Решение по дело №383/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 466
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120200383
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

  466                                        21.04.2020 година                               гр. Бургас

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Бургас,                                                        ХXII  наказателен състав

На 06.03.2020 г.

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                                                            

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Гемеджиев

           

Секретар: Мария Милева

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев НАХД № 383 по                     описа за 2020 година, за да се произнесе намира следното :

 

Производството пред Районен съд – Бургас е по реда на чл.189, ал.14 ЗДвП, вр. чл.59-63 ЗАНН и е образувано по жалба на К. З.Б., ЕГН ********** с адрес *** против електронен фиш серия К № 3210080 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДвП на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева

В жалбата се посочва, че в 14-дневния срок по чл.189, ал.5 ЗДвП и в първия работен ден (30.12.2019 г.) К. Б. подала декларация по посочената разпоредба, но това нейно действие не било уважено от наказващия орган. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, като вместо това е подадена молба имаща белезите на писмени бележки. Претендират се направени по делото деловодни разноски, представляващи възнаграждение, заплатено на адвокат.

Административно-наказващият орган – редовно уведомен, не се явява и не представя допълнителни доказателства. В съпроводително писмо (л.2 от делото) е взето отношение по подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на електронния фиш.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок против акт, подлежащ на съдебно обжалване съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.09.2019 г., в 14:37 часа, в гр.Бургас и по булевард „Т.А.“ в посока от пътен възел „Ю.“ към кръстовище с улица „С.“ до бензиностанция „Л. Ф ***“ стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “SITRAFFIC ERS 400” с № 1047F8A4010800E9 заснела лек автомобил марка “Opel” модел „Zafira” с рег. № *******, който се движел със скорост от 102 km/h при разрешена в пътния участък скорост от 80 km/h.

След справка в централна база данни на КАТ се установило, че превозното средство е собственост на жалбоподателя Б., поради което и ѝ бил издаден процесния ел.фиш. В него изрично е указана и възможността по чл.189 ал.5 ЗДвП за подаване на декларация с данни на лицето, което на посочения ден е управлявало процесното МПС. Процесният електронен фиш бил връчен на К. Б. на 14.12.2019 г. На 30.12.2019 г. с вх.№769000-29993/30.12.2019 г. тя подала декларация по чл.188 ЗДвП. С писмо изх.№769000-110/03.01.2020 г. била уведомена от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Бургас, че не е спазила 14-дневния срок от връчване на процесния електронен фиш и поради това същият бил влязъл в сила и оставал нейно задължение (л.5) от делото.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по делото писмени доказателствени средства и по-конкретно: Протокол за използване на техническо средство или система, протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, разпечатка от клип и справка за регистрация на управлявания лек автомобил. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.84 ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Съгласно чл.183, ал.2 НПК, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. Посоченото означава, че в настоящия случай 14-дневения срок по чл.189, ал.5 ЗДвП за К. Б. е започнал да тече от 15.12.2019 г. – неделя (деня следващ този на получаване на процесния електронен фиш) и е изтекъл на 28.12.2019 г. – събота. Съгласно чл.183, ал.4 НПК, когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Съотнесено към настоящия случай това означава, че 14-дневния срок по чл.189, ал.5 ЗДвП за К. Б. е изтекъл на 30.12.2019 г., датата на която с вх.№769000-29993/30.12.2019 г. тя е подала в Сектор „Пътна полиция“ Декларация по чл.188 ЗДвП с фотокопие от СУМПС на водача, управлявал процесното МПС на 19.09.2019 г. (л.6 и 10 от делото).

Следвало е наказващия орган да обезсили процесния електронен фиш и да издаде нов срещу водача управлявал МПС на процесната дата.

Посоченото дотук мотивира настоящия състав да отмени издадения ел.фиш.

При очерталия се изход на делото и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение по силата на представения договор за правна защита и съдействие (л.18 от делото). Посоченият размер е съобразен с чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не съществува възможност за намаляването му поради прекомерност.

Мотивиран от посочено и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш И :

 

 ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3210080 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП на К. З.Б., ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева. 

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на К. З.Б., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300.00 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС