Решение по дело №97/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260043
Дата: 1 април 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Красимир Димитров Димитров
Дело: 20215600600097
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер:  260043                                           01.04.2021г.                                  Град: Хасково

Хасковски окръжен съд                                                               наказателен състав

На двадесет и трети март                                                                      година: 2021г.

В открито заседание в състав:

                            Председател: Стратимир Димитров

                                       Членове: Боряна Бончева

                                                    Красимир Димитров

Секретар: Красимира Николова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Димитров В.н.а.д.№ 97 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХI от НПК.

С Решение № 260013от 15.01.2021 година, постановено по а.н.д.№ 1191/20г., РС Хасково признал обвиняемия  И.Г.Г. за невинен в това, че на 31.01.2016 г. в гр. Х., в качеството му на управител и представляващ търговско дружество „ИГ СПЕДИШЪН" ЕООД ЕИК ********* със седалище С., след изпадане на дружеството в неплатежоспособност на 31.12.2015г., в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заявил и поискал от Окръжен съд - Хасково откриване на производство по несъстоятелност на управляваното и представлявано от него търговско дружество, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Недоволен от съдебния акт е останал прокурор от РП Хасково, който го протестира в законовия срок с оплаквания за незаконосъобразност. Протестът е бланкетен, но съдържа искане за отмяна на решението и постановяване от ОС на нов акт, с който да признае обв. Г. за виновен в извършване на престъплението за което му е било предявено обвинение и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободи от наказателна отговорност.

Защитникът и обвиняемият в съдебно заседание изразяват становище за законосъобразност на протестираното решение, като навеждат довод, че дружеството не е изпаднало в неплатежоспособност, към твърдения в постановлението на РП момент, респ. деянието е несъставомерно. Пледират решението да бъде потвърдено.

В законоустановения срок не са постъпили искания за доказателства и не са допуснати в разпоредително и не са събирани в съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд, в настоящия си състав, след като обсъди направените доводи, прецени доказателствата по делото и след служебна проверка правилността на решението, намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

Решението е правилно, а протестът – неоснователен по следните съображения:

Делото е образувано в ХРС по внесено от прокурор от РП срещу обв. Г. постановление с искане за освобождаването му от наказателна отговорност, за престъпление по  чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Настоящата инстанция намира за редно да посочи, че пред първоинстанционния съд са били налице предпоставки за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати на досъдебното производство съществени отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. Така, като не е упражнил своето правомощие уредено в разпоредбата на чл. 377, ал. 1 от НПК, от своя страна първият съд също е допринесъл за накърняване правото на защита на обвиняемия, допускайки съществено нарушение на процесуалните правила. При преглед на актовете от досъдебното производство – постановление за привличане на обвиняем /л. 115 от ДП/ и постановление по чл. 375 от НПК за освобождаване от наказателна отговорност се установява, че обвинението е дотолкова противоречиво и неясно, че практически изключва възможността да се установи какви са възприетите факти, срещу които обвиняемият следва да изграждат своята защита. Противоречията се отнасят до обстоятелството, че в постановлението за привличане, а впоследствие и в постановлението по чл. 375 от НПК от една страна е изложено, че Г. след изпадане на дружеството в неплатежоспособност на 30.12.2015г., в тридесет дневен срок от спиране на плащанията, считано от тази дата, на 31.01.2016г. не поискал от ОС Хасково да открие производство по несъстоятелност, без в същото време да е посочена причината за изпадане в неплатежоспособност. Вън от вниманието на разследващите органи, наблюдаващият делото прокурор и на РС е останало обстоятелството, че към 03.02.2015г. – датата на получаване на съобщението за доброволно изпълнение задълженията към НАП, заедно с лихвите са били 11 196.77 лева. Останалите непогасени, изискуеми и ликвидни задължения към НАП, които следват 30.12.2015г. и 31.01.2016г. са без значение. От изложеното в постановлението не става ясно кои са точно тези непогасени, изискуеми и ликвидни задължения, заради които Г. е следвало да поиска откриване на производство по несъстоятелност, доколкото голяма част от посочените от прокуратурата като такива следват инкриминирания период: 63 064.33 лева за 2018г., формирани от няколко вземания, включително НП на Митница Варна. Липсата на ясно формулирана обвинителна теза в частта относно обективния състав на престъплението ограничава правата на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 НПК да научи за какво престъпление е привлечен в това му качество. Логическите и фактическите несъответствия в обвинението, което е формулирано в актовете на органите на досъдебното производство, е съществено нарушение на процесуални правила, като същите засягат процесуални права на обвиняемия. Нарушенията при изпълнението на задължението на прокуратурата да очертае ясен фактически състав на престъплението, за което се иска ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия, в настоящия случай засягат не само постановлението по чл. 375 НПК, но и постановлението за привличане на обвиняем. В производството по гл. ХХVІІІ от НПК са приложими общите правила, свързани с изискването за мотивиране на прокурорските актове. Още повече, че разпоредбата на чл. 375 НПК предвижда съдебно производство по този ред да се образува при наличието на мотивирано постановление от прокурор с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагането на административно наказание. Когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1, са налице основания съдът да упражни правомощията си по чл. 377, ал. 1 НПК, като прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Макар първоинстанционният съд, сам да не е констатирал посоченото съществено процесуално нарушение допуснато на досъдебното производство при изготвяне на посочените прокурорски актове, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия, все пак е постановил краен съдебен акт, с който е признал Г. за невинен по внесеното от прокурора постановление по чл. 375 от НПК, като по този начин правата на обвиняемия за били охранени във висша степен.

Спор между страните в производството по отношение на приетите от РС факти няма. Ясно е, че обвиняемият И.Г. бил едноличен собственик на капитала и управител на „И.Г. СПЕДИШЪН" ЕООД, със седалище и адрес ***. За задълженията по корпоративен данък, данък върху доходите на физически лица, декларация обр. 6 за фондовете на ДОО, НЗОК и ДЗПО в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, офис Хасково било образувано изпълнително дело № *********/2015г. На 30.01.2015г. до „И.Г. СПЕДИШЪН" ЕООД, представлявано от Г. било изпратено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК, с което го уведомявали за образуваното изпълнително дело и покана в седем дневен срок от датата на получаване на съобщението да се заплати задължението ведно с лихвите, което към 30.01.2015г. било в общо размер на 11 196. 77 лева. Съобщението било получено на 03.02.2015г.

В конкретния случай с прокурорския акт се твърди, че представляваното от Г. дружество е изпаднало в неплатежоспособност съответно на 31.12.2015г., като е предявено обвинение за извършено на 31.01.2016г. престъпление. Този ден, както правилно е посочил РС е неприсъствен – неделя и е обективно невъзможно задълженото лице да входира молба в регистърния съд. Незнайно защо в постановлението на РП не е посочен конкретен размер и въз основа на какво е формирано задължението към НАП, което дружеството длъжник има да плаща към 31.12.2015г. Вещото лице е определило задължения за 2015г. – 3 000 лева „Осигурителни“ и 1 000 лева – „Данъчни“ (стр. 41 т. II от ДП), за 2016г. - 5 000 лева „Осигурителни“ и 2 000 лева „Данъчни“. Същевременно експертизата посочва наличности и активи, значително надвишаващи задълженията към НАП и др. търговци, към 30.12.2015г. Както вече бе посочено, с оглед предявеното обвинение за извършено на 31.01.2016г. престъпление, е ирелевантно нарастването на задълженията в последващ период. Това обстоятелство не е било съобразено от разследващите органи, а деянието за което обв. Г. е бил предаден на съд изначално не съдържа признаците от обективна страна на престъпния състав по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което правилно с протестирания акт той е бил оправдан.

Предвид изложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260013 от 15.01.2021 година на РС Хасково, постановено по а.н.д.№ 1191/20г.

Решението е окончателно.

 

Председател:                                             Членове: