Определение по дело №69/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. чл.158, ал.3 от АПК вр. чл.129 ГПК приложим съгласно препращащата разпоредба на чл.144 от АПК.

Производството е образувано, след връщането му, след произнасянето по повдигнатия от настоящия съдебен състав спор за подсъдност пред Върховния административен съд и Върховния касационен съд на Р България – Смесен петчленен състав. Последният с определение № 53/23.12.2022г. по дело смесен състав № 27/2022г. е определил за компетентен да разгледа исковата молба подадена от Р. Х., регистрирана с вх. № 5306/04..03.2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна в частта, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., Административен съд – Варна и е изпратил делото на последния за продължаване на съдопроизводствените действия.

Смесеният състав според изложените в исковата молба фактически обстоятелства и извършеното изрично уточнение от страна на ищеца с молба от 21.03.2022 г. е приел, че предмет на исковата претенция в тази част са: вредите, за които г-н Х. претендира обезщетение в размер на 10 000 лв. и които са му причинени по време на престой в затвора Варна и които са резултат от лошите, нездравословни условия на живот, както и на липса на своевременна и адекватна медицинска помощ за заболяванията на ищеца.

Смесеният състав е констатирал, че в исковата молба е посочено като общо правно основание за всяка от исковите претенции – чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ (погрешно в исковата молба се сочи чл. 2, ал. 6 от ЗОДОВ), според който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер, от съдържанието , както и от уточняващата молба е извел извод, че се касае за липса на медицинско обслужване и неблагоприятни условия по време на престоя на лицето в затвора, т.е. се касае за бездействие на затворническата администрация при и по повод изпълнение на наказанието. По-конкретно е посочил, че предявеният иск е по повод твърдение за бездействие, изразяващо се в липса на ефективно лечение и предоставяне на подходящи условия с оглед здравословното състояние на лицето.

Поради това е приел, че ищецът е предявил иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и съобразно приетото в т. 8 на Тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2014г. на Общо събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обявено на 19.05.2015 г., делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража е посочил, че компетентен да разгледа иска е административен съд - Варна.

При съобразяване на горното и след запознаване със съдържанието на исковата молба и уточняващата молба, Съдът е констатирал следните твърдения относно претенцията за обезщетението от 10000лв. – „Доверителят ми е претърпял неимуществени вреди състоящи се в наранено човешко достойнство, стрес, безпокойство, болки и страдания, унижения и негативни емоции в следствие прекомерното и незаконното му лишаване от свобода, като същевременно е пребивавал в Затвора Варна в тежко здравословно състояние с разбита челюст на кост и зъби в следствие жертва на престъпление на 31.06.2020г. по ДП № 3 по описа на трето РУ на МВР Варна и пр.пр.№41/21г. по описа на ВОП. През цялото време на изтърпяване на наказанието в законният и незаконният период Четири месеца и 43 дни доверителят ми Р.Х. е бил с подути колена трудно се придвижвал по стръмните стъпала от 2 етаж до сутерена където е стоковата по три пъти на ден за закуска, обед и вечеря. Същият не е бил ефективно лекуван за заболяванията свързани с разбитата челюсти зъби, както за болките в колената.“

В уточняващата молба е посочено следното: „По уточнение на твърдението, че не е бил ефективно лекуван в затвора, потвърждава обстоятелството, че не е бил ефективно лекуван в затвора и прави искане за получаване на обезщетение в размер на 10 000/десет хиляди/ лева По време на пребиваването във Варненския затвор от 07.06.2021г. до 19.11.2021г. съгласно приставената с ИМ служебна бележка на затвора Варна ЗД 207/2021г. от 19.11.2021г. издадена на Р.Х.. Четири месеца и 43 дни доверителят ми Р.Х. е бил с подути колена трудно се придвижвал по стръмните стъпала от 2 етаж до сутерена където е стоковата по три пъти на ден за закуска, обед и вечеря. Същият не е бил ефективно лекуван за заболяванията свързани с разбита челюсти зъби, както и за болките в колената. Като само е бил диагностициран без да е провеждано лечение. Цена на иска за неефективно лечение в затвора в размер на 10 000/десет хиляди/ лева в едно с мораторната и законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението. Ответник по иска за неефективно лечение в затвора – Прокуратурата на Р България. Начален период 07.06.2021г. – краен период 19.11.2021г. по иска за ефективно лечение в затвора.“

