№ 24
гр. Враца, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500499 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №1844/12.07.2022г. по описа на
РС Оряхово, депозирана от ,„Електрохолд Продажби“АД/бивше наименование „ЧЕЗ
Електро България” АД/ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, чрез
процесуалния представител - ю.к С. Т., с която обжалва решение № 61 от 13.06.2022 г.
постановено по гр. д. № 20201460100386 на Районен съд гр. Оряхово, в частта в която е
признато за установено, по отношение на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД /“Електрохолд
Продажби“ АД/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, че Т. О. Г., с ЕГН:
********** от е. *** не дължи сумата от 4951,74 лева /четири хиляди деветстотин петдесет
и един лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща вземания по фактура №
43523043 / 01.05.2010 г., по фактура 45234709 / 01.05.2010 г., по фактура № 46580587 /
01.05.2010 г., по фактура № 48095278 / 01.05.2010 г., по фактура № 49785440 / 01.05.2010 г.,
по фактура № 1127026 / 01.05.2010 г., по фактура 52772140 / 01.05.2010 г., по фактура №
54487196 / 01.05.2010 г., по фактура № ********** / 30.11.2018 г., по фактура № **********
/ 30.11.2018 г., по фактура № ********** / 30.11.2018 г., по фактура № ********** /
30.11.2018 г., по фактура № ********** / 30.11.2018 г., по фактура № ********** /
30.11.2018 г., поради настъпила погасителна давност и по фактура №
**********/30.11.2018г. поради неправилна корекционна процедура.
С депозираната жалба въззивника твърди, че решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част е неоснователно и незаконосъобразно по следните съображения:
1
Въззивникът оспорва приетото от първоинстанционният съд, че в случая се касае до
„периодично плащане”, по смисъла на чл. 111, б. „в“, предл. 3 от ЗЗД, поради което спрямо
задължението на ответника, е приложима кратката тригодишна давност. Съобразно ТР №
3/2012г по тълк. д. № 3/2011г на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая, с оглед обстоятелството, че се
касае за еднократно начислявани суми на база установено неправомерно въздействие върху
СТИ не се прилага правилото за кратката тригодишна давност, а тече общият петгодишен
давностен срок.
По своята същност начисленото задължение не представлява периодично, а
еднократно плащане. Еднократно начисленото задължение е възникнало едва след
извършване на едностранната корекция, във всеки един от множеството случаи на проверки,
за които са приложени съответните констативни протоколи. Също така претендираната сума
не се характеризира с белезите на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
поради което претенцията се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Макар и сумата да се отнася за предходен период, основанието за начисляването й
произтича от законово регламентираната корекционна процедура, включваща поредица от
действия - извършване на проверка на електромера на адреса, издаване на предложение за
корекция и индивидуализиране на задължението с посочването на конкретен размер във
фактурата, като едва от този момент процедурата е завършила и в полза на въззивника е
възникнало конкретното вземане за минал период в претендирания размер. Следователно,
давността за вземането е започнала да тече с настъпване на падежа, посочен във фактурата,
когато вземането е станало изискуемо - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че по идентични
аргументи в случая не се касае до периодично задължение, тъй като сумата е начислена
еднократно, като основанието на това задължение не е потребено количество енергия през
посочения период, а нормативно предвидена корекционна процедура. Претендираната сума
се дължи еднократно и размерът й зависи от конкретното нарушение, което ще бъде
установено при проверката на електромера, като съществуват различни хипотези на
изчисление на корекцията), поради което и не се характеризира с белезите на периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и разясненията на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК.
Вторият решаващ мотив за уважаване на исковата претенция в обжалваната част е
възприемането от страна на първоинстанционния съд, че липсва законово основание за
извършените корекционни процедури за част от периода, поради отмяна на ПИКЕЕ.
Този извод не кореспондира с действащия към процесния период материален закон.
Приложими са били ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., отменени окончателно с ДВ
бр.З5/30.04.2019 г.
В подкрепа на това твърдение е цитирано Решение № 13 от 02.03.2022 г. на ІІІ-то
2
гражданско отделение, постановено по гражданско дело № 1647 по описа на Върховния
касационен съд за 2021 година, Решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991 по описа за
2018 г. на ВКС, III Г.О. и решение № 118 / 18.09.2017 г. на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
С депозирания в срока по чл. 263 ал. ГПК от процесуалния представител на Т. О. Г.
отговор, се оспорва въззивната жалба и изложеното в нея.
В отговора се излага становище, че решение в обжалваната част в която е признато за
установено по отношение на “ ЧЕЗ Електро България“ АД / Електро холд Продажби “ АД / с
ЕИК ***, че Т. О. Г. не дължи сумата от 4 951.74 лв., представляваща вземане по фактура №
43523043/01.05.2010 год., по ф-ра № 45234709/01.05.2010 г., по ф-ра № 46580587/01.05.2010
г, по ф-ра № 48095278/01.05.2010 г, по ф-ра № 49785440 /01.05.2010 г. , по ф-ра 51127026 /
01.05.2010 г., ф-ра 52772140 /01.05.2010 г. , ф-ра № 54487196/01.05.2010 г., по ф-ра №
**********/30.11.2018г. , по ф-ра № **********/30.11.2018 год. ,по ф-ра №по ф-ра №
**********/30.11.2018 г, по ф-ра № **********/30.11.2018 год.,по ф-ра
№**********/30.11.2018год.,по ф-ра № **********/30.11.2018 г. поради настъпила
погасителна давност и по ф-ра № **********/30.11.2018 г. поради неправилна корекционна
процедура, е обосновано и законосъобразно.
Районният съд е изложил обстойни и основателни мотиви приемайки , че процесните
вземания са периодични такива и спрямо тях е приложима кратката тригодишна давност по
чл. 111, б” в” ЗЗД както и задължителните разрешения в ТР № 3 от 18.05.2012 год. по тълк.
дело № 3/2011 год. на ОСГТК на ВКС.
Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че начислените задължения не представляват
периодично, а еднократно плащане, тъй като са възникнали след извършена корекционна
процедура. Задълженията на потребителите на предоставените от електроснабдителните
дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор. Тези задължения настъпват през определени интервали от
време . Те са цената на потребена електроенергия по сключения договор между страните , а
не са обезщетения за вреди от договорно неизпълнение или друг вид обезщетение и
задължителните разрешения на ТР № 3/18.05.2012 год. на ОСГТК на ВКС следва да се
отнесат и към процесиите задължения по посочените фактури.
Законосъобразно е становището на районния съд и относно недължимостта и на
начислената сума от 800.09 лв.по ф-ра № **********/30.11.2018 год. за периода 18.08.-
15.11.2018 год. поради неправилна корекционна процедура, тъй като към момента на
извършената проверка на електромера на ищцата - 15.11.2018 год. не са били налице
действащи и приложими правила за установяване на случаите на неизмерена , неправилно
или неточно измерена ел. енергия, поради отменените разпоредби на ПИКЕЕ
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Врачанският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
3
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
Районен съд – Оряхово е сезиран и се е произнесъл по предявени от Т. О. Г., с
ЕГН: ********** от е. ***, обективно съединени отрицателни установителни иск с
правно основание чл. 124 ГПК срещу "ЧЕЗ Електро България" АД, за установяване, че
не дължи на ответното дружество по фактура № 43523043/01.05.2010 г. сумата от 99.55
лв., по фактура № 45234709/01.05.2010 г. сумата от 241.31 лв., по фактура №
46580587/01.05.2010 г. сумата от 87.59 лв., по фактура № 48095278/01.05.2010 г. за
сумата от 87.59 лв., по фактура № 49785440/01.05.2010 г. за сумата от 60.90 лв., по
фактура 1127026/01.05.2010 г.за сумата от 13.40 лв., фактура 52772140/01.05.2010 г.за
сумата от 13.40 лв.и фактура № 54487196/01.05.2010 г. за сумата от 4.09 лв.,по фактура
№ **********/30.11.2018 г. за сума от 648.86 лв. за периода 12.07.2012 г. до 09.10.2012
год. по констативен протокол /КП/ № 3006678/09.10.2012 год., по фактура №
**********/30.11.2018 г. за сумата от 477.88 лв. за период 30.08.2016 г.- 10.11.2016 г. по
КП № 30116011/10.11.2016 г., по фактура № **********/30.11.2018 г. за сумата от
342.55 лв. за период 01.07.2016 год. -29.08.2016 г. по КП № 23015303/29.08.2016 г., по
фактура № **********/30.11.2018 г. са сумата от 942.65 лв. за период 07.01.2017 г. -
06.04.2017 г. по КП № 3018637/06.04.2017 г., по фактура № **********/30.11.2018 г. за
сумата от 596.81 лв. за период 07.04.2017 г. -04.07.2017 г. по КП № 3019001/04.07.2017
г., по фактура № **********/30.11.2018 г. сумата от 534.26 лв. за период 17.02.2016 г. -
16.05.2016 г. по КП № 3014567/16.05.2016 г. или всичко 4 150.84 лв., за доставена и
консумирана електрическа енергия в недвижим имот - къща, находящ с в с ***, обл.
Враца, на *** поради изтекла погасителна давност на основание чл. 111,б”в “ от ЗЗД и
чл.119 ЗЗД.
Както и да се приеме за установено, че ищцата Т. О. Г., ЕГН:********** от с.
***, обл. Враца, *** не дължи вземане на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД по фактура
**********/01.07.2019 г. сумата от 373.39 лв.за период 14.05.2019 г.- 24.06.2019 г. по
КП № 3026736/ 24.06.2019 г., по фактура № **********/03.08.2019 г. за сумата от
1081.10 лв. за периода 27.02.2019 г. - 13.05.2019 г. по КП № 3026880/13.05.2019 г., по
фактура № **********/27.01.2020 г.за сумата от 1192.63 лв. за период 02.11.2019 г.-
23.01.2020 г. по КП № 30229232/23.01.2020 год., по фактура № **********/30.11.2018
г.за сумата от 800.09 лв. за периода 18.08.2018 г. - 15.11.2018 г. по КП №
3024413/15.11.2018 год. и по фактура № **********/22.11.2018 г. сума от 800.09 лв. за
период 18.08.2018 г. - 15. 11.2018 г. по КП № 3024413/15.11.2018 г. или общо 4 247.30
лв., за доставена и консумирана електрическа енергия за недвижим имот - къща,
находящ се в с. ***, обл. Враца, с адрес ***, поради неправилна корекционна
процедура.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв, с който
е оспорил изцяло исковите претенции. В отговора се сочи, че между страните е действал
в исковия период договор за продажба на електрическа енергия при ОУ за доставка на
електрическа енергия с адрес на потребление с.***, ***, заведен в клиентската
информационна система на ЧЕЗ като клиентски номер 300231046769.
На осн. чл.13, ал.2 , чл. 22, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 58, ал.1 от ОУ на договорите
4
за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, служители на оператора на ел. мрежата „ЧЕЗ Разпределение България АД, са
извършили контролни проверки на средство за търговско измерване/СТИ/, в
присъствието на независимите свидетели членове на Федерация на потребителите. При
всяка от една от проверките са съставяни КП с посочени в исковата молба номера. В
тази връзка са издавани и фактури, за начислена корекционна сума. Сочи се също, че
клиентът е уведомяван за всяка една от извършените проверки.
Ответника сочи също, че преизчислението при всеки един от случаите е
извършено за период, който е не по- дълъг от 90 дни и попада в хипотезата на чл. 48,
ал.1 от Правилата.
На основание чл. 17 във вр. с чл. 49 от ОУ, клиентът е уведомен за корекцията на
сметката му с уведомително писмо при всички случаи, в което изрично е посочено, че е
изготвено на основание и по реда на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Приложена е и фактурата
от корекцията, която на стр. 2 съдържа справка за дължимите суми в резултат от
корекцията на основание чл. 17, ал. 2 от общите условия на ответното дружество.
По този начин е изпълнено изискването на чл.17, ал.2 от ОУ, на ЧЕЗ Електро
България АД, и с чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ, за уведомяване при корекция на сметка.
Сочи също, че доставчикът на електрическа енергия има право да ангажира
отговорност на клиентите на основание установено неизмерване или неточно измерване
на електрическата енергия при установено неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване. Тази отговорност е обективна по своя характер и не изисква
доказването вина на потребителя за манипулацията, период на грешното мерене и
количеството реално доставена, но неизмерена заради манипулацията ел. енергия,
съгласно Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961 по описа за 2016г. на ВКС,
Търговска колегия, Второ отделение.
По делото са представени като писмени доказателства процесните фактури и
констативни протоколи. Представени са и уведомленията, с които ищцата и нейния
наследодател са уведомявани от „ЧЕЗ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, че въз основа на съответния
Констативен протокол, е начислена съответна конкретна сума за консумирана, но
незаплатена на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД електрическа енергия за съответния
период.
С оглед изясняването на делото от фактическа страна пред първоинстанционния
съд е назначена и изслушана съдебна електротехническа експертиза, от чието
заключение е установено, че съгласно констатациите в КП № 3026736/24.06.2019 г., КП
№ 3026880/13.05.2019 г. и КП № 3029232/23.01.2020 г., преизчисляването на
консумираната ел.енергия за процесния абонат е направено математически вярно, при
спазване методиката на чл. 50 т.2 от ПИКЕЕ. Вещото лице сочи, че установеното
количество незаплатена ел.енергия за процесния период е изчислено правилно, в
съответствие с констатираните нарушения. Няма предпоставки за преизчисляване на
количеството ел.енергия по партидата на имота, защото през процесния период по
партидата на имота, няма регистрирана отчетена и заплатена от абоната ел.енергия, тъй
като абоната е бил изключен от ел.захранване, поради неиздължени суми за
електропотребление и близо година не е имал нито киловат час заплатен към
ел.разпределителната мрежа.
В първоинстанционото производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на служителите на ответника Г. М. и М. П. Н., както и служителите на
федерацията на потребителите А. И., Й. К. и С. Б. С.. Изслушан е и свидетеля Г. Р. С.
бивш служител на ответника. Всички свидетели са участвали при извършване на
проверки в с. ***, на адрес ***, който имот се води на името на ищцата. Всички, те
5
установяват, че винаги , когато са извършвали проверки на СТИ на имота, са
констатирали, че имота се захранва с ел. енергия, която не преминава през СТИ.
При тези фактически констатации съдът е приел, че иска е основателен сумата от
4 951.74 лв. /четири хиляди деветстотин петдесет и един лева и седемдесет и четири
ст./, представляващ вземания по фактура № 43523043/01.05.2010 г., по фактура №
45234709/01.05.2010 г., по фактура № 46580587/01.05.2010 г., по фактура №
48095278/01.05.2010 г., по фактура № 49785440/01.05.2010 г., по фактура
1127026/01.05.2010 г., фактура 52772140/01.05.2010 г. и фактура № 54487196/01.05.2010
г., по фактура № **********/30.11.2018 г., по фактура № **********/30.11.2018 г.,по
фактура №**********/30.11.2018 г., по фактура №**********/30.11.2018 г.,по
фактура № **********/30.11.2018г.,по фактура № **********/30.11.2018 г.,
поради настъпила погасителна давност и по фактура № **********/30.11.2018 г., поради
неправилна корекционна процедура.
След като обсъди така установеното въззивният съд намира депозираната жалба
за частично основателна.
Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователна жалбата, в частта, в
която се обжалва решение № 61 от 13.06.2022 г. постановено по гр. д. №
20201460100386 на Районен съд гр. Оряхово, с което е прогласена недължимост на
начислените суми по издадените фактури по фактура № 43523043/01.05.2010 г. за
сумата от 99.55 лв., по фактура № 45234709/01.05.2010 г. сумата от 241.31 лв., по
фактура № 46580587/01.05.2010 г. сумата от 87.59 лв., по фактура №
48095278/01.05.2010 г. за сумата от 87.59 лв., по фактура № 49785440 /01.05.2010 г. за
сумата от 60.90 лв., по фактура 1127026 / 01.05.2010 г.за сумата от 13.40 лв., фактура
52772140/01.05.2010 г.за сумата от 13.40 лв.и фактура № 54487196/01.05.2010 г. за
сумата от 4.09 лв., поради изтекла давност на основание чл. 111, б.”в “ от ЗЗД.
По отношение на тези вземания съдът правилно и в съответствие със
задължителните разрешения в ТР № 3 от 18. 05. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС е приел, че същите са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Прилагайки тези правила е приел, че
горепосочените вземания са погасени с изтичането кратката погасителна давност от 3
години. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд в тази част,
като следва да се добави още, че по отношение на тези вземания е изтекла и общата
погасителна давност.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че решението
на първостепенният съд в тази му част следва да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд,
че са периодични плащания и задълженията по извършените корекционни процедури за
периода от 12.07.2012 г. до 09.10.2012 год. по констативен протокол /КП/ №
3006678/09.10.2012 год., за период 30.08.2016 г.- 10.11.2016 г. по КП №
30116011/10.11.2016 г., 01.07.2016 год. -29.08.2016 г. по КП № 23015303/29.08.2016, за
период 07.01.2017 г. - 06.04.2017 г. по КП № 3018637/06.04.2017 г., за период 07.04.2017
г. -04.07.2017 г. по КП № 3019001/04.07.2017 г., за период 17.02.2016 г. -16.05.2016 г. по
КП № 3014567/16.05.2016 г..
Действително в мотивите на ТР № 3 от 18. 05. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги
съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
6
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Настоящият съдебен състав приема, че претендираните задължения по
корекционните процедури, въпреки че са задължения към електроснабдително
дружество не попадат в категорията периодични плащания, тъй като не носят част от
посочените в тълкувателното решение белези на периодични вземания, а именно нямат
характера на повтарящи се и нямат предварително определен падеж. Тези задължения
настъпват само, ако след извършени проверки на СТИ е констатирано неточно или
непълно отчитане на потребената електроенергия. По отношение на задълженията по
корекционни процедури следва да бъде приложена общата пет годишна погасителна
давност, която е изтекла само по отношение извършената такава въз основа на
констативен протокол /КП/ № 3006678/09.10.2012 год., за периода от 12.07.2012 г. до
09.10.2012 год. , поради което обжалваното решение в тази му част се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на корекционни процедури за период 30.08.2016 г.- 10.11.2016 г.
по КП № 30116011/10.11.2016 г., 01.07.2016 год. -29.08.2016 г. по КП №
23015303/29.08.2016, за период 07.01.2017 г. - 06.04.2017 г. по КП № 3018637/06.04.2017
г., за период 07.04.2017 г. -04.07.2017 г. по КП № 3019001/04.07.2017 г., за период
17.02.2016 г. -16.05.2016 г. по КП № 3014567/16.05.2016 г.. общата петгодишна давност
не е изтекла, поради което решението на първостепенният съд следва да бъде отменено
в частта, в която е прието, че ищцата Т. О. Г. не дължи на Електрохолд Продажби”АД,
ЕИК ***, сумата от 2894,15 лв. /две хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и
петнадесет ст./, по фактура № **********/30.11.2018 г., по фактура
№**********/30.11.2018 г.,по фактура №**********/30.11.2018г., по фактура
№**********/30.11.2018г., по фактура №**********/30.11.2018 г.,, поради настъпила
погасителна давност и вместо това следва иска в тази част да бъде отхвърлен.
В частта, в която жалбоподателят оспорва решение №61 от 13.06.2022 г.
постановено по гр. д. № 20201460100386 на Районен съд гр. Оряхово, в което е прието,
че ищцата не дължи на ответника на сумата от 800.09 лв.по ф-ра №
**********/30.11.2018 год. за периода 18.08.-15.11.2018 год, поради нередовна
корекционна процедура, настоящата инстанция приема следното:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че по отношение дължимостта
на начислената сума от 800.09 лв. по ф-ра № **********/30.11.2018 год. за периода
18.08.-15.11.2018 год. спорът се свежда до наличието на основание за начисляване и
заплащане на посочената в исковата молба сума, представляваща извършена корекция
на обема и стойността на доставена енергия за минал период. За да уважи предявения
иск, районният съд е направил извод за наличие на законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане или
неизмерване на потребената ел.енергия, но само ако е изпълнил задълженията си по
чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, т.е при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция, и при
наличие на одобрени ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване и реда на тяхното обслужване, вкл.за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на
корекция на сметките. Районният съд е приел обаче, че към датата на извършване на
проверката и на корекцията на сметка, не е имало действащи ПИКЕЕ, които да
регламентират реда за извършване на корекции, поради което изискванията на чл.98а,
7
ал.2, т.6 и на чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не са изпълнени и обективна
отговорност на потребителя не може да бъде ангажирана
Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените от районния съд
мотиви за уважаване на предявения установителен иск и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях. Съображенията за това са следните:
Следва да се посочи, че настоящата инстанция приема, че действително до
изричната отмяна на ПИКЕЕ е било налице въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електроенергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - т.е при предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента, че има основание за корекции, и при наличие на одобрени
правила за измерване на количеството електрическа енергия, каквито са именно
цитираните от ответника ПИКЕЕ. С оглед обаче на факта, че в конкретния случай
проверката на СТИ е от дата 15.11.2018 год. - т.е след отмяната на ПИККЕ, настоящата
инстанция намира, че възможността за извършване на корекция в сметката на
потребителя крайният снабдител не е имал законово основание да коригира сметката на
ищеца, тъй като не е изпълнил задължението си по чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ.
При изложените съображения съдебния състав намира, че след като
предпоставките за извършване на законосъобразна корекция на сметките, не са били
налице, вземането на ответното дружество не е възникнало на твърдяното основание.
Имайки предвид, че процедурата по констатиране и установяване на нарушението
съгласно издадения констативен протокол е нарушена, то тогава и сумата по процесната
фактура е недължима от абоната. При така установеното, предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата от 800.09 лв. по ф-ра №
**********/30.11.2018 год. за периода 18.08.-15.11.2018 год е основателен, поради което
правилно е уважен от контролирания съд.
С оглед на гореизложеното жалбата в тази част се явява неоснователна, поради
което решението, в частта в която е прието, че ищцата не дължи на ответника на сумата
от 800.09 лв.по ф-ра № **********/30.11.2018 год. за периода 18.08.-15.11.2018 год,
поради нередовна корекционна процедура, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и предвид уважената част от жалбата ще следва
решението да бъде отменено и в частта, в която ”Електрохолд Продажби”АД е осъдено
да заплати в полза на РС Оряхово сумата над 132,30лева представляваща държавна
такса и разноски по делото. Дължимата държавната такса за уважената част от исковете
е 82,30лева и съответната част от платените разноски за експертиза -50лева.
При този изход на делото ще следва на жалбоподателя да бъдат присъдени
разноски за уважената част от жалбата. В случая уважената част от жалбата възлиза на
58,45 % или въззиваемата Т. О. Г. следва да заплати на въззивника ”Електрохолд
Продажби”АД сумата от 57,86лева – платена държавна за въззивната инстанция и 150 лв
–юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият
съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 61 от 13.06.2022 г. постановено по гр. д. № 20201460100386
на Районен съд гр. Оряхово, в частта в която е признато за установено по отношение на
8
„Електрохолд Продажби“АД/ предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД / с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, че Т. О. Г. , с ЕГН ********** от
с. ***,***, не дължи сумата от 2894,15 лв. /две хиляди осемстотин деветдесет и четири
лева и петнадесет ст./, по фактура № **********/30.11.2018 г., по фактура
№**********/30.11.2018 г.,по фактура №**********/30.11.2018г., по фактура
№**********/30.11.2018г., по фактура №**********/30.11.2018 г.,, поради настъпила
погасителна давност и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска да се признае за установено по отношение на „Електрохолд
Продажби“АД/ предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД / с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. ***, че Т. О. Г. , с ЕГН ********** от с. ***,***, не
дължи сумата от 2894,15 лв. /две хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и
петнадесет ст./, по фактура № **********/30.11.2018 г., по фактура
№**********/30.11.2018 г.,
по фактура №**********/30.11.2018г., по фактура №**********/30.11.2018г., по
фактура №**********/30.11.2018 г., поради настъпила погасителна давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №61 от 13.06.2022 г. постановено по гр. д. №
20201460100386 на Районен съд гр. Оряхово в останалите обжалвани части.
ОТМЕНЯ решение № 61 от 13.06.2022 г. постановено по гр. д. № 20201460100386
на Районен съд гр. Оряхово, в частта в която „ЧЕЗ Електро България” АД,/„Електрохолд
Продажби“АД/ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, е осъдено да
заплати по сметка на РС Оряхово сумата над 132,30 лева, представляваща държавна
такса и разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. О. Г. с ЕГН ********** от с. ***,*** 6 да заплати на ”Електрохолд
Продажби”АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***,представлявано от
членовете на УС Х. Б. Б. и К. К., сумата от 57,86лева – платена държавна за въззивната
инстанция и 150 лв –юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9