Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260022 22.01.2021г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На тринадесети януари
Година
2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като разгледа
докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01828 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 42-0001854 от 05.10.2020 г. (НП),
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” (РД
„АА”) - С., с което на „Транс 99” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от
управителя Л.И.е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв (три хиляди
лева) на основание чл. 96г, ал.1, пр.2-ро от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтПр) за нарушение на чл.7б, ал.1,
изр.1-во от същия закон.
Дружеството-жалбоподател чрез доводи, изложени в жалбата и от
процесуалния му представител – адв. В.К. от ПАК в хода на съдебното
производство, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира за
присъждане на направени по делото разноски.
Въззиваемата страна РД „АА” – С. – редовно призована, не изпраща представител за участие в хода на съдебното
производство. В придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната
преписка, са изложени доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно
провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения
в закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е
основателна.
От фактическа страна:
На 23.05.2020 г. служители на РД „АА”-С. установили, че П.П.Т.като
шофьор на лизензирания превозвач „Транс 99” ЕООД, ЕИК *******
извършва обществен превоз на товари с товарен
автомобил „Мерцедес 2540 Л” с рег. № *******, като превозното средство било без
валидно удостоверение за техническа изправност. За констатираното нарушение на
чл. 147, ал.3, т.4 от ЗДвП на лицето бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2012, № 273884 от 23.05.2020
г.
На 16.09.2020 г. в гр. П., в
сградата на Областния отдел на „АА”-П. св. Г.Д. и св. Л.М. ***, извършили на „Транс 99” ЕООД,
ЕИК ******* комплексна проверка за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г. В
присъствието на Л.И.- управител на
дружеството-жалбоподател било констатирано, че П.П.Т.е служител на превозвача,
който му е възложил извършването на обществен превоз на товари без лицето да
притежава карта за квалификация на водача. Констатациите били обективирани от
проверяващите в съставения констативен
протокол от 16.09.2020 г.
С оглед установеното св. Л.М. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН
серия А-2019, № 278037 от 16.09.2020 г., в който посочил, че превозвачът е
допуснал извършване на превоз на товари за собствена сметка на 23.05.2020г.,
видно от АУАН № 273884 от 23.05.2020 г. на РД „АА”-С. без водачът на товарния
автомобил „Мерцедес 2540 Л” с рег. № ******* П.П.Т.да притежава карта за
квалификация на водача, което е установено при направената проверка в информационната система на ИА „АА”-С., с което е нарушен чл.7б, ал.1,
изр.1-во от ЗАвтПр. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството, като препис от него му бил връчен лично.
След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН и въз основа на така
съставения АУАН административнонаказващият орган (АНО) при идентична
квалификация и словесно описание на констатираното нарушение на чл.7б, ал.1,
изр.1-во от ЗАвтПр, санкционирал нарушителя на основание чл. 96г, ал.1, пр.2-ро
от същия закон с имуществена санкция в размер на 3000лв.
Процесното НП било връчено на 21.10.2020 г.
По доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановак съдът прие за
установена след преценка на свидтетелските показания на Г.Д. и Л.М.,
както и на приетите писмени доказателства: АУАН серия А-2019, №
278037 от 16.09.2020 г., констативен протокол от 16.09.2020 г. за извършена
комплексна проверка на дружеството-жалбоподател, извлечение от информационната
система на ИА „АА”-С. за преглед на DQC карти, заповед №
РД-08-30 от 24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и заповед № 589 от 31.01.2020 г. на изпълнителния
директор на ИА „АА”-С..
От правна страна:
Съдът намира, че АУАН и НП са съставени от материално и териториално
компетентни органи. Това е така, защото относно актосъставителя правомощието му
е определено в чл.92, ал.1, вр. чл. 91, ал.3 от ЗАвтПр, а относно АНО, същия
черпи правата от т. І.6. от приложената по делото и приета като писмено доказателство
заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, каквато длъжност заема лицето, издало процесното НП,
предвид заповед № 589 от 31.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „АА”-С..
Не се спори по делото, че дружеството-жалбоподател има качеството на
превозвач, т.е. може да носи отговорност за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1-во
от ЗАвтПр. Съгласно чл. 96г, ал.1 от същия закон, който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзакононите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лв. Очертаните от текста на нормата изпълнителни
деяния на нарушението са „назначи на работа” или „допусне”, като АНО е
ангажирал отговорността на превозвача по второто предложение, тъй като
описанието на нарушението от фактическа и правна страна както в АУАН, така и в
НП, е че дружеството-жалбоподател е
допуснало извършването на обществен превоз на товари с водач, който не притежава валидна карта за
квалификация на водач.
Наказващият
орган е допуснал некоректно описание на нарушението, което води до липса на
яснота относно мястото на извършване на нарушението, което не е недвусмислено
посочено в АУАН и НП, тъй като същото е различно при различните изпълнителни
деяния. Не е спорно, че извършвания превоз на товари е констатиран в гр. С., а с. ******, общ. Земен е мястото на
седалището на дружеството-жалбоподател, където по принцип следва да се
осъществи назначаването и допускането от страна на превозвача на съответния водач
да управлява по определени маршрути превозното средство, с което извършва
превоз на товари. При това положение обвинението за нарушение, установено в
офиса на ОО „АА”–П., намиращ се в гр. П., ул. Отец Паисий № 2, ет.4, където е
била извършена комплексната проверка е ирелевантно към мястото на извършване на
вмененото деяние. Изискването за посочване на място на извършване на
нарушението в АУАН и НП е императивно и е закрепено в разпоредбите на чл. 42,
т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Точното визиране на мястото на извършване на
нарушението изяснява не само фактическата обстановка, но и определя
компетентността на органите, които могат да го санкционират, поради което и
несъобразяването с вменените задължетелни реквизити от законодателя води до същестевно
процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита на нарушителя,
който не може да я реализира в пълен обем.
От друга страна съдът намира, че вмененото нарушение не е
доказано по безпорен и категоричен начин, като съображенията са следните:
От приложения по делото констативен протокол от
16.09.2020 г. за извършената комплексна проверка на дружеството-жалбоподател се
установява, че П.П.Т.е назначен като
шофьор от лицензирания превозвач, който осъществява дейността си с пет на брой
пътни превозни средства, сред които и товарен автомобил „Мерцедес 2540
Л” с рег. № *******. В констативния протокол е посочено, че във връзка с това
моторно превозно средство контролните органи са проверили 40 броя пътни и
тахографски листове, съставени и разпечатени за периода от 01.10.2019 г. до
30.06.2020 г. АНО, обаче, не
ангажира по делото релевантен пътен лист
за дата на 23.05.2020 г., който да доказва, че на този ден е бил извършван
обществен превоз на товари с процесния „Мерцедес”, както и че същият е бил
управляван именно от П.Т.– лице, което не притежава карта за квалификация на
водача. Съставеният на П.Т.АУАН серия А-2012, № 273884 от
23.05.2020 г. от служители на РД „АА”-С. е за констатирано в гр. С. нарушение на чл. 147, ал.3, т.4 от
Закона за движението по пътищата, тъй като е било установено, че пътното превозно
средство е с невалидно удостоверение за техническа изправност. Този документ не
съдържа установени при тази проверка факти, които да са релевантни към
задължението водачът да притежава карта за квалификация, поради което и той не може
да се ползва като доказателство за вмененото на дружеството-жалбоподател
обвинение с процесното НП, което е предмет на обжалване в настоящето съдебно
производство, още повече, че с АУАН от 23.05.2020 г. е постановено началото на
административнонаказателно производство за друго нарушение, което подлежи на
самостоятелна преценка при евентуален съдебен контрол. При това положение съдът
намира, че на първо място не се доказа по категоричен и несъмнен начин, че на
23.05.2020 г. е бил извършван превоз на товари
от дружеството-жалбоподател с товарен автомобил „Мерцедес 2540
Л” с рег. № *******, в резултат на което
недоказано остава и обвинението, че на процесната дата превозвачът е
допуснал извършване на превоз на товари от своя служител П.Т., без същия да
притежава карта за квалификация на водача. Възлагането на лицето да извърши
обществен превоз на товари на конкретна
дата се доказва по надлежния ред с прилагане напр. на
съответия тахографски лист, пътен лист
или заповед от превозвача, с която на шофьора е възложено извършването на
превоз на товари на процесната дата. В този смисъл НП е издадено при липса на
надлежно установяване на нарушението, предвид конкретното обвинение, което е
предявено на превозвача, което е за това, че е допуснал да се извърши обществен
превоз без водача да притежава карта за квалификация на водача, а не за това,
че е назначил лице, което не притежава
такава, което е друго самостоятелно основание за неговата отмяна.
За пълнота на изложеното и предвид направените възражения
от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател съдът счита за
необходимо да отбележи следното:
Доказан е факта, че е налице липса на карта за квалификация
на водача П.П.Т., предвид приетата като писмено
доказателство по делото справка от системата за преглед на DQC карти на
ИА „АА”. Същата безспорно установява не само, че това лице няма издадена карта
за квалификация на водача, но и че то е било притежател на такава, чиято срок
на валидност да е изтекъл и водачът да не е преминал нов курс на обучение, за
да придобие нова карта за квалификация на водача, което води до нарушение на
разпоредбата на чл.7б, ал.1 пр.1-во то ЗАвтПр.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител
на дружеството-жалбоподател, че посочената като нарушена норма на чл. 7б, ал.1
от ЗАвтПр не е съответна на фактическата формулировка, като намира за
неоснователни доводите, че картата за квалификация на водача била само за
формално установяване на факта, че водачът притежава изискуемата квалификация.
Чл. 7б, ал. 7 от ЗАвтПр (в приложимата редакция към момента на нарушението - ДВ
бр.80/2018г., в сила от 28.06.2019г.), въвежда изискването за квалификация на
водача по ал.1 да е изпълнено, когато водачът притежава познания,
придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит, но
същевременно в чл. 7б, ал.6 от ЗАвтПр е регламентирано, че карта за квалификация на водач се издава на
лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо
начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8. Съответно в чл. 7б, ал. 8 от
ЗАвтПр (ДВ бр.80/2018г., в сила от 28.06.2019г.) е предвидено, че водачите, придобили квалификацията по ал.6,
подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5
години. Така посочената нормативна регламентация налага извод, че законът е
регламентирал начина, по който се установява съответствието, а именно - чрез
карта на водача, издадена по предвидения нормативен ред, а не просто като
документ, улесняващ наличието на кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал.7 от
ЗАвтПр (ред. ДВ бр.80/2018г., в сила от 28.06.2019г.). Ето защо и ако
контролните органи от РД „АА“-С. бяха констатирали по надлежния ред (чрез
ангажиране на доказателства, напр.пътен лист от 23.05.2020 г., тахографски лист
от същата дата или евентуална заповед на превозвача) осъществяването на превоз
на товари от водач, който не отговаря на изискването за квалификация,
удостоверено с валидна карта за квалификация на водача, съответно допускане от
превозвача „Транс 99” ЕООД
управлението от този водач е налице нарушение на чл. 7б, ал.1 от ЗАвтПр,
която разпоредба е съответна като основание за налагане на административна
санкция по чл. 96г, ал.1, пр.2-ро от същия закон.
По разноските:
С оглед изхода на спора-отмяна на обжалваното НП и направеното в съдебно
заседание искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от АПК Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
– гр. С. следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател
съдебни разноски в размер на 450,00 лв (четиристотни и петдесет лева),
представляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител адв. В.К. ***. Същото е заплатеното
в брой при подписване на договора, т.е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – гр. С. следва да заплати на
санкционирания превозвач процесната
сума.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление №
42-0001854 от 05.10.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - С., с което на „Транс 99” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от
управителя Л.И.е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв (три хиляди
лева) на основание чл. 96г, ал.1, пр.2-ро от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1-во от
същия закон.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”– С., с адрес гр. С.,
ул. Витиня № 1 да заплати на „Транс 99”
ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление с. ******, общ. Земен, разноски по делото в размер на 450,00 лв (четиристотин и
петдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