№ 1849
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20211100510721 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20267626 от 03.12.2021 г. СРС, 113 с-в, по гр. д.
№67229/2019 г. e осъдил „Е.Д.Д.“ ЕООД да заплати на Т. Й. СТ. на основание
чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 32 000, 00 лв. -обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 21.03.2019 г.,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на травматична
ампутация на дисталните фаланги на 1-ви и 2-ри пръст на лявата ръка, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска да разликата над 32 000,
00 лв. до пълния предявен размер от 40 000,00 лв., предявен като частичен от
50 000,00 лв.; на основание чл. 200, ал. 1 КТ-сумата от 47.40 лв. - обезщетение
за имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на
21.03.2019 г., изразяващи се в направени разходи по лечение на травматично
увреждане със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищцата – Т. Й. СТ. в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди
за разликата над уважената от 32 000,00 лв. до пълния предявен размер от 40
000,00 лв., частичен от 50 000,00 лв., с оплаквания за допуснато нарушение на
материалния закон и необоснованост. Сочи се, че неправилно съдът е
кредитирал само свидетелските показания на служители на ответното
дружество. Въззивницата твърди, че размера на обезщетението не е определен
1
съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД и че първоинстанционният съд не е съобразил
в пълна степен характера на причинените вреди, претърпените от нея болки и
страдания, както и продължителността на търпенето им. Излага доводи, че
въззивницата била лишена завинаги от възможността да води нормален
трудов и социален живот, както и да поддържа начина на живот, воден преди
злополуката. Навежда аргументи срещу извода на първоинстанционният съд,
че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, т.к. пострадалата не била
допуснала груба небрежност, с която да е допринесла за злополуката. Твърди,
че ищцата-въззивница по никакъв начин не е допринесла за настъпването на
злополуката, а евентуално – че приносът е дотолкова незначителен, че не
следва да се отчита при определянето на обезщетението. Моли съда да
отмени решението в обжалваната от нея част и да уважи изцяло иска.
Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба – „Е.Д.Д.“ ЕООД оспорва същата.
Изразява становище, че трудовата злополука е настъпила поради проявената
груба небрежност от ищцата, на която не било възложено да работи с
процесната машина, с която било причинено травматичното увреждане. Моли
съда да остави без уважение въззивната жалба на ищцата.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника в частта, с която са уважени
исковете по чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 32 000,00 лв. -неимуществени вреди
и за сумата от 47,40 лв. - обезщетение за имуществени вреди. Въззивникът
твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Излага твърдения, че присъденото
обезщетение не било адекватно на претърпените от ищцата болки и
страдания в резултат от злополуката. Ищцата нямала нужда от чужда помощ
за обслужването си след инцидента. Твърди се, че инцидентът е настъпил
поради самоволните действия на ищцата, поради което процентът от
отговорността, определен в тежест на работодателя – 80, бил нереалистично
висок. Излага се, че действително на ищцата не било проведено обучение за
работа с процесната машина, но това не било и необходимо, т.к. тя не
следвало да работи с нея като оператор. Поддържа, че е налице хипотезата на
чл. 201, ал. 2 КТ. Твърди се, че съдът неправилно кредитирал показанията на
свидетеля – съпруг на ищцата, които не съответствали на обективната
действителност. Излага се, че при разпита на свидетелката Я. пред
първоинстанционния съд били допуснати процесуални нарушения. Оспорват
се показанията на този свидетел като неверни. Сочи се, че комисията от НОИ
е установила като нарушение, допуснато от работодателя, че не е проведено
специфично обучение, включително за всеки възможен риск при обслужване
на работното оборудване, а не на двойния клипавтомат, с който ищцата не е
следвало да работи, и не били поставени знаци, надписи и маркировки, които
да са лесно видими и идентифицирани от работниците. Направени са
доказателствени искания за повторно изслушване на вещото лице, изготвило
заключението по СТЕ, и на свидетелите Н. и Я.. Моли съда да отмени
решението в обжалваната от него част и да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Ищцата – Т. Й. СТ. оспорва въззивната жалба на ответника. Излага, че
размерът на присъденото обезщетение бил занижен, а не завишен от
2
първоинстанционния съд. Отрича да е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ,
т.к. ищцата не била допринесла за трудовата злополука с допускането на
груба небрежност. Оспорва да са допуснати твърдените от ответника
процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Моли съда да
отхвърли въззивната жалба на ответника. Прави възражение за недължимост,
евентуално – прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 200, ал. 1
КТ. Ищцата – Т. Й. СТ. твърди, че с ответника е била в трудово
правоотношение от 19.03.2018 г. за длъжността „пакетировач“. На 21.03.2019
г. през работно време, по повод на извършваната работа при работа с автомат
за поставяне на клипси 1-ви и 2-ри пръст на лявата й ръка били „защипани“
от работния орган на машината, при което е получила увреждане, изразяващо
се в разкъсно-контузни рани и ампутация на крайната фаланга на първи и
втори пръст на лявата ръка. В деня на инцидента ищцата е приета за
болнично лечение, при което са извършени оперативни интервенции и е
изписана на 24.03.2019 г. С разпореждане №23219/14.05.2019 г. на ТП на
НОИ-гр. София инцидентът е приет за трудова злополука на основание чл. 55,
ал. 1 КСО. Твърди, че в резултат на злополуката ищцата търпяла силни болки
и страдания, не се чувствала добре физически и емоционално.
Възстановяването й продължавало и към момента на предявяване на иска.
Заради инцидента променила начина си на живот, а последиците от
злополуката били завинаги. След злополуката и последвалата медицинска
интервенция ищцата била временно неработоспособна. Трайно била
нарушена функцията на захвата на лявата ръка, което затруднявало
ежедневието й. Завинаги била лишена от възможността да води нормален
трудов и социален живот. Ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени
вреди в размер на 47,40 лв., изразяващи се в заплащане на разходи, свързани
със здравословното й състояние. Предявява иск за осъждане на ответника да
й заплати сумата от 25 000 лв., частично от 50 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и сумата от
47,40 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени от настъпилата на
21.03.2019 г. трудова злополука със законната лихва върху сумите от датата
на увреждането до окончателното им заплащане.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответното дружество, което
изцяло оспорва претенцията като допустима, но неоснователна и със завишен
размер. Прави се възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ. Твърди
се, че всички защитни системи на процесната машина, с която станал
инцидентът, били в изправност, а ответникът бил изпълнил всички
нормативно установени изисквания за осигуряване безопасността на
работниците. Излага, че на ищцата били предложени и оказани помощ и
съдействие и й била изплатена сумата от 500 лв. за превръзки и лекарства.
Сочи, че ищцата не се възползвала от възможността да получи
застрахователно обезщетение.
Видно от представения трудов договор от № 63/16.03.2018 г. страните
3
по делото са били в трудово правоотношение за длъжността „пакетировач“.
От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността
„пакетировач“, заемана от ищцата, е видно, че на заемащите тази длъжност
работници не е възложено да работят с клипавтомати и не е част от трудовите
им задължения отстраняването на проблеми при работата на машините в
предприятието.
Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено след настъпване
на трудовата злополука.
От представения Протокол № 15/25.04.2019 г. на НОИ ТП-Пловдив се
установява, че работодателят не е осигурил на работещите с процесния
клипавтомат специфично обучение относно безопасния начин за работа с
машината. Не са били поставени предупредителни надписи на български език
върху корпуса на машината, свързани с безопасността на труда. От протокола
и от преписа от писмено обяснение на С. от 16.04.2019 г. се установява, че
ищцата е включвала и изключвала процесната машина, бръкнала е с лявата си
ръка под предпазната решетка, за да отстрани колбаса с дефектния клипс, без
да вдига решетката или да спре машината, при което пръстите й са влезли в
контакт с работния орган, от което е настъпила травмата.
С разпореждане № 23219/14.05.2019 г. на основание чл. 60, ал. 1 КСО
на НОИ-ТПСГ злополуката, декларирана с вх. 291/26.03.2019 г. от
осигурителя – „Е.Д.Д.“ ЕООД, станала с Т. Й. СТ. на 21.03.2019 г., е приета за
трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че злополуката е станала през време
и по повод на извършваната работа-при отстраняване на дефектно напълнена
с пълнежна маса обвивка /черво/. Това довело до травматична ампутация на
дисталните фаланги на 1-ви и 2-ри пръст на лявата ръка.
От епикриза, издадена от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, на Т. Й. СТ., се
установява, че ищцата е постъпила в болницата на 21.03.2019 г. и изписана на
24.03.2019 г.
От болничен лист от 25.03.2019 г. е видно, че на ищцата е определен
отпуск поради болест в размер на 34 дни.
От съдебномедицинско удостоверение № 281/2019 г., издадено от д-р Я.
– лекар в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – Пловдив,
се установява, че е настъпила ампутация на крайните фаланги на първи и
втори пръст на лявата ръка на С., като травматичните увреждания са
причинени по най-общ механизъм на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и е възможно да са възникнали от притискане между металните
части на клипс. В заключението се сочи, че причиненото трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник е завинаги.
От фактура №**********/24.03.2019 г. и фактура
№**********/28.03.2019 г., издадени от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, както и от
представените с тях касови бонове се установява, че ищцата е заплатила
сумата от общо 47,40 лв. за потребителски такси и освидетелстване на живо
лице с издаване на медицинско удостоверение.
От експертно решение № 5556 от зас. № 183/30.10.2019 г. издадено от
трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД, се доказва, че на ищцата е
призната 20% трайно намалена работоспособност. Решението е издадено за
срок от 3 години. Ведно с решението е приложен допълнителен лист № 1, в
4
който са изложени констатации от медицинските изследвания, представените
документи и мотиви за експертното решение. От посочения допълнителен
лист е видно, че противопоказни условия на труд за ищцата след инцидента
са: тежък физически труд и натоварване на ляв горен крайник.
Представените други писмени доказателства са неотносими към предмета
на доказване в настоящото производство, поради което не е необходимо да се
обсъждат.
От заключението по съдебномедицинска експертиза, изготвено от
съдебния лекар д-р Д. Н., се установява, че при инцидент на 21.03.2019г.
ищцата Т.С. е получила следните травматични увреждания: травматично
увреждане на крайната фаланга на палеца на лявата ръка, контрактура на
пръста; травматично откъсване на крайната фаланга на показалеца на лявата
ръка, контрактура на пръста. Установява се, че травматичните увреждания са
настъпили в резултат от действието на твърди тъпи предмети и отговаря да са
получени по посочения механизъм на трудова злополука. Посочено е, че
травмите са причинили на пострадалата трайно затруднение в движенията на
левия горен крайник за период по-голям от 30 дни в частта – захват с лявата
ръка. Развилите се усложнения – контрактури на увредените пръсти
самостоятелно са причинили на пострадалата постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Посочено е, че уврежданията са свързани с
интензивни болки и страдания, постепенно стихващи след оперативното
лечение в период от около 30-40 дни, който е и период за обездвижване на
крайника. Установено е, че е налице пълно зарастване на ампутационните
чукани с развитие на пряко усложнение на първичната травма – контрактури,
усложнения от възпалителен характер, пряко свързани с травмата, на
увредените пръсти, причиняващи невъзможност за осъществяване на пълно
свиване и разгъване на пръстите в нормален обем, което обективно реализира
постоянен непълноценен захват с лявата ръка. При изслушването му вещото
лице посочва, че ако процесните увреждания засягат водещата ръка, то
ежедневното обслужване на пострадалия ще бъде по-силно затруднено.
В заключението по съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж.
А.З., са описани режимите на работа на процесната машина, системите за
безопасност на същата, както и действията, които следва де се предприемат
при проблем във функционерането на машината. Посочено е, че на машината
трябва да работи само един оператор, който трябва да има необходимите
технически познания и трябва да бъде инструктиран за безопасна работа с
машината. При изслушването му пред СРС експертът заявява, че единствено
оператор следва да извършва пускането, спирането и работата с машината, а
пакетировачите работят единствено с готовата продукция. При изслушването
пред настоящата инстанция вещото лице описва защитите на машината като
сочи, че вероятността трите защити да не се задействат и машината да се
активира сама е нищожна. Излага, че при описаните от ищцата действия,
които твърди да е извършила, е възможно тя да се е объркала и да е избрала
автоматичен вместо ръчен режим, при което машината да се е задействала.
Сочи, че е възможно в машината да се провре ръка без да се отстраняват
защитните решетка и улей.
Настоящият състав на СГС кредитира заключенията на вещите лица като
компетентно изготвени, обосновани и мотивирани.
5
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят И.С. – съпруг
на ищцата, който свидетелства, че след операцията, последвала инцидента,
ищцата изпитвала силни болки, затруднено било храненето и обслужването й,
поради което се нуждаела от чужда помощ. Твърди, че инцидентът се отразил
на психическото състояние на пострадалата, която плачела, страхувала се, че
няма пръсти и не може да работи. Сочи, че ищцата е левичар и работи повече
с лявата си ръка. Към момента на разпита работела като метач в завод.
Пред първоинстанционния съд и във въззивното производство е разпитван
свидетелят Д. Н. – бивш служител на ответното дружество, ръководител към
момента на процесната злополука на завода, в който е работила ищцата.
Свидетелят излага, че не е присъствал при реализирането на инцидента, но е
пристигнал при пострадалата след него. Сочи, че след инцидента ищцата
изпитвала болка. След злополуката извикал служител на дружеството, който
извършил проверка и установил, че всички защити на машината, с която
станал инцидента, работели. Твърди, че ищцата бръкнала в машината по
неправилен и непозволен начин. Сочи, че в разговор след инцидента ищцата
му казала, че не е разбрала как се е случила злополуката. В последващи
разговори пострадалата споделяла, че изпитвала силни болки и не можела да
спи. Твърди, че на територията на етажа, на който работела ищцата, имало
трима оператори, които отговаряли за отстраняването на възникнали
проблеми при работа с машината, а не следвало това да се прави от
пострадалата. Сочи, че не е запознат ищцата да е извършвала операторска
работа на машината, т.к. тя била пакетировач. Твърди, че на всички
работници в предприятието бил проведен инструктаж за здравословни и
безопасни условия на труд. Излага, че се е случвало машината да блокира,
при което проблемът трябвало да бъде отстранен от лице с техническа
подготовка – оператор, инструктиран за работа с машината. Твърди, че не се е
случвало пакетировач да бъде преместван като оператор. При разпита пред
СГС свидетелят заявява, че при тестовете след инцидента не е установен
дефект в машината. Твърди, че машината не е създавала проблеми. Сочи, че
не е в правомощията на пакетировачите да работят с процесната машина, за
която дейност имало специално назначени оператори. Твърди, че в деня на
инцидента на смяна е имало оператор, който да обслужва машината. Заявява,
че не е виждал функции на оператор да се осъществяват от пакетировач.
Пред СРС е разпитана като свидетел М.Д. – служител на ответното
дружество, мениджър на звеното „Човешките ресурси“. Свидетелства, че не е
присъствала при настъпването на инцидента, но се срещнала с ищцата след
като била уведомена за него. Закарала пострадалата до „Бърза помощ“. При
пътуването до болницата ищцата не плачела и не правила гримаси. След
инцидента от дружеството предоставили парични средства на ищцата за
заплащане на неплатени здравноосигурителни вноски и за закупуване на
лекарства и превръзки. Сочи, че при попълване на документи ищцата
ползвала дясната си ръка, не знае същата да е левичар.
Пред СРС и СГС е проведен разпит на свидетелката З.Я. – бивш служител
на ответното дружество, заемал същата длъжност като пострадалата.
Свидетелства, че в деня на инцидента била на работа с ищцата, но т.к.
машината, на която трябвало да работят правела проблеми, били разделени и
свидетелката била изпратена в друг цех. С тях преди да бъде изпратена в
6
другия цех била и пряката им ръководителка, която се обадила на техници, за
да отидат и да поправят машината. Излага, че на нея, на пострадалата и на
още една служителка било заплащано допълнително възнаграждение от 50 лв.
месечно, срещу което те следвало да пускат машините вместо оператори. За
тези допълнителни задачи не били инструктирани за безопасност, не им било
провеждано обучение за работата с машините. Едва след инцидента я
накарали да подпише документ, че знае „как да се пази от машината“.
Процесната машина често имала проблем, при който се налагало смяна на
дефектен клипс. Свидетелката и ищцата подготвяли машините за работа и ги
включвали сутрин, а при технически проблем в работата с машините следвало
да се обърнат към прекия си ръководител, който извиквал оператор. В деня на
инцидента нямало оператор на разположение в цеха, в който била процесната
машина. В същия ден не бил проведен инструктаж за безопасност на труда и
не било обяснено как да работят с процесната машина. Инструктаж за работа
с машината не бил провеждан на пакетировачите и преди това. При
настъпването на инцидента имало голяма поръчка за изпълнение. Когато
машината аварирала пострадалата, свидетелката и пряката им ръководителка
правили опити да я включат, да отстранят дефектния клипс.
Съдът кредитира показанията на свидетелите със следните уточнения.
Настоящият съдебен състав приема, че показанията на свидетелите С. и Д.
следва да се ценят при съобразяване на правилото на чл. 172 ГПК. В
показанията на свидетелите има частични противоречия, поради което е
необходимо да се отбележи, кои твърдения съдът приема за съответстващи на
обективната действителност.
Първата основна точка на противоречие е във връзка с въпроса дали на
пострадалата са били възложени задължения за работа с машината, с която е
настъпила злополуката. По този въпрос съставът намира, че следва да се
кредитират като безпристрастни и вътрешно безпротиворечиви показанията
на свидетелката Я., която излага, че на ищцата е било възложено срещу
допълнително възнаграждение задължението да включва машината в
началото на работния ден. В същото време, свидетелката Я. сочи, че съгласно
дадените указанията при наличието на авария е следвало да се обърнат към
пряката си ръководителка, която да осигури съдействието на оператор. По
този въпрос различно становище излага свидетелката Д., но нейните
показания следва да се ценят при отчитане на факта, че и към настоящия
момент свидетелката заема ръководна длъжност в ответното дружество, а и
към момента на настъпване на инцидента е заемала длъжност, свързана с
управлението на човешките ресурси в предприятието, поради което не може
да се очаква да свидетелства за прилагането на практики, противоречащи на
нормите на трудовото законодателство в страната. Свидетелят Н. заявява пред
съда, че не му е известно в дружеството да е заплащано допълнително
възнаграждение на пакетировачи за осъществяване дейността на оператори,
но не отрича категорично този факт.
По въпроса за провеждането на инструктажи свидетелят Н. твърди, че
такива са провеждани, докато свидетелката Я. излага, че не са провеждани
преди инцидента нарочни инструктажи за безопасност при работа с
процесната машина. Съдът кредитира показанията на свидетелката Я. като
правдоподобни, тъй като съответстват на констатациите на комисията от
7
НОИ, а и не се опровергават от събрания по делото писмен доказателствен
материал.
Противоречие има и между показанията на свидетелите С. и Д. по
отношение на това коя е водещата ръка за ищцата. Докато свидетелката Д. не
заявява с такава категоричност твърдението си, то свидетелят С. сочи, че
ищцата е левичар. Съдът намира, че следва да кредитира твърдението на
свидетеля С., тъй като, от една страна, той има по-продължителни
непосредствени наблюдения върху поведението на ищцата, която е негова
съпруга, а от друга страна – показателно е, че при настъпването на
злополуката пострадалата е подходила да извърши манипулацията с лявата си
ръка, което действие съответства на хипотеза, при която водеща е лявата
ръка.
Последно, свидетелката Д. сочи, че пострадалата вероятно не е изпитвала
силни болки след инцидента, т.к. при пътуването към болницата била
спокойна. Това твърдение макар и по естеството си да представлява лична
оценка и предположение, а не свидетелство за факт, следва да се отрече
категорично, т.к. то не съответства на заключението по приетата СМЕ, а и се
оборва от показанията на другите свидетели, изслушани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
От събраните доказателства се установи, че на 21.03.2019 г. ищцата е
претърпяла злополука, която е приета за трудова с разпореждане на НОИ,
вследствие на която е получила травма- травматична ампутация на
дисталните фаланги на първи и втори пръст на лявата ръка и е претърпяла
вреди.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 200, ал. 1 КТ,
като е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди на
40000,00 лв. Съдът е обосновал присъдения размер със съобразяване на обема
и вида на неимуществените вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост
и общото икономическо състояние на обществото, а по отношение на
имуществените вреди е съобразил представените по делото писмени
доказателства за извършени разходи от ищцата. В същото време, районният
съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, т.к. пострадалата
допринесла за настъпването на злополуката като допуснала груба
небрежност. Съдът е приел съпричиняване от страна на ищцата в размер на 20
процента, поради което е уважил иска частично – за сумата от 32000,00 лв.
Спорен между страните е въпросът за размера на неимуществените и
имуществените вреди. Настоящият съдебен състав счита, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпените
8
неимуществени вреди от посочената в разпореждането за трудова злополука
травма, е съществено занижен и не репарира в пълна степен претърпените от
нея вреди.
С оглед характера на увреждането, което неизбежно ще реализира
постоянен непълноценен захват с водещата ръка, продължителния
възстановителен период /30 – 40 дни/, който е и период на обездвижване на
крайника след претърпяната операция; периода и интензивността на
претърпените от ищцата болки; усложненията, довели до невъзможност за
пълноценно използване на останалите фаланги на засегнатите пръсти;
неудобствата и затрудненията в ежедневното й битово обслужване през
периода на имобилизация и необходимостта от ползване на чужда помощ;
тежестта на психологическата травма, преживяна от пострадалата в резултат
на инцидента и последиците от него; социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на вредите – 2019 г., вкл. нивото на
жизнен стандарт; отражението на злополуката върху трудоспособността й
/намален процент на трудоспособност-20%/, при което следва да се отчита, че
ищцата полага неквалифициран труд, който предполага необходимост от
пълноценното и активно използване на ръцете; последиците и отражението й
върху начина й на живот, изразяващо се в постоянен непълноценен захват с
ръката и неспособността за извършване на дейности, които изискват тежък
физически труд и натоварване на ляв горен крайник, както и възрастта на
ищцата към момента на злополуката /45 г. /, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 80 000,00 лв.
В същото време, настоящият състав намира възражението на ответното
дружество за по-висок процент на съпричиняване поради допусната груба
небрежност от ищцата за основателно. Съдът счита, че отговорността за
настъпването на процесната трудова злополука лежи поравно в тежест на
двете страни, поради което следва да бъде признато съпричиняване в по-
висок процент, а именно – 50 %. За да достигне до този извод, съставът взема
предвид, че от една страна работодателят не е осигурил специфично обучение
на работещите с процесната машина /клипавтомат/ относно безопасния начин
за работа с машината, а именно с наличието на блокировки и действията в
случаите на всички възможни ситуации, които могат да възникнат по време на
работата, с което са нарушени изискванията на чл. 167, ал. 1, вр. чл. 167, ал. 2
от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.
В допълнение, от протокол № 15/25.04.2019 г. на НОИ – ТП – Пловдив се
установява, че работодателят не е осигурил преведени на български език
предупредителни надписи върху корпуса на процесния клипавтомат, свързани
с безопасността на труда, който пропуск се явява фактор за възникване на
злополуки като процесната. Не се доказа по делото процесната машина да е
била неизправна, защитните й механизми да не са функционирали правилно.
От друга страна, по – високият процент на съпричиняване следва да се
признае, т.к. ищцата е подходила с груба небрежност, като е предприела
действия, които не са и възложени по надлежен ред и за които не е
квалифицирана. Действително, показанията на свидетелите са противоречиви
по въпроса за възлагането на ищцата на задължение за подготовка и
9
включване на машината преди работа, но и свидетелката Я. сочи, че при
проблем в работата с машината работниците-пакетировачи е следвало да се
обърнат към прекия си ръководител, който да осигури съдействието на
оператор. В допълнение, няма доказателства за промяна на трудовите
функции на ищцата, извършено в предвидената от закона писмена форма.
Наистина ищцата не е била инструктирана за работа с процесната машина, но
дори и в тази хипотеза е възможно да се приеме наличие на груба
небрежност, респективно съпричиняване, когато от обстоятелствата е било
несъмнено ясно, че определени действия на работника могат да доведат до
злополука, увреждаща здравето му /в този смисъл Решение № 114 от
17.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2339/2020 г., IV г. о., ГК/. Тъкмо такива са
обстоятелствата и в настоящия казус, доколкото от правилата на житейската
логика е възможно и лице без специализирана техническа подготовка да
формулира извод за опасност при проникване с необезопасен крайник в
аварирала машина. При това положение, липсата на обучение е следвало да
изиграе ролята на допълнителен възпиращ фактор пред ищцата преди
предприемането на действията, довели в крайна сметка до настъпването на
трудовата злополука.
Неоснователни са оплакванията на ищцата за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 172 ГПК при кредитиране на показанията на разпитаните
свидетели, тъй единствено свидетелката Д. е служител на дружеството към
момента на процеса, като този факт е отчетен от съда.
Размерът на имуществените вреди е доказан от представените по делото
писмени доказателства-фактури и фискални бонове, установяващи направени
разходи за заплащане на потребителски такси и медицински преглед.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска
по чл. 200, ал. 1 КТ за неимуществени вреди разликата над 32 000,00 лв. до
40 000,00 лв., като вместо него се постанови решение, с което искът да се
уважи и в тази част. В останалата обжалвана част решението следва да се
потвърди.
Въззивницата-ищец не е направила разноски по делото. Пред първата
инстанция е представен договор за правна помощ и съдействие, обективиращ
съгласие на страните за предоставяне на безплатна правна помощ и
съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. По изложените съображения
следва да се присъди възнаграждение в полза на адв. П.К. по чл. 38 ЗА за
представителство пред въззивна инстанция в размер на 876 лв. с включен
ДДС. На адв. К. следва да се заплати и допълнително възнаграждение за
процесуално представителство пред първата инстанция в съответствие с
променения резултат в размер на 56,91 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззивникът-ответник следва да бъде
осъден да заплати на СГС сумата от 160 лв. -държавна такса за СГС, както и
320лв. - държавна такса за СРС и сумата от 325 лв. - разноски за приетите
СМЕ и СТЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение № 20267626 от 03.12.2020 г. на СРС, 113 с-в, по гр.
д. № 67229/2019 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.
200, ал. 1 КТ, предявен от Т. Й. СТ. срещу „Е.Д.Д.“ ЕООД за сумата над
32000,00лв. до предявения размер от 40000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука,
настъпила на 21.03.2019 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.Д.Д.“ ЕООД с ЕИК ******* и да заплати на Т. Й. СТ. с
ЕГН ********** и сумата от 8 000, 00 лв. / осем хиляди лева/ - обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на
21.03.2019 г. със законната лихва върху сумата от 21.03.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Е.Д.Д.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на Софийски
градски съд сумата от 160 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, а на Софийски
районен съд-сумата от 320 лв. - държавна такса за СРС и сумата от 325 лв. -
разноски за приети СМЕ и СТЕ.
ОСЪЖДА „Е.Д.Д.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на адв. П.К. –
САК, с адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38 ЗА възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна
инстанция в размер на 876 лв. с включен ДДС и допълнително
възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция в
размер на 56,91 лв. с включен ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11