При горните твърдения и петитум, Съдът е преценил исковата молба за нередовна – не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, вр.чл.144 от АПК и чл.204 и 205 АПК, поради което е оставена без движение. Съдът е констатирал и, че молбата и подадената уточняваща молба са подадени в един екземпляр, без препис за ответника и към нея не е приложено доказателство за платена държавна такса.

Констатирано е че исковата молба е неясна – от съдържанието й не става ясно къде в Затвора Варна или на друго място (друг затвор, арест, друго място) са настъпили фактите, от които ищецът твърди, че е влошено здравословното му състояние ( т.е. къде е получил уврежданията на челюстта и зъбите, както и от кога и какво са болките в коленете); какви са конкретните факти по издаден/издадени срещу ищеца актове на затворническата администрация на Затвора Варна и/или на извършените спрямо ищеца действия или бездействия, въз основа на акт ли са извършени и ищецът запознат ли е с този акт, кой е извършил действията и кога (съобщил ли е за болките в коленете и, че придвижването му е трудно, поискал ли е промяна на режима на изтърпяването на наказанието от затворническата администрация, чрез напр. преместване в друга килия или друго; и на кого, е съобщил за здравословния си проблем; съобщил ли е за болките в челюстта и зъбите и на кого е съобщил). В исковата молба не е посочено дали акта, действията или бездействията на административния орган са оспорени и ако отговорът е положителен - пред кого, както и какво се иска от съда и не е конкретизиран момента, от който се претендира обезщетението.

В исковата молба не е посочено в какво се изразяват нараненото човешко достойнство, стресът, безпокойството, болките и страданията, униженията и негативните емоции. На ищеца е дадена възможност да даде конкретно и ясно описание на преживяванията, които намира за нараняване на човешкото му достойнство, стрес, безпокойство, болки и страдания, унижения и негативни емоции.

В исковата молба посоченият ответник е Прокуратурата на Р България, поради което на основание чл.205 АПК съдът е указал на ищеца, че ответник по иска за обезщетение за вреди от престоя в Затвора Варна, с оглед указанията на Смесения състав, следва да е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София.

В изпълнение на разпореждането на съда, с което е дадена възможност на новоконституираният ищец – М.Р.Х. (поради настъпила смърт на Р.Х.) да изправи нередовностите на исковата молба е постъпила уточняваща молба с приложено доказателство за платена държавна такса и преписи за страните, направено е уточнение във връзка с дадените указания по отношение на ответника по делото.

От изложеното в уточняваща молба с.д.4776/28.03.2023г. отново не става ясно какви са конкретните твърдения на ищеца по отношение на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.

Сочи се, че на г-н Р.Х. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и че след задържането не му е извършен надлежен преглед с оглед здравословното му състояние и, че това е бездействие от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София.

Сочи се, че е пребивавал над срока за изтърпяване на наказанието във Варненския затвор в тежко здравословно състояние без адекватни медицински грижи и се сочат документите по СПЕ по ДП № 3 по описа на трето РУ на МВР Варна, пр.пр.41/2021г. по описа на ВОП, в последствие на ВРП пр.пр.№122286/2022г.

Петитумът е за присъждане на обезщетение в размер на 30 000лв. в едно с законната и мораторната лихва до окончателното изплащане на сумата за бездействие и недоказана адекватна медицинска грижа и уронено човешко достойнство, болки, страдания, стрес, безпокойство, болки страдания, унижения и негативни емоции, по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

От съдържанието на цитираната молба и дадените в разпореждането за отстраняване на нередовност на исковата молба, съдът констатира, че разпореждането не е изпълнено. Исковата претенция остава бланкетна и в нея не са изложени конкретни твърдения по фактите, като чрез соченето на доказателства (СПЕ по ДП № 3 по описа на трето РУ на МВР Варна, пр.пр.41/2021г. по описа на ВОП, в последствие на ВРП пр.пр.№122286/ 2022г.) относно фактите, ищецът цели да прехвърли на съда попълването на исковата молба с твърдения по фактите. Не е изпълнено разпореждането и в частта му по т.4, като петитумът е непълен – не съответства на изискванията на чл.204, ал.4 от АПК и не е посочен надлежният ответник, който в случая е извършителя на бездействието.

