НЧХД № 1565/2016 г. по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба на А.К.Ш.
срещу Д.К.Ш. – роден на *** г. в гр. С., живущ ***0, българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, със средно специално образование, работещ, с ЕГН: ********** за
това, че на 18.07.2016 г., около 17,00 ч. в жилището на Й. К.Ш. *** е нанесъл
лека телесна повреда на А.К.Ш. с ЕГН: ********** - разстройство на здравето по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя А.К.Ш. против подсъдимия Д.К.Ш.
за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2016
г. до окончателното изплащане на сумата и е конституирана тъжителката А.К.Ш. като
граждански ищец по делото.
Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото
обвинение. Не отрича, че на инкриминираната дата е възникнал скандал между него
и сестра му в апартамента на майка им, но само бил бутнал тъжителката, за да
напусне апартамента, без да и нанася твърдените в тъжбата телесни увреждания.
Частният тъжител и граждански ищец А.К.Ш. чрез
процесуалния си представител пледира за постановяване на присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание при
приложение на разпоредбата на чл.78а от НК. Моли да се уважи предявения
граждански иск, както и да и бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В
дадената последна дума подсъдимият предоставя на съда да вземе решение, като
твърди, че цялото делото е един фарс от страна на сестра му А.К.Ш..***, като
обсъди събраните по делото доказателства
прие за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката А.К.Ш. и подсъдимият Д.К.Ш. са брат и
сестра. Тъжителката заедно със своя син живеят в А., а като се прибират в
България отсядат в апартамента на свидетелката Й. К.Ш. ***. Подсъдимият Д.К.Ш. ***.
През юли месец на 2016 г. тъжителката и синът и К.В.З. се прибрали в България.
Тъжителката поискала от подсъдимия да и върне сумата от 500 евро, които и
дължал във връзка със закупуването на лек автомобил. На 18.07.2016 г. около
17,00 часа подсъдимият пристигнал в апартамента на майка му в гр. Пазарджик,
ул. „Петър Бонев” № 76, ет.3, ап.8, за да върне парите. Свидетелката Й. Ш. била
в кухнята заедно с внук си К.З.. Тъжителката и подсъдимият разговаряли на
коридора. Между тях възникнал скандал, тъй като подсъдимият носил парите в
левове, а тъжителката настояла да и върне сумата в евро, така както му ги била
дала. Двамата започнали да си крещят, като тъжителката отказвала да получи
левовата равностойност, тъй като сумата според нея била по-малко. Това
разгневило подсъдимия, който заявил, че няма да и върне тогава парите и тръгнал
към вратата на апартамента. Тъжителката застанала на вратата и му отговорила,
че няма да го пусне, докато не оправят отношенията си. Тогава подсъдимият я
хванал за шията с ръце, стиснал я и я свалил на земята, където тъжителката си
ударила главата. След това и няколко пъти я оскубал. Тъжителката го хванала за
крака и в този момент се появил от кухнята синът на тъжителката К.З., който ги
разтървал. Подсъдимият напуснал апартамента и се прибрал у дома. Тъжителката се
обадила на тел.112, където съобщила какво се е случило. Тъй като на момента
нямало възможност от полицията да се изпрати автопатрул, тъжителката тръгнала
пеша към РУ МВР Пазарджик. Преждевременно на мястото пристигнал автопатрул на
РУ МВР Пазарджик в състав полицаите Г.К. и Р.Г. – и двамата разпитани като
свидетели по делото. Тъй като разбрали, че скандалът бил приключил и
тъжителката е вече в районното управление, те се отправил към адреса на
подсъдимия, където разговаряли с него и го отвели също в РУ МВР Пазарджик за
изясняване на случая. Там снели обяснения от тъжителката и подсъдимия и
съставили протоколи за предупреждения на двамата. Тъй като видимите наранявания
по тъжителката не сочили на извършено престъпление от общ характер, те посъветвали
тъжителката да отиде на лекар, за да я прегледа, както и къде да пусне жалба.
Тъжителката още същата вечер посетила Спешното отделение към МБАЛ Пазарджик,
където била прегледана. На следващия ден тъжителката се видяла и разговаряла
със свидетелката К. Ц. К., на която разказала какво се е случило и показала
нанесените и наранявания. Тъжителката подала и жалба в Районна прокуратура
Пазарджик. Образуваната преписка била прекратена поради липса на данни за
извършено от подсъдимия престъпление от общ характер.
