О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       17.ХIІ.2018 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

при секретар протоколист Радостина Кабадалиева  и участието на прокурора  Елеонора Иванова разгледа докладваното от председателя гражданско дело №517/2018 г. за да се произнесе взе предвид

 

Производството е по реда на Глава ХІІІ,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2.7,8 и 10 от ЗОДОВ

 

Обстоятелства по сезирането

 

Делото е образувано по искова молба предявена от М.И.Б.,ЕГН:**********,***,съдебен адрес-*** срещу Прокуратурата на Република България за изплащане на сумата 50 000 лв. обезщетение по ЗОДОВ,ведно със законната лихва от 13.II.2015 г. върху нея до окончателното й изплащане.Претенциито съставляват обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2 ал.І т.3 от ЗОДОВ за основния иск и чл.86 от ЗЗД за акцесорния иск за изплащане на лихва.

          Ищецът обосновава претенцията си като посочва,че през 2003 г. започнал работа като граничен полицай на Аерогара Бургас,след две години се преместил на ГКПП“Капитан Андреево“.През следващите пет години заемал различни длъжности-граничен контрольор,граничен полицай,които съвестно изпълнявал,приемал работата си присърце,която отнемала и значителна част от времето и енергиява му.Б. имал намерение да се развива професионално и като специалист.Всичко в живота му било нормално,когато изненадващо на 30.VI.2010 бил арестуван на служебното си място на ГКПП „Капитан Андреево“,като пред погледите на преминаващите му било разпоредено да предаде личното си оръжие и да остане на платното за движение в продължение на няколко часа.След това му върнали оръжието и бил освободен да работи до края на смяната си.

          На 01.VII.2010 г.Б. разбрал,че срещу него имало образувано дисциплинарно производство,дал обяснение,и на 17.IХ.2010 г. бил дисциплинарно уволнен,като заповедта за това била потвърдена от съда.

          На 05.VII.2010 г. обаче бил привлечен като обвиняем по ДП №34-П/09 на СО-СГП,пр.№4-3777/09 на СГП за престъпление подкуп по чл.302 т.2 б.“А“ вр. с чл.301 ал.I пр.1 и 2 от НК за това,че На 26.06.2010г. около 12,10ч. на ГКПП „Капитан Андреева", до гише на ,,Гранична полиция" в близост до първа бариера на изход от РБългария към РТурция, като длъжностно лице и чрез изнудване посредством злоупотреба със своето служебно положение на граничен полицай при Главна дирекция „Гранична полиция" с месторабота на ГКПП „Капитан Андреево" е поискал /с въпроса не се ли е научил какво да прави и подканването „ парата давай, парата "/ и приел /вземайки подадената му в изпълнение на искането банкнота български пари, която прибрал в десния джоб на панталона си/ от стюард на преминаващ автобус по редовна линия за РТурция дар, който не му се следва — 20 лв - за да извърши действие по служба — задължителната митническа проверка на документите на пътниците в автобуса и за да премине автобусът безпроблемнограницата през ГКПП на турска територия, като в противен случай /при отказ да бъдат дадени парите/ щял да задържи дълго автобуса край трасето за излизащи МПС и с цел забавяне на същия да осъществи щатна митническа проверка с тенденциозна продължителност. "Б. бил разпитан и му била взета мярка за нетклонение парична гаранция.

          Образуваното дело и тежкото обвинение,съсипали ищеца.Същият бил разтревожен, не можел да обясни нищо на близките си,бил силно засрамен,въпреки,че не бил извършил нищо от обвинението.Обзели го тревожност и безсъние, често получавал силни главоболия и редовно започнал да вдигам високо кръвно.

Дни след обвинението в местната и националната преса излезнали статии за случая,като новината се разчула из града и страната.Б. бил сразен от начина, по който го възприемали и реагирали хората.Приятелите му започнали да го укоряват,да се съмняват в неговата честност.Ищецът избрал да ограничи контактите си,вместо да се оправдава,което силно променило живота му.Той се затворил и изпаднал в тежка депресия.

Появили се и семейни проблеми,в следствие на които съпрутага му и едногодишното им дете били принудени да отидат да живеят при семейството на съпругата му в Бургас. С нея започнали да се отчуждават и да се карат все по - често, най - вече заради безсилието и песимизма на Б..Същият останал и без заплата,изпаднал в невъзможност да  изплаща вноските по кредита си,затънал изцяло финансово и не можел дори да храни семейството си.

Поради липсата на близките му, финансовата безизходица и срама от обвинението, изпаднал в дълбока изолация,всекидневието му се превърнало в кошмар,Б. бил силно разочарован,изгубил всичките си амбиции

Отделно се влошили отношенията му с голямата му дъщеря,с която поради тежкия развод с майка й тъкмо започнали да възстановяват отношенията си,но поради случилото се тя преустановила контактите с баща си.Воденото дело не само че влошило здравословното състояние на Б., но и променило изцяло ежедневието му. Преди същото ищецът спортувал, бил енергичен,нямал никакви здравословни проблеми. След обвинението загубил всякаква мотивация за спорт, стресът го довел до главоболие, имунната му система отслабнала, взел да пие хапчета, които вземал и до днес.През пролетта на 2013 г. Б. бил отново призован  като обвинението му бе прецизирано така „На 26.06.2010 г. около 12.10ч. на територията на ГКПП „Капитан Андреево", трасе изходящи леки коли от РБългария, гише за документрна проверка на паспортите на преминаващите през границата на РБългария, в качеството си на длъжностно лице — полицай категория „Е", III степен, в ГКПП "Капитан Андреево " от ГПУ „ Свиленград " при РДГП „Елхово", ГД„/77", МВР — е приел от свидетел — служител под прикритие с идентификационен №25, стюард на премиаващ автобус по редовна линия за РТурция — дар, който не му се следва — сумата от 20 лв - за да извърши действие по служба /своевременна задължителна документна проверка на лицата, автомобила и товара, за да премине автобусът безпроблемно през държавната граница на РБългария/. — престъпление по чл.301, ал.1, пр.2 НК".

Положението на Б. се влошило след внасяне на обвинението в съда ,по което се образувало  Наказателно от общ характер дело №831 от 2013 г. на Хасковския окръжен съд. Първото заседание по делото било на 24.04.2014г.,когато запонал съдебния процес и всяко едно заседание на съда било истински ад. Заседанията били продължителни, унизителни и изтощаващи за Б.. Преди всяко от тях ищецът изпадал в състояния на подтиснатост, раздразнителност и безсъние, продължаващи с дни. Преди и след всяко от заседанията по делото, медиите отразявали всичко. Журналистите го засипвали с въпроси и нападки,давали го по телевизията като престъпник,хората го гледали и одумвали.

Ищецът сочи,че съдебният процес продължил девет месеца,като били проведени шест заседания, след всяко едно му ставало все по-трудно да продължи с живота и ежедневието си. В последното заседание на 29.01.2015г. делото -НОХД №831/2013г. на Окръжен съд - Хасково, приключило с присъда, с която съдът го признал за невинен и го оправдал.

Ищецът бил сигурен, че срещу присъдата ще бъде подаден протест от прокурора, тъй-като не вярвал, че след толкова време всичко ще приключи,поради което продължил да живее в страх и несигурност. Оправдателната присъда обаче, не била протестирана от прокуратурата и влязла в законна сила на 13.02.2015г. Въпреки това и до сега споменът и мисълта за делото не напускали ищеца,трудно му било да забрави кошмара, който изживял, и той се отразил на целия му живот.

Б. твърди,че имал правен интерес от воденето на процеса, тъй като  пострадал от действията на българските правораздавателни ограни, които неоснователно образували срещу него наказателно производство и го предадоха на съд за неизвършено престъпление.

В негова полза бил фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,като предвид чл.4 от  от ЗОДОВ, държавата му дължала  обезщетение за всички имуществени и пеимуществени щети, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В съответствие с горепосочените правни норми ищецът извежда правото си да бъде обезщетен за всички вреди от имуществен и неимуществен характер, причинени му в резултат на образуваното и воденото наказателно производство, приключило с оправдателна присъда.Тези вреди били обусловени от дългото времетраене на образуване на наказателното производство, множеството извършени процесуално-следствени действия и последствията от всички тях върху здравето на ищеца, възрастта и отражението на делото върху начина на живот, семейното и социалното положение, трайните негативни последици за живота му, огромния стрес и неудобства, създадени на Б. и близките му, уронването на авторитета му в обществото и демотивирането му за развитие и усъвършенстване в работата, огромните разочарования и тежко преживените чувства на безпомощност и усещане за несправедливост.

Размерът на дължимото ми за неимуществените щети обезщетение, следвало да се определи от съда по справедливост в съответствие със смисъла и съдържанието на чл.52 от Закона за задълженията и договорите,което според Б. възлизало на 50 000 лв.

В съдебно заседание ищецът поддържа доводите си и исканията си.

          Ответната Прокуратура на Република България оспорва предявения иск като размер,който бил прекомерен и несъобразен с правилото на чл.52 от ЗЗД.Спрямо ищецът било взета мярка за неотклонение парична гаранция от 500 лв.,която не била тежка.Същевременно по наказателното производство обвиняеми били общо осем лица,всеки със защитник,което спомогнало за продължителността на процеса.Предвид сложността на наказателното дело неговия срок на приключване на можел да се определи като неразумен,още повече,че и същото завършило с оправдатална присъда. За уволнението на ищеца от заеманата длъжност в МВР прокуратурата не следвала да носи отговорност.В приложените материали от медии не се съдържали изявление на прокуратурата.Ищецът не ангажирал доказателства относно твърденията му за настъпилите негативни последици в живота му.Претенцията за изплащане на лихва върху главницата била неоснователна за времето от 13.II.2015 г. до 02.VIII.2015 г. поради изтекла погасителна давност.

          Пред съда ответната страна изцяло се придържа към обективираните в отговора възражения и тези.

 

Обстоятелства по делото

 

          С постановление от 05.VII.2010 г. на прокурор от СГП по досъдебно производство №34-П/09 ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.302 т.2 б.“А“ вр. с чл.301 ал.I пр.1 и 2,алт.1 от НК-за това,че на 26.VI.2010 г. около 12.10 часа на ГКПП „Капитан Андреево“ до гише „Гранична полиция“,като длъжностно лице и чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение на граничен полицай поискал и приел 20 лв. от стюард на преминаващ автобус по редовна линиа за Република Турция като дар който не му се следва,за да извърши действие по служба-задължителна проверка на документите на пътниците и за да премине автобуса през границата,като при недаване на парите щял да задържи за дълго автобуса за щателна митническа проверка с тенденциозно голяма продължителност.

          На 05.VII.2010 г. Б. е разпитан като обвиняем по горното дело в СГП,като не се признава за виновен.Срещу ищеца е образувано дисциплинарно производство със заповед от 01.VII.2010 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“,в рамките на което Б. е предоставил писмени обяснения на 08.VII.2010 г.Със заповед на горното длъжностно лице на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“  от заеманата от него длъжност-полицай в 03 група на ГКПП „Капитан Андреево“,ГПУ Свиленград.

          Досъдебното производство завършва с обвинителен акт на СГП срещу няколко лице,сред които и Б.,***  на 05.ХII.2013 г.С разпореждане №2104/18.ХII.2013 г. образуваното НОХД №831/2013 г. на ОС-Хасково е прекратено и разпоредено връщането му на СГП за изправяне на установени пороци на обвинителния акт.С определение №78/05.III.2014 г. по чвнд №53/2014 г. Апелативен съд-Пловдив отменя разпореждането на съда и разпорежда продължаването на съдопроизводствените действия.С разпореждане от 12.III.2014 г. на ОС-Хасково е насрочено открито съдебно заседание за 24.IV.2014 г.В рамките на производството са проведени девет открити заседания,като на последното-29.I.2015 г. с присъда №2 постановена по НОХД 831/2013 г. Окръжен съд-Хасково признава за М.Б., за невинен в това че на 26.VI.2010г. около 12,10ч. на територията на ГКПП „Капитан Андреево", трасе изходящи леки коли от Р България, гише за документна проверка на паспортите на преминаващите през границата на Р България, в качеството си на длъжностно лице - полицай категория „Е", III степен, в ГКПП „Капитан Андреево" от ГПУ „Свиленград" при РДГП „Елхово", ГД „ГП", МВР, приел от свидетел - служител под прикритие с идентификационен № 25, стюард на преминаващ автобус по редовна линия за Република Турция дар, който не му се следва - сумата от 20 лв., за да извърши действие по служба /своевременна задължителна документна проверка на лицата, автомобила и товара, за да премине автобусът безпроблемно през държавната граница на Република България/, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 301, ал.I, пр. 2-ро, алт. I-ва от НК.

          Ищецът М.Б. има дъщеря А.М.Б.,род. на 28.Х.1993 г. и дъщеря С.Б.,род. на 21.II.2009 г.Б. е кредитополучател на заем от 13 900 евро от „Банка ДСК“,считано от 05.III.2009 г. за срок от 120 месеца,по който е заложено възнаграждението му получавано за длъжността граничен полицай.

          С решение №78/06.VII.2007 г. по гр.дело №316/2006 г. е прекратен гражданския брак на ищеца с Е.Б.,като предоставя упражняването на родителските права върху детето А.Б. на майката при свободен режим на лични контакти.

На л.166-190 от делото са представени копия от регионални и национални медии, съдържащи статии относно възникналия случай по разследване на граничните служители,сред които и Б.,развитието на наказателното производство и постановяването на оправдателна присъда.Публикациите са подробни и с посочване на имената на съответните лица,както и твърдяната престъпна дейност.

Свидетелят С.Т. установи,че от 2007 г. живеели заедно с ищеца,като имали и родено дете през 2009 г.Б. бил лъчезарен,усмихнат,честен,душата на компанията.Бил професионалист, обичал си работата, искал да се развива професионално,ходел с голямо желание да работи.След образуването на наказателното дело обаче същият коренно се променил.Т. разбрала от обаждане по телефона,че Б. е арестуван,като веднага почнала да му звъни,но същият не отговарял.Като се прибрал бил смачкан,съсипан,съвсем различен човек,не искал да говори,само казвал,че не можел да повярва в какво го обвиняват.По всички медии постоянно давали за осъществения арест и в частност него зад решетки,хората постоянно се интересували от него,бързо се разчуло из Свиленград.След случая изпаднал в депресия, отслабнал, не искал да общува с нея и с детето им,появили му се тикове.Често ходели до центъра за спешна медицинска помощ поради влошаване на състоянието му.Б. започнал да вдига високо кръвно налягане,оплаквал се от силно главоболие.Вземал много лекарства,като дори се наложило да закупуват много силни медикаменти,оборотни само със зелена рецепта.У дома започнали скандали,Б. имал заеми, които не можел да връща,нямали какво да ядат.Ищецът не можел да се грижи адекватно и за детето,преди помагал в домакинството,но престанал да върши и това.Тези обстоятелства довели до раздяла на свидетелката и Б.,като Т. отишла с детето при родителите си в гр.Бургас,но тя често пътувала до Свиленград,заради тежкото състояние на ищеца и допусканата от възможност същият да се самоубие. Същевременно хората и приятелите се отдръпнали,не го търсели,не можел да спи вечер.Преди явяване в съдебно заседание по наказателното дело състоянието му се влошавало-не спял,повявявали се тиковете,вдигал кръвно.По време на заседанията медиите емитирали публикации, снимки, кадри с него.

След развода с бившата му съпруга,който протекъл тежко,отношенията с първата му дъщеря доста се влошили.Преди ареста му същите запомнали да се подобряват,но след това детето се отдръпнало,не искало да общува с него,казвало че се срамува от баща си,който го давали по телевизията,обвинявало го.След постановяване на оправдателната присъда го възстановили на работа като граничен полицай.Успял да изкара само една нощна смяна и напуснал сам заради появилия се отново стрес,бил отново съсипан.И в момента не бил преодолял напълно описаното състояние,даже при идването за настоящото дело,подминал отбивката за гр.Хасково.При всяко припомнянане за наказателното дело Б. състоянието му сериозно се влошавало.Случилото се с Б. отприщило и подмятания, подпитвания, обсъждания в Свиленград,засилени и от медийното отразяване на случая.Това продължавало и сега.

          Свидетелят А.К.И. изложи пред съда,че повече от тридесет години били познати и приятели с Б.,също така и колеги в системата на гранична полиция. Като служител той бил професионалист,търсел развитие в работата,влагал много енергия там. Б. бил лъчезарен,усмихнат,веселяк,участвал във веселби,бил в основата на същите.При ареста на Б.,свидетелят не бил на ГКПП,но не можел да повярва,че това се случва точно с ищеца.В последтвие и самият той станал обвиняем по този случай.След ареста му,Б. коренно се променил-затворил се,отслабнал много.Имал заем,като след уволнението му останал без доходи.Станал престъпник в очите на хората,приятелите,колегите,много се отдръпнали от него. След преживения тежък развод с бившата му съпруга,Б. имал и лоши отношения с първата си дъщеря,които тъкмо преди ареста му запомнали да се нормализират,но след това отново силно се влошили поради това.Дъщеря му го разглеждала като престъпник,което било и провокирано от общественото мнение и медиите.Последните интензивно отразявали случая по време на арестите и по време на провежданите заседания на съда,които същият тежко изживявал.Особено силни били кадрите с Б.,който бил проснат на земята с карта на една страна и пистолет на друга страна. След акцията състоянието му силно се влошило,силно се затруднил и финансово,жената с която живее и второто му дете се разделили с него за около две години.Б. се чувствал виновен за състоянието на семейството му.След делото Б. значително се променил - спрял да спортува,станал необщителен, дръпнат,общувал в изключително тесен кръг хора.Според свидетеля „сеирът“ с тях и в частност с Б. бил пълен,имало ехидни погледи,подмятания,обсъждания.И. изведе,че от останалите подсъдими,Б. най-тежко преживявал случилото се.Много трудно общувал,страхувал се.След възстановяването си на работа изкарал един два наряда и поради стреса напуснал.Сега се издържал като държал скара за месо.Постановеното оправдателна присъда не се обсъждала толкова сред хората,останала в сянката на обвинението,още повече,че и тяхната група полицаи били обект на първата подобна операция в държавата.

Свидетелят Н.П.Н. посочи пред съда,че познава Б. още като дете,тъй-като били съседи и приятели.Било общителен,супер приятел,нямало да те предаде,бил шегаджия.Като служител в гранична полиция бил професионалист,много добър,поемал отговорност.Свидетелят,който също е граничен полицай,не бил на смяна по време на арестите и научил за тях в града.Специално за Б. никой не очаквал,че може да е обект на разследване и арести.След това ищецът са затворил,не общувал,избягвал вкл. и Н.,за известно време се разделили в семейството.И понастоящем като си спомнял за делото се променял.Свидетелят също бил подсъдим по този случай.Медиите били доста наситени с техния случай.След ареста на Б. отново силно се влошили отношенията му с първата му дъщеря.Всички започнали да ги игнорират,сочели ги като престъпници.В Свиленград и досега имало отрицателно отношение към тях,половината не знаели,че били оправдани,злорадствали,изпитвали удоволствие.Преди случая Б. редовно спортувал,но сега преустановил това си хоби.

 

 

 

Правни съображения

 

          Предявените претенции за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.І т.3 от ЗОДОВ са установени по основание,предвид проведеното от ищеца главно и пълно доказване.Изложените в исковата молба правнозначими обстоятелства,обсъдени по-горе, се доказаха в настоящото производство по надлежен начин.

          Безспорно,е че Б. е бил обект на наказателно производство продължило близо пет години и завършило с оправдателен съдебен акт.За този период от време ищецът търпи изключителна  интервенция и модификация в негативен план на личния си живот,породени от изпълнението на процесуалните си задължения на обвиняем и подсъдим в  производствените действия на воденото досъдебно и съдебно производство,изискващи негово участие. Същевременно Б. търпи и негативното влияние,породено от тежестта на повдигнатите обвинения, посочени по-горе,които касаят тежко умишлено престъпление съобразно легалното определение на чл.93 т.7 от НК, свързано с очакването за налагане на наказателна репресия спрямо него-санкционната част на чл.301 ал.I от НК предвижда до  шест години лишаване от свобода и глоба до пет хиляди лева. В тази насока следва да се цени и внасянето на обвинителния акт в съда,което действие като завършващо досъдебната фаза и отключващо съдебното наказателно производство, само по-себе си засилва вероятността от сбъдване на отрицателните очаквания на Б.,изложени по-горе.Самото поддържане в съдебната фаза на обвиненията от страна на прокуратурата , участието на Симонов като подсъдим по време на съдебното производство в девет заседания с интензивно водене на процеса,според съда изключително катализират негативните емоции, преживени от ищеца. Допълнителни вреди ищецът търпи от начина на провеждане на полицейската акция на 30.VI.2010 г.-същият е силово задържан и проснат на земята,което в значителна степен унизява достойнството му,създава значителна обърканост у него и неяснота относно бъдещето му.Наказателния процес,воден по отношение на Б. в досъдебната си фаза надвишава значително разумните срокове за завършването му предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на обвинението,което сочи за неудачно и превратно прилагане правомощията на прокуратурата по чл.22 ал.II и чл.234 от НПК,носеща отговорност за своевременното приключване на разследването.Самият Б.,като обвиняем не е допринесъл за тази необоснована продължителност на досъдебната част на делото,а същата е породена основно от действията/бездействията на органите, осъществявящи разследването и контрола върху му.Въпросния период от време е значителна репресия по отношение на ищеца,която предполага вреди и катализира общата им степен на интензивност.

          Като резултат от незаконното обвинение и продължилото разследване,ищецът е бил лишен от общочовешки права и ценности, битът му и самият той е бил в значителна степен повлиян от същите , което се е превърнало в значим и определящ фактор в начина му на живот тогава и досега.

          Ето защо се налага извода,че Б. е бил обект на това незаконно обвинение,по което е оправдан.Изпълнена е хипотезата на чл.2 ал.І т.3 от ЗОДОВ, която обосновава неимуществени вреди в полза на ищеца. Отговорност в тази насока следва да се носи само от прокуратуата,тъй-като ищецът е оправдан в рамките на редовна съдебна процедура.

          В рамките на проведеното съдебно дирене и събраните доказателства се изведе ясно разграничение в живота на ищеца преди,по време,и след завършване на наказателното производство.

Преди образуваното наказателно дело същият е бил енергичен,общителен,усмихнат,с много приятели,душата на компанията.Още в деня на образуване на производството против него същият трайно изпаднал в депресивни настроения,станал трудно контактен, мълчалив и затворен,вдигал често кръвно налягане Здравословното му състояние ескалирало в негативна насока,като се стигало до чести посещения  в центъра за спешна медицинска помощ,употребявал множество лекарства,вкл. и толкова силни,че се закупували само след зелена рецепта.На моменти същият давал сигурни признаци,че има намерение да се самоубие.Създаденото от него семейство със свидетелката С.Т. и дъщеря им за известен период се разделило,тъй-като Б. не можел да изпълнява задълженията си в къщи поради състоянието възникнало от обвинението,което мотивирало Т. да отиде да живее с детето при родителите си в гр.Бургас,без обаче да спира надзора над ищеца и да го посещава често.Тези обстоятелства засилили вече наличните отрицателни преживявания на Б.,тъй-като преди обвинението същият изключително се уповавал на семейството,предвид и неуспешния му първи брак.Допълнителни негативни емоции ищецът преживял и от създалото се изключително лошо отношение към него от страна на дъщерята от първия му брак,с която тъкмо започнали да общуват нормално.Същата започнала да го смята за престъпник,срамувала се от него,не искала да общува с него.Освен,че бил изолиран от приятелите си,познатите си,Б. трябвало да преживее и изключителното усложнение в общуването с тези свои най-близки хора,на които изключително държал.

Особена катализация на това състояние на ищеца е довело и обстоятелството,че за същият в работата си като орган на реда-граничен полицай влагал много енергия за да подобрява професионалните си умения,обичал професията си,а и изпълнявал стриктно и точно задълженията си по същата,нещо което високо се ценяло от колегите му.Специално неговото арестуване,поради професиалните му и човешки качества,изключително учудило и изненадало колегите му.Поради това Б. много тежко преживял случилото се,обосновано именно с обвинение спрямо него за тежко нарушение при изпълнение на служебните си задължения в работата,която изпълнявал професионално и с желание.

Обвинението против Б. обосновало и прекратяване на служебното му правоотношение като граничен полицай,което довело до отнемане на доходите му при наличен кредит към банка.Това извело него и семейството му буквално до гладуване,липса на средства,невъзможност за посрещане на нормалните ежедневни нужди,което засилило негативни му емоции,усещането,че не може да се справя с живота,че не може да осигури на близките си нормален живот.

В резултата на обвинението против него Б. отказал да се занимава със спорт,какъвто усилено практикувал преди това.След постановяване на оправдателната присъда същият бил възстановен на работа в гранична полиция но успял да изкара само една нощна смяна,тъй-като стресът и негативните емоции от случилото се възникнали с нова сила,което довело и до невъзможността да работи иначе вършената с удоволствие от него преди това работа,което обусловило същият да търси други начини на препитание.

Естеството на повдигнатите обвинения спрямо Б. и колегите му предизвикали изключително масивно медийно отразяване на случая,довело до засилена негативна обществена реакция спрямо Б..Това отразяване започнало още от арестуването му и продължило по време на целия наказателен процес.Б. станал разпознаваем в обществото именно като престъпник,извършил престъпление по служба,той и семейството му станали обект на ехидни подмятания, злорадство,нездрав интерес,обвиняемите станали „сеир“ за публиката. Свиленград е малък град и тези обстоятелства придобиват особено и негативно значение,тъй-като Б. е лесно разпознаваем,за разлика от сравнителната анонимност на големите градове.На практика всяко негово появяване на обществено място,дори и за най-елементарни нужди,води до проява на описаното по-горе отношение.

Следва да се има предвид,че това обществено отношение останало в значителна степен и досега,въпреки постановената оправдателна присъда,която не предизвикала особена промяна в тази насока.

И към настоящия момент,повече от осем години след образуване на наказателното производство и въпреки оправдаването му,живота на Б. е съществено модифициран в негативен аспект,като описаните по-горе обстоятелства продължават да съществуват макар и в по-ниска степен,и да определят поведението и битието му.Ищецът живее поради обвинението,по което е оправдан,по съвсем различен начин,от колкото преди това. 

          Освен изложеното дотук,при определяне от страна на съда на конкретните размери на търсените обезщетения,следва да се съобрази процесуалното поведение на Б. във воденото спрямо него наказателно производтво, което отговаря на изискванията на закона. Относими към този въпрос са и личностните данни за ищеца и липсата на предходни осъждания, Същевременно няма доказателства,че ищеца е дискредитиран в обществото и има негативен облик.Напротив-събраните доказателства по делото извеждат един изцяло положителен образ на Б..Поради незаконното обвинение той търпи вече осем години изключително тежки отрицателни емоции и преживявания.

          При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди,търсени от Б.,следва да се съобрази и конкретната икономическа ситуация в страната и развитието на обществото,които обективни предпоставки не могат да не се включат в хипотезата на чл.52 от ЗЗД.В подобна насока е и Решение №55/11.ІІІ.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о.

          Според настоящия състав на съда неминуемо трябва да се вземе предвид и обстоятелството,че страната ни е част от европейския съюз,чиито общества,а и самият той, в по-голямата си част нормативно,а и в културен план,са основани именно върху завишената защита правата на личността от неоснователните посегателства на държавата.Именно подобни критерии следва да са водещи и при проектирането принципа на справедливостта в казуси като настоящия,тъй-като те са пътя за адекватна защита на нарушените права на личността от държавните органи от една страна,а от друга-съдебните актове по подобни дела са и начин за развитие на българското общество и държавна администрация в насока на общоевропейските ценности и реално спазване и защита на правата на гражданите.Тези решения на съда са и способ за осъществяване превенция на държавната администрация като цяло.

          Съобразно изложеното и на основаниечл.4 от ЗОДОВ вр. с  чл.52 от ЗЗД съдът намира,че адекватното и справедливо обезщетение на претърпените от страна на М.Б. преки и непосредствени  неимуществени вреди от воденото спрямо него незаконно наказателно производство за престъпление по чл.чл.301 ал.I от НК,по които обвинения е изцяло оправдан следва да намери остойностен израз в сумата от 50 000 лв. Тези размери  на обезщетение на неимуществените вреди са адекватни на действително преживените от ищеца отрицателни емоции, и са обективен израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо процесния случай.Сумите следва да се изплатят от ответника на ищеца,ведно със законната лихва от момента на забавата-датата на влизане в сила на окончателния оправдателен съдебен акт спрямо Б.-13.II.2015 г.В тази насока са Решения №1199/17.Х.2008 г. по гр.дело №4988/2007 г. на ВКС,V г.о.;№630/19.ІV.2011 по гр.д. №170/2011 г. САС.Същевременно е налице възражение от ответника за изтекла погасителна давност относно искането за лихва,което е основателно.Претенцията е предявена на 02.VIII.2018 г. и съобразно чл.111 б.“В“ от ЗЗД основателността й е от 02.VIII.2015 г.

          По делото е отправено искане  за изплащане на направените разноски в размер на 2500 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса,които следва да се изплатят от ответника поради изхода от делото и на основание чл.78 от ГПК.

          Водим от изложеното и на основание чл.2 ал.І т.3, и чл.4 от ЗОДОВ вр. с чл.52  и чл.86 от ЗЗД Окръжен съд-Хасково

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

          ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М.И.Б.,ЕГН:**********,*** обезщетение от 50 000-петдесет хиляди лева за претърпени неимуществени вреди,причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по 301, ал.I, пр. 2-ро, алт. I-ва от НК по което е оправдан с присъда №2/29.I.2015 г. постановена по НОХД 831/2013 г. на Окръжен съд-Хасково г. в сила от 13.II.2015 г. ведно със законната лихва върху сумата от 02.VIIІ.2015 г. до окончателното й изплащане изплащане,като         

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за изплащане на законна лихва върху присъдената сума за периода 02.II.2015 г. до 02.VIII.2015 г.

          ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М.И.Б.,ЕГН:**********,*** сумата 2 510 лева разноски по делото.

          РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжавване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив.

 

 

 

 

 

 

 

          Съдия :