Р Е Ш
Е Н И Е
№………./…….07.2018г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 749 по описа за 2017 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на на И.Г. К. с ЕГН ********** с
адрес *** знаме 27, чрез пълномощник адв. Р. ***, с която срещу „ЗД ЕИГ Ре“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, в условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), нов чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52
от ЗЗД, за присъждане
на сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 24.11.2015г. по път втори клас №
11-29 в посока гр. Варна до завод „Вебер", по вина на водача на товарен
автомобил Марка Влекач Волво, модел ФХ 12 42 Т, peг. № А 6577ВА, О.М.О. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна
към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № 09115000245323, издадена от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕИГ РЕ" ЕАД, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат от нанесените травматични увреждания, както и
неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 24.11.2015г. до окончателното и плащане, както и
на сумата от 86.62лв., представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби
/разходи за лечение/, вследствие на ПТП, настъпило на 24.11.2015г. по път втори
клас № 11-29 в посока гр. Варна до завод „Вебер", по вина на водача на
товарен автомобил Марка Влекач Волво, модел ФХ 12 42 Т, per. № A 6577ВА, О.М.О., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към
момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност"
по застрахователна полица № 09115000245323, издадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕИГ РЕ" ЕАД, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
В молбата ищецът
излага, че на 24.11.2015г. около 10.30
часа, управлявал лек автомобил Форд Фиеста с рег. №
В7599НВ, собственост на трето лице, по път втори клас № 11-29 в посока
гр.Варна. Времето било изключително лошо, видимостта намалена, като поради
гъстата мъгла пътната настилка била мокра. Внезапно, до завода на фирма
„Вебер", в района на Община Аксаково, на пътя се появява товарен автомобил
Волво с peг.№А6577ВА, който се намирал напречно на
пътното платно, като извършвайки маневра по включване в движението в посока гр.
Варна отнел предимството на ищеца. Предвид влошените метеорологични условия,
изключително лоша видимост, появата на товарния автомобил била внезапна, при
което последва удар между двата автомобила, като управлявания от ищеца се удря
в странична задна част на товарния автомобил - в гумите на ремаркето. В
резултат на ПТП ищецът получава травматични увреждания, изразяващи се в
контузия на гръден кош, корема, пояса, дясна киткова става и бил транспортиран
от екип на ЦСМП до Спешен център при МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД. От Спешен
център бях приет за лечение във Втора коремна хирургия при МБАЛ „Св.
Анна-Варна" АД. Престоят му в отделението продължава от 24.11.2015г. до
27.11.2015г., когато бил изписан и насочен за наблюдение при общопрактикуващ
лекар, ортопед и при необходимост неврохирург. Назначено му е медикаментозно
лечение. Съгласно Епикриза ИЗ 20130 ми е поставена окончателна диагноза:
„Травма на черен дроб или жлъчен мехур без открита рана на корема....Консулт с
гръден хирург - Контузия на гръдния кош... Консулт с неврохирург - Контузия на
пояса...Консулт с ортопед Непълно счупване на лъчевата кост...". При
извършен преглед при специалист-ортопед му е поставена основна диагноза:
„Състояние след счупване на долния край на лъчевата кост...Извършена
рентгенография - без данни за счупване в областта на дясната гривнена
става...".
Ищецът сочи, че след изписването му от болницата
лечението продължило у дома, под грижите на негови близки, като възстановителният
процес бил бавен и продължителен и не е приключил и към настоящия момент.
Тридесет дни бил на легло, обслужван от близките си, тъй като не можел да
полага грижи за елементарните си нужди и потребности, както и да се обслужвам
сам, вкл. при хранене и поддържане на хигиена. Твърди се наличие на силни болки
в кръста и ребрата, които продължават и в момента с по-нисък интензитет.
Прилошавало му ми непрекъснато, включително след приема на назначените
лекарства. Първоначалният шок от случилото се бил трудно преживян, като си
сочи, че ищецът изпитвал и все още изпитвал тревожност и чувство на страх,
страда от безсъние, има натрапчиви спомени, изпитва опасение, че случилото се
може да се повтори; изпитва страх и понастоящем да пътува в превозно средство;
спрял да шофира.
Ищецът сочи, че е прекъснал назначената му
предхождаща ПТП-то рехабилитация на колянна става, по причина на необходимостта
да лекува травмите от катастрофата. Състоянието на оперирания крак се влошило.
Ищецът твърди, че живее в Испания като преди инцидента работел като охранител.
Твърди се, че влошеното здравословно състояние и получените травматични
увреждания пречели да изпълнява трудовите си задължения и се наложило да напусна работа. През лятото на
2016г. неколкократно постъпвал в болница с оплаквания за влошаване на
здравословното му състояние във връзка с травмите от ПТП и му е назначавано
лечение. Твърди се, че считано от инцидента и понастоящем ищецът е безработен,
който се грижи сам за детето и майка си.
В исковата молба се изнася, че като виновен за ПТП
водач служителите на РУП - Аксаково, посетили ПТП, определят ищеца, за което му
е съставен АУАН № 079461/24.11.2015г. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно: управление на лек автомобил Форд
Фиеста, peг. № В7599НВ с несъобразена със състоянието на пътя
скорост/намалена видимост, гъста мъгла и мокра настилка/, вследствие на което
до Вебер блъска в задна дясна част т.а. Волво с per. № А6577ВА; съставен е Протокол за ПТП №
1602595/24.11.2015г. по описа на РУП - Аксаково, в който отразили причини и
условия за ПТП, както и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 445000-2297/25.11.2015г. по описа на РУП - Аксаково.
Съставеното НП № 15-0445-000782/28.01.2016г. на
Началника на РУП - Аксаково при ОД на МВР - Варна, с което за нарушение чл. 20,
ал. 2 ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100лв. на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП било обжалвано от ищеца. С
влязло на 11.06.2016г. в законна сила решение по НАХД №1288/2016г. по описа на
ВРС - I състав съдът отменя издаденото НП.
Ищецът твърди, че виновен за ПТП е другия участник
- О.М.О., ЕГН **********, водач на товарен автомобил Марка Влекач Волво, модел
ФХ 12 42 Т, per. № А 6577ВА,
който е извършил нарушение на ЗДвП. Товарният автомобил е извършил маневра по
включване в движението от завод Вебер на път втори клас 11-29, в посока гр.
Варна. Съгласно чл. 56 от ЗДвП
водач, който навлиза на автомагистрала или скоростен път, е длъжен да пропусне
движещите се по тях пътни превозни средства. В конкретния случай този водач не
се е съобразил с пътен знак номер Б2, като не е спрял и пропуснал движещите се
по пътя с предимство автомобили. Водачът, предприемащ действия по включване в
движението, навлизайки на пътното платно следва да осигури безопасността на
движението при осъществяването и като съобрази и пътната обстановка, в случая
намалена видимост под 50м., мокра и хлъзгава пътна настилка, което не е сторил.
Автомобилът не е бил с включени светлини за мъгла, в нарушение на чл. 74 от ЗДвП.
С исковата молба са оспорени като неистински
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. №
445000-2297/25.11.2015г. на РУП - Аксаково при ОД на МВР - Варна, относно
посетено ПТП на 24.11.2015г., в частта на определения механизъм на ПТП и
отразените щети по МПС. Сочи се, че в оспорения протокол за ПТП липсва
удостоверяване на факти от значение за определяне цялостния механизъм на ПТП, а
именно: не е изготвена схема на ПТП, не е посочено разположението на МПС,
пострадалите, следите и веществените доказателства на местопроизшествието,
пътни знаци и пътна маркировка, не са описани щетите по МПС и пострадали лица,
факти въз основа на които е направен извод за наличие и липса на вина на водач
на МПС, участващ в ПТП, поради което се оспорва верността на протокола в частта
на направените изводи за механизъм на ПТП - „обстоятелства и причини за
ПТП", „видими щети по ППС участник 1 и участник 2", вина на водач на
МПС, разположение на ППС. В случая ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното
лице, съставило протокола и същият не се ползва с обвързваща доказателствена
сила за механизма на настъпване на ПТП. Оспорва се доказателствената сила
относно направените от длъжностното лице изводи за наличие или липса на вина на
водач на МПС, участващ в ПТП, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Сочи се, че минути след процесното ПТП е
реализирано и второ ПТП между лек автомобил Форд Фиеста, с peг. № В 7599 НВ,
като лек автомобил Пежо Партнер, peг. № ТХ 0948 ХН,
с водач К.Т.В., ЕГН ********** блъска отзад вече спрелия при удара управляван
от ищеца автомобил. За ПТП е съставен протокол № 1602595/24.11.2015г. на РУП -
Аксаково при ОД МВР - Варна. На виновния водач К.Т.В., е съставен АУАН №
079460/24.11.2015г. на РУП - Аксаково за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Водачът на лек автомобил Пежо Партнер, peг. № ТХ 0948 ХН е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност"
полица № 05115001051826, със срок на валидност до 14.04.2016г., и действаща към
момента на ПТП в ЗК „Уника" АД. В дружеството е образувана ликвидационна
преписка по щета и в полза на ищеца е изплатено обезщетение.
Сочи се, че виновният за ПТП водач О.М.О., ЕГН **********, водач на товарен автомобил Марка Влекач
Волво, модел ФХ 1242Т, peг. № A6577ВА е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност" полица № 09115000245323, със срок на валидност до
09.01.2016г. Мотивира се, че валидните правоотношения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" относно автомобила, с който са
причинени вредите между ответното дружество и О.О., като водач на товарен
автомобил марка Влекач Волво, модел ФХ 12 42 Т, per. № A 6577ВА, обуславят легитимацията на ответното дружество да отговаря по
предявения срещу него иск по чл. 226, ал. 1 КЗ и да репарира вредите от
събитието, за което е сключена застраховката.
Изтъква се, че в резултат на виновното
противоправно поведение на застрахованото по смисъла на чл. 257 от КЗ по
застраховка „Гражданска отговорност" на МПС за ищеца са произлезли
значителни неимуществени вреди: болки и страдания от нанесените травматични увреждания,
както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се. Във връзка
с лечението и в резултат на престоя му в болница и претърпените медицински
интервенции са настъпили и имуществени вреди в размер на 86.62лв.,
представляващи заплатени средства за лечение и лекарства.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В законоустановения срок
ответникът „ЗД ЕИГ Ре“ АД с
ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер.
Твърди се, че ПТП е настъпило по вина на ищеца, който при
лошите климатични условия е управлявал МПС с несъобразена скорост, която не му
е позволила да овладее автомобила и да спре на пътя с оглед възникналото
препятствие.
Сочи се, че видно от представеното решение по
НАХД № 1288/2016 г. издаденото на ищеца НП е отменено, поради допусната
фактическа грешка в изписване датата на нарушението. Съдът е приел за доказано
от страна на компетентните органи на извършеното по чл. 20 от ЗДвП нарушение,
но поради процедурни нарушения и грешно изписана дата на нарушението е отменил
наказателното постановление. Само по себе си това обстоятелство не променя
факта, че виновен за ПТП е единствено ищеца.
По отношение
на настъпилите вреди се твърди, че ищецът е получил единствено лека телесна
повреда,
контузия на гръден кош, корем, пояс, при което на ищеца е причинена лека
болезненост при дишане. Оспорва се влошеното здравословно състояние на оперирания
крак поради непровеждане на рехабилитация, като се твърди, че след извършената
операция на крака (несвързана с ПТП) ищецът в нито един момент не е започвал
рехабилитация, която да прекъсне, нито е получил направление за такава
рехабилитация. Оспорва се обстоятелството, че ищецът е бил 30 дни на легло, и
не е можел да обслужва нуждите си вкл. хранене и лична хигиена. Оспорва се
твърдението, че ищецът е следвало да напусне работата си, тъй като е трябвало
да се лекува от ПТП. Видно от представената епикриза за операция на крака (без
връзка с ПТП) ищецът не е бил трудоспособен поради причини без връзка с ПТП.
На следващо
място се оспорва и искът за неимуществени вреди по размер.
Не се оспорва, че към датата на ПТП - 24.11.2015 г. дружеството е застраховало
гражданската отговорност на водача на МПС „Волво" с peг. № А 6577 ВА.
Настоява се за
отхвърляне на заявените искови претенции и присъждане на разноските, сторени в
съдебното производство.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в
отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата
молба досежно основателността на предявената искова претенция. Счита, че
фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради
което претендираното застрахователно обезщетение се явява дължимо. Ответникът
не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приложеното анхд.№ 1288/2016г. по описа на ВРС,
съобрази заключенията на съдебно-автотехническата експертиза,
съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертизи, показанията на
допуснатите до разпит свидетели, приема за установено от фактическа страна
следното :
Производството по делото е образувано по
иск, квалифициран по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.чл. вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във
вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, приложим
на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в
случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно
подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с
процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. ще бъдат
разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ /отм./.
Съобразно
разпоредбата на чл.226 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
Отговорността на застрахователя по чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни
противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка
„Гражданска отговорност“. За установяването й в тежест на ищеца се възлага да
докаже наличието на сложния фактически състав на непозволеното увреждане : виновно
противоправно действие, извършено от О.М.О., настъпили за ищеца вреди –телесни
увреждания и психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и
вредите; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на
имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения;
а с оглед вторичния характер на субективното право също и наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и
делинквента. Единствено субективният елемент на ФС на НУ по чл.45 от ЗЗД –
вината – се предполага - до доказване на противното.
Ответникът следва да установи изпълнението
си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, както и останалите
релевирани възражения, вкл.твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, а именно, че последният е проявил поведение, което е пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди.
С оглед
представените по делото доказателства – извлечение от сайт на Гаранционен фонд,
както и с оглед неоспорване от страна на ответното дружество, съдът приема за
безспорно установено по делото обстоятелството за наличие на застрахователно
правоотношение по полица за сключена застраховка ГО № 09115000245323, със срок
на действие за периода от 09.01.2015г. до 09.01.2016г., т.е. валидна към датата
на застрахователното събитие по отношение на МПС т.а. Волво рег.№ А 6577 ВА, в
„ЗД ЕИГ Ре“ АД гр.София. Това легитимира
„ЗД ЕИГ Ре“ АД гр.София като надлежен
ответник по предявения срещу него иск.
От приетото
а.н.х.д. № 1288/2016г. по описа на ВРС се установява, че с влязло в сила
решение № 999/19.05.2016г. е отменено наказателно постановление №
15-0445-000782/28.01.2016г. на Началника на РУП към ОД на МВР Варна, РУ
Аксаково, с което на И.Г. К. ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 100 лева, на осн. чл.179, ал.2 от ЗДвП.
За установяване
механизма на настъпване на ПТП, настъпилите в резултат на същото вреди,
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, както и причинната връзка
между ПТП и вредоносния резултат, по делото са допуснати
съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза.
От заключението
на САтЕ, което съдът кредитира като изготвено от експерт, притежаващ
необходимите специални знания, и при липса на данни за пристрастност към някоя
от страните по делото, както и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседание, проведено на 03.05.2018г., се установява, че нa 24.11.2015г. около 10.30 часа, на път в посока от град Добрич към град
Варна втори клас 2-29, настъпва ПТП между два леки автомобила и товарен
автомобил. В конкретната пътна ситуация, л.а. „Форд Фиеста" с рег.№ В7599НВ,
управляван от И.Г. К. ЕГН **********, се блъска с предната си лява част в
задната дясна част на товарен автомобил „Волво", модел „Влекач" с
рег.№А6577ВА, в дясно от десния борд на влаченото ремарке, управляван от О.М.О.
ЕГН **********. При настъпилото внезапно положение - спиране на л.а.„Форд
фиеста", поради настъпилия удар с товарния автомобил, в задната лява част
на лекия автомобил „Форд“ се удря с предната си част друг лек автомобил - „Пежо
Партнер" с рег.№ТХ0948ХН, управляван от К.Т.В. с ЕГН **********. ПТП-то с
участие на три превозни средства се реализира в условията на мокро пътно
платно, хлъзгава настилка, ограничена видимост от мъгла до 50 метра, движение
на автомобилите, неучастващи в пътно транспортни произшествия до 40 км/ч, а на
участвалите в ПТП-то при скорост на движение от и над 55 км/ч.
В резултат на настъпилото произшествие са причинени
материални вреди на автомобилите и болки в гърдите и главата на пътниците от
лек автомобил „Форд", поради което са били откарани в Спешен медицински
център в гр.Варна. Не са установени наранявания в състава на средна телесна
повреда, въз основа на което местопроизшествието не е било обслужено от разследващ
полицай и не е бил съставен огледен протокол. Наличните деформации отговарят на установения по делото
механизъм на ПТП.
Според съдържащите се оскъдни данни в съставения
Протокол за ПТП № 445000-2297 от 25.11.2015г. от
мл.автоконтрольор при РУ Аксаково, изслушаните в съдебно заседание свидетелски
показания на водача на тежкотоварния автомобил и водача на лек автомобил - „Пежо
Партнер" с рег.№ТХ0948ХН и възможни на
тяхна база изчисления, според вещото лице скоростта на движение на
л.а.„Форд" е била над или около 55 км/ч, с оглед настъпилото ПТП и
конкретните настъпили деформации по автомобила, засегнали предния кош и тавана,
като тази скорост се явява несъобразена с пътните условия. Видимостта за
водачите е била под или около 50 метра, на база която и относно конкретното
състояние на пътното платно, според данните по делото, безопасната скорост на
движение е била под 50 км/ч, при ограничение за района на ПТП от 90 км/ч, а
опасните зони са били определени от конкретните им скорости на движение.
Според експерта скоростта на камиона е била средна
около 15-20 км/ч, тъй като последният е извършвал маневра при 90 градуса от
стоп линията, при натоварено състояние на състава.
Ударът е настъпил в дясната пътна лента за движение
на л.а.„Форд", при незавършена маневра на товарния състав. Л.а. се удря в
задна дясна част на влекача. По делото няма конкретни данни за състоянието на
пътното платно по отношение на сцепление на гумите на превозните средства
относно асфалтовата настилка, ето защо като основна причина за настъпилия
инцидент се явява поведението на товарния състав, отнел предимството за
движение на лекия автомобил. С оглед предприетите действия и конкретна пътна
обстановка, водачите са нямали възможност технически да предотвратят ПТП-то
посредством аварийно спиране или маневра. В съдебно заседание в.л. изразява
категорично становище, че маневрата от товарния автомобил не е била завършена в
момента на сблъсъка. Макар влекачът да се е намирал вече в лентата за движение,
т.к. не е самостоятелно превозно средство, а е свързан – съчленен неразделно с
ремаркето, което е препречвало двете пътни ленти, водачът на л.а. Форд е бил
ограничен в извършването на спасителна маневра, включително такава не е могло
да се направи и в дясно за навлизане в крайпътната нива, т.к. там има
разположени дървета.
В съдебно заседание вещото лице изнася, че при
посещението си на мястото на ПТП констатира, че хоризонталната пътна
маркировка, която е нанесена на място, не съответства на тази, която е посочена
и е отразена като реализирана на място в документите, изискани от АПИ ОПУ
Варна, и съдържащи се по делото към момента на изготвяне и изслушване на САТЕ.
Експертизата е придружена със снимков материал на местопроизшествието, видно от
който в лентата за движение в посока от гр.Добрич за гр.Варна има забрана за
ППС да извършват изпреварване, предвид липсата на достатъчна видимост. В
конкретиката на случая това сочи, че е налице забрана за пресичане на
непрекъсната лента в посока гр.Варна както за маневра изпреварване, така и за
всякакъв друг вид маневри, включително за включване в платното на главния път
от локалното платно пред завод „Вебер“ при извършване на ляв завой за това.
Според хоризонталната пътна маркировка, товарният състав е нямал право да
извършва навлизане в лентата за движение в посока гр.Варна, като е следвало да
извърши десен завой след което при отбивката за с.Изворско да извърши маневра
обратен завой.
След приемане заключението на САТЕ, в резултат на
продължителна кореспонденция по делото е постъпило писмо от АПИ ОПУ Варна с
изх. № 11-00-98 от 07.06.2018г., в което е посочено, че хоризонталната пътна
маркировка в участъка на локалното пътно платно пред завод Вебер и надлъжната
пътна маркировка в оста на пътя по директното трасе са изпълнени през 2011г.,
като последно са опреснени през месец март 2017г. Предвидената и изпълнена
маркировка в участъка е М5 „Двойна смесена“.
В показанията си разпитания в съдебно заседание
мл.автоконтрольор С.Х., съставител на Протокола за ПТП, сочи, че пътната
обстановка била тежка – гъста мъгла, видимост 15-20 метра. Пристигнал на място
след сигнал за ПТП, като сочи, че лекият автомобил се е ударил в дясната част
на товарния автомобил, на
мястото, където се намират резервоарите в дясно, в подкалниците на задните
гуми.
По делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на св.О.М.О., водач на т.а. Волво рег. № А 6577 ВА. Св.О.
работи като шофьор в „Товарни превози 1“ АД
гр.Бургас. Рано сутринта в деня на събитието управлявал ТИР с ремарке,
което било натоварено с около 20 тона стока от завод Вебер. Времето било лошо
поради гъста мъгла и вятър, а видимостта 5-10 метра. Тъй като камиона бил
тежък, изнасянето на главния път ставало бавно. Потеглил на първа скорост. При
осъществяване на маневра ляв завой за включване в главния път, още преди да
прибере целия товарен състав в платното за движение – само влекача бил в
платното посока гр.Варна- водачът усетил
удар в камиона. След като слязъл видял леката кола, която се била ударила в
дясната гума на влекача. Почти веднага след инцидента, трети автомобил се
ударил в леката кола. Местопроизшествието било посетено от органите на КАТ и
линейка, с която към болница били откарани пътуващите в първия катастофирал
автомобил. След два часа свидетелят получил документите си от полицията и
потеглил.
Разпитан по делото е и пътуващият в автомобила
заедно с ищеца към момента на настъпване на ПТП св. С.Ж.И.. Същият споделя, че
поради гъста мъгла видимостта на пътя била намалена. Автомобилът бил управляван
от И. К., който карал с около 50 км/ч. Товарен камион, който се състоял от
влекач и ремарке се изнасял, правейки ляв завой от локалното платно пред
завода. Влекачът бил вече на пътното платно, а ремаркето – все още в насрещното
платно, когато И. ударил колата в задната дясна гума на влекача. Твърди, че поради липса на видимост, водачът
нямал възможност да реагира, за да избегне удара. В резултат на удара, К.
наранил гърдите и слабините си, поради което се наложило да остане в болница.
След изписването си живял около месец при роднини в с.Каравелово. Свидетелят
твърди, че преди инцидента в продължение на 20 дни придружавал ищеца на
физиотерапия на коляното на левия крак, провеждана около 11.00 – 11.30 часа в
гр.Варна.
Съдът след анализ на събраните по делото
доказателства, намира, че механизмът на настъпване на произшествието е този,
описан в заключението на вещото лице по проведената САТЕ, като вина за
настъпването на ПТП има водача на т.а. „Волво", модел „Влекач" с рег.№ А
6577 ВА, О.М.О., който при предприемане маневра ляв завой при наличие на знак
Б-2 „Стоп“ на отклонението, от което излиза, без да се увери, че е пропуснал
всички движещи се в и в двете посоки на пътното платно автомобили по главния
път, е отнел предимството на движещия се по главния път лек автомобил „Форд
Фиеста" с рег.№ В7599НВ, управляван от И.Г. К.. На следващо място, при
наличие на хоризонтална пътна маркировка – двойна смесена, при която
непрекъсната линия за платното в посоката, в която е предприел маневра т.а., е
допуснал и нарушение на правилата за
движение, като не е спазил предписанието на пътната маркировка и е създал
опасност за движението.
Скоростта на камиона е
била около 15-20 км/ч, а на л.а. Форд Фиеста – над или около 55 км/ч. Тъй като
видимостта за водачите не е била повече от 20 м /св.О. и св.Х./, според вещото
лице безопасна за конкретното състояние на пътното платно е скорост под 50
км/ч. В този смисъл скоростта на движение на
л.а. „Форд Фиеста" с рег.№ В7599НВ следва да се отчете като
несъобразена с пътните условия. Това обуславя наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия И. К. за настъпване на произшествието, изразяващо се
управляване на МПС с несъобразена с атмосферните условия и конкретните условия
на видимост скорост – намалена видимост, гъста мъгла и мокра настилка, което го
е възпрепятствало да спре пред предвидимо препятствие, в случая товарния
камион, по арг. от изискването на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Доказателство в тази
насока е и отсъствието на аварийно спиране от страна на л.а. „Форд Фиеста“.
По отношение размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди : В писменото заключение на
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, приета като неоспорена, изготвена от
специалист, притежаващ необходимата квалификация и при липса на данни за
пристрастие към някоя от страните, вещото лице докладва, че въз основа на
приетите по делото медицински документи : епикриза по ИЗ №20130, изд. от
Клиника Втора коремна хирургия при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД с дата на приемане
24.11.2015г. и дата на изписване 27.11.2015г.; Съдебно-медицинска консултация
№1253 от 07.12.2015г. от Съдебна медицина МБАЛ „Св.Анна-Варна“; Епикриза по ИЗ
№2419/2015г., изд. от Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р
Теодоси Витанов“ ЕООД гр.Трявна; Доклад за изписване от Спешно отделение
Университетска болница „Пуерта де йеро“
Махадаонда, Испания с дата 15.06.2016г.; Медицински
доклад от 07.07.2016г., изд. от Здравен център „Серо де айре“
Махадаонда, Испания, ищецът е получил : Контузия на гръден кош, корема,
поясната област, дясната киткова става. Установените травматични увреждания са резултати от удари с или върху
твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, посочени в
данните по делото - на дата 24.11.2015 г., в купето на лекия автомобил при
възникналото ПТП. Пояснява се, че описаните травматични увреждания биха могли
да се получат по механизма на директен удар на предната част на тялото -
гръдния кош и корема, върху части или детайли в купето на автомобила и
индиректно - травматично увреждане на поясната област вследствие на т.н.
"камшичест удар" -инерционно внезапно сгъване на тялото в поясната
област с последващо рязко разгъване назад. Получените контузии в областта на
гръдния кош, на корема, пояса и дясната киткова става, в съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Периодът на
възстановяване от контузиите обичайно е в границите на 2-3 седмици. За същото
време - 1 до 3 седмици, е възможно пострадалият да е изпитвал болки и
страдания, които в първите няколко дни биха могли да са с по-изразен
интензитет, през следващите дни да затихват до пълно преустановяване.
Относно степента и интензитета на
претърпените болки и продължителността им, продължителността на
възстановителния процес на ищеца и търпяните физически болки и страдания, както
и влиянието на телесното увреждане върху общото здравословно състояние на
пострадалото лице вещото лице изнася, че болките в контузените области на тялото, когато не са увредени вътрешни
органи, кости и т. н., както е в конкретния случай, могат да са с по-слаб до
средно изразен интензитет, в зависимост от възприемчивостта на болка от
пострадалия. Съответно по-изразени са болките в дните след травмата, в
следващите няколко дни - до 1-3 седмици, затихват. Продължителността на
възстановителния процес на ищеца е в същите граници, предвид обективните
изследвания, показващи нормални жизнени показатели -при изследване на кръв,
урина, рентгенографии, ЕКГ и др. не са установени отклонения от нормалните
стойности, които да са свързани с травматичните увреждания. Влиянието на
травматичните увреждания на К. върху общото му здравословно състояние в
началото е изпитване на болки и страдания със слаб до средно изразен
интензитет, чувство на дискомфорт от болезнените участъци в контузените области
на тялото му, в продължение на обичайните за подобни увреждания 2 до 3 седмици.
Според лекаря не се установяват травми,
препятстващи свободните движения и самообслужване на ищеца. Не се изключва
реалната възможност през първите един-два дни след травмата, вследствие
по-изразения интензитет на болките, стрес от претърпяното ПТП, недоуточнения
вид на травмите поведението на пострадалия да е щадящо и предпазливо по
отношение на извършване на активни движения и самообслужване.
Съобразно писмените доказателства по делото вещото
лице не констатира обективни доказателства - рентгенологични, ехографски,
клинични и лабораторни изследвания и др., които да сочат усложнения на
здравословното състояние във връзка с травмите от ПТП.
Според вещото лице са налице доказателства за пълно
възстановяване на здравословното състояние на ищеца от травмите, като в тази
насока са възприети 1. Съдебномедицинската консултация /л.17/ от 07.12.2015г.
/две седмици след ПТП/, където е установено: „...При палпация /опипване и
натиск/ в областта на гръдната кост и на нивото на 7-9 десни ребра, в областта
до залавното място, се установява болезненост, засилваща се при дишане. Не се
установяват други травматични увреждания". 2. При „Преглед/Анализи от дата
15.06.2016г." извършени в Университетска болница „Пуерта де Иеро -
Махадаонда, областна управа на Мадрид" се установяват нормални стойности
на дишане, пулс, кръвно налягане, „сърдечна и белодробна дейности - без значими
находки, корем - без находки, представляващи интерес; рентгенологично без
патологични находки в ребрената решетка, в пулмоналните области и медиастинума.
Клинична оценка: Посттраваматична ребрена болка". Според вещото лице твърденията
на пострадалия за болки -спонтанни или при палпация /опипване и натиск/ в
областта на травмите продължително време след получаването им показват
субективен характер.
От
заключението на вещото лице по приетата съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че актуалното състояние на ищеца е посттрвматично стресово разтройство със характерната
за него хронологично развитие на симптоматиката. Така непосредствено след инцидента Карагьозав
е развил Остра стресова реакция F43.0 по МКБ 10. След първоначалната фаза на „зашеметеност",
характерно за острата стресова реакция се проявявали невротични оплаквания,
висока тревожност, изразени невровегетативни оплаквания /сърцебиене, изпотяване,
чувство за задушаване, аритмия, главоболие, нарушен сън/. Като закъснял отговор
на на стресогенната ситуация е възникнала Реакция на дезадаптация с водещи
висока тревожност, безпокойство, кошмарни сънища, загуба на апетит, страхови
изживявания, отчаяние, емоционална нестабилност, отбягващо поведение и
флуктуиращи страхови изживявания.
Психиатърът изнася, че към момента на
освидетелстването тревожността е
редуцирана, като в поведението на ищеца доминират страхови изживявания,
отбягващо поведение и емоционална лабилност.
Ищецът е провеждал несистемно и непълно лечение и
не е постигнат пълноценен терапевтичен ефект и пълен успех пълноценно да се преработи
събитието.
Вещото лице не е установило наличие на медицинска
документация, в която да са отразени разтройства в психиката и поведението на ищеца
до датата на ПТП. След събитието, съгласно данните от медицинския доклад,
издаден от личния лекар на ищеца в Испания е видно, че К. е била на преглед при
психиатър на 12.04.2016 г. - панически атаки; на 15.06.2016 г.-нетипична гръдна
болка.
В обобщение според вещото лице към настоящия момент
И.Г. К. не е успял все още пълноценно да преработи събитието с оглед данните,
които предоставя, сочещи за тревожност, спомени за събитието, безсъние,
главоболие и други симптоми свързани с преживяното, които покриват критериите
на Посттравматично стресово разстройство.
По делото са събрани гласни доказателства,
посредством разпита на св.Никола Димитров Т. и св. Е.П.Т., вуйчо и вуйна на
ищеца. Показанията на свидетелите са еднопосочни и взаимнодопълващи се, като от
същите се установява, че същите са роднинското семейство, в чийто дом ищецът е
живял след катастрофата. Според св.Н.Т. по време на престоя в болницата
непосредствено след ПТП, К. бил неадекватен, трудно дишал и говорел. Основните
му оплаквания у дома били свързани със затруднено дишане, болка в дясната
страна около черния дроб; невъзможност да ползва дясната китка, поради
гипсирането й; в изправено положение се чувствал нестабилен, поради болка в дясното
коляно. Това състояние продължило около месец и половина. През цялото време се
чувствал изнервен, трудно заспивал; ограничил шофирането. Ищецът страдал от
диабет, като стресът повишил нивото на кръвната захар, но с диета стойностите
се нормализирали. Свидетелите сочат, че от доста време К. живее в Испания, като
се върнал в България, за да лекува дясното си коляно. Преди ПТП го подложил на
оперативна интервенция в болница в гр.Трявна, а непосредствено преди инцидента
приключил и назначена физиотерапия в гр.Варна. Според свидетелите състоянието
на коляното се влошило след катастрофата, до степен, че се наложило да напусне
работата си в Испания.
По делото са приети писмени доказателства за
извършени от И. К. разходи за потребителска такса в размер на 17.40 лева за
пролежаване в периода 24.11.-27.11.2015г. във Втора хирургия на МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ /талон за платена такса и фискален бон/; фактура № **********
от 27.11.2015г. и фискален бон на стойност 46.06 лева, както и фактура № ********** от 04.12.2015г. за закупени
лекарствени медикаменти на стойност от 23.17 лв., за които се сочи, че са
направени през оздравителния период от
ищеца.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от
еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, както и
предвид компетентните експертни заключения, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.) във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
По безспорен начин е установен механизма на ПТП, противоправното поведение
на делинквента, факта на причиняването на вредите и пряката причинно-следствена
връзка между деянието и настъпилите вреди.
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за него
болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето.
Доказва се и наличието на валиден договор за застраховка „ГО” към датата
на реализиране на ПТП между собственика на причинилия увреждането автомобил и
ответника като застраховател по риска.
Същевременно съдът намира, че по делото е установено наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице за настъпване на вредите,
изразяващо се в управление на л.а. Форд Фиеста със скорост, несъобразена с
конкретната пътна обстановка. Приносът на пострадалия,
на осн.чл.52, ал.2 от ЗЗД, съдът определя в размер на 20 процента.
Предвид обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в чл. 267 от КЗ (отм.), застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.2 от КЗ
(отм.) застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. В настоящия казус ищецът попада във втората
хипотеза на разпоредбата.
Съгласно задължителните за съдилищата
постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на причиняване на вредите.
Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства,
обосноваващи размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, следва
да бъдат съобразени характера, степента и продължителността на търпените от
ищеца болки и страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В конкретния случай ищецът е млад човек в
трудоспособна възраст. От медицинските документи, приети по делото се
установява, че преди ПТП лявата му колянна става е оперирана два пъти;
последния път в периода 3.09.-06.09.2015г., като е изписан стабилен с
подобрение и препоръки за пълно натоварване след 30 дни. Съгласно амбулаторен
лист № 002309 от 20.11.2015г., изд. от д-р П. С., към датата на издаването му К.
е провел курс по ФТ и РХ, като му е препоръчано провеждането на нов курс след
две седмици. По делото липсват данни и до настоящия момент да е извършен втори
рехабилитационен курс; липсват данни относно състоянието на колянната става
след ПТП и понастоящем. В двете епикризи, издадени от български болници, така и
тези, издадени от болници в Испания, липсват данни за увреда, съотв.влошаване
състоянието на лява колянна става в резултат на ПТП. Налице са данни за
проведен пълен курс на ФТ и РХ след втората операция и преди ПТП; дори и да се
приеме, че катастрофата е станала причина за отлагане на втория курс, то след
като в продължение на две години и половина ищецът не го реализирал, следва да
се приеме, че органът не е и бил увреден. Съдът изцяло кредитира заключението
на в.л. по СМЕ и доклада в съдебно заседание, като приема, че установените
контузии в областта на гръдния кош, на корема и лявата ръка в областта на
китката са обусловили временно разстройство на здравето с болки и страдания,
които затихват до 2-3 седмици. С оглед липсата на обективни данни от
рентгенографските изследвания в България
и Испания за счупвания на кости, на ребра или на гръдната кост; липсата на
промени в паренхима на белия дроб, на вътре-гръдни кръвоизливи или проникване
на свободен въздух, продължителните оплаквания на ищеца от болка при дишане и
задух, не се дължат на увреждане на орган в резултат на ПТП. На следващо място
във връзка с контузията на корема, по делото е установено, че липсва прекъсване
на кръвоносен съд, на жлъчни канали и жлъчен мехур, поради което следва да се
възприеме извода на вещото лице, че регистрираната контузия на корема, се
характеризира с натъртване на тъкани и органи. Не е установена и фрактура на
костите в областта на китката, независимо, че поради съмнение за по-сериозна
травма е направена гипсова имобилизация за 3 седмици.
Така установените увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и са отминали за около месец и половина. Не са
ангажирани писмени доказателства дали към момента на ПТП ищецът е бил трудови
правоотношения, но се установява, че е пребивавал в България, като
възстановяването му е протекло в дома на неговите роднини – свидетелите Т.и. Не
се доказа въведеното в исковата молба твърдение, че поради продължителното
възстановяване от травмите, К. не е можел да изпълнява трудовите си задължения
и напуснал работа. В медицинския доклад от ЗЦ в гр.Махадаонда, Испания от
07.07.2016г. се установява, че след датата на ПТП ищецът се е явявал при личен
лекар на 12.04.2016г. с паническа атака и на 15.06.2016г. с нетипична гръдна
болка. Съгласно доклада за последния преглед от 15.06.2016г. не са установени
паталогични находки в ребрената решетка, в пулмонартите област и в
медиастинума.
От събраните доказателства се налага извода, че претърпяното ПТП внася в
живота на ищеца промяна, както на физическо, така и на психическо ниво.
Въпреки, че К. не е получил открити рани, вътрешни разкъсвания или счупвания,
болките от натъртванията в областта на корема, гръдния кош и лъчевата кост са
предизвикали негативни усещания със средно изразен интензитет, с оглед прага на
болката, която към съответния момент се установява, че е бил нисък, предвид
паралелен здравословния проблем с лявата колянна става. Според вещото лице
продължителността на възстановителния процес
би следвало да приключи средно до 1-3 седмици. В конкретния случай може
да се направи извод, че този период е продължил по-дълго – около месец и
половина, като изложеното от св.Т. твърдение, че възстановяването е продължило
около пет месеца не кореспондира с останалите доказателства по делото.
Същевременно доказа се наличието на травми на психиката, които пречат на
ищеца да организира живота и личното си пространство, тъй като се страхува да
пътува в кола, да шофира; участието в трафика често връща спомена за случилото
се ПТП. Същевременно следва да се отчетат обстоятелствата, че липсват данни
оздравителния процес да е продължил много по-дълго от обичайното, както и да
настъпили усложнения по отношение на травмираните органи, а също и факта, че
при полагане на необходимите усилия от страна на пострадалия с помощта на
медикаментозно лечение и психологическа помощ психотравмата подлежи в
максимална степен на излекуване.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват средна
по степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като свързаните с нея
болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 14400 лева.
Застрахователят релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, обосновано с твърдения за управляване на
автомобила от страна на ищеца със скорост, несъобразена с пътните и
атмосферните условия.
Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963
т. на Пленума на ВС по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност
за намаляване на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи
причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато
с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги конкретен,
независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в частност – в
нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно. Намаляването на
обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само при
наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха
настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за
отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена
причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос. Предвид
заключението на автотехническата експертиза приносът на ищеца за причиняване на
резултата - настъпилите травматични увреждания – съдът намира за безспорно
доказан. По изложените съображения
размера на обезщетението, определено по реда на чл.52 от ЗЗД, дължимо за
компенсацията на причинените болки и страдания, следва да бъде редуциран до
12 000 лева, съответно на участието на пострадалото лице в причиняването
им. За разликата над 12 000 лева до претедендирания размер от 50 000
лева като неоснователен искът следва да бъде отхвърлен.
Поради уважаване на иска за неимуществени
вреди в размер 12 000 лева съдът намира за
основателна и акцесорната претенция за мораторните лихви, считано от датата на
деликта – 24.11.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ.
По отношение на иска за плащане на
претърпените имуществени вреди за медицински разходи : Съдът приема, че са направени във връзка с проведеното лечение, тъй като стойността на
таксата за престой в болница и лекарствените средства не се покрива от здравна
каса. Заявеният иск следва да бъде уважен изцяло за размера, така както е
предявен, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на фактурите
до окончателното му плащане.
По отношение на
разноските:
На осн.чл.83, ал.2
от ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
С оглед изхода на спора по иска и уважената част от исковете, на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
авансираните от бюджета на съдебната власт суми в размер на 530 лева – държавна
такса и 139.96 лева общо – за СМЕ, СПЕ и САТЕ.
С оглед резултата
по спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
сторените от него разноски. По делото са представени доказателства за сторени разноски в размер на 30 лева за
възнаграждение на св. Кр.В., от които следва да бъдат възстановени съобразно
уважената част от исковата претенция сумата от 7.24 лева.
С исковата молба се претендира възнаграждение
за осъществена правна помощ и защита по реда на чл. 38 ЗА, но при
отсъствието на посочено в депозираното пълномощно някое от основанията по чл. 38 ЗА, искането
се явява неоснователно. Обстоятелството, че ищецът е освободен от внасяне на
държавна такса и разноски, не рефлектира автоматично върху възможността
адвокатът да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие и не предопределя
приложението на чл. 38 ЗА /Решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008 г. на второ т.о. на
ВКС, Решение № 111/01.07.2011г. по т.д.№ 676/2010г., ВКС, ТК, второ т.о.,
Решение № 112/16.11.2017г. по гр.д.№ 5185/2016г., ВКС, ГК, трето гр.о./ Затова
в разглежданата хипотеза за съда липсва и задължение да определи възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените разноски
за възнаграждение на вещите лица по СМЕ, САТЕ, възнаграждение за св. О. и юрк
възнаграждение в общ размер от 538.67 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД
ЕИГ Ре“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43
ДА ЗАПЛАТИ на И.Г. К. с
ЕГН ********** с адрес *** знаме 27,
1.Сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
24.11.2015г. по път втори клас № 11-29 в посока гр. Варна до завод
„Вебер", по вина на водача на товарен автомобил Марка Влекач Волво, модел
ФХ 12 42 Т, peг. № А 6577ВА, О.М.О. с ЕГН **********, обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 09115000245323,
издадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕИГ РЕ" ЕАД, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания,
както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2015г. до окончателното и
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12 000
лева до първоначално претендирания размер от 50 000
лева.
2. Сумата от 86.62лв., представляваща обезщетение за обезвреда
на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби - разходи
за лечение по фактури № ********** от 27.11.2015г. – 46.06 лева, фактура № ********** от 04.12.2015г. – 23.17 лева,
талон от 27.11.2015г. – за 17.40 лева, вследствие на ПТП, настъпило на
24.11.2015г. по път втори клас № 11-29 в посока гр. Варна до завод
„Вебер", по вина на водача на товарен автомобил Марка Влекач Волво, модел
ФХ 12 42 Т, per. № A 6577ВА, О.М.О., ЕГН **********, обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 09115000245323,
издадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕИГ РЕ" ЕАД, ведно със законната
лихва върху всяка една сума, считано от датата на издаване на фактурата до
окончателното плащане, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, във връзка с чл.
45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗД ЕИГ Ре“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна авансираните от бюджета на съдебната власт суми
в размер на 530 лева – държавна такса и 139.96 лева общо – за СМЕ, СПЕ и САТЕ.
ОСЪЖДА „ЗД ЕИГ Ре“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на И.Г. К. с ЕГН **********
с адрес *** знаме 27 сторените разноски в размер на 7.24 лева, възнаграждение
за свидетел.
ОСЪЖДА И.Г. К. с ЕГН ********** с адрес *** знаме 27 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД ЕИГ Ре“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43 сторените разноски за възнаграждение на вещите лица по СМЕ, САТЕ,
възнаграждение за св. О. и юрк възнаграждение в общ размер от 538.67 лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: