№ 46
гр. Габрово , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Александър Христов Александров (ОП-
Габрово)
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600104 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. И.С. С. от СтАК в
качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата П. В. ИВ. срещу
Присъда № 260017 от 26.02.2021г., постановена по НОХД № 1137/2020г. на
РС-Габрово.
С горната присъда РС- Габрово е признал подсъдимата П.И. за
виновна в това, че в периода от 08.10.2015г. до 15.08.2017г. в гр. **, в
условията на продължавано престъпление, на пет пъти, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у М. К. Н. от гр.
**, обл. Стара Загора, че в качеството й на адвокат ще й окаже правна помощ,
като заведе и я представлява по гражданско дело в Районен съд ** за
въвеждане във владение на наследствен имот, както и че ще подаде молба за
налагане на възбрана върху имота, ще заплаща такси за експертиза, за
прокурорско разследване и за увреждане на почвата и с това й причинила
имотна вреда в размер на 1990 лева, като за извършеното престъпление по чл.
209, ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 НК и чл.54 от НК, й е наложил наказание ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1
1
НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. По
допуснатия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от
конституирания граждански ищец М.Н., РС-Габрово е осъдил подсъдимата да
заплати на М.Н. сумата от 1 990 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
15.08.2017г. до окончателното плащане.
На подсъдимата са възложени направените по делото разноски.
В законния срок присъдата е обжалвана от адв. С. в качеството му на
упълномощен защитник на подсъдимата И., като неправилна поради
допуснати в хода на наказателното производство съществени нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Прави се искане обжалваната присъда да бъде отменена, а подсъдимата
оправдана.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимата и
нейният защитник поддържат жалбата. Защитникът анализира събраните по
делото доказателства, като счита, че деянието е несъставомерно. Оспорва
доказателствената стойност и процесуалната годност на събраните
свидетелски показания на св. Н., на които първоинстанционният съд основава
изводите си за авторството на деянието. Подсъдимата излага доводи за
необоснованост на постановената присъда в частта, касаеща извършения
доказателствен анализ на дадените от подсъдимата обяснения. Аргументира
становище за неприложимост на института на продължавано престъпление
поради изтеклия продължителен период от време между последните две
деяния през 2015г. и през 2017г., респективно липсата на обективна и
субективна връзка между тях.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата,
счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и
моли да бъде потвърден.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено
2
следното:
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е
необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена
преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по
фактите. Първоинстанционният съд правилно е приел следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата П.И. упражнявала адвокатска професия като била вписана
в Регистъра на адвокатите към Адвокатски съвет – Стара Загора с имена П.В.
Я., личен №: ** и ЕГН: **********. Свидетелят М.Н. притежавала ½ ид.
части от правото на собственост върху земеделска земя, находяща се в
землището на гр. ** с идентификатор 55021.153.24. През 2013г. при
посещение на имота М.Н. установила, че имотът се обработва от непознати
лица. Въпреки направените опити за уреждане на спора за ползването на
земята по доброволен ред третите лица отказали да напуснат имота, поради
което М.Н. решила за потърси специализирана правна помощ. По препоръка
на К.П. – познат на нейният племенник, свидетелката Н. се свързала с
подсъдимата. На 01.10.2015г. посетила кантората на П.И., намираща се в гр.
**, ул. ** Свидетелката разказала на подсъдимата за възникналия правен
проблем и представила документите, с които разполагала. Подсъдимата И.
заявила, че ще поеме защитата на Н., но пълномощно не било съставено.
На 08.10.2015г. Н. получила телефонно обаждане от подсъдимата от
мобилен номер **, с което И. поискала да й бъде заплатена сума от 2 000 лева
за налагане на запор върху имота чрез светкавичен пощенски запис.
Подсъдимата разяснила на свидетелката, че необходимата сума за запора не
се претендирала от ответниците като съдебни разноски, а подлежала на
възстановяване от съда в срок от около 15 дни. М.Н. заявила, че не разполага
с посочената сума в пълен размер, но изразила готовност да заплати 1 000
3
лева. Подсъдимата се съгласила да получи част от първоначално поисканата
сума. На същия ден Н. изпратила чрез телеграфен запис №PS6155000IE2W
сумата от 1 000 лева на името на П.И.. Подсъдимата изтеглила лично
изпратената сума на същия ден в пощенски офис в гр. **.
На 09.10.2015г. се свързала по телефона със свидетелката, за да я
уведоми, че успешно е получила изпратената сума и да поиска заплащането
на 100 лева, необходими за извършване на прокурорско разследване. На
същия ден Н. лично заплатила поисканата сума в кантората на подсъдимата,
като при предаването не присъствали трети лица и не била съставена
разписка. Свидетелката не получила разяснения за конкретните действия,
съставляващи посоченото прокурорско разследване и необходимостта от
заплащането на предадената парична сума.
На 24.11.2015г. свидетелката Н. посетила кантората на подсъдимата и
предоставила протокол за геодезично замерване на имота. На 25.11.2015г.
получила телефонно обаждане от И., с което последната поискала чрез
пощенски запис да й бъде изпратена сумата от 330 лева – такса по
образуваното дело. На същия ден с телеграфен запис № PS6155000IWQ2 Н.
превела на името на П.И. поисканата сума. Сумата била получена лично от
подсъдимата в същия ден в пощенски офис в гр. **. В хода на проведени
срещи между подсъдимата и свидетелката в този период бил подписан
договор за правна защита и съдействие от кочан, като на свидетелката не бил
предоставен екземпляр от договора. Между страните не било договорено и
заплащането на адвокатско възнаграждение за предоставените услуги.
Подсъдимата заявила, че този въпрос щял да бъде уточнен впоследствие.
В началото на м. декември 2015г. подсъдимата се обадила на
свидетелката с искане за заплащане на сумата от 520 лв., необходима за
изготвяне на тройна експертиза по делото. Няколко дни след разговора
свидетелката посетила кантората на подсъдимата заедно със своя племенник
свидетеля К.К., за да заплати поисканата сума. Свидетелят К. не възприел
лично предаването на сумата, т.к. св. Н. влязла сама в кантората. При
предаването на сумата не била изготвена разписка. По-късно св. Н.
установила, че имотът не бил посещаван от вещи лица.
В началото на м. януари 2016г. подсъдимата се обадила на св. Н., за да я
4
уведоми, че по делото е насрочено открито съдебно заседание в края на м.
януари, като й съобщила точните дата и час. Пояснила на свидетелката, че тя
нямало да получи призовка за съдебното заседание, т. к. подсъдимата била
упълномощена да получава всички съдебни книжа. Подсъдимата се обадила
на свидетелката ден преди посочената дата, за да я уведоми, че заседанието
ще бъде отложено поради нередовно призоваване на ответната страна, а дата
на следващото заседание щяла да й съобщи по-късно. През м. февруари св. Н.
посетила кантората на И., за да се информира за хода на делото и получила
информация, че следващото заседание все още не било насрочено.
През м. април 2016г. подсъдимата И. се обадила на свидетелката Н., за
да я уведоми, че делото е насрочено за разглеждане в края на месеца.
Свидетелката получила телефонно обаждане от подсъдимата един ден преди
датата на обявеното заседание, в което подсъдимата я осведомила, че
заседанието ще бъде отложено отново поради нередовно призоваване на
ответната страна. Пояснила, че следваща процедура по призоваване на
ответниците щяла да бъде извършена посредством обявление в Държавен
вестник.
При последващо отправено запитване от страна на М.Н. за хода на
делото подсъдимата я информирала, че разглеждането на делото било
забавено поради командироване на съдията-докладчик в гр. Чирпан.
През м. септември св. Н. посетила кантората на подсъдимата, за да
узнае на какъв етап от развитие се намира образуваното съдебно
производство. Подсъдимата И. посочила, че делото все още не било
насрочено.
През 2017г. поради възникналата необходимост за полагане на грижи за
племенника на св. Н., тя временно преустановила опитите си да получи
информация за хода на делото. Подсъдимата от своя страна също не се
свързала с М.Н. в този период.
В средата на м. август 2017г. подсъдимата се свързала по телефона с
М.Н. и поискала заплащането на такса за увреждане на почвата в размер на 40
лв. Свидетелката се срещнала с подсъдимата в Медицински център „Мазалат“
гр. **, където й предала посочената сума. Подсъдимата И. информирала
5
свидетелката, че съдията-докладчик предложил делото да бъде разгледано
при закрити врати. Пояснила, че това щяло до доведе до по-бързото
приключване на делото и отпадане на необходимостта от явяване на Н. и
племенника й в съда поради наличието на достатъчно доказателства. При
предаването на поисканата сума в размер на 40 лв. присъствал св. К., който
починал на 12.05.2019г. За предаването на сумата не била изготвена разписка.
През м. септември 2017г. подсъдимата се обадила по телефона на св. Н.,
за да я уведоми, че делото е обявено за решаване. В периода от 24.10.2017г.
до 20.11.2017г. свидетелката Н. неколкократно посетила кантората на
подсъдимата, за да се снабди с решението, но подсъдимата й разяснила, че
решението все още не било готово.
В края на м. декември 2017г. пострадалата Н. се срещнала с
подсъдимата в кантората, за да получи съдебното решение, но И. й обяснила,
че то все още не била изготвено. Подсъдимата уточнила, че на пострадалата
била присъдена парична сума в размер на 3 650 лева, представляваща
обезщетение за неправомерно ползване на имота, като ответниците били
осъдени да напуснат имота. Сумата от 1 000 лева, необходима за налагането
на запор, следвало да бъде възстановена от съда и не била сред дължимите
съдебни разноски от ответниците. Подсъдимата обещала да изтегли сумата от
1 000 лева и да я преведе по банков път на св. Н., като за това поискала Н. да
й предостави данни за банковата сметка. На въпрос за дължимото адвокатско
възнаграждение подсъдимата пояснила, че то щяло да бъде възложено в
тежест на ответниците.
През 2018г. М.Н. продължила да търси подсъдимата, за да получи
информация относно изпълнението на съдебното решение и възстановяването
на сумата от 1 000 лв. Подсъдимата мотивирала невъзможността за
възстановяване на сумата по различни начини, което провокирало появата на
съмнение у свидетелката.
В началото на 2019г. подсъдимата се свързала с М.Н., за да я уведоми,
че планирала да извърши въвод в имота, но заявила, че ще я потърси
допълнително, за да уточнят конкретна дата. След 12.05.2019г. П.И. се
обадила на М.Н. и я информирала за датата на въвода, като й обяснила, че
действието можело да се извърши и без участието на свидетелката. Н.
6
изразила съгласие да не участва във въвода поради лична ангажираност в
същия ден. По-късно свидетелката посетила имота и установила, че не били
предприети действия по извършване на въвод във владение от страна на
подсъдимата. Свидетелката се обадила на подсъдимата, за да узнае каква е
причината и подсъдимата посочила, че отсъствието на Н. наложило
отлагането на въвода за друга дата.
По време на съжителството си с М.Н. св. К.К. възприел проведените
телефонни разговори между подсъдимата и св. М.Н. по повод въвод в имота и
възникналите пречки при извършването му. М.Н. многократно се свързвала с
подсъдимата с цел да получи информация за датата на извършване на въвода.
Подсъдимата посочвала нови дати, а впоследствие изтъквала различни
причини, които възпрепятствали осъществяването на изпълнителните
действия. Това предизвикало появата на съмнение у М.Н. и тя се
консултирала с друг адвокат. По негова препоръка извършила справка в
Районен съд-** и установила, че в инкриминирания период от нейно име чрез
подсъдимата в качеството на процесуален представител не била предявявана
искова претенция.
Фактическата обстановка установена от РС-Габрово се установява по
безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си
изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за
пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от
НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на
доказателствените средства и на достоверността на доказателствените
източници и е спазил правилата на формалната логика.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен
анализ от първоинстанционния съд и счита, че не следва да го преповтаря.
Както и пред първата инстанция така и пред въззивната подсъдимата и
нейният защитник оспорват съставомерния характер на деянието за което на
подсъдимата е повдигнато обвинение, а именно за извършена измама при
условията на продължавано престъпление, осъществена чрез възбуждането и
поддържането на заблуждение у М.Н. за това, че в качеството й на адвокат
7
подсъдимата ще окаже правна помощ, като заведе и представлява
пострадалата по гражданско дело пред Районен съд **, както и че ще подаде
молба за налагане на възбрана върху имота, ще заплаща такси за експертиза,
за прокурорско разследване и за увреждане на почвата. Изложените доводи за
липса на съставомерните обективни и субективни признаци на престъпния
състав на чл.209 от НК се опровергават от събрания доказателствен материал
в проведеното наказателно производство.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал в цялост
свидетелските показания на св. Н., касаещи извършените от подсъдимата
действия по създаване и утвърждаване на невярна представа у пострадалата
за образуването на исково производство и извършването на процесуални
действия във връзка с него него. Въведените възражения срещу
процесуалната годност и доказателствената стойност на събраните гласни
доказателствени средства поради използването на подробни записки от
свидетеля при провеждането на разпита съдът намира за неоснователни.
Съгласно чл.122, ал.1 НПК свидетелят има право да си служи с бележки за
цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите
показания. Предвидената процесуална възможност свидетелят да използва
бележки с фактологично съдържание при провеждане на разпита има
спомагателен и незадължителен характер и цели постигането на обстойно,
конкретизирано и цялостно изложение на възприетите факти.
В конкретния случай използването на бележки, съставени лично от
свидетеля, не опорочава проведеното процесуално действие по събиране на
гласни доказателствени средства. Предвид усложнената форма на престъпна
дейност и множеството деяния, осъществени в продължителен период от
време, съдът намира, че използването на лични записки, съдържащи дати и
цифри, способства за изясняване на обективната истина.
На следващо място изложената защитна теза за приложимост на
правилата на гражданската измама към възникналите облигационни
отношения между подсъдимата и пострадалата не намира опора предвид
възприетата от въззивния състав фактическа обстановка. При престъплението
по чл. 209, ал. 1 от НК сключването на договор не е в основата на
изпълнителното деяние, а то е само начин за постигане на основната цел на
8
дееца, свързана с имуществената облага. Именно субективното отношение на
извършителя и конкретните предприети от него действия дават основание да
бъде правена преценка дали поведението му може да бъде преценено като
наказателно- правна или гражданско- правна измама /така в Решение №193 от
10.12.2018г. по к.н.д.№644/2018г. по описа на III НО, ВКС/ .
Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода за липса на
намерение у подсъдимата да изпълни задълженията си по предоставяне на
правна защита и съдействие още към момента на постигане на първоначална
уговорка с пострадалата. Въз основа на съвкупния анализ на събраните
писмени и гласни доказателствени средства се установява, че през
инкриминирания период подсъдимата не е предприела фактически или
правни действия по осъществяване на възложената й съдебна защита от името
на пострадалата. Същевременно подсъдимата посредством изтъкването на
причини от фактическо и процесуално естество е поддържала невярната
представа у св. Н. за образуването и провеждането на исково производство,
както и предстоящото въвеждане във владение в спорния имот. Заявените
твърдения за проведено проучване на приложимото законодателство срещу
заплащането на част от уговорения адвокатска хонорар, както и за
възникналата невъзможност за осъществяване на правна защита поради
непредоставяне на оригинали от документи се опровергават от показанията
на св. Н..
Показанията на свидетелите Н. и К. са еднозначни, непротиворечиви и
описват механизма по който подсъдимата е възбудила и поддържала невярна
представа у пострадалата за извършването на действия по правна защита и
дължимостта на заплатените парични суми. Няма съмнение, че И. от
субективна страна е съзнавала, че посредством действията си създава и
поддържа заблуждения у св. Н. за образуването и хода на развитие на съдебно
дело и че с тези си действия е мотивирала извършването на имуществено
разпореждане, с което причинила имотна вреда с цел да набави за себе си
облага.
Съдът изцяло възприема мотивите на първоинстанционният съд в
частта в която е обоснован извода за осъществена престъпна дейност под
формата на продължавано престъпление. В конкретния случай извършените
9
пет деяния осъществяват поотделно състава на чл.209, ал.1 НК, като са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Въззивният съд намира, че по делото е доказано по безспорен и
положителен начин, че подсъдимата И. както от обективна така и от
субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл. 209, ал. 1
вр. чл. 26, ал.1 НК, като в периода в периода от 08.10.2015г. до 15.08.2017г. в
гр. **, в условията на продължавано престъпление, на пет пъти, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у М.
К. Н. от гр. **, обл. Стара Загора, че в качеството й на адвокат ще й окаже
правна помощ, като заведе и я представлява по гражданско дело в Районен
съд ** за въвеждане във владение на наследствен имот, както и че ще подаде
молба за налагане на възбрана върху имота, ще заплаща такси за експертиза,
за прокурорско разследване и за увреждане на почвата и с това й причинила
имотна вреда в размер на 1 990 лева.
За извършеното престъпление от подсъдимата И. първоинстанционният
съд е наложил наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства
от една година лишаване от свобода,
Като отегчаващи вината обстоятелства РС-Габрово правилно е отчел
упражняваната от подсъдимата адвокатска професия и укоримото предвид
установените професионални етични стандарти поведение. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът е отчел чистото съдебно минало, изразеното
съжаление за случилото се от подсъдимата и изрядното процесуално
поведение. Като такива следва да се отчете и безупречната репутация на
подсъдимата, като дългогодишен адвокат. Настоящият съд прецени, че
определеното наказание е справедливо и съобразено със законоустановените
цели и критерии за индивидуализацията му. Правилни са изводите на
решаващия съд, че за постигане целите на наказанието не е необходимо
осъдената да бъде изолирана от обществото. Правилно е приложена
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
10
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъдата № 260017 от 26.02.2021г.,
постановена по НОХД № 1137/2020г. на РС-Габрово.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11