В хода на делото е назначена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, от заключението на която е видно, че на
тъжителката са нанесени повърхностна травма на окосмена част на главата и
охлузвания на шията, които са и причинили болка и страдания по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство
доказателства, съдържащи се в дадените от самия подсъдим обяснения, в показанията
на свидетелите Й. Ш., К. К., Г.К. и Р.Г.,
от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, както и
приложените писмени доказателства – медицинска документация, докладни записки,
протоколи за предупреждение, свидетелство за съдимост, копие от пр. пр. №
2547/2016 г. и № 2568/2016 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик и
материали по преписка № 9473/2016 г. на РУ МВР Пазарджик. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите.
Същите са ясни, последователни, категорични и безпротиворечиви по отношение на обстоятелствата,
на които свидетелите са били очевидци. Показанията на свидетелите взаимно се
допълват. Показанията на К. К., Г.К. и Р.Г.
са дадени от лица без интерес от изхода на делото. Свидетелката Й. Ш. също
потвърди за възникналия скандал между децата и, като не е видяла нанасянето на
самите удари, тъй като била в кухнята заедно с внук си. Дадените от самия
подсъдим обяснения също кореспондират в голяма част на събраните по делото
доказателства. Подсъдимият не отрича за скандала, но твърди, че само е бутнал
тъжителката, за да излезе от апартамента. Това обаче не обяснява нанесените по
шията на тъжителката наранявания – охлузвания, които са причинени именно от
стискането с ръце, поради което съдът намира горната фактическа обстановка за
категорично установена.
При така установената и възприета фактическа
обстановка е видно, че от обективна страна Д.К.Ш. е осъществил състава на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК, като на 18.07.2016 г., около 17,00 ч. в жилището
на Й. К.Ш. *** е нанесъл лека телесна повреда на А.К.Ш. с ЕГН: **********,
изразяваща се в повърхностна травма на окосмена част на главата и охлузвания в
областта на шията, причинили на пострадалата болка и страдания по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК. Подсъдимият ще следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК и оправдан по първоначално
повдигнатото с тъжбата обвинение по чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимия е съществувала
ясна представа, че ударите на главата на тъжителката в пода и стискането с ръце
на шията и ще доведе до горепосочените
травматични увреждания, водещи до болка и страдание и същевременно е
искал настъпването на вредните последици, като я е стиснал за шията, съборил е
на земята, където ударил главата на тъжителката и след това я оскубал.
Причините за извършване на престъплението
следва да се търсят, както в незачитане на правовия ред в страната и конкретно
чуждата телесна неприкосновеност, така и в дългогодишната вражда между
тъжителката и подсъдимия, породена от различни семейни спорове, включително и
неразрешени имуществени въпроси между двамата.
Санкцията
предвидена в чл.130, ал.2 НК предвижда наказание лишаване от свобода до
шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият е пълнолетен, неосъждан към момента на извършване на
деянието и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са
съставомерни и подлежащи на възстановяване. Подсъдимият вече е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава 28-ма от НПК, но към момента на
деянието е реабилитиран.
Същевременно не е налице никое от
основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането на института, тъй
като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил
в пияно състояние, не са налице множество престъпления и престъплението не е
извършено спрямо орган на властта при или по повод изпълнение на службата му.
Поради
гореизложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност за извършеното престъпление с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на
нарушението и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало и възрастта
на подсъдимия. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подсъдимия Д.К.Ш. административно наказание глоба в размер на 1000
лв. платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пазарджик, както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса при евентуално
служебно издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на Районен съд
Пазарджик.
При
определяне на размера на глобата съдът съобрази и данните за имущественото
състояние на подсъдимия Д.К.Ш..
По отношение на предявения граждански иск от тъжителката
А.К.Ш. против подсъдимия Д.К.Ш. за сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със
законната лихва, считано от 18.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,
съдът намира същия за основателен по основание, но не и по размер. Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е
причинил другиму, като съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя по справедливост. Съдът, базирайки се на събраните и проверени по
делото доказателства, счита, че сумата от 500 лв. е справедливо овъзмездяване
на претърпените болки и страдания от страна на тъжителката А.Ш. в резултат на
нанесената лека телесна повреда, които са продължили в период от една седмица според
заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза.
Тъжителката не ангажира други доказателства в тази насока, а върху нея лежи
доказателствената тежест за тези обстоятелства. Гражданският иск за размерът
над 500 лв. до предявения размер от 2000 лв. ще следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед размера на уважения
граждански иск ще следва да се осъди подсъдимият Д.К.Ш. да заплати и държавна
такса в размер на 50 лв., платима по сметка на Районен съд Пазарджик.
С оглед изхода на делото ще следва да се осъди подсъдимият
Д.К.Ш. да заплати на тъжителката А.К.Ш. и сторените разноски по делото в размер
на 717 лв., за които са приложени съответните
доказателства по делото – договор за правна защита и съдействие и две вносни
бележки.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: