Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр. Велико
Търново, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесети май
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10107/2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по ***К.А., като пълномощник на „Юветранс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Априлци, ул. „Събевска“ № 24 срещу Решение № 70 от 10.02.2022 г. по НАХД 1657/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Подробно изложените в жалбата доводи се свеждат до следните оплаквания: съдът не е обсъдил представените от касатора доказателства и неговите възражения; приложеният снимков материал е неотносим, а нарушението – недоказано; налице са основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. По тези изложени в жалбата съображения, доразвити в съдебно заседание, се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва жалбата като неоснователна в представен писмен отговор и в съдебно заседание. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалба е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 70 от 10.02.2022 г. по НАХД 1657/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърден Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Юветранс“ ЕООД, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 187а, ал. 1, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
За да постанови съдебния си акт, районният съд е изложил мотиви, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, като същият притежава необходимите реквизити. От фактическа страна е приел за установено, че на 29.01.2021 г., в 21:18 ч., по път I- 4, при км. 133+194, в посока на намаляващ км., път който е включен в обхвата на платената винетна такса, с устройство № 40292 – елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, било установено движение на т. а. – влекач МАН, модел "ТГА 18. 430", с рег. № ***, с обща допустима техническа маса 18 000 кг., брой оси 2, категория евро 3, състоящ се в композиция от влекач с брой оси 2 и ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси 5, собственост на "Юветранс" ЕООД, ЕИК *********, за което, изцяло, не била заплатена дължимата пътна такса съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Този извод се предпоставял от установеното по делото обстоятелство, според което в периода след 20:37 ч. на 29.01.21 г., и към момента на фиксиране на нарушението - в 21:18. ч., за движението на процесното превозно средство, в посочения пътен участък не са подавани декларации, като за същото не е било закупена и маршрутна карта.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя съдът е посочил, че съобразно създадената законова регламентация електронната система за събиране на ТОЛ такси представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, и не представлява автоматизирано техническо средство, като за нея не съществува изискване за сертифициране, одобрение и последващ контрол на годност от Българския институт по метрология. Приел е, че доклади и статични изображения по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП са представени по делото, като според съда същите са годно доказателство относно съдържащите се в тях обстоятелства, свързани с предмета на доказване по делото, които не са оборени от жалбоподателя. Изложил е мотиви, че в ЕФ е налице точно и пълно описание на административното нарушение, като не е налице неяснота относно мястото на нарушението и заплатена ли е изискващата такса, какъв е видът й, и дали е заплатен по–нисък размер от дължимия, при посочването, че изцяло не била заплатена дължимата пътна такса съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за констатираното движение на превозното средство в описания пътен участък, а отразеното в съдържанието на ЕФ обстоятелство, според което за описаното ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация не води до ограничаване на правото на нарушителя да разбере какво нарушение се твърди да е извършено, тъй като това са начините, които позволяват заплащането на дължимата такса да бъде осъществено. Направил е извод, че съгласно представените по делото от жалбоподателя писмени доказателства дружеството е ползвало услуга по договор, свързана с предплатен и лимитиран пробег, който към момента на фиксирането на извършването на нарушението е бил изчерпан и с отрицателен баланс. В тежест на жалбоподателя е да следи както работата на техническите средства подаващи информация за движението на превозното средства така и за заплащането на дължимите такси, неизпълнението на което изпълва признаците на процесното административно нарушение. На последно място съдът е изложил мотиви, че наложената санкция е в определена в закона в твърд размер и не са налице възможности за нейното намаляване, а случаят по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Решението е неправилно. С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП, бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.
В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му - 29.01.2021 г. От приложените справки от История на обработка /л. 28 от въззивното дело/ е видно, че на 11.11.2021 г. е издаден процесния фиш № **********, а от приложеното по делото известие за доставяне - че същият е връчен на касатора на 24.11.2021 г. Следователно в случая електронният фиш /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 29.07.2021 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. З от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона, поради което същото следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа страна – да се отмени и оспорения електронен фиш.
При тази изход на делото в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за две инстанции, възлизащи общо в размер на 1370 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, изтъкнатите многобройни правни съображения и представени доказателства от пълномощниците на касатора, съдът намира за неоснователно становището на проц. представител на АПИ за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения съответно в размер на 720 лв. за въззивното производство и 650 лв. за касационната инстанция.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № № 70 от 10.02.2022 г. по НАХД 1657/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „Юветранс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Априлци, ул. „Събевска“ № 24 разноски по делото в размер на 1370 лв. /хиляда триста и седемдесет лева/
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.