Съдът е дал последна възможност на ищеца да изправи нередовността на исковата молба, като 1. посочи конкретно и ясно кой е издал незаконосъобразния акт, извършил незаконосъобразните действия или бездействия, които са го увредили; 2. подробно да опише, в какво точно се изразяват тези действия или бездействия; 3. да посочи ясно и конкретно в какво се изразява увреждането - да даде конкретно и ясно описание на преживяванията, които намира за нараняване на човешкото му достойнство, стрес, безпокойство, болки и страдания, унижения и негативни емоции; 5. да посочи какво иска от съда – да осъди ответника, да отмени действията, бездействията или административния акт (като ги посочи конкретно с номер, дата и издател или извършител). Указано е на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите в исковата молба в указания 7-дневен срок, същата ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Постъпила е уточняваща молба 7972/26.05.2023г. от М.Р.Х., в която е изложено следното:

1.незаконосъобразните действия и бездействия, които са увредили Р.Х. са извършени от администрацията на Варненския затвор, който е към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министерство на правосъдието-ответник.

Проявените бездействия са:

Още при приемането на Р.Х. не е извършен медицински преглед на същия и не са установени по надлежния ред здравословното му състояние: фрактура на долна лицева челюст, наличие на болки в коленните стави и глезените. От това бездействие е последвало и следващото – неоказването на необходимата медицинска помощ по време на целият престой на Р.Х. в затвора от 4 месеца и допълнително извън периода на присъдата още 43 дни. Като следствие г-н Х. е изпитвал силни болки в долната лицева челюст и не е могъл да се храни пълноценно. Болката е била постоянна и денонощно. Болката в коленните стави и глезените била средно интензивна и е протичала за целия период на престой, като особено интензивна била по време на ежедневното движение на г-н Х. от килията му до столовата (три етажа по – долу и движението в двете посоки по три пъти на ден). За тези обстоятелства не е осъществен елементарен ежедневен контрол от състава на Варненския затвор, както и контрол не е осъществен от ГДИН.

Посоченото причинило на Р.Х. посочения стрес и безпокойство изразяващи се в безсъние, отчужденост от съкилийниците, безпомощност и затвореност в себе си. Преживяното унижение се състояло в това, че въпреки видимите и документирани в медицинските документи по наказателното дело обстоятелства относно здравословното състояние на г-н Х. не са взети мерки за лечението му. Сочи се, че лишаването от свобода на г-н Х. не го лишава от човешко достойнство, а е бил подложен на уронващо престижа му на човек третиране от администрацията на Варненския затвор и липса на контрол от ГДИН.

Като бездействие е посочено, че не е проявен контрол за срока на изтърпяване на наказанието и несъществуване контрол по срока на изтърпяване на наказанието.

Действията са:

Приел е видно от медицинската документация в прокурорска преписка № 12286/22г., ВРП лишеният от свобода Р.Х. в здравословно състояние, в което не може да бъде изпълнено наказанието.

2.посочено е, че ищецът иска съда „да осъди ответника администрацията на Варненския затвор, който е към юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието за проявените действия и бездействия и ответника да заплати претендираното обезщетение.“

Претендира се и за отмяната на конкретен административен акт – Заповед на началника на Варненския затвор за приемането на Р.Х., като не е било отчетено здравословното му състояние.

При постановяването на настоящото определение съдът съобрази твърденията в исковата молба и в уточняващите молби и разпоредбите на чл. 203 вр. чл.204, ал.2 и 4 вр. ал.5 АПК вр. ал.205, ал.1 от АПК вр. чл. 127 ГПК вр. чл. 129 ГПК.

В исковата молба и в уточняващите молби са изложени твърдения относно наличие на здравословни проблеми на г-н Р.Х. преди постъпването му в Затвора Варна за изтърпяване на наказанието «лишаване от свобода», както и че първоначалното му твърдение е за страдания свързани със здравословното му състояние и продължилия и след срока в присъдата период на изтърпяване на наказанието «лишаване от свобода».

След даването на указанията за съобразяване на исковата молба с изискванията на чл.204 от АПК ищецът, посочва ответника по иска по начин смесващ различни правни субекти, а именно като „администрацията на Варненския затвор, който е към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министерство на правосъдието“ -ответник. От тази формулировка не става ясно кого сочи ищецът като ответник по иска - „администрацията на Варненския затвор“ или „Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието.

Администрацията на Затвора Варна не е правен субект.

Правният субект е административен орган или длъжностно лице в Затвора Варна (чл.203 от АПК). Последните два и „Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието са различни правни субекти и предвид и посоченото от проф.д-р Емилия Къндева в Къндева, Е., Административно правосъдие, София, 2006г., Сиела – СОФТ ЕНД ПАБЛИШЪН, стр.342, че “Производството по иска за обезщетение е свързано, производно и зависимо с производството по оспорването на административния акт независимо дали оспорването е предшествало производството за обезщетение или се гледат в едно дело пред съда.“ могат да участват в делото като ответници напр. в различните аспекти в процеса по исковата претенция - ГДИН относно осъдителната част от исковата претенция, а административния орган или длъжностното лице в Затвора в частта, в която предмет на проверка са твърдените като незаконосъобразни негови действия и/или бездействия, при условие, че има петитум в исковата молба незаконосъобразността на конкретно посоченото действие или бездействие на административния орган или длъжностното лице към Затвора да се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

При липсата на петитум в исковата молба незаконосъобразността на конкретно посоченото действие или бездействие на административния орган или длъжностното лице да бъдат установени от съда (както е в разглеждана искова молба и уточняващите молби към нея), искът е без предмет, доколкото за обезщетението на вреди в аспекта на иск по чл.203 от АПК вр. чл.1 от ЗОДОВ е поставена процесуална предпоставка от категорията на абсолютните – съдът да е установил наличието на незаконосъобразността на действието или бездействието, от което се твърди произтичането на вредата.

От съдържанието на петитума на исковата молба и уточняващите молби не се извежда извод за наличие на оспорено действие или бездействие на ответника, чиято незаковосъобразност ищецът да иска съдът да установи.

Посочването, че не е бил ефективно лекуван в затвора, че след задържането не му е извършен надлежен преглед с оглед здравословното му състояние и, че това е бездействие от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че не е осъществен елементарен ежедневен контрол от състава на Варненския затвор за болките в коленните стави и глезените, които е изпитвал г-н Р.Х. не може по тълкувателен път от съда да бъде приравнено на искане за постановяване на съдебен акт, в който да бъде установена незаконосъобразност на посочените действия/бездействия.

В последната уточнявяща молба е направена нова претенция – за отмяната на Заповед на началника на Варненския зтвор за приемането на Р.Х. в Затвора Варна. В твърденията релевирани в исковата молба и в уточняващите молби вреди от този акт не са сочени.

Производството, както е инициирано от г-н Р.Х. и поддържано от г-н М.Х. е по реда на чл.203 и сл. от АПК – Глава единадесета „Производства за обезщетения“.

Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК, „исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.“ Съгласно чл.204 от АПК, за да е допустим иск за обезщетение за вреди от акт в обхвата на разпоредбата на чл.203 от АПК, искът следва да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред или искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Съгласно нормата на ал.5 на чл.204 от АПК, за изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че в исковата молба следва да бъде посочено конкретно от кой акт, действие или бездействие и на кой орган е произлязла вредата и да бъде ясно заявено дали ищецът иска отмяната им, съответно установяването на тяхната незаконосъобразност.

В исковата молба и в уточняващите молби не е посочено конкретно и не е поискано установяването на незаконосъобразността на действието или бездействието, което г-н Р.Х. смята за незаконосъобразно. Не са налични твърдения, че г-н Р.Х. е заявил пред административен орган или длъжностно лице в Затвора Варна, че се нуждае от медицинска помощ и такава да му е отказана.

Изложени са противоречиви твърдения – не е бил ефективно лекуван в затвора; след задържането не му е извършен надлежен преглед с оглед здравословното му състояние и, че това е бездействие от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“; че не е осъществен елементарен ежедневен контрол от състава на Варненския затвор за болките в коленните стави и глезените, които е изпитвал г-н Р.Х..

Съгласно разпоредбите на ал.1 до 5 на чл. 21 от АПК „(1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.

(2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.

(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.

(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

(5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго.“

Съгласно разпоредбите на чл.250 и чл.256 от АПК „Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.“ и „Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.“

От цитираните разпоредби се извежда извод, че не всички действия и бездействия на административните органи подлежат на самостоятелно оспорване и проверка от съда. По арг. от чл.21, ал.5 от АПК „Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго.“. Проверката за законосъобразност на действията и бездействията на административните органи, когато са част от производството по издаване на административен акт се прави от съда при проверката за законосъобразност на административния акт.

Именно тази специфика на действията и бездействията на административните органи и предвидения обхват на съдебната им проверка, не само при самостоятелното им оспорване, но и когато са обединени с иск за обезщетение, налага конкретика и яснота на описанието им в исковата молба. Необходимо е и ясно да е посочен органът, длъжностното лице, което ги е извършило, за да може същото да бъде конституирано като ответник.

Както беше посочено исковото производство по чл.203 и сл. от АПК „е свързано, производно и зависимо с производството по оспорването на административния акт“ и на действията и бездействията, а това налага при разглеждането на исковата молба да се развият два паралелно движещи се процеса:

Първи, в който като ответник следва да бъде конституирано юридическото лице в структурата, на което са административният орган или длъжностното лице, който/което ги е извършил/извършило и в който процес се изследва наличието на вреди и връзката между твърдените от ищеца вреди и оспореният (или вече отмененият в друго независимо производство) акт, действие или бездействие и

Втори, в който като ответник следва да бъде конституиран органът/ длъжностното лице/ издал акта или извършил действието или бездействието. В рамките на това производство следва да бъдат установени незаконосъобразността на акта, действието или бездействието, от което произтичат вредите, като на административният орган/длъжностното лице следва да бъде дадена възможност да представи аргументи и доказателства за законосъобразността на административния акт, действията или бездействията.

От твърденията в последната уточняваща молба се констатира, че като задължени за извършване на конкретните действия по неоказване на контрол са посочени двама ответника - посочен е първо като ответник, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и второ състава на Варненския затвор. Но от твърденията в исковата молба, поставила началото на исковото производство не се констатира да е релевирано такова твърдение „за неосъществен контрол“, твърдението е било, че ищецът „не е бил ефективно лекуван в затвора“.

Не е посочено новото релевирано твърдение изменение ли е на основанието на иска, предвид новите заявени обстоятелства – „неоказване на контрол“ и искане за отмяна на Заповед на началника на Варненския затвор за приемането на Р.Х., и посочената в по-голям размер сума на исканото обезщетение 30000лв.

Съдът не коментира по-дългият престой в Затвора Варна, доколкото е предмет на друго дело водено срещу Прокуратурата на Р България, в правомощията на която е възложено спазването на срока на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.

От исковата молба и от уточняващите не се разбира и от кой момент се претендира настъпването на вредите.

В обобщение следва да се посочи, че в искът за обезщетение подаден от Р.Х. и в подадените от г-н М.Х. писмени молби липсва петитум, в който да е посочен конкретен акт, действие или бездействие и на кой/кои ответници следва да бъде отменен със съдебното решение или прогласен за нищожен или да бъде установено, че действието или бездействието е незаконосъобразно.

Съдът не може сам да формулира петитум на иска за обезщетение презюмирайки какви са желанията на подателят му, какви актове са му издадени и какви действия и бездействия е осъществил административният орган, както и какви неимуществени вреди са му нанесени. Съдът не може и сам при съобразяване на посочените в иска за обезщетение и в уточняващите молби фрагментарни твърдения да запълни чрез тълкуване и анализи фактическите твърдения на страната относно акта, действието или бездействието, от които са произлезли вредите, кой административен орган е издал акта или извършил действията или бездействията, както и на фактите обосноваващи извод за настъпването на вредите, включително и периода на настъпването им.

Нарушението на правата на гражданите не е абстрактно понятие, за описанието на което е достатъчно да бъдат цитирани само бланкетно някакви твърдения по фактите и посочване на разпоредби от правото на Европейския съюз -Дял І и Дял ІІ от ХОПЕС. За да може съдът да извърши преценка има ли нарушение на правата на конкретен гражданин и съответно дали за него са настъпили вреди от акт, действие или бездействие на административен орган е необходимо, лицето, което твърди извършено спрямо него нарушение да посочи в какво се изразява това нарушение, като посочи административния акт, които е нарушил правата му или опише в конкретика действията на административния орган, които са извършени или опише кои действия е следвало да бъдат извършени, но не са извършени, както и да опише в конкретика твърдените неимуществени вреди като преживени негативни емоции с интензитет, времетраене и последици. Именно за тези конкретни твърдения съдът събира доказателства при преценката относно законосъобразността на акта и или наличието на действия или бездействия, с които да са нарушени правата на лицето. Т.е. само общото твърдение на г-н Р.Х., че не му е оказана медицинска помощ по време на престоя му в Затвора Варна не е достатъчно за да бъде проведено съдебно производство срещу сочения от г.н М. Хачарян ответник.

В уточняващата молба с.д. 6518/28.04.2023г. е посочено, че в исковата молба не се претендира за отмяна на конкретен административен акт, не се иска и отмяната на действие или бездействие на административен орган.

Както вече беше посочено, императивно разпоредбата на чл.204 от АПК изисква, за да бъде допустим иск за обезщетение или да бъде твърдяна вреда от вече отменен акт, действие или бездействие или да бъде поискана отмяната му, респективно установяване на незаконосъобразността в производството по иска за обезщетение, както и да бъдат посочени вредите, чието обезщетение се иска. В случая това не е сторено и иска се явява недопустим и производството по него следва да бъде оставено без разглеждане.

Не е конкретизиран в достатъчна степен и ответника. Посочването на ответник - администрацията на Варненския затвор, който е към юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието не внася яснота, кое е лицето, което ищецът привлича като насрещна страна по спора, а оставя съдът да гадае каква е действителната воля на ищеца – дали да конституира като ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК или ищецът насочва исковата си претенция срещу ненадлежната страна администрацията на Варненския затвор.

До дата на постановяване на настоящото определение нередовностите по исковата молба не са отстранени. Налице са основанията на чл.158, ал.3 от АПК вр. чл.129 ГПК приложим съгласно препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. за прекратяване на производството по делото и оставяне на исковата молба без разглеждане.

Направено е искане, при условие, че не изпълнено разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, да бъде даден допълнителен срок и ясни указания на ищеца.

Това искане следва да бъде оставено без уважение, т.к. даването на по-подробни указания предпоставя съдът да преформулира в цялост твърденията в исковата молба и уточняващите молби, да формулира ясен диспозитив и да посочи ответниците, съобразени с разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК („Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.“) във връзка с чл.205, ал.1 от АПК („Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.“), а както вече беше посочено, в уточняваща молба с.д. 6518/28.04.2023г. ищецът сам е посочил, че в исковата молба не се претендира отмяната на конкретен административен акт, не се иска и отмяната на действие или бездействие на административен орган.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Р.Х., чрез адв. П.В. да бъде даден допълнителен срок и ясни указания на ищеца при условие, че не изпълнено разпореждането за оставяне на исковата молба без движение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от М.Р.Х., като наследник на Р.Х., регистрирана с вх. № 5306/04..03.2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна в частта, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 69/2023 г. по описа на Х състав на Административен съд гр. Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България в седмодневен срок от връчването му.

	Съдия: