото.
Юрк. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
Постъпила е въззивна жалба вх. №260560 от 09.07.2024 г. от „И.“ АД –
гр. С. – чрез пълномощника на същата по делото юрисконсулт П. С. против
решение № 260005 от 15.06.2024г., постановено по търг. д. N 243/2018 г. по
описа на Окръжен съд - П., поправено с Решение №260007/15.07.2024г. по т.д.
№243/2018г. по опис на ОС – П., в частта с която е отхвърлен предявеният от
„И.“ АД против М. Г. М. и против А. Д. Х., иск по чл.422 от ГПК за приемане
1
за установено по отношение на ответниците, че дължат при условията на
солидарност на „И.“ АД, следните суми, произтичащи от Договор за
потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека №** г., ***., а
именно: за разликата над 155 535.43 лева до 177 177.76 лева – Главница;
Просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата: 16 760.95
лева за 1 периода от 26.01.2017 г. до 02.01.2018 г. включително; Лихва за
забава върху просрочена главница: 5 877.77 лева за периода от 26.01.2017 г. до
21.02.2018 г. включително, за които сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№714/2018 г. по описа на РС - П..
С жалбата са направени доказателствени искания: да бъде допусната
съдебно счетоводна експертиза, която да даде заключение към датата на
предстоящото съдебно заседание във въззивното производство и към датата
на предявяване на иска какво би било задължението по договора за кредит за
главница, просрочена договорна лихва, лихва за забава, такса за управление на
кредита, такси за поддържане на разплащателна сметка, нотариални такси и
застрахователни премии, ако не се взима предвид преструктурирането на
кредита, извършено с Анекс №*, Анекс №* и Анекс №* към договора за
кредит чрез увеличаването на главницата с лихви/такси и извършеното
погасяване на „капитализирани“ суми. При отговора на въпроса вещото лице
да съобрази всички изменения в договорените лихвени условия като
начислява лихви за просрочие при всяко констатирано наличие на такова за
погасителни вноски по кредита.
Във връзка с направеното доказателствено искане във въззивната жалба
са изложени съображения за необоснованост на обжалваното решение и
противоречието му с материалния закон. Твърди се, че експертиза с
посочените задачи е следвало да бъде допусната и служебно от
първоинстанциония съд, като това не е сторено, поради процесуално
нарушение. Посочва се, че съдът служебно е следвало да назначи съдебно –
счетоводна експертиза, за да установи размера на задълженията по договора за
кредит, ако установи наличие на неравноправна клауза относно включването
на лихви/такси към главницата. Твърди се, че съдът не е назначил служебно
експертиза, нито е указал на ищеца, че не сочи доказателства за размера на
задълженията, при условие че не се прилагат въпросните неравноправни
клаузи. Изразява несъгласие с изводите на съда относно неравноправност на
клаузите на чл.2 от Анекс №*, на чл.1 от Анекс №* и на чл.1 от Анекс №*,
като посочва че е налице разлика между „капитализация на лихви“ и
„анатоцизъм“.
Постъпил е писмен отговор от М. Г. М. и от А. Д. Х., и двамата
поотделно представлявани от адв. Н. Т., с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на „И.“ АД, както и на направените с
нея доказателствени искания. Посочва, че от страна на първоинстанционния
съд не е допуснато твърдяното процесуално нарушение, свързано с
разпределение на доказателствената тежест и със служебно допускане на
2
експертиза.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 260621 от 07.08.2024г. от М. Г. М. –
чрез пълномощника на същия по делото адв. Н. Т. против решение № 260005
от 15.06.2024г., постановено по търг. д. N 243/2018 г. по описа на Окръжен съд
- П., поправено с Решение №260007/15.07.2024г. по т.д. №243/2018г. по опис
на ОС – П., в частта с която е признато за установено по отношение на
ответниците, че същите дължат при условията на солидарност на „И.“ АД,
следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит на
физическо лице срещу ипотека №** г., ***., а именно: Главница - 155 535,43
лева; Такса управление по кредита - 531,53 лева; Такси за поддържане на
разплащателна сметка - 57,68 лева; Дължима застрахователна премия - 333,99
лева; Такси за връчване на нотариални покани - 314,40 лева, за които има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№714/2018 г. по
описа на ПзРС. Поддържа, че не са налице предпоставки за предсрочна
изискуемост на кредита, както е приел съда. Твърди, че изпратените
нотариални покани не са връчени редовно на ответниците, поради което не
може да се приеме, че Банката е упражнила валидно правото си да обяви
вземанията си по кредита за предсрочно изискуеми. Счита, че искът би могъл
да бъде уважен евентуално само до размер от 103 527.91 лева, колкото са
вноските с настъпил падеж до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция. За неправилни намира изводите относно размера на остатъка от
дължимата главница, за неоснователност на възражението за нищожност на
клаузите на 3 чл.3 ал.3 и ал.3 от договора за кредит и за приложимостта на
института на обективната новация към сключените анекси. Твърди, че съдът е
допуснал процесуално нарушение като не е допуснал служебно съдебно –
счетоводна експертиза, за да се определи какъв е размера на погасените до
момента задължения на кредитополучателя и солидарния длъжник за
заплащане на дължимата главница по договора за кредит и какъв е остатъка от
вземанията на „И.“ АД за дължима главница съобразно първоначално
договореното с договора за потребителски кредит срещу ипотека, без да се
съобразяват измененията, въведени с Анекс №*, Анекс №* и Анекс №*.
Посочва се също, че размерът на дължимите и непогасени вноски по кредита с
настъпил падеж вече е неактуален, тъй като е установен до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция. В тази връзка е направено
доказателствено искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза от
въззивния съд - в съответствие с указанията, дадени с Тълкувателно решение
№8/02.04.2019г. на АСГТК на ВКС относно обстоятелството как следва да се
процедира в производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК, ако се
установи, че твърдяната предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Моли да бъде допусната съдебно – счетоводна експертиза със задача:
вещото лице, съобразявайки се само с първоначално договореното с договора
3
за потребителски кредит срещу ипотека, без да се съобразяват измененията,
въведени с прогласените за неравноправни клаузи на чл.2 от Анекс №*, чл.1 от
Анекс №* и чл.1 от Анекс №* да даде отговор: 1. Какъв е пълния размер на
остатъка от дължимата главница по договора за кредит и 2. Какъв е размерът
на дължимите и непогасени вноски по кредита с настъпил падеж към
настоящия момент.
Постъпила е въззивна жалба вх. №260622 от 07.08.2024г. от А. Д. Х. –
чрез пълномощника на същия по делото адв. Н. Т. против решение № 260005
от 15.06.2024г., постановено по търг. д. N 243/2018 г. по описа на Окръжен съд
- П., поправено с Решение №260007/15.07.2024г. по т.д. №243/2018г. по опис
на ОС – П., в частта с която е признато за установено по отношение на
ответниците, че същите дължат при условията на солидарност на „И.“ АД,
следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит на
физическо лице срещу ипотека №** г., ***., а именно: Главница - 155 535,43
лева; Такса управление по кредита - 531,53 лева; Такси за поддържане на
разплащателна сметка - 57,68 лева; Дължима застрахователна премия - 333,99
лева; Такси за връчване на нотариални покани - 314,40 лева, за които има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№714/2018 г. по
описа на ПзРС. Поддържат се същите оплаквания и същите искания, вече
посочени по-горе в жалбата на М. Г. М..
Постъпил е писмен отговор от „И.“ АД – гр. С. – чрез пълномощника на
същата по делото юрисконсулт П. С. по въззивните жалби на М. Г. М. и А. Д.
Х.. С него е изразено становище за тяхната неоснователност. Възразява се по
доказателствените искания на жалбоподателите, като се твърди, че същите са
преклудирани.
По направените с въззивната жалба на „И.“ АД и тези с въззивните
жалби на М. Г. М. и А. Д. Х. доказателствени искания съдът се е произнесъл с
Определение 413/03.12.2024г., като е допуснал съдебно-счетоводна
експертиза.
Юрк. Б.: Поддържаме подадената жалба и отговорите.
В цялото производство на банката сме твърдели, че е налице настъпила
предсрочна изискуемост на процесното задължение. Тъй като в проекта за
доклад е посочено, че жалбоподателят е извлякъл доказателствените си
искания въз основа на несъобразяване на първоинстанционния съд с ТР №
8/2017г. искам да поясня, че банката претендира, че е налице предсрочна
изискуемост, а не искане за присъждане на падежирали вноски. То е
направено при условията на евентуалност. Както и уведомяването за
предсрочната изискуемост, в случай че съдът счете, че не е настъпила с
връчване на нотариалните покани, то да се приеме, че е обявена с връчване на
препис от исковата молба, към която е приложена нотариална покана. Същото
е направено при условията на евентуалност. Изначално твърдим, че в случая за
4
процесното задължение е настъпила предсрочна изискуемост. Ако съдът
приеме, че не е настъпила такава, претендираме падежиралите вноски.
Съдът констатира, че е постъпило заключение по допуснатата ССчЕ,
което е депозирано в съда на 05.02.2025г. и към настоящия момент не е
изтекъл предвидения в чл. 199 ГПК едноседмичен срок за представяне на
заключението преди датата на съдебното заседание.
В тази връзка е направено и докладваното вече в молбата на адв. Т.
възражение за неприемане на заключението в днешното съдебно заседание.
От страна на вещото лице Д. е постъпила молба от 30.01.2025г., с която е
уведомила съда, че й необходимо допълнително време за изготвяне на
заключението.
Вещото лице Д.: Констатирах пропуск в заключението, поради което
допълнително представям в днешното съдебно заседание допълнение към
същото, касаещо лихвата за забава, в случай, че съдът признае за установено,
че на 03.01.2018г. е настъпила предсрочна изискуемост. Представила съм към
заключението справка-декларация за дължимата сума за работата по
заключението, която е в размер на 1300 лева и моля определеният ми депозит
да бъде завишен с 1000 лева.
Юрк. Б.: С оглед това, че заключението не е представено в срок, молим
да се отложи за друга дата.
Във връзка с изявлението на вещото лице съдът счита, че следва
представеното в днешното съдебно заседание допълнение да се счита като
част от вече депозираното заключение с дата 05.02.2025г., като следва да се
даде възможност на страните да се запознаят и с представеното в днешното
съдебно заседание допълнително такова.
С оглед обстоятелството, че заключението, депозирано от вещото лице
на 05.02.2025г. действително не е представено в предвидения в закона чл. 199
ГПК едноседмичен срок, същото не може да бъде прието в днешното съдебно
заседание.
Следва да се даде възможност на вещото лице да поддържа същото в
следващото съдебно заседание.
Молбата на вещото лице за завишаване на депозита съдът намира за
основателна. Следва да бъде задължен жалбоподателят „И.“ АД да внесе още
1000 лева в едноседмичен срок от днес. Ето защо Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАВИШАВА депозита на вещото лице с още 1000 лева, вносими от
жалбоподателя „И.“ АД в едноседмичен срок от днес.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице да се яви в следващо съдебно
заседание и да поддържа изготвеното заключение.
5
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да се запознаят и с представеното
допълнение към заключението на вещото лице.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 21.03.2025г. от 10:30 часа, за която
дата и час страните и вещото лице са редовно уